ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 723
гр.Плевен,
26.06.2014г.
Административен
съд - гр. Плевен, VIII ми
състав, в закрито заседание на двадесет и шести юни две
хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА - КУЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Богданова-Кучева административно дело № 564
по описа на съда за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 159,
т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на „Виа – интеркар” ООД с ЕИК 114074410 със седалище в гр. Плевен
срещу отказ изх. №
0056-1563/19.05.2014г. на за предварително разрешение за прекратяване на
трудово правоотношение с А. А. И. по чл. 333, ал.1, т.1 от Кодекса на труда.
Съдът
намира жалбата за недопустима. По данните в жалбата се установява, че
жалбоподателят и А. А. И. са в
трудовоправни отношения. Жалбоподатерят счита, че обемът на работата му е
намалял и желае да прекрати трудовото правоотношение с А. А. И.. Последната попада
под защита на чл. 333, ал.1 от КТ, поради което жалбоподателя като работодател
е поискал от Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Плевен да му даде предварително
съгласие за прекратяване на трудовото й правоотношение. Административният орган
не е дал такова разрешение. Този отказ е предмет на жалбата, поставила начало
на настоящото производство. Волеизявлението на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда”, гр. Плевен не представлява годен за оспорване индивидуален
административен акт, то не поражда права и задължения за жалбоподателя.
Предварителното разрешение по чл. 333, ал.1 от КТ не поражда право на
работодателя /настоящ жалбоподател/ едностранно да прекрати трудовото
правоотношение с работника или служителя, а е изискване за неговото
законосъобразно упражняване. Закрилата при уволнение по чл. 333, ал.1 КТ е
израз на задължението на Държавата по чл. 16 и чл. 48, ал.1 и ал.2 от
Конституцията на страната, който се изразява в преценката дали уволнението,
чието разрешение се иска, ще бъде социално справедливо. Правопораждащият
юридически факт, на правото на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение, е намаляване обема на работата,
съкращение на щата и др, а не предварителното разрешение на Дирекция „Инспекция
по труда. Правото на работодателя не зависи от преценката на Дирекция „Инспекция
по труда” дали прекратяването на конкретното трудово правоотношение ще е
социално справедливо. То не се отрича с отказа да бъде дадено разрешение. Правното основание за даване съответно отказ
на такова предварително разрешение е чл. 333, ал.1 КТ, поради което дейността
на административния орган в този случай излиза извън сферата на държавното
управление и издадения акт не може да бъде определен като индивидуален
административен акт и неговият контрол за законосъобразност е в правомощията на
съда, който ще разреши трудово правния спор относно законността на уволнението.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.
159,т.1 от АПК, Административен съд – Плевен, осми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Виа – интеркар” ООД с ЕИК 114074410 със
седалище в гр. Плевен срещу отказ изх. №
0056-1563/19.05.2014г. на за предварително разрешение за прекратяване на
трудово правоотношение с А. А. И. по чл. 333, ал.1, т.1 от Кодекса на труда.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 564 по
описа на Административен съд – гр. Плевен за 2014 година.
Определението може да се оспорва с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от
получаване на съобщението.
СЪДИЯ:
/п/