Р Е Ш Е Н И Е

№ 404

гр. Плевен, 08.09.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр. Плевен, VIІ-ми състав, в открито съдебно заседание на трети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав

Председател: Ц. К.

При секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдия К. адм.дело № 558 по описа за 2014г. на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.32 ал.3 от Закона за администрацията.

Производството по делото е образувано по жалба от Кмета на Община Плевен проф.д-р Д. С., против Заповед №РД-28-06/20.05.2014г. на Областен управител на област с административен център Плевен, с която е отменена като незаконосъобразна Заповед №РД-10-462/10.04.2014г. на Кмета на Община Плевен.

В жалбата на първо място са наведени доводи, че същата е допустима съгласно нормата на чл.32 ал.3 от Закона за администрацията, която регламентира, че заповедите на областния управител могат да се обжалват пред съответния административен съд. Сочи се, че са приложими разпоредбите на ЗА и ЗМСМА, като специални закони, пред общият закон-нормата на чл.93 от АПК. На второ място са наведени доводи по основателността на жалбата, като се счита, че оспорената заповед следва да бъде обявена за нищожна, тъй като е издадена при липса на компетентност. Твърди се, че заповедта, която е отменена не представлява индивидуален административен акт, а е част от производство по издаване на краен акт-заповед за налагане на дисциплинарно наказание за съответен вид нарушение на трудовата дисциплина. Твърди се още, че областният управител няма правомощията да изземва и решава евентуален гражданско-правен спор, който извод се извежда по аргумент от чл.357 от КТ. Счита се, че това е в изключителната подведомственост на гражданският съд, поради което оспорената заповед е нищожна. Счита се също, че последната е издадена в нарушение на предвидения в чл.32 ал.2 изр.2 от ЗА 14-дневен срок. В заключение се моли за отмяна на заповедта, алтернативно обявяване на нейната нищожност.

От Областен управител на област с административен център Плевен не е подаден писмен отговор по жалбата, но в придружителното писмо за изпращане на жалбата в съда се изразява становище, че същата е неоснователна.

В открито съдебно заседание, Кметът на Община Плевен не се явява, представлява се от адв.Г. с надлежно пълномощно, която поддържа депозираната жалба по наведените в нея основание и моли оспорената заповед да бъде обявена за нищожна, издадена при липса на компетентност. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

За ответника в съдебно заседание не се явява представител.

Административен съд - Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт, намира за установено следното:

Оспорената заповед е изпратена до Кмета на Община Плевен с писмо от 21.05.2014г. и е получена на 23.05.2014г. Жалбата е подадена на 05.06.2014г. и е заведена с вх.№АП-08-16(3) от същата дата в Областна администрация Плевен, т.е. е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.32 ал.3 от ЗА, като следва да се посочи, че приложение намира и нормата на чл.140 ал.1 от АПК, тъй като в заповедта не е указано пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване.

С разпоредбата на чл.32 ал.3 от ЗА е предвидена възможност заповедите на областния управител, издадени по реда на ал.1, да се обжалват пред съответния административен съд. Анализът на характера и съдържанието на оспорената заповед води на извода, че в същата е обективирано изрично властническо волеизявление на административен орган, което пряко рефлектира в правната сфера на Кмета на Община Плевен, отменяйки издадена от него заповед. Кметът на Община Плевен се явява засегнат от постановения акт, което легитимира и процесуалноправния му интерес от търсената съдебна защита. Ето защо, жалбата като подадена в срок и насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт, е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №РД-10-462/10.04.2014г. на Кмета на Община Плевен, във връзка с докладна записка вх.№РД-257-3/03.04.2014г. и на основание чл.44 ал.1 и ал.2 от ЗМСМА и чл.96 от ЗДСл е наредено 1. Председателят на Дисциплинарния съвет да свика членовете на редовно заседание и да се запознае с обстоятелствата по извършеното нарушение от служителят Е. Ц.-гл.специалист в дирекция „АГД и ТСУ”; 2.Председателят на Дисциплинарния съвет при администрацията на Община Плевен да образува дисциплинарно дело срещу Е. Ц.-гл.специалист в дирекция „АГД и ТСУ” и да събере необходимите материали по делото; 3. Дисциплинарният съвет да предостави в седемдневен срок от последното си заседание, цялата преписка по делото и своето писмено становище по него.

С писмо изх.№РД-06-01-8/09.05.2014г. до Областен управител на Област Плевен са изпратени издадени от Кмета на Община Плевен заповеди, между които и Заповед №РД-10-462/10.04.2014г., получено на същата дата-09.05.2014г.

Със Заповед №РД-28-06/20.05.2014г. Областният управител на област Плевен, на основание чл.32 ал.2 изр. второ от ЗА във вр. с чл.31 ал.1 т.5 от ЗА, след преглед на представените заповеди на Кмета на Община Плевен за месец април 2014г., е отменил Заповед №РД-10-462/10.04.2014г. на Кмета на Община Плевен, с която е наредено да се свика дисциплинарен съвет във връзка с извършено нарушение от служител на длъжност „Главен специалист”. Като мотиви за отмяната е посочено, че съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията длъжността „Главен специалист” е в длъжностно ниво 11, с наименование-ниво специалист 1 и се заема по трудово правоотношение, поради което по отношение на такъв служител дисциплинарната отговорност се реализира по реда на КТ-чл.186 от КТ, който предвижда, че виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, а нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания, независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Отразено е още, че процедурата пред дисциплинарен съвет по реда на ЗДСл се провежда само и единствено по отношение на служители по служебно правоотношение, като само спрямо тях намират приложение разпоредбите на този закон.

Именно тази заповед е предмет на разглеждане в настоящето съдебно производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от Областен управител на Област Плевен при липса на материална компетентност за това. Правомощията на областния управител, като едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика, са уредени в чл.31 ал.1 от ЗА, а съгласно посочената в заповедта като правно основание за издаването й норма на чл.32 ал.2 изр.второ от ЗА, областният управител може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини в 14-дневен срок от получаването им или от сезирането му. В настоящия случай тази норма не е приложима. Следва да се има предвид, че не всички актове, издавани от кмета на общината, каквито и да са те по своето предметно съдържание и характер, подлежат на отмяна от областния управител по реда на чл.32 ал.2 от ЗА. Тази норма следва да бъде тълкувана във връзка с разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗМСМА, според която актовете на кмета на общината могат да се оспорват по административен ред пред областния управител, освен ако в закон е предвидено друго. В чл.45 ал.12 от ЗМСМА като приложими относно неуредените въпроси по издаването, оспорването и изпълнението на актовете на общинските съвети и кметове, са посочени установените със закон правила на административното производство. Ето защо, на предвидения в чл.32 ал.2 изр.второ от ЗА контрол за законосъобразност подлежат само административните актове, попадащи в предметния обхват на АПК, регламентиран в неговите чл.1 и чл.2 и конкретизирани с нормите на чл.21, чл.65 и чл.75, които дават легалните дефиниции на понятията индивидуален, общ и нормативен административен акт.

С чл.2 ал.2 т.3 от АПК изрично е изключено прилагането на разпоредбите на кодекса за актове, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. От решаващо значение се явява правният ефект от акта, респ. дали с него се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или организации, като под неблагоприятно засягане се разбира всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права. По тези съображения, както и във връзка с разпоредбата на чл.81 ал.1 от АПК, пределите на контрола за законосъобразност, осъществяван от областния управител, са ограничени до преценка на индивидуалните и общите административни актове, издавани от кметовете на общини.

В контекста на горното от фактическа и правна страна, съдът намира, че оспорената заповед на Кмета на Община Плевен няма характер на индивидуален или общ административен акт, който да подлежи на контрол от страна на областния управител. Със същата е разпоредено свикването на дисциплинарен съвет за запознаване с обстоятелствата по извършено нарушение от служител на длъжност „Гл.специалист” в дирекция „АГД и ТСУ” при Община Плевен и даване на становище по случая. По своя характер същата представлява част от производството по налагане на дисциплинарно наказание за извършено нарушение на трудовата дисциплина и не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, поради което е извън обхвата на действие на АПК, респ. на чл.32 ал.2 от ЗА и упражняването на контрол от страна на областния управител върху заповед от такъв вид е процесуално недопустимо.

Както е посочено, заповедта за свикване на дисциплинарен съвет не е краен акт, а е част от производство по издаване на краен акт, с който евентуално биха се засегнали права и законни интереси на лицето, срещу което е образувано дисциплинарно дело. Именно този краен акт за налагане на дисциплинарно наказание за съответен вид нарушение на трудовата дисциплина ще подлежи на обжалване. В този случай ще се касае за трудови правоотношения и трудов спор по чл.358 ал.1 т.2 от КТ, който съобразно чл.360 ал.1 от КТ се разглежда от общите граждански съдилища по реда на ГПК. Т.е. налице е специален закон по отношение на ЗМСМА и ЗА, а съобразно чл.82 ал.1 т.6 от АПК, предвиденият в специален закон съдебен контрол изключва административния ред за оспорване на тези актове, а оттам и приложението на общата норма на чл.32 ал.2 от ЗА, поради което областният управител няма правомощия да контролира актовете на кмета на общината, издадено по реда на КТ.

Предвид гореизложеното, в случаят Областният управител на Област Плевен не е разполагал с правомощия за преценка и решаване на въпроса относно законосъобразността на Заповед №РД-10-462/10.04.2014г. на Кмета на Община Плевен. В административната теория и съдебната практика трайно е установено становището, че липсата на компетентност на административен орган-материална, местна или по степен, винаги води до нищожност на постановения от този орган акт. Приема се също, че е налице нищожност и когато нарушението на материалния закон е толкова тежко, до степен актът да е лишен изцяло от законава опора, както е в случая. Поради липсата на нормативно призната способност на Областния управител, като административен орган, да издаде заповед с предмет като процесната, то същата страда от порока материална незаконосъобразност в такава висока степен, че не е годна да породи каквито и да е било правни последици.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, следва в полза на Община Плевен да се присъдят направените по делото разноски в размер на 150лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие (л.18).

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед №РД-28-06/20.05.2014г. на Областен управител на област с административен център Плевен, с която е отменена като незаконосъобразна Заповед №РД-10-462/10.04.2014г. на Кмета на Община Плевен.

ОСЪЖДА Областна администрация на област с административен център Плевен да заплати на Община Плевен направените по делото разноски в размер на 150лв. (сто и петдесет лева).

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

СЪДИЯ: