ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 747

гр.Плевен, 01.07.2014 г.

Административен съд – Плевен, пети състав, в закрито заседание на първи юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Съдия-докладчик: Снежина Иванова

като разгледа докладваното от съдията исково административно дело № 566 по описа за 2014 на Административен съд - Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:

В Софийски районен съд е постъпила искова молба от Ж.Г.Г., изтърпяващ наказание в Затвора-Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията"-София, с посочено правно основание чл.71 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация и цена на иска 25000лв. Образувано е гр.д. №53809/2010г. по описа на съда.

В исковата молба се твърди, че е настанен в Затвора-Белене от 17.02.2009г. и в разрез с императивните разпоредби на ЗЗДискр. и ЗИНЗС администрацията на затвора го подлага на по-неблагоприятно третиране, изтезание и нечовешко отношение, в сравнение с доживотно осъдените лишени от свобода в Затвора-София, Варна, Враца, Ловеч, гр. Бобов дол, които не носят униформено облекло, а той е принуден да носи такова в крещящ цвят. Счита, че е налице неравно третиране-пряка и непряка дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. спрямо него, което го поставя в по-неблагоприятно положение от други лица при сравними сходни обстоятелства на признак „лично положение"-осъден на доживотен затвор. Сочи, че от това положение търпи неимуществени увреждания с интензивен и траен характер, за периода от 17.02.2009г. до 05.11.2010г., изразяващо се в психо-емоционален стрес, унижено човешко достойнство, чувство за страх и незащитеност, малоценност , загуба на доверие в изпълнителната власт, потиснатост и чувство за отхвърленост и пренебрежение. Сочи още, че ответникът е извършил нарушение, изразяващо се в неосъществен контрол и недобро ръководство на местата за лишаване от свобода, което е довело до нарушаване на правата на л.св., произтичащи от ЗЗДискр. и ЗИНЗС. В заключение се иска да бъде установено претендираното дискриминационно третиране, да бъде осъден ответникът да преустановени нарушението и да се въздържи в бъдеще от такива действия, както и да бъде осъден да заплати сумата от 25000лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, със законната лихва.

В изпълнение на разпореждания на СРС, л.св.Г. многократно е заявявал, че претенцията му е по чл.71 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр., и че иска да бъде установено дискриминационно третиране. С решение от 26.10.2012 година СРС се е произнесъл по исковата молба, като е признал за установено по чл.71, ал. 1, т. 1 от ЗЗД по отношение на ГД „Изпълнение на наказанията” допускане на пряка дискриминация в Затвора –Белене, изразяваща се в установяване на практика на задължително носене на оранжева униформа от лишените от свобода, изтърпяващи наказание”доживотен затвор бе замяна”. По реда на инстанционния контрол пред СГС, съдът с решение от 28.02.2014 година е обезсилил решението на СРС и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд-София град. С определение в съдебно заседание на 18.06.2014 година съдът е изпратили делото по подсъдност на Административен съд –Плевен и е прекратил производството пред него.

В Административен съд-Плевен е образувано адм.дело №566/2014г. по описа на съда.

Съдът намира, че фактическите основания на претенцията, посочени в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване, страните и вида на търсената защита в исковия процес. Изложените от ищеца твърдения и формулираните искания сочат, че не се оспорват като незаконосъобразни действия или бездействия на ответника, а се твърди неравенство в третирането от страна на затворническата администрация, т.е. заявено е по-неблагоприятно третиране на ищеца на основата на личното му положение-лишен от свобода, осъден на доживотен затвор без право на замяна, изтърпяващ наказанието в Затвора-Белене, в сравнение с други осъдени, изтърпяващи същото наказание в Затвора-София, Варна, Враца, Ловеч, гр. Бобов дол, което съставлява дискриминационно отношение. Претендира се и обезщетение за вреди, произтекли от действия и бездействия на длъжностни лица на ответника, който е административен орган и има властнически правомощия. Ето защо съдът счита, че претенцията на Г. е с правно основание чл.74 ал.2 от ЗЗДискр.

При тези обстоятелства съдът намира, че предявените от Г. искове за установяване на твърдяното дискриминационно третиране, да бъде осъден ответникът да преустановени нарушението и да се въздържи в бъдеще от такива действия, както и да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на дискриминационното отношение, се явяват процесуално недопустими. Съображенията за това са следните:

В глава 4 от ЗЗДискр. са установени способите за защита в случай на нарушение по ЗЗДискр. - в производство пред специализирания държавен орган - Комисията за защита от дискриминация (раздел I) и пред съда (Раздел II). Лицата, които считат, че са засегнати от дискриминационно третиране, разполагат с възможността да изберат способа за защита. Производствата по раздел I и раздел II се прилагат за всички случаи на неравноправно третиране срещу всички правни субекти, като имат за цел евентуалното установяване на дискриминация и санкциониране на нарушителя.

Разликата между двата способа на защита се състои в невъзможността Комисията за защита от дискриминация да присъжда обезщетение за претърпени вреди, каквото правомощие е в изключителната компетентност на съда. Съгласно чл. 74 ал. 1 от ЗЗДискр., в случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. На основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (ЗОДОВ).

Анализът на нормите на чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. води до извода, че прилагането на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. е задължително обусловено от наличието на приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминация, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от закона е установен случай на дискриминация срещу конкретното лице. Когато неравноправното третиране (дискриминацията) е извършено в резултат на издаден административен акт или е причинена от действия/бездействия на органи на държавата или общините, компетентен да се произнесе по иска е съответният административен съд по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Тоест, разглеждането на спора за присъждане на обезщетение за вреди в случая предполага установяването на незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, което е от компетентността на специализирания държавен орган -Комисия за защита от дискриминация. Приложението на чл. 74 ЗЗДискр. е обусловено от приключило административно производство пред КЗД, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от същия закон, е установен правопораждащият претендираното право на обезщетение акт на дискриминация. В хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. административните съдилища не установяват факти от областта на гражданското право, какъвто факт е неравенството в третирането по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр., а изследват съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен от КЗД като специализиран административен орган акт на дискриминация. От правния анализ на уредбата на чл. 74 следва, че систематичното място на ал. 2 от чл. 74 е изведена от контекста на предходната алинея и препраща към изискването за проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация. Ако съдържанието на законодателната воля се изразяваше в регулиране на правоотношение с ал. 2, което да е извън приложното поле на този закон, то следваше това да стане в самостоятелна правна норма, а в не в последваща алинея. Ето защо с ал. 2 не се създава друг режим, различен от визирания в ал. 1 във връзка с раздел I-ви от ЗЗДискр., регламентиращ производство пред съответния административен орган - КЗД, като условие за допустимост на последващ съдебен контрол. В този смисъл е и константната практика на ВАС.

Нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. е специална по отношение на тази по чл. 204, ал. 4 от АПК. При тази хипотеза административният съд не разполага с правомощието да установява факта на неравенството в третирането по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр., каквото е искането на ищеца в настоящия случай съобразно изложените в исковата молба факти и обстоятелства. В случаите по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. административният съд изследва съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) акт на дискриминация. Видно от данните по делото, а и не се твърди от ищеца, че такова административно производство е приключило с влязъл в сила административен акт пред специализирания държавен орган - КЗД относно твърдяното нарушение- носене на специална униформа от лишението от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор без замяна”, в резултат на което е бил по-неблагоприятно третиран на основата на личното му положение-лишен от свобода, осъден на доживотен затвор без право на замяна, изтърпяващ наказанието в Затвора-Белене, в сравнение с третирането на други лица при сравними сходни обстоятелства-лица, изтърпяващи същото наказание в други затвори.

По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че производството по делото следва да бъде прекратено поради процесуална недопустимост на предявените искове от страна на Г..

Предвид горепосоченото и на основание чл. 130 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, Административен съд –Плевен, пети състав

ОПРЕДЕЛИ:

Връща исковата молба на Ж.Г.Г., изтърпяващ наказание в Затвора-Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията"-София, с посочено правно основание чл.71 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация и цена на иска 25000лв.

Прекратява производството по исково адм. дело № 566 по описа за 2014г. на Административен съд Плевен.

Преписи от настоящото определение да се изпрати на страните .

Определението може да се оспорва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 -дневен срок от съобщението до страните.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: