Р E Ш Е Н И Е

№ 416

гр.Плевен, 16 Септември 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:                     Председател: Полина Богданова -Кучева

                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                      Катя Арабаджиева

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 568 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С Решение № 778 от 03.06.2014 г., постановено по нахд № 1472/2014 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № 14-0938-000351 от 07.02.2014 г. на Началника на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Плевен, с което на Е.В.В. ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер 70 лева за нарушение на чл.101 ал.3 т.8 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки, за това, че на 27.01.2014 г. в 21,50 часа в гр.Плевен на ул. Димитър Константинов до № 15, като водач на лек автомобил – Тойота РАВ 4 с рег.№ XXXНYYY, държава България, управлява автомобила, който е технически неизправен, в посока бул. Данаил Попов, като не светят задните лява и дясна габаритни светлини в тъмната част от денонощието; управлява без поставен обезопасителен колан.

         Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Плевен, представлявана от ВНД Директора Й. К., който счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Оспорва приетото в решението на РС – Плевен, че има неяснота и несъответствие в съставения АУАН и издаденото НП относно това дали са неизправни светлините или светлоотразителите на МПС-то, тъй като както в съставения АУАН, така и в издаденото НП съвсем точно и ясно е записано извършеното нарушение, като описанието е подробно, и точно са посочени съответните законови разпоредби, които са нарушени. Сочи, че текстовата част, в която се описва нарушението, е заложено в новата автоматизирана информационна система АИС-АНД, която работи в МВР от месец февруари и чрез която се издават НП, като при посочване на нарушената законова норма АИС – АНД автоматично добавя текстова част, която не подлежи на промяна от оператора и по своята същност цитира нарушената разпоредба на ЗДвП. Счита, че няма несъответствие между съставения АУАН и издаденото НП, което да води до нарушаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съставения АУАН, и в издаденото НП точно и ясно е записано, че Е.В. управлява технически неизправно МПС, на което не светят задни лява и дясна габаритни светлини, а няма несъответствие и в посочената като нарушена законова разпоредба – чл.101 ал.3 т.8 от ЗДвП. Счита, че РС е дал твърде голяма тежест на твърденията на нарушителя, който има личен интерес да избегне наказанието, за сметка на полицейските служители, които са действали съобразно възложените им служебни задължения. Според касатора РС – Плевен неправилно е преценил фактите в техния цялостен обем и моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът  не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба Е.В.В. е депозирал писмено възражение, в което е посочил, че нарушението е установено при силно ограничена видимост, което е пречка да се установи дали  водачът е бил с поставен обезопасителен колан. Счита, че при издаване на НП е допуснато и съществено процесуално нарушение, предвид че не е конкретизирано нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Счита оплакванията в касационната жалба за неоснователни. Моли съда да остави в сила оспореното решение.

В съдебно заседание ответникът Е.В.В. се явява лично и моли съда да остави в сила оспореното решение. 

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение Районен съд Плевен  е приел за установено, че на жалбоподателя е съставен АУАН № Т315352/27.01.2014 г. за нарушение на чл.101, ал.3, т.8 от ЗДвП, изразяващо се в това, че управлявал лекия си автомобил марка „Тойота Рав 4” с рег. № XXX Н YYY с неизправни задни габаритни светлини и нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че управлявал лекия си автомобил без обезопасителен колан. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетеля В. Л., предявен  е на В., след което е подписан от актосъставителя и свидетеля. Препис от акта е връчен на жалбоподателя непосредствено след съставянето му. Възражения срещу акта от жалбоподателя се съдържат в самия акт.   Във връзка с така съставения акт, е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 14-0938-000351 от 07.02.2014г. на началника на сектор ПП към ОД на МВР Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН, чл.179, ал.1, т.4 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 70 лева за нарушение на чл.101, ал.3, т.8 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки. Въз основа на показанията на жалбоподателя съдът приел, че нарушението е установено при силно ограничена видимост, а именно през тъмната част на денонощието, което е съществена пречка за установяване в движение на автомобила дали е поставен или не обезопасителен колан от водача. Съдът изложил мотиви, че при установяване на нарушението движението на автомобила е било преустановено, поради което не може да се установи безспорно по време на движението използван ли е или не обезопасителен колан от водача. Това нарушение съдът счел за недоказано по безспорен начин. На следващо място въззивният съд приел, че при издаването  на наказателното постановление е допуснато и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неконкретизирането на нарушението по чл.101, ал.3, т.8 ЗДвП, с което е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, чието изискване е описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го подкрепят. Според ПРС не става ясно в какво конкретно се състои нарушението, дали в неизправност на светлинните устройства или неизправност на светлоотразителите, което се явява и нарушение правото на защита на жалбоподателя.На тези основания съдът отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира за неправилен извода на РС Плевен,  че при издаването  на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неконкретизирането на нарушението по чл.101, ал.3, т.8 ЗДвП, с което е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, чието изискване е описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го подкрепят. Според ПРС не става ясно в какво конкретно се състои нарушението, дали в неизправност на светлинните устройства или неизправност на светлоотразителите, което се явява и нарушение правото на защита на жалбоподателя. Противно на  изложените от РС мотиви в тази част, както в съставения акт за нарушение, така и в издаденото въз основа на него НП е описано подробно в обстоятелствената част, че неизправността на автомобила се изразява в това, че не светят задните лява и дясна габаритни светлини в тъмната част на денонощието. Това описание е ясно, изчерпателно и конкретно  и дава информация точно в какво се състои неизправността на МПС. Същото е подведено като нарушение на нормата на чл.101, ал.3, т.8 от ЗДП и тази квалификация е изписана в наказателното постановление, както е възпроизведено и съдържанието на нарушената разпоредба текстово-придвижва се с неизправни светлинни устройства при движение през нощта. Терминът „светлоотразители” е поставен в скоби непосредствено след посочване на „светлинни устройства”, поради което е ясно, че органът е акцентирал върху „светлинни устройства” при описание на вмененото нарушение. От друга страна, безспорно габаритните светлини съставляват светлинни устройства, а не светлоотразители, тъй като са устройства за светлинна сигнализация, което обстоятелство  следва да  е известно на В. в качеството му на правоспособен водач, познаващ правилата за движение по пътищата и притежаващ свидетелство за управление на МПС. Ето защо не е допуснато соченото от РС нарушение, деянието е конкретизирано в достатъчна степен и по начин, който не засяга правото на нарушителя да разбере в какво е обвинен и да представя доказателства за оборване на установените с акта за нарушение констатации. Предвид, че НП е отменено само на процесуално основание в тази част, оспореното решение, с което същото в тази част е отменено, следва да се отмени и делото да се върне на РС за ново разглеждане, който да се произнесе по въпроса има ли виновно извършено нарушение на разпоредбата на чл.101, ал.3, т.8 от ЗДП от соченото като нарушител лице.

Неправилни са изводите на съда и досежно другото вменено на В. нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДП затова, че е управлявал МПС без обезопасителен колан. Съдът, единствено въз основа на обясненията на жалбоподателя  приел, че нарушението е установено при силно ограничена видимост, през тъмната част на денонощието, което е съществена пречка за установяване в движение на автомобила дали е поставен или не обезопасителен колан от водача. Настоящата инстанция намира, че  въззивният съд е формирал изводите си въз основа на неизяснена фактическа обстановка, без да обсъди всички обстоятелства по делото и без да събере относимите към отговорността на ответника по касация доказателства. По-конкретно съдът е разпоредил да се призоват актосъставителят и свидетелят по установяване на нарушението, същите са били нередовно призовани, поради което съдът ги е заличил с нарочно определение и е приключил съдебното следствие. За да отмени НП в частта относно управлението без колан, съдът се е позовал единствено на обясненията на жалбоподателя, без да разпита вече допуснатите свидетели, в нарушение на разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН. Фактът, че нарушенията са констатирани в тъмната част на денонощието не налага автоматически извод затова, че водачът  не е могъл да бъде възприет от контролните органи. Това обстоятелство, както и факта дали е управлявал с или без колан е следвало да се установи включително посредством  разпита на проверяващите полицейски служители. Разпита на тези свидетели би допринесъл съществено за изясняване на спорните въпроси по делото, тъй като те са присъствали на произшествието  и са  възприели  определени факти и обстоятелства, които е следвало да бъдат обсъдени от съда в светлината на чл.305, ал.3 от НПК. Едновременно с това съдът не се е съобразил и с разпоредбата на чл. 107, ал. 2, пр. 2 и ал. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, която  вменява на съда задължение да събере всички доказателства (не само по исканията на страните, но и по свой почин) , както тези, които разобличават дееца, така и тези, които го оневиняват или смекчават отговорността му, да ги обсъди и прецени, като изложи своите доводи защо кредитира едни, а отхвърля други, в случай на противоречие между тях, като, при наличие на такова противоречие проведе необходимите процесуално-следствени действия, вкл. очни ставки.  Като не е призовал редовно и разпитал актосъставителят и свидетелят-очевидец Л., съдът е нарушил принципа на служебното начало, приложим в административно-наказателния процес, съобразно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, което се явява съществено процесуално нарушение.

Ето защо, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, оспореното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, Плевенският районен съд следва да събере всички допустими  и относими към отговорността на В. доказателства, и да ги обсъди и  съобрази при постановяване на съдебния акт, като изложи мотиви  налице ли са виновно извършени от соченото като нарушител лице деяния .

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 778 от 03.06.2014 г., постановено по нахд № 1472/2014 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                        

                                                                                     2.