О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1218

гр.Плевен, 16 Октомври 2014 г.

 

 

            Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

 

При секретаря М.Н., като разгледа докладваното  от съдия Кънева адм.дело №555 по описа за 2014 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.159 т.1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Производството по делото е образувано по жалба от Х.Д.Д. и Д. Х Д.,***, чрез адв.Д.Д. ***, срещу Заповед №РД-09-397/12.06.2014г. на Кмета на Община Червен бряг, с която е прекратено настаняването на Х.Д.Д. в социална услуга в общността от резидентен тип-Център за настаняване от семеен тип с адрес гр.Червен бряг, жк.”Победа” №2.

В жалбата са наведени твърдения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради нарушаване на материалния закон и процесуалните норми и се моли за нейната отмяна.  Сочи се, че допълнителни доводи ще бъдат изложени в съдебно заседание.

От ответника по делото-Кмета на Община Червен бряг, чрез юрисконсулт И., е депозиран писмен отговор по жалбата (л.91-92), в който се твърди, че жалбата е недопустима, алтернативно неоснователна. Счита се, че жалбата е непълна, неточна и липсва конкретизация на изложените в нея твърдения. С оглед на факта, че Х.Д.Д. не е поставян под пълно или ограничено запрещение, се сочи, че жалбата е недопустима по отношение неговия баща Д. Х Д.. Твърди се, че с настанителната заповед №РД-09-355/23.05.2014г. е определен срок за предоставяне на социалната услуга до 30.06.2014г., като настаняването е краткосрочно. Твърди се още, че по време на престоя си в ЦНСТ Х.Д. многократно е проявявал физическа агресия към персонала и потребителите на социалната услуга, с което поведение е застрашил безопасността, здравето и живота както на потребителите, така и на персонала. Сочи се, че след постъпил доклад – предложение от управителя на дома, за прекратяване на настаняването, е издадена оспорената заповед. Твърди се, че при издаване на заповедта е взет предвид факта, че лечението на бащата е приключило, поради което е отпаднала необходимостта от настаняване Счита се, че предприетите действия са в защита на най-добрия интерес на лицето, а именно да продължи да живее в обичайната си домашна и семейна среда, където да се чувства сигурен, защитен и спокоен. В заключение се сочи, че заповедта е правилна и се моли жалбата срещу нея да бъде оставена без разглеждане като недопустима, алтернативно да се отхвърли като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, представлява се от адв. Д. ***, с пълномощно по делото, който поддържа жалбата срещу заповедта на Кмета на Община Червен бряг и твърди, че същата представлява нищожен акт, тъй като е без ясно посочени адресати и без мотиви, както и не става ясно защо е подписана със запетая. В заключение моли заповедта да бъде отменена, алтернативно да бъде обявена за нищожен акт, като искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не бъде уважено. Прави искане за присъждане на разноски съобразно представен списък. В определен от съда срок представя писмени бележки, в които подробно развива наведените в жалбата и открито съдебно заседание доводи. Допълнително твърди, че са налице лични отношения от страна на общински служители спрямо Х.Д., поради които последният е изведен от дома, докато други потребители на услугата, въпреки тяхната агресивност, не са изведени от ЦНСТ. Счита, че тази неравнопоставеност нарушава правата на Х.Д., предоставени му от Конституцията и законите на страната, ЕКЗПЧОС и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

Ответникът в настоящето производство не се явява, представлява се от юрисконсулт И. с пълномощно по делото, която счита жалбата за неоснователна, а оспорената заповед за правилно издадена. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

         Административен съд-Плевен, седми състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

         В Община Червен бряг е постъпила преписка рег.№17-00-299/29.04.2014г. от Дирекция “Социално подпомагане” – Червен бряг (л.39-51). В доклада – предложение в същата преписка се сочи (л.41), че Х.Д.Д. има определени 100% ТНР с чужда помощ и водеща диагноза “легастения”. Приложено е ЕР на ТЕЛК(л.47), от което се установяват тези факти, както и че инвалидността е определена пожизнено. Сочи се още в доклада, че Х.Д. съжителства с баща си Д. Х Д., на когото предстои операция на пъпна херния, като за това време няма на кого да остави сина си. Отразено е, че желанието на бащата и сестрата на Х.Д. е последният да ползва услугите на ЦНСТ краткосрочно. Твърди се в доклада – предложение, че заболяването на Х.Д. датира още от раждане, и е довело до тежка липса на самостоятелност, че е с недоразвита реч и език, с дефицит в социалните умения, не е агресивен, може сам да се обслужва – хранене и тоалет, не приема лекарствени средства. Посочено е още, че предвид здравословното му състояние лицето се нуждае от непрекъснати грижи, внимание и медицинско наблюдение.

С молба рег.№44-Х-101/21.05.2014г. (л.37) от Х.Д.Д., последният моли Кмета на общината да бъде настанен в ЦНСТ.

С доклад - предложение за настаняване рег.№26-00-417/21.05.2014г. (л.36) В. М. – управител на ЦНСТ, предлага на Кмета на общината Х.Д.Д. да бъде настанен в ЦНСТ за периода 26.05.2014г. - 01.07.2014г. Посочено е, че лицето страда от заболяване “легастения”, има ТНР 100 % - пожизнено, може да се самообслужва, но се нуждае от постоянни грижи, както и че на баща му Д. Д., който се грижи за него, му предстои операция от херния, и за периода, в който ще бъде в болница и за времето, необходимо за възстановяване, бащата и сестрата на Х. /която живее във Варна/ желаят той да ползва услугите на ЦНСТ.

От приложеното на л.117 доказателство се установява, че социалната услуга “ЦНСТ” гр.Червен бряг е общинска дейност.

От Кмета на Община Червен бряг е издадена Заповед №РД-09-355/23.05.2014г. (л.35) за настаняване на Х.Д. *** за периода от 26.05.2014г. до 30.06.2014г. Като мотиви са посочени докладът - предложение за настаняване от В. М. – управител на ЦНСТ и докладът - предложение от Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Червен бряг.

На 26.05.2014 г. Х.Д. е постъпил в ЦНСТ, като не е подписал представения му договор за ползване на социалната услуга (л.126-128), въпреки дадената му възможност и прочитането на договора, за които обстоятелства е съставен протокол, приложен на л.112 от делото.

На 12.06.2014г. до Кмета на общината е постъпил последващ доклад - предложение с вх.№26-00-478 от В. М. – управител на ЦНСТ и ЗЖ – гр.Червен бряг (л.33-34), в който се сочи, че в първите дни от престоя си в ЦНСТ Х.Д. не е създавал проблеми, но в следващите дни е станал неспокоен, тревожен и лесно възбудим, в които случаи щипе и хапе децата и младежите, настанени в дома,  както и персонала. В доклада са описани конкретни дати и случаи на агресивно поведение от страна на лицето и се сочи, че пребиваването на същото в ЦНСТ представлява опасност за живота и здравето на останалите потребители на услугата, почти всички от които са напълно беззащитни. Предлага се издаване на заповед, с която незабавното да се прекрати  настаняването на Д. в ЦНСТ.

На 12.06.2014г. е издадена оспорената Заповед №РД-09-397 (л.32), с която е прекратено настаняването на Х.Д. в ЦНСТ, като правно основание за това е посочен чл.44, ал.2 от ЗМСМА, а като мотиви е посочен доклад – предложение за прекратяване на настаняването от В. М. – управител на ЦНСТ и ЗЖ с вх.№26-00-478/12.06.2014г. Посочено е, че заповедта подлежи на предварително изпълнение, на основание чл.60, ал.1 от АПК. Заповедта е издадена при условията на заместване, видно от документа за ползване на платен годишен отпуск от кмета на общината (л.104) и заповедта приложена на л.85-86. Заповедта е връчена на 13.06.2014 г., съгласно отбелязването на приложения по делото екземпляр на л.32, а жалбата срещу нея е подадена директно до съда с писмо, като датата на клеймото на запазения пощенски плик е 21.06.2014 (л.15). Жалбата е изпратена и чрез органа, видно от придружителното писмо (л.21), където е заведена с рег.№10-00-546/23.06.2014г. Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

         По делото е допуснат и разпитан св. Н. Д. Д., сестра на Х.Д.. Свидетелят заявява, че всеки месец посещава баща си и брат си, като поради необходимостта баща й да бъде опериран, са потърсили възможност да настанят брат й в специализирано заведение за периода, в който бащата ще бъде в болница и ще се възстановява. Сочи, че за този период е ползвала отпуска 2 седмици и всеки ден е посещавала баща си в болницата и брат си в центъра. Твърди, че отпуската е приключила два дни преди случилото се. Заявява, че брат й се е чувствал добре в центъра. Сочи още, че управителят на център В. М. и се е обадил, че брат й е проявил агресия – ощипал и ухапал обслужващия персонал, което се било случило и с баща й, който е бил на посещение. Твърди, че по думите на баща си, ставало въпрос за едно ощипване, и не е била така опасна ситуацията. Заявява, че знае, че договорът за настаняване не е подписан, но не знае дали е предложено на брат й да го подпише. Сочи, че при посещенията в ЦНСТ не е виждала брат си да проявява агресивно, нападателно, неспокойно поведение, но счита за нормално понякога да има и такава реакция.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл. 2 ал. 2 от Закон за социално подпомагане, социалното подпомагане се осъществява чрез предоставяне на помощи в пари или натура или чрез предоставяне на социални услуги.

ЗСП, обаче, не урежда предоставянето на социални услуги, а с чл. 19, ал. 4 законодателят е предоставил на Министерския съвет цялостното уреждане на условията и реда за планиране, разкриване, предоставяне и закриване на социални услуги, което Министерският съвет е направил с Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.

Центърът за настаняване от семеен тип в гр.Червен бряг предоставя социални услуги в общността по смисъла на чл.36, ал.2, т.7 б. „а” и б. “д” от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (в действащата към момента на издаване на заповедта и понастоящем редакция). В чл. 40а, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) е предвидено, че настаняването в специализирани институции и предоставянето на социални услуги в общността, когато са общинска дейност, се извършват със заповед на кмета на съответната община или на упълномощено от него длъжностно лице, а съгласно чл. 40б от ППЗСП отказът на органите по чл. 40а за настаняване в специализирана институция или за предоставяне на социални услуги в общността се обжалва по реда на АПК. В чл. 40в, ал. 2 от ППЗСП е регламентирано, че доставчикът на социални услуги сключва договор за предоставяне на услуги с потребителя и/или с негов законен представител, като в договора се включват задължително изброените елементи по т.т. 1-5, сред които са и условия и начин на прекратяване на договора (т.5). Настаняването се извършва съгласно чл.40а, ал.1, т.2 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане със заповед на кмета на общината, като въз основа на нея, доставчикът на социални услуги сключва договор за предоставяне на услуги с потребителя (чл.40в, ал.2 ППЗСП), с който се регламентират реда и условията за ползване на социалната услуга.

От горното следва извода, че фактическият състав на предоставянето на социална услуга в случая е смесен - настаняването в специализираната институция се извършва със заповед на кмета на общината, а условията по предоставянето на услугата се уреждат с договор (чл. 40а и чл. 40в от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане). В разпоредбата на чл. 40в, ал. 2 от ППЗСП е определено задължителното съдържание на договора, елемент от което са условията и начина за неговото прекратяване. Следователно, именно заповедта за предоставяне на социалната услуга е правопораждащия факт за възникване правото за настаняване, а юридическият факт, прекратяващ правото да се ползва социална услуга, е уреден от закона и неговото осъществяване не е поставено в зависимост от издаването на нарочен административен акт. В този смисъл е и определение по адм.дело 5081/2013г. на ВАС. Необходимо е да се посочи още, че договорът следва да е писмен. Това изискване не е изрично посочено в чл.40в, но може да се изведе от формулировката на ал.1 - Доставчикът на социални услуги е длъжен да предостави на потенциалните потребители проект на договор за предоставяне на социални услуги. Проектът за договор не може да е устен, а и в договора се уреждат важни въпроси – за правата и задълженията на страните по договора, описание на дейностите, размерът на таксата за социалните услуги-предмет на договора, срок на договора, и условия и начин на прекратяване на договора. Тези важни въпроси, които следват да са уредени в договора, налагат същият да бъде в писмена форма.

Видно от събраните по делото доказателства, не е сключван договор между ЦНСТ и Х.Д.. Предоставеният на Х.Д. проект не е бил подписан от него. Следователно в настоящия случай не е завършен фактическият състав по отношение на настаняването на Д. в ЦНСТ. Въпреки това същият реално е бил настанен в дома. Правомощията на Кмета на общината като административен орган са приключили с издаването от него на настанителната заповед №РД-09-355/23.05.2014г. Последващите взаимоотношения на Д. с ЦНСТ е следвало да се уреждат със сключен между тях договор. Както се посочи, такъв договор е предложен за подписване, но не е подписан от Д..

В тази връзка следва да се посочи, че ЦНСТ е общинска дейност. Същият не представлява отделно, самостоятелно юридическо лице. Видно от приложеното на л.117 писмо, услугата се предоставя в рамките на проект по оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд. В същия смисъл е и проекта за договор, представен на Д. и неподписан от него (л.126-128), съгласно който страна по договора освен потребителя (Д.) е и Кметът на общината като доставчик на услугата.

Следователно Д. не е бил настанен по определения в ППЗСП ред в ЦНСТ. След като фактическият състав по настаняването му не е бил завършен, лицето неправомерно е ползвало фактически социалната услуга в периода 26.05.2014г. - 13.06.2014г. При издаването на процесната заповед Кметът на общината не е действал като административен орган, а като представляващ общината, предоставяща социалната услуга. Фактът, че в същата е налице позоваване на чл.60, ал.1 АПК по отношение на предварително изпълнение, не може да доведе до друг извод. След като Д. не е подписал договора за настаняване, не съществува друг законосъобразен начин да се прекрати фактическото му настаняване, което не е основано на сключен договор. Ако договорът беше подписан, същият би могъл да бъде прекратен от доставчика – Община Червен бряг, представлявана от Кмета, на някое от основанията, посочени в чл.11 от проекта за същия договор. След като не е налице подписан договор, възможностите на чл.11 не могат да бъдат използвани и приложени. ППЗСП не урежда хипотезата, когато е налице заповед за настаняване, но не е подписан от потребителя на услугата предложеният му договор. В такъв случай фактическото настаняване не е настаняване по смисъла на ППЗСП и доставчикът на социалната услуга има право да прекрати фактическото предоставяне на същата, която се доставя не по установения в закона ред. Това прекратяване не става с административен акт, доколкото за Д. не е възникнало право (поради недовършване на фактическия състав по настаняването) да бъде настанен в ЦНСТ. Правото му на настаняване би било засегнато само ако беше настанен в съответствие със закона. Но и в този случай прекратяването на настаняването от доставчика на социалната услуга би било волеизявление от едната страна по договора, което ще се подчинява на общия законов ред и при възникнал спор между страните по отношение на прекратяването ще следва да се разглежда от гражданските, а не от административните съдилища. Ето защо и доколкото заповедта на кмета на общината не е административен акт, не следва да се обсъждат нейните мотиви и основанията, на които е издадена.

Предвид изложеното и поради липсата на административен акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред, жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

По отношение на жалбоподателя Д. Х Д. жалбата е недопустима и на още едно основание. Последният не е засегнат пряко и непосредствено от процесната заповед, нито е законен представител на Х.Д.Д.. Поради това няма интерес от оспорването.

За пълнота съдът отбелязва, че сочената в писмената защита неравнопоставеност на различните потребители на социалната услуга в ЦНСТ е неотносима към предмета на делото - Заповед №РД-09-397/12.06.2014 г. на Кмета на община Червен бряг.

При този изход на делото следва в полза на Община Червен бряг да се присъдят разноски в размер на 300лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. За уточнение следва да се посочи, че след изменението на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр.28 от 28.03.2014г.),  в последната не са предвидени разпоредби за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, освен по отношение на ограничен брой закони, сред които не попада ЗСП. Ето защо се прилага §1 от ДР на Наредба №1, съгласно който за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия. Доколкото административно дело без определен материален интерес може да се приеме за такова с материален интерес нула лева, същото по аналогия попада в чл.8, ал.1, т.1 (материален интерес до 1000 лева), в която разпоредба е предвидено възнаграждение в размер на 300 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.159 т.1 от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определението от открито съдебно заседание на 09.10.2014г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х.Д.Д. и Д. Х Д.,***, чрез адв. Д.Д. ***, срещу Заповед №РД-09-397/12.06.2014 г. на Кмета на община Червен бряг.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №555/2014г. по описа на Административен съд-Плевен.

ОСЪЖДА Д. Х Д. ***, ЕГН ********** и Х.Д. ***, ЕГН ********** *** бряг направените по делото разноски в размер на 300лв. (триста лева).

Определението може да се оспори с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

 

 

                                                                                                          СЪДИЯ: