РЕШЕНИЕ № 466

гр. Плевен, 2 Октомври 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЦОВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар М.К. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 544 по описа на съда за 2014 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Плевен, представлявана от директора д-р И. Й., против решение № 578/09.04.2014 г. на Районен съд на гр. Червен бряг, постановено по н.а.х.д. № 6/2014 г., с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 99/25.11.2013 г. на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Плевен, с което на В.Т.М. ***, за нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за храните /ЗХ/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение. Касаторът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че не са събрани убедителни писмени и гласни доказателства за това, че В.Т.М. е административнонаказателно отговорно лице. Сочи, че по смисъла на чл. 61 от §1 от ДР на ЗХ, търговецът на храни и всяко физическо лице или юридическо лице, което се занимава с търговия на храни по смисъла на чл. 60 от §1 от ДР на ЗХ, а последната регламентира кои дейности са търговия, следователно административнонаказателно отговорно лице може да е и всяко физическо лице, извършващо продажба на храни. Счита за недопустимо приетото в мотивите на обжалваното решение, че не са посочени точно законовите разпоредби, които се вменяват виновно извършени от М., тъй като е налице пълно тъждество в АУАН и НП между посочените за нарушени правни норми, административнонаказателна разпоредба и обстоятелствено описание на нарушението. Сочи, че размерът на глобата е съобразен с разпоредбите на материалния и процесуалния закон като на лицето е наложено предвиденото в ЗХ минимално наказание. Твърди, че като не е отчел събраните показания и не е приложил разпоредбите на т. 60 и 61 от §1 на ДР на ЗХ, Районен съд – Червен бряг е постановил неправилно решение. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде обезсилено, а в случай, че същото бъде прието за допустимо, да бъде отменено изцяло като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – В.Т.М., редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В касационната жалба се претендира обезсилване на първоинстанционното решене. На обезсилване подлежат невалидните и недопустимите съдебни актове. Невалидни са тези съдебни актове, постановени при липса на правораздавателна компетентност, т.е. от несъдебна институция или от незаконен съдебен състав. Недопустими са решенията, постановени при липса на положителни процесуални предпоставки – надлежно упражнено право на жалба, териториална компетентност и пр. В случая решение № 578/09.04.2014г. по н.а.х.д. № 6/2014 г.на Районен съд на гр. Червен бряг е постановено след надлежно сезиране с жалба от наказаното лице, от предвиденият в чл. 59, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдебен състав, едноличен състав от районният съд в района, на който е извършено или довършено нарушението.

По отношение на материалната законосъобразност на НП№ 99/25.11.2013г. съдът съобрази следното:

На 21.10.2013г. в с.Глава, общ.Червен бряг, служители на Областна дирекция  по безопасност на храните/ОДБХ/  извършили проверка   в ОУ „Христо Ботев” с директор В.М.. Проверяващите установили, че в училището (неясно защо именувано “заведение”) се доставя и раздава храна при неспазване на хигиенните изисквания, без да е обособено помещение и без да е извършена регистрация по ЗХ, както и че обектът няма въведена система за управление безопасността. Бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0000171/25.10.2013г.  на М. в качеството му на директор на ОУ „Христо Ботев” с.Глава за нарушение на чл.12, ал.1 т.1 и т.3 „б” вр. чл. 42, ал.1  ЗХ. АУАН бил подписан с възражение от касационния ответник. По акта било издадено Наказателно постановление № 99/25.11.2013г., с което била ангажирана отговорността на М. за нарушение на чл.12, ал.1 т.1 и т.3 ЗХ, затова че  на 21.10.2013г. в село Глава в ОУ „Христо Смирненски”  допуснал предлагане на храни без да бъде регистриран обект за търговия с храни по реда и условията на чл.12, ал.1 ЗХ, като на основание чл. 41, ал.1 ЗХ му била наложена глоба в размер на 1500 лв. За да отмени последното РС Червен бряг е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения (не била посочена конкретната нарушена разпоредба) и е нарушен материалния закон. След анализ на приложимата законова уредба районният съд е достигнал до извода, че М. не е наказателно отговорно лице, т.к. не е производител или търговец на храни.

Така постановеното решение на РС Червен бряг е правилно и съобразено с материалния закон. Изводите на съда се споделят изцяло. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже, че наказаното лице е субект на административнонаказателна отговорност, както и че именно то е извършило вмененото му нарушение. В случая това не е направено. Не е доказано, а и не се твърди, че М. е търговец на храни по см. на § 1, т. 61 от ДР на ЗХ, още по-малко производител по см. на § 1, т. 48 от ДР на ЗХ. В АУАН и НП се сочи единствено, че се доставя и раздава храна, което не изпълва състава на санкциониращата разпоредба. Дори и последното не е точно, доколкото според констативен протокол № 0015816/21.10.2013г. на ОДБХ храните се доставят от ЕТ “Хаджи Караджов”. Отделно от това чл. 42, ал. 1 от ЗХ предвижда санкция за този, който произвежда или търгува храни в обект, нерегистриран по този закон. Според ал. 2 на същият член наказание се налага и за едноличните търговци и юридическите лица. Анализа на разпоредбата налага извода, че за ангажиране отговорността по този текст деянието следва да бъде извършено пряко от посочените субекти (физически и юридически лица или еднолични търговци). Не е предвидено в Закона за храните допустителство, като форма на противоправно поведение, каквото именно се вменява на директора на ОУ “Христо Ботев”.

Дори и да се приеме тезата на административнонаказващия орган, че М. е извършил нарушението в качеството му на директор на ОУ “Христо Ботев”, то това обстоятелство не е изяснено и отразено в АУАН и НП. Освен това, ако е наказан в качеството му на ръководител на предприятие, не е посочена и правната норма, във връзка с която е наложено наказанието – чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, както и коя от двете алтернативно предвидени в текста хипотези е налице - наредил, или допуснал извършване на нарушението.

Наказателното постановление, както и АУАН, въз основа на който е издадено страдат и от друг порок - в същите не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението. "Доставя и раздава храна", като посочено в НП нарушение не е хипотеза, идентична с нормата на чл. 42, ал. 1 от ЗХ, предвиждаща "производство или търговия с храни", още повече, че в правната норма са предвидени две алтернативни нарушения - производство или търговия, и с оглед правото на защита, наказващият орган следва да посочи коя от тях е нарушена и да посочи доказателства за това.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна. При постановяване на решението не са допуснати нарушения, налагащи отмяната му, същото е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон и следва да бъдеоставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 578/09.04.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 6 по описа на Районен съд на гр. Червен бряг за 2014 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.