Р Е Ш Е Н И Е

№ 520

гр. Плевен, 27 Октомври .2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, VI - ти състав, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 565 по описа на съда за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Делото е образувано по жалба на З.В.З. *** против отказ на Директора на ОД на МВР-Ловеч за предоставяне на обществена информация по заявление вх. № 1975/2012 от 26.03.2013 г. по описа на ОП-Ловеч, направено от настоящия жалбоподател.

В жалбата се твърди, че по заявление вх. № 1975/2012 от 26.03.2013 г. на ОП-Ловеч е постановен мълчалив отказ, който е обжалвал, и с Определение на Ловешкия административен съд /ЛАС/, оставено в сила с Определение №14050/28.10.2013 г. по адм.д. №11752/2013 на ВАС, заявлението е изпратено частично до ОП Велико Търново, и частично до Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Ловеч /ОД на МВР-Ловеч/. По така изпратеното заявление ОД на МВР-Ловеч отново не се е произнесла, като мълчаливият отказ е отменен с решение №16/18.03.2014 г. по адм.д. №12/2014 на Административен съд – Габрово. След изпращането на съдебното решение отново не е налице произнасяне. Сочи, че мълчаливият отказ по ЗДОИ е недопустим. Твърди, че в чл.37-чл.39 от ЗДОИ императивно са регламентирани основанията за отказ, както и редът за съобщаването на заявителя. Смята, че в ЗДОИ не е предвидено основание “няма такава информация”. Твърди, че иска информация, засягаща дейността на определено длъжностно лице – Д.Д., при надделяващ обществен интерес, за наличието на който излага подробно съображенията си. Моли да се отмени мълчаливия отказ, като се задължи Директорът на ОД на МВР-Ловеч да отговори в 14-дневен срок. Претендира присъждане на направените разноски.

По първоначално подадената жалба е образувано дело №114/2014 по описа на АС-Ловеч. С последваща молба по това дело вх.№1488/19.05.2014 г. от З. (л.л.32-37 от дело 114/2014) е посочено, че е получил на 14.05.2014 г. изричен отказ от ОД на МВР-Ловеч - Решение рег.№ ДОИ-Р-31/27.03.2014 г. на Директора на ОД на МВР-Ловеч. В изпълнение на съдебно определение от 21.05.2014 г. с молба /л.л.42-49 от дело 114/2014/ жалбоподателят сочи, че иска да се обяви мълчаливият отказ за недопустим и нищожен и да се отмени изричният такъв. След отвод на всички съдии от ЛАС, с Определение №8594/23.06.2014 г. по адм.д. №8117/2014 ВАС е изпратил делото за разглеждане на настоящия съд, като е образувано настоящето дело №565/2014 г. С определение №777/03.07.2014 г. /л.л.15-16 от делото/ настоящият съд е оставил без разглеждане жалбата в частта й срещу мълчаливият отказ на Директора на ОД на МВР-Ловеч и е прекратил производството по делото в тази му част, като е определил да продължат съдопроизводствените действия само по отношение жалбата срещу изричния отказ. Определението не е оспорено от страните и е влязло в сила.

По делото не е постъпил отговор на жалбата от ответника.

В съдебно заседание жалбоподателят З.В.З. се явява лично. Заявява, че иска справедливо решение на съда и се надява, че двете решения - на Европейската комисия и съда ще си съвпаднат, а няма да бъдат различни. Моли да му се предостави исканата информация.

Ответникът - Директорът на ОД на МВР – Ловеч се представлява от юрисконсулт Р. Р. с пълномощно на л.53. Моли да се остави жалбата без уважение. Твърди, че исканата информация не представлява обществена такава по силата на ЗДОИ и съгласно чл.5 от същия нормативен акт осъществяване на правото на достъп до обществена информация не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други лица, а в случая е насочено срещу правата и доброто име на друго лице. Исканата информация касае само служител на ОД на МВР Ловеч. По никакъв начин дисциплинарно производство срещу служителя не касае обществените отношения, а трудови такива. Твърди още, че в тази информация се съдържат лични данни на служителя Д., а съгласно чл.2, ал.4 на ЗДОИ този закон не се прилага за достъп до лични данни. На това основание е направен отказ. Счита, че органът е действал правилно и законосъобразно, като е взел предвид всички законови разпоредби и е издал правилен и законосъобразен акт. Не претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени доказателствата по делото и съобрази становищата на страните намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по аргумент на чл. 40 от ЗДОИ, и е допустима за разглеждане по същество. Решението е получено на 14.05.2014 г. /товарителница на л.42/, а жалбата срещу изричния отказ е подадена на 19.05.2014 г. (л.л.32 – 37 от дело 114/2014). Следва да се посочи, че годината не е написана на товарителницата, но не е спорна между страните /молба на л.32 и писмо на л.17 от дело 114/2014) и е в съответствие с датата на изричния отказ, както и с датата на изпращане в АС-Габрово (л.28 от дело 12/2014, л.17 от дело 114/2014), и следователно същата е подадена в срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

З.В.З. *** е подал заявление вх. № 1975/2012 от 26.03.2013 г. на ОП-Ловеч /л.л.19-24 от приобщеното дело 113/2013 на ЛАС/ за достъп до обществена информация. Видно от същото, жалбоподателят счита, че срещу ПИ Д.Д. следва да бъде заведено дисциплинарно производство, да му бъдат снети писмени обяснения и да бъде дисциплинарно уволнен поради това, че го е призовал с призовка да се яви при него в ден и час, за които жалбоподателят е имал призовка за явяване във ВАС. Обжалвал е мълчалив отказ по същото заявление, като по образуваното дело 113/2013 на ЛАС /приобщено към настоящето дело/ е постановено Определение на Ловешкия административен съд №314/25.06.2013 г. /л.л.242-244 от това дело/. С това определение жалбата е била оставена без разглеждане, като заявление вх. № 1975/2012 от 26.03.2013 г. по описа на ОП-Ловеч е било изпратено за произнасяне на ОД на МВР-Ловеч в частта му, с която се иска предоставяне на хартиен носител на “доказателства”, свързани с Д.Д. – ПИ от РУП-Ловеч. Видно от заявлението /л.24 от дело 113/2013/, са поискани доказателства на хартиен носител за заведено дисциплинарно производство против Д.Д., писмени обяснения на същия и заповед за дисциплинарно уволнение на Д. Д.. Това определение на ЛАС е оставено в сила с Определение №14050/28.10.2013 г. по адм.д. №11752/2013 на ВАС. По така изпратеното заявление ОД на МВР-Ловеч не се е произнесла, мълчаливият отказ е оспорен, като е образувано адм.д. №329/2013 на ЛАС, и след отвод на всички съдии от ЛАС делото е изпратено на ГАС, където е образувано адм.д. №12/2014 на Административен съд – Габрово /приобщено към настоящето дело/. Мълчаливият отказ отменен с решение №16/18.03.2014 г. по това дело /л.л.23,24 от същото/. След изпращането на съдебното решение на ОД на МВР-Ловеч е постановено процесното решение, като същото е получено на 14.05.2014 г. от жалбоподателя. В това решение /л.29 на дело 114/2014/ е посочено, че на основание чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ се отказва достъп до исканата информация, тъй като същата касае информация относно трето лице – служителя на ОД на МВР-Ловеч Д.Д., засяга неговите интереси и личните му данни, а не е обществена по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ.

При тези фактически установявания, от правна страна съдът намира следното:

Задължени субекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ са държавните органи и техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Съобразявайки характера на дейността на ОД на МВР като териториално звено на МВР, и неговият Директор като държавен орган, съдът приема, че адресатът на искането е задължено лице по смисъла на ЗДОИ, за което не се и спори по делото. Решението е постановено от Директора на ОД на МВР-Ловеч. С оглед на изложеното, съдът намира, че процесното решение е постановено от компетентен орган.

Същото е писмено, но формата, изискуема в съответствие с разпоредбите на чл.59, ал.2 във вр.ал.3 АПК и специалната разпоредба на чл.28, ал.2 ЗДОИ, не е спазена, тъй като оспореното решение не е мотивирано.

По отношение на мотивите, спазването на административнопроизводствените правила и съответствието на решението с материалния закон съдът съобразява следното:

По силата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България.

Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на закона. За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано задължението да предоставят информация, която да е създадена в кръга на тяхната компетентност и да е налична. Обществената информация, която отговаря на първото изискване е два вида - официална и служебна. В разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ е посочено, че официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебната информация според чл. 11 от ЗДОИ е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. По правило достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, предвиждаща възможност за ограничаване на достъпа до такава информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях. Ограничение за предоставяне достъп до обществена информация се съдържа и в разпоредбата на чл. 17 и чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ - когато търсената информация представлява търговска тайна или засяга трето лице. Във втория случай, ако третото лице не даде съгласие или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице.

Правото да се търси и получава информация е конституционно скрепено (чл. 41 от Конституцията) и обхваща и задължението на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация, изключая нормативно уредените ограничения на това право.

Единственият мотив за отказ в процесното решение е, че исканата информация касае информация относно трето лице – служител на ОД на МВР-Ловеч, Д.Д., засяга неговите интереси и личните му данни, а не обществени по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Този мотив сам по себе си изисква да бъде аргументиран, което не е направено. Произнасянето е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл.31, ал.4 ЗДОИ по отношение на съгласието на третото лице. Съгласно действащата към момента на постановяване на решението и към настоящия момент редакция, разпоредбата не дава оперативна самостоятелност на органа дали да предостави информация /както е било при предходната редакция – до ДВ, бр.104/2008 г./ при липса на съгласие от трето лице. Когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, се иска съгласието на това лице. Видно от приложената преписка /л.л.17-31 от дело 114/2014/ въобще не е искано съгласието на третото лице. ЗДОИ дава възможност срокът за произнасяне по заявление за достъп да се удължи именно с цел да се поиска и евентуално получи съгласието на третото лице. При неполучаване на съгласие от третото лице в срока по чл.31, ал. 1 от ЗДОИ или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. От законовите разпоредби е явно, че във всички случаи, когато е налична информация и с предоставянето и се засягат интереси на трето лице, заявлението се разглежда, иска се съгласие на третото лице по отношение на информацията, отнасяща се до него, и се предоставя информация – в пълен обем при съгласие, както и когато третото лице е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла ЗДОИ, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. В този смисъл са чл.31, ал.4 и 5 ЗДОИ. При липса на съгласие следва да се изложат мотиви за липсата или наличието на преобладаващ обществен интерес, като се постанови решение в съответствие с липсата или наличието на такъв.

Следва да се посочи, че изложените твърдения от ответника в о.с.з. не могат тепърва да мотивират оспореното решение. В случай, че органът е преценил, че в случая е приложим чл.5 от ЗДОИ, е следвало да го посочи като правно основание за отказ въз основа на установени и посочени фактически основания, което не е направено. Със заявлението по ЗДОИ не се прави искане за предоставяне на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, както се сочи от процесуалния представител на ответника в о.с.з. Съгласно чл.2, ал.1 от този закон, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.

С оглед на изложеното, поради липса на отправено искане за съгласие от страна на третото лице, са нарушени съществени процесуални правила, постановено е немотивирано решение, което следва да се отмени. Поради липсата на мотиви не може да се извърши и пълна преценка на съответствието на решението с материалния закон. Делото следва да се върне като преписка на органа, за да постанови ново решение, съобразено със закона. При новото произнасяне органът следва да съобрази и следното:

Видно от първоначалното искане /л.л.19-24 от дело 113/2013 на ЛАС/, З. не твърди, че съществува исканата от него информация. От това заявление може да се направи извод, че поради призоваването му от ПИ Д. в ден и час, когато З. има призовка за явяване пред ВАС по заведено от него дело №782/2013 по описа на ВАС /25.03.2013 г., 09.00 часа/, се извършва закононарушение. Сочи се, че Д. изпълнява поръчка и възпрепятства жалбоподателя да се яви в съда, поради което следва да се предоставят посочените “доказателства” за дисциплинарно производство срещу Д.. От процесното решение на Директора на ОД на МВР – Ловеч не става ясно дали такава информация съществува и въобще проведено ли е дисциплинарно производство срещу Д. за случая. За да се откаже достъп до информация, то следва същата да съществува. В тази връзка съдът отбелязва, че твърдението в жалбата, че не може да се откаже достъп на основание “няма такава информация” е неоснователен. Съгласно чл. 33 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя. Тази разпоредба се прилага и в случай, че исканата информация не съществува – тогава тя също не е налична в органа, нито може да има данни да е налична някъде другаде. Ако срещу Д. не е започвало дисциплинарно производство във връзка със случая – призоваване на З. с призовка за 25.03.2013 г. в 09.00 часа, е следвало да се уведоми заявителя, че с такава информация органът не разполага и същата не съществува. От никое от многобройните събрани доказателства по делото не може да се направи извод дали такава информация е създадена и съществува.

Само ако такава информация съществува, органът следва да направи преценка дали същата е обществена по смисъла на ЗДОИ. Характерът на информацията може да се оцени само когато същата информация е налична. При преценка, че съществуващата информация не е обществена, следва да се откаже достъп, като същият надлежно се мотивира. Ако се прецени, че е обществена, но засяга трето лице, следва да се поиска неговото съгласие. Ако съгласието бъде дадено, информацията се разкрива изцяло. Ако не бъде дадено, органът предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице, както е посочено в мотивите по-горе. При липса на съгласие следва да се изложат мотиви за липсата или наличието на преобладаващ обществен интерес, като се постанови решение в съответствие с липсата или наличието на такъв.

С оглед на изложеното, процесното решение следва да се отмени като немотивирано, издадено при нарушение на административнопроизводствените правила, което води до невъзможност да се прецени спазването на материалния закон. Доколкото делото не може да се реши по същество, следва да се върне като преписка на органа, за постановяване на ново решение, при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

Съгласно чл.174 АПК следва да се определи срок за новото произнасяне от страна на органа, като съдът счита, че това следва да стане в 14-дневен срок от влизане на настоящето решение в сила.

При този изход на делото, с оглед на факта, че жалбоподателят е поискал присъждане на разноски още с първоначалната жалба (л.6 от дело 114/2014), следва да се присъдят такива в размер на 10 лева – платена държавна такса (л.8 от дело 114/2014). Следва да се посочи, че въпреки твърдението в жалбата, че е представен списък с разноските, такъв не е наличен по делото, образувано по настоящата жалба, поради което други разноски /които не са и посочени по размер/ не могат да се присъдят. Същите разноски /освен държавната такса/ не представляват и разноски по производството по смисъла на чл.143, ал.1 АПК.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, съдът

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение рег.№ ДОИ-Р-31/27.03.2014 г. на Директора на ОД на МВР-Ловеч.

ВРЪЩА делото като преписка на Директора на ОД на МВР-Ловеч за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Ловеч да заплати на З.В.З. ***, ЕГН **********, сумата от 10 /десет/ лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщението до страните, пред ВАС на РБ.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: