ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 723

гр.Плевен, 26.06.2014г.

 

Административен съд - гр. Плевен, VIII ми състав,  в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА - КУЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Богданова-Кучева административно дело № 564 по описа на съда за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 159, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Виа – интеркар” ООД с ЕИК 114074410 със седалище в гр. Плевен срещу отказ  изх. № 0056-1563/19.05.2014г. на за предварително разрешение за прекратяване на трудово правоотношение с А. А. И. по чл. 333, ал.1, т.1 от Кодекса на труда.

Съдът намира жалбата за недопустима. По данните в жалбата се установява, че жалбоподателят и  А. А. И. са в трудовоправни отношения. Жалбоподатерят счита, че обемът на работата му е намалял и желае да прекрати трудовото правоотношение с А. А. И.. Последната попада под защита на чл. 333, ал.1 от КТ, поради което жалбоподателя като работодател е поискал от Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Плевен да му даде предварително съгласие за прекратяване на трудовото й правоотношение. Административният орган не е дал такова разрешение. Този отказ е предмет на жалбата, поставила начало на настоящото производство. Волеизявлението на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Плевен не представлява годен за оспорване индивидуален административен акт, то не поражда права и задължения за жалбоподателя. Предварителното разрешение по чл. 333, ал.1 от КТ не поражда право на работодателя /настоящ жалбоподател/ едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя, а е изискване за неговото законосъобразно упражняване. Закрилата при уволнение по чл. 333, ал.1 КТ е израз на задължението на Държавата по чл. 16 и чл. 48, ал.1 и ал.2 от Конституцията на страната, който се изразява в преценката дали уволнението, чието разрешение се иска, ще бъде социално справедливо. Правопораждащият юридически факт,  на правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, е намаляване обема на работата, съкращение на щата и др, а не предварителното разрешение на Дирекция „Инспекция по труда. Правото на работодателя не зависи от преценката на Дирекция „Инспекция по труда” дали прекратяването на конкретното трудово правоотношение ще е социално справедливо. То не се отрича с отказа да бъде дадено разрешение.  Правното основание за даване съответно отказ на такова предварително разрешение е чл. 333, ал.1 КТ, поради което дейността на административния орган в този случай излиза извън сферата на държавното управление и издадения акт не може да бъде определен като индивидуален административен акт и неговият контрол за законосъобразност е в правомощията на съда, който ще разреши трудово правния спор относно законността на уволнението.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 159,т.1 от АПК, Административен съд – Плевен, осми състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Виа – интеркар” ООД с ЕИК 114074410 със седалище в гр. Плевен срещу отказ  изх. № 0056-1563/19.05.2014г. на за предварително разрешение за прекратяване на трудово правоотношение с А. А. И. по чл. 333, ал.1, т.1 от Кодекса на труда.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 564 по описа на Административен съд – гр. Плевен за 2014 година.

Определението може да се оспорва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

СЪДИЯ:  /п/