Р E Ш Е Н И Е

№ 419

гр.Плевен, 16 Септември 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

При секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 543 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 591 от 09.04.2014 г., постановено по НАХД № 27 по описа за 2014г., Районен съд – Червен бряг е отменил Наказателно постановление № 1434 от 12.12.2013 г. на Началника на РУП – Червен бряг, с което на Ц.В. ***, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 лева и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС, за извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Районно управление “Полиция” – Червен бряг при ОД на МВР - Плевен, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, издаден в противоречие на материалния закон. Счита се, че АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съобразно изискванията на ЗАНН, поради което за неправилен се приема изводът на съда, че в двата акта не се съдържа конкретно, ясно и точно описание на извършеното нарушение. Счита се още, че лицето е разбрало за какво деяние е санкционирано, поради което не му е нарушено правото на защита. Твърди се, че от обективна и субективна страна нарушението е безспорно доказано. За неправилен се счита изводът на съда, че липсата на резултат от изпробването с техническо средство не може да се приеме като отказ от изпробване. В тази връзка се сочи, че липсата на резултат в конкретния случай е именно поради отказ на лицето да бъде изследван с техническото средство. Навеждат се доводи, че нарушителят не е изпълнил предписанието за медицинско изследване по издаденият му талон, тъй като двата опита, при които не е била извършена годна медицинска проверка се приравняват на липса на такава, а фактическият отказ да се извърши трети опит следва да се счита като отказ по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В заключение се счита, че деянието правилно е квилифицирано и се моли за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

От ответника – Ц.В.Ц. не е депозирано възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът – Районно управление “Полиция” – Червен бряг не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Ц.В.Ц., редовно призован, се явява лично и с адв.А., който счита касационната жалба за неоснователна, а решението на районния съд за правилно и съответстващо на доказателствата по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 26.11.2013г.около 17:00часа служители на РУП-Червен бряг извършвали контрол на автомобилния транспорт на изхода на гр. Червен бряг и разклона за с. Горник, когато получили обаждане от Началника на РУП – Червен бряг за спиране на проверка на водача на л.а. “Фолксваген Венто” с рег № ЕН XXXX АК, по повод възникнал между тях по-рано конфликт. След време контролните органи забелязали приближаването на въпросното МПС, но не спрели водача по законоустановения ред, а след известно време го последвали. В района на ЖП Фондови жилища, пред бл. 582 забелязали спрения л.а. “Фолксваген Венто” с рег № ЕН XXXX АК, приближили се до лицето стоящо до автомобила и го поканили да даде проба за алкохол. Ц. отказал с мотив, че всичко е нагласено, за да му вземат книжката, заради конфликта му с шефката на РУП – Червен бряг и поискал да се яви да даде кръвна проба за медицинско изследване, поради което му е издаден талон за такова, с посочен час – до 18:00 часа. На Ц. е съставен АУАН за това, че на същата дата в гр. Червен бряг ЖП Фондови жилища, пред бл.582, като водач на лек автомобил “Фолксваген Венто” с рег № ЕН XXXX АК, отказва проба за алкохол с техническо средство “Дрегер 7410”,с фабр. № 0273-нарушение на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП. В указаното в талона за медицинско изследване време Ц. ***, за да даде кръвна проба, което е отразено в медицинския журнал и работен дневник на ЦСМП – Червен бряг. Правени са трикратно опити да му бъде взета кръвна проба, като за целта със спринцовка бил осъществен достъп в кръвоносните съдове /вени/ на ръката, но не могло да се вземе годна за изследване количество кръв. Ц. се стресирал от извършваните с него манипулации и си тръгнал. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.174, ал.2 от ЗДвП на Ц. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и 24 месеца лишаване от правоуправление на МПС.

От правна страна съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които обосновават отмяна на наказателното постановление и безпредметно произнасянето по съществото на спора.На първо място като такова нарушение е прието, че в обстоятелствената част на НП, както и в обстоятелствената част на АУАН, липсва конкретно, ясно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, съобразно изискванията на цитираните горе чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, позволяващо правилната преценка за осъществен състав на нарушение от посочения вид. Съдът е посочил също, че в НП като санкционна норма е посочена разпоредбата на чл.174, ал.2 от ЗДвП, представляващ квалифициран състав, с оглед на допълнително въведения обективен признак повторност, обвинение, каквото не е имало от страна на контролния орган, съставил АУАН. В тази връзка е счел, че претендирайки по-тежко обвинение чрез въвеждането на допълнително съставомерно обстоятелство наказващият орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до ограничаване правото на защита на Ц. да научи в какво е обвинен, срещу какво следва да се защитава и какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитната си позиция. На второ място съдът е приел, че в АУАН и в НП е описано, че Ц. е отказал извършването на проверка с техническото средство, но не е отразен резултата от втората посочена в правната норма хипотеза – резултата от медицинското изследване, поради което описано изпълнителното деяние /действие или бездействие/ на лицето не може да се определи като нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, тъй като е налице нарушение на последната разпоредба единствено в първата от посочените две хипотези: ако нарушителят откаже да бъде изпробван с техническо средство. В тази връзка е посочил, че по делото по категоричен начин е установено, че Ц. се е явил за даване на кръвна проба, правени са били опити да му бъде взета кръв, но те не дали резултат, което съгласно заключението на вещото лице по назначената СМЕ не може да се вмени във вина на лицето, тъй като не би могло да бъде волева /умишлена/ дейност. Предвид последното съдът е приел, че не е налице отказ. На следващо място съдът е посочил, че недоумение буди фактът, че контролните органи не са спрели автомобилът управляван от Ц., когато е минал покрай тях, а едва пред дома му, когато МПС е било в покой, а Ц. извън него, което представлява съществено нарушение. В тази връзка е посочил, че качеството водач придобива всяко лице, което се е качило на шофьорското място на автомобила с цел запалване, тъй като за управлението на МПС под въздействието на алкохол се приемат всички действия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали то се намира в покой или в движение –ППВС №1/83г. Воден от горните мотиви, районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за допуснати съществени нарушения при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление, изразяващи се в приложена санкционна норма, която не съответства на фактическите обстоятелства и вмененото нарушение, както и спорното обстоятелство в момента на проверката Ц. има ли качеството на водач на МПС по смисъла на ЗДвП, което е елемент от фактическият състав на вмененото му нарушението и изискващо се като специално качество за субекта на административнонаказателна отговорност, които нарушения водят до отмяна на обжалваният акт- Наказателно постановление № 1434 от 12.12.2013 г. на Началника на РУП – Червен бряг. Не се споделят единствено изводите на районният съд за липса на конкретно, ясно и точно описание на вмененото нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че АУАН и НП са съставени, респ.издадено за това, че Ц. е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7410, като развитите съображения в касираното решение касаещи явяването на лицето за извършване на медицинско изследване и даване на „кръвна проба”, при издаден талон за това от контролните органи, са неотносими. Касационната инстанция счита, че неявяването на нарушителя в пунктовете за даване на кръв за "кръвна проба" при дадени указания от органите на МВР и издаден такъв талон представлява самостоятелно нарушение по смисъла на ЗДвП и е визирано в разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2., а отказът да се извърши проба за алкохол с техническо средство е регламентирано в пр.1 на ал.3 от чл.174 на ЗДвП, за каквото е санкциониран Ц.. Съдебните административно-наказателни производства имат за предмет законосъобразността на наказателните постановления, които от своя страна санкционират констатирани нарушения, установени с актове за извършени нарушения и са обвързани от фактическите констатации в последните. Всяко излизане извън предмета на наказателното постановление, респ. АУАН, от страна на съда би довело до недопустимо производство и решение. С оглед на изложеното, фактът, че Ц. е отишъл в специализирано заведение за вземане на "кръвна проба", не се явява елемент от състава на вмененото му и санкционирано с НП нарушение, поради което не е следвало да бъде обсъждано от районния съд. Изложеното по-горе, обаче, не влияе върху правилността на решението за допуснати съществени нарушения при съставяне на акта и издаване на НП, които обосновават отмяна на наказателното постановление.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 591 от 09.04.2014 г., постановено по НАХД № 27 по описа за 2014 г. на Районен съд – Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.