Решение по Административно дело 546/2014г.

РЕШЕНИЕ № 525

гр. Плевен, 30 Октомври 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

2.КАЛИНА ПЕЦОВА

СЕКРЕТАР:М.К.

ПРОКУРОР: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 546 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на “ВИВАМЕД” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Сергей Румянцев” №6, вх.”Б”, ЕИК 114540783, представлявано от Г.И.Ц., чрез адв. Г.Г. от ПлАК, против решение №704/23.05.2014 г., постановено по н.а.х.д. №1299/2014 г. на Районен съд /РС/ - Плевен, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ №99269-0064335 от 25.03.2014 г. на и.д. Директор на дирекция “Контрол” при ТД на НАП-В.Търново.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съгласно чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в АУАН и в НП следва да се съдържа датата на която е извършено нарушението, както и мястото на извършването му. Твърди, че същите не са посочени, което е съществено процесуално нарушение, пречка да бъде организирана защитата на дружеството. Не е налице конкретика коя от разпоредбите на чл.86, ал.1 от ЗДДС /Закон за данък върху добавената стойност/ е нарушена. Неправилно е посочена и санкционната разпоредба. АУАН е издаден след тримесечния срок по чл.34 ЗАНН. Срокът за съставяне на АУАН тече от датата на получаване на справката декларация по ЗДДС в ТД на НАП, което е станало през март 2013 г., поради което при съставянето на АУАН на 18.03.2014 г. същият срок е бил изтекъл. Алтернативно твърди, че е налице хипотезата на чл.28 ЗАНН.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрк. Ц. Г. оспорва жалбата. Моли да се остави в сила решението на РС. Сочи, че твърдението, че не е посочена дата и място на нарушението, не е основателно. При нарушения, извършвани чрез бездействие, посочването на срока за извършване на изискваното действие е достатъчно. Разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗДДС сочи състава на нарушението. Дата на узнаване на нарушението е 18.02.2014 г., когато е наредено извършване на проверка, поради което срокът по чл.34 ЗАНН е спазен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен прокурор ИВАН ШАРКОВ, дава заключение с оглед на събраните доказателства по делото, че решението на РС е правилно и законосъобразно и че следва да бъде потвърдено.

Административен съд, гр. Плевен намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима.

По същество, същата е неоснователна.

С АУАН № 0064335/18.03.2014 г., е констатирано, че “Вивамед” ЕООД, с ЕИК 114540783, представлявано от Г.И.Ц., регистрирано по ЗДДС лице не е начислило данък върху добавената стойност в размер на 30960,00 лв. в съответен данъчен период. За извършена облагаема доставка на “Олива” АД с ЕИК 106013774, “Вивамед” ЕООД е издало данъчна фактура № 439/31.01.2013 г. с данъчна основа 154800,00 лв. и ДДС 30960,00 лв., която е отразена в Дневник продажби за данъчен период месец февруари 2013 г., а не в съответния данъчен период – месец януари 2013 г., с което ДДС в размер на 30960,00 лв. е начислен в месеца, следващ периода през който е следвало да бъде начислен. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Въз основа на посоченият АУАН е издадено НП№99269-0064335 от 25.03.2014 г. на и.д. Директор на дирекция “Контрол” при ТД на НАП-В.Търново, с което на основание чл.180, ал.3 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 7740 лева.

Решаващият съд е потвърдил НП, като е приел, че дружеството е издало данъчна фактура № 439/31.01.2013 г. с получател “Олива” АД, гр.Кнежа, с данъчна основа 154800,00 лв., същата е отразена в дневника за продажби за данъчен период месец февруари 2013 г., а не в съответния данъчен период месец януари 2013 год. Приел е, че посочването на издадената данъчна фактура в Дневника за продажби е елемент от сложния фактически състав на начисляването на ДДС, регламентиран в чл. 86 ал. 1 от ЗДДС. Поради това непосочването на издадената фактура в дневника за продажбите води до неначисляване на посочения в тази фактура ДДС за съответният период.

РС е приел, че като не е изпълнило задължението си за начисляване на ДДС в съответния данъчен период, “Вивамед” ЕООД – гр. Плевен е осъществило състава описан в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, като доразвитие на същия се предвижда в разпоредбата на чл. 180, ал. 3 от същия закон, а именно когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен като посочва и размерът на наложената имуществена санкция е определен в съответствие с разпоредбата на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС – в размер на 25% от неначисления в законоустановения срок данък.

По отношение на възраженията на дружеството, РС е приел, че административнонаказателното производство е образувано преди изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Срокът за съставяне на АУАН започва да тече не от датата на която е подадена справката декларация, а от датата на която е извършена проверката. Същата е възложена с резолюция № 1402969/18.02.2014 г. и именно в хода на тази проверка е възникнала за актосъставителя фигурата на нарушителя. Намерил е, че няма нарушение на процедурата - не са нарушени разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно че в АУАН и НП не е посочена датата на извършване на нарушението. При нарушения като процесното, извършени чрез бездействие, е достатъчно да се посочи срока, в който е следвало да се извърши вменената от законодателя дейност. Наказващият орган е описал надлежно нарушението, посочил е обстоятелствата при които то е извършено и доказателствата, които го потвърждават. НП съдържа данни за данъчния период, в който е издадена фактурата и рамките през които е отразена в Дневника за продажби. Посочено е също така и седалището и адреса на управлението на дейността на дружеството, представляващи мястото на извършване на нарушението. НП съдържа и останалите законоустановени реквизити. АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството, на който е връчен срещу разписка препис от акта. На дружеството е била осигурена възможност да възрази срещу констатациите на актосъставителя в момента на съставяне на акта, както и да представи писмени възражения в законния тридневен срок от неговото подписване. РС е приел за неоснователен и доводът на жалбоподателя относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, като нарушението е формално, не се иска настъпването на щета за фиска, а отговорността при ЮЛ е обективна и виновно поведение не се изисква. На тези основания е потвърдил НП.

Съдът се произнася само по посочените в жалбата касационни основания.

По отношение на възражението, че в АУАН и в НП липсват датата на която е извършено нарушението, както и мястото на извършването му, същото е неоснователно. Ясно е посочено, че конкретна данъчна фактура е отразена не в дневника за продажби за съответния данъчен период – месец януари 2013 г., а в следващия такъв – месец февруари 2013 г. Нарушението е извършено чрез бездействие – неотразяване на данъчната фактура от 31.01.2013 г. в данъчния период януари 2013 г. При нарушения, извършени чрез бездействие, мястото не е част от фактическия състав на нарушението и няма как да бъде записано. Тази хипотеза е уредена от чл.48 ЗАНН, според който когато не може да се определи точно местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е АНО, в чийто район се намира местожителството на дееца. С оглед на изложеното не е налице соченото съществено процесуално нарушение, представляващо пречка да бъде организирана защитата на дружеството.

Разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗДДС е нарушена в нейната обща част – “Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като…”. В случая не е нарушено някое от изискванията, посочени в последващи три точки на тази алинея. С оглед на този факт нарушената разпоредба е точно, ясно и конкретно посочена. Правилно е посочена и санкционната разпоредба. Общата санкционна разпоредба за регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в ЗДДС срокове е тази на чл.180, ал.1 от ЗДДС. В случая обаче правилно в НП е посочена по-благоприятната за дружеството специална разпоредба на чл.180, ал.3 от ЗДДС, която предвижда значително по-малка санкция, когато начисляването на данъка е станало в последващия данъчен период.

АУАН е издаден в тримесечния срок по чл.34 ЗАНН. Срокът за съставянето му тече не от датата на получаване на справката декларация по ЗДДС, а от датата, на която длъжностно лице, което има право да съставя АУАН, е установило нарушението. Заповедта за извършване на проверка е от 18.02.2014 г., а АУАН е издаден на 18.03.2014 г., поради което тримесечния срок по чл.34 ЗАНН е спазен.

В случая не е налице хипотезата на чл.28 ЗАНН. Тази разпоредба може да се прилага и към формалните нарушения, но следва да има основания за това. Не са налице доказателства, които да квалифицират деянието като маловажен случай в сравнение с другите случаи, когато начисляването на ДСС е станало в последващия данъчен период. Напротив, в случая неначисления в срок данък е в значителен размер – 30960,00 лева, поради което не може да се приеме, че случаят е маловажен.

Като е потвърдил наказателното постановление, Районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №704/23.05.2014 г., постановено по н.а.х.д. №1299/2014 г. на Районен съд - Плевен, с което е потвърдено наказателно постановление №99269-0064335 от 25.03.2014 г. на и.д. Директор на дирекция “Контрол” при ТД на НАП-В.Търново.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.