Разпореждане по Административно дело 559/2014г.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1946

Гр.Плевен, 24.06.2014 г.

Административен съд-гр.Плевен, ІІ – ри състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Юлия Данева

Като разгледа докладваното от съдията Данева административно дело №559 по описа за 2014 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

В Административен съд-Плевен е постъпило искане вх.№2090/23.06.2014 г. от Х.А.Х.,***, за защита срещу неоснователни /посочени като незаконни/ действия. Сочи, че изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Плевен. Съгласно чл.86, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и чл.75, ал.1 от ППЗИНЗС лишените от свобода имат право на неограничена кореспонденция. През месец май майка му Г. А. Х. *** му е изпратила 4 броя писма. Всичките са върнати без негово съгласие обратно до подателя – неговата майка. Писмата до Затвора гр.Плевен се получават от Областна пощенска станция /ОПС/-Плевен от упълномощено лице на Затвора гр.Плевен, който от своя страна ги предава на Началника на сектор СДВР И. К.. Същият ги предава на ИСДВР на V група, който вече ги предава на лишените от свобода. Сочи, че връщането на писмата и ограничаването му от кореспонденция представляват незаконни действия. Моли за извършване на проверка и след констатирането на незаконни действия да се разпореди незаконните действия да бъдат прекратени. Моли на основание чл.252, ал.3 АПК да се провери от чие име се извършват незаконните действия – като сочи за обекти на проверка ОПС гр.Плевен, упълномощеното лице от Затвора - Плевен, Началника на сектор СДВР И.К., ИСДВР на V група В. В.Г. и заместващата я през този период В. П..

С разпореждане на съдията-докладчик на административния орган е изпратен препис от искането и същият е задължен, в срок до 10.00 часа на 24.06.2014 г., да представи по делото информация относно следното: получавани са през месец май 2014 г. писма до лишения от свобода Х.А.Х., с подател Г. А. Х. ***; върнати ли са същите на подателя и ако “да”- на какво законово основание и кой конкретен служител /длъжност/ ги е върнал; издавана ли е заповед във връзка с кореспонденцията на лишените от свобода, и ако “да”, да се изпрати по факс; в посочения срок да се изпрати становище по искането, като и всяка друга информация, с която разполага по предявеното искане.

От административния орган в 09.28 часа е депозирано писмо вх.№2104/24.06.2014 г., с приложени към него доказателства. Посочено е, че в Затвора Плевен се спазва чл.75, ал.1 от ППЗИНЗС, като осъдените на лишаване от свобода имат право на кореспонденция без ограничаване на писмата, които изпращат или получават. Само при желание от страна на лишените от свобода се регистрират изпратените от тях писма до държавни и други органи. Началникът на Затвора потвърждава, че л.св. Х.А.Х. кореспондира с майка си Г. А. Х., но точно колко бройки писма е получил от нея и кога, може да каже само той. Всички писма, получени в Затвора Плевен се предоставят на получателя, при условие, че не попадат под ограниченията на чл.75, ал.4 от ППЗИНЗС. Относно л.св. Х.А.Х. този ограничителен режим не е прилаган и всички писма, доставени до Затвора Плевен и адресирани до него, са му връчени своевременно по надлежния ред.

Сочи, че преди около 1 година /юни 2013 г./ претенции от сходно естество е изразила пред Главна прокуратура Г.А.Х. – майка на Х.А.Х.. По случая е била образувана проверка с прокурорска преписка №1334/2013 г. по описа на ОП-Плевен. Същата е приключила с постановление от 12.07.2013 г., от което е видно, че пратката е върната от “Български пощи”, а не от затворническата администрация, поради което е отказано да се образува досъдебно производство.

От Затвора гр.Плевен никога не е издавана заповед за налагане на персонални ограничения по отношение на входящата и изходяща кореспонденция по отношение на л.св. Х.А.Х..

Приложено е копие от постановлението на ОП-Плевен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и приложените доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1 от АПК, всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Действията са неоснователни, защото по определение не се основават на административен акт или на закона. Нормата на чл.250, ал.1 от АПК е еманация на основния принцип за законност, изразен в разпоредбите на чл.4, ал.1 и 3 от АПК. С тях административните органи действат само в рамките на правомощията си, установени от закона, а субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица. Това означава, че административните органи и техните длъжностни лица могат да извършват само такива действия, които са им възложени със закон, т.е. те не могат да извършват фактически действия, които не са основани на административен акт или закон и които увреждат или застрашават права, свободи или законни интереси на граждани или организации.

По допустимостта на искането, съдът съобразява следното: От редакцията на правната норма – чл.250, ал.1 АПК, следва извод че съдебна защита по реда на чл. 250, ал. 1 от АПК може да се поиска при наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки: 1. това може да се извърши срещу всякакви фактически действия; 2. действията следва да са извършвани от административен орган или длъжностно лице от администрацията на административния орган или от лица, които не са длъжностни, но действат от името на административния орган; 3. с тези фактически действия да се засягат права, свободи или законни интереси на частноправни субекти, без оглед на техния характер - имуществен или неимуществен, и 4. действията да не са административни актове и да не се извършват в изпълнение на административен акт или на закона. Липсата на някоя от предпоставките прави искането за защита по този ред е недопустимо. В този смисъл Определение № 1558 от 01.02.2013 г. по адм. д. № 1387/2013 на Върховния административен съд.

С оглед на нормата на чл.250, ал.1 АПК е безпредметно да се извършва проверка на ОПС-Плевен, която не е административен орган, нито работещите в нея са длъжностни лица по смисъла на АПК. Български пощи е пощенски оператор по смисъла на Закона за пощенките услуги, не е административен орган по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК, и искането за проверката на същия пощенски оператор не е подведомствено на административния съд, още по-малко по реда на чл. 250 и сл. АПК. Поради това в тази му част искането е недопустимо.

По отношение допустимостта на искането за проверка и разпореждане спрямо Затвора - Плевен съдът съобразява следното:

Изразът "прекратяване на действия, извършвани от", залегнал в разпоредбата на чл. 250, ал. 1 АПК означава, че действията не трябва да са завършили. В чл. 253, ал. 2 от АПК е установено, че "С разпореждането в ал. 1 се нарежда да бъдат прекратени безусловно действията". Не следва да се прекрати нещо, което вече е осъществено, т.е. не са налице действия, които да бъдат прекратени. В този смисъл е Определение №1399 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм.д. №246/2013 г. След като писмата са вече върнати, както се твърди, няма действия, които да продължават, за да бъдат прекратявани. На това основание искането също е недопустимо.

Алтернативно, дори ако се приеме за допустимо, искането с правно основание чл.250-257 от АПК за защита срещу неоснователни действия на администрацията на Затвора – Плевен, е неоснователно. В същото искане се сочи, че през месец май 2014 г. длъжностните лица от Затвора – Плевен не са доставили на л.св. Х.А.Х. изпратени му 4 броя писма от неговата майка Г. А. Х., и са и ги върнали. Следва да се посочи, че по отношение на така твърдените действия първо, не са представени никакви доказателства от страна на Х.А.Х. – обратни разписки, товарителници и пр. за изпращане на писмата. Не са налице и доказателства, че тези писма са получени от служителите на Затвора – Плевен, които след получаването им не са ги предали на л.св., а са ги върнали, както се твърди. С оглед на така изложеното не е доказано извършването на твърдените от л.св. Х.А.Х. действия.

Ето защо и с оглед правомощията на съда регламентирани в разпоредбата на чл.253 ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че искането формулирано за защита срещу неоснователни действия и бездействия по чл.250-257 от АПК, подадено от Х.А.Х., е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ :

ОТХВЪРЛЯ Искане вх.№2090/23.06.2014 г. от Х.А.Х., за защита срещу неоснователни действия на Областна пощенска станция –Плевен и на длъжностни лица от Затвора - Плевен, с правно основание чл.250-257 от АПК, във връзка с недоставени и върнати 4 броя писма, изпратени до заявителя от неговата майка Г. А. Х..

ОСЪЖДА Х.А.Х.,*** да заплати по сметка на Административен съд – Плевен сумата 10 /десет/ лева държавна такса.

Разпореждането може да се оспорва в 3-дневен срок от издаването му пред Върховния административен съд.

Препис от разпореждането да се връчи незабавно на Х.А.Х. и на Началника на Затвора Плевен, като се изпрати и по факс на Началник Затвор Плевен със задължително указание да се връчи незабавно на Х.А.Х...

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: