РЕШЕНИЕ № 454
гр.
Плевен, 30 Септември
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд на гр. Плевен – осми състав, в открито съдебно заседание на осми септември
две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при секретар В.М., изслуша
докладваното от прдседателя административно дело № 541/2014 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40 от
Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на Н.Й.Н. ***
чрез адвокат Г.С. от САК срещу отказ за предоставяне на обществена информация
на Областна Дирекция “Земеделие” – Плевен (ОДЗ-Плевен) по подадено заявление от
Н. Н.. С допълнителна молба от 15.07.2014г. се уточнява, че се обжалва Решение
№ 1/11.06.2014г. на Директора на ОДЗ Плевен, постановено във връзка с заявление
№ 2726/09.06.2014г. Твърди се, че оспореното решение е незаконосъобразно,
постановено в нарушение на правилата на ЗДОИ. Жалбоподателят счита, че не
съществува ограничение по чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ да бъде предоставена исканата
информация, включително и доколкото засяга трето лице. Твърди, че не е била
спазена предвидената по закон процедура, вместо което директорът на ОДЗ Плевен е
действал като “адвокат” на някакво трето лице, от което не било искано съгласие
по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ. Излага се фактическа обстановка, която е свързана със
съставяне на Акт за държавна собственост (АДС) № 4121/13.06.2006г.за имот,
находящ се в Община Червен бряг, във връзка с което се представят
доказателства. По същество се претендира за отмяна на отказа за предоставяне на
информацията и осъждане на ответника да предостави същата.
По делото е постъпил “Отговор на
искова молба” изх. № 1762/12.08.2014г. от
Директора на ОДЗ-Плевен, чрез процесуален представител – юрисконсулт, в които е
аргументирано становище за неоснователност на подадената жалба. Твърденията са
за спазена процедура по ЗДОИ, наличие на всички реквизити в оспореното решение,
както и посочване на фактическото и правно основание за постановения отказ.
Сочи се, че не са представени доказателства за наличие на “надделяващ обществен
интерес” по см. на § 1, т. 6 от ДР на
ЗДОИ, което да обуслови прилагането на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Моли за
отхвърляне на жалбата.
Жалбоподателят Н.Й.Н. не се явява,
представлява се от адв. С. от САК. Последният твърди, че по незаконен начин е
била разделена земята, при което е бил ощетен жалбоподателя. Моли да бъде
уважена подадената жалба.
Ответникът – Директорът на ОДЗ-Плевен,
редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Н. К. с
пълномощно на л. 49 от делото. Счита, че отказ от страна на административния
орган по подаденото заявление е правилен. Моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Представя писмена защита, в която по същество преповтаря тезата,
че исканата информация засяга трето лице, което не е дало изрично писмено
съгласие за нейното предоставяне.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Административното производство е
започнало със заявление вх. № 2726/09.06.2014г. при ОДЗ-Плевен, с което Н.Й.Н.,
настоящ жалбоподател, е поискал да му бъде предоставен достъп до обществена
информация по реда на чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДОИ.
Конкретно искането се отнася до предоставяне на заявление с вх. №
2726/28.09.2006г. при ОДЗ-Плевен, подадено по реда на чл. 27, ал. 6, т. 3 от
ЗСПЗЗ и искане от ОДЗ-Плевен, както и до подадено по реда на чл. 45, ал. 10 от
ППЗСПЗЗ искане за издаване на Акт за държавна собственост. С Решение №
1/11.06.2014г. Директорът на ОДЗ-Плевен е приел, че искането направено със заявление
вх. № 2726/09.06.2014г. е неоснователно. Като мотиви за решението си е посочил,
че исканата информация засяга трето лице и неговото изрично съгласие липсва,
както и че не са ангажирани доказателства за наличието на “надделяващ обществен
интерес”, при което на основание чл. 37 от ЗДОИ е отказал да предостави достъп
до търсената информация.
Административен съд Плевен, осми
състав намира, че Решение № 1/11.06.2014г. е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и е немотивирано,
поради което следва да бъде отменено.
Както бе посочено по-горе,
административното производство е започнало със заявление вх. №
2726/09.06.2014г., като конкретното искане е относно предоставяне на два
документа. Страните по делото не спорят, че в първия от тях (заявление с вх. №
2726/28.09.2006г. при ОДЗ-Плевен) се съдържат лични данни на трето лице.
Следователно, случая попада в хипотезите на чл. 31 от ЗДОИ, според който
административният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на
третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по чл. 24 от с.з.
По делото не са представени доказателства, че искане по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ
до третото лице е правено, а и не се твърди, че същото е било запитано за
изрично даване на съгласие /л. 42 от делото/. Вместо това
административният орган едностранно е преценил, че съгласие за предоставяне на
данни липсва. Може да се приеме, че по същество е възложил задължението за
искане на съгласие на заявителя. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, като положителен факт, ползващ ответника,
административният орган е следвало до докаже, че съществува необходимост от
съгласието на третото лице и че такова е било поискано, но не е било дадено. В
хода на делото не са представени каквито й да е било доказателства,
обосноваващи извод, че предоставянето на търсената от заявителя обществена
информация, която се отнася до третото лице засяга интересите му по-начин,
който да обоснове необходимост от изричното му съгласие - наличие на търговска,
производствена тайна или друго законово защитено от публичен достъп
обстоятелство. Нещо повече, от представената преписка от административния орган
по никакъв начин не може да се установи, кое е това трето лице, съгласието на
което е било необходимо. Искането на съгласие от третото лице е задължително,
ако обществената информация го засяга и/или съдържа негови лични данни. При
твърдението на ответника, че информацията се отнася до трето лице и неизпълнение
на изискването на чл. 31, ал.2 от ЗДОИ е налице съществено процесуално
нарушение при издаването на решение/ отказ за достъп до обществена информация.
Нарушение от такъв вид е достатъчно да обоснове отмяна на отказа за достъп до
информация. Административният орган е обвързан от условията, при които третото
лице е дало съгласие за предоставяне на информацията, която го засяга, аргумент
от чл. 31, ал. 3 ЗДОИ. Обществената информация следва да бъде предоставена
дори, когато третото лице изрично е отказало съгласие, но това следва да
стане в обем и по начин, които не разкриват информацията, която го засяга,
съгласно чл. 31, ал.4 от ЗДОИ, както и при надделяващ обществен интерес /чл. 31
, ал.5 от с.з./. Относно последната възможност, общественият интерес, във
връзка с които се иска информацията, следва да бъде доказан, със съответни
доказателства, приложени към заявлението, с което е направено искането за
достъп до обществена информация. В
случая в заявлението е посочено, че информацията е необходима във връзка с
проект „БруталнаТА корупция в Община Червен бряг”. Не са представени никакви
доказателства, каква е връзката на заявителя с този проект, кой реализира
проекта, кога и къде ще бъдат оповестени резултатите от реализацията му и т.н.
въз основа, на които ответникът да може да извърши преценка налице ли е
надделяващ обществени интерес за предоставяне на информацията. При липсата на
такива доказателства, административният орган не може да извърши необходимата
преценка и да се произнесе съобразно нея налице ли е надделяващ обществен
интерес или не. Доказателства за надделяващия обществен интерес не са
представени и пред съда. Не е налице нарушение на процесуалните правила и на
материалния закон в тази връзка.
Соченият аргумент за отказ за
предоставяне на обществена информация -
засягане на интересите на трето лице, е неприложим по отношение на
втория търсен документ, които е поискан със заявлението, а именно искане,
подадено от ОДЗ-Плевен по реда на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ за издаване на АДС.
В този случай изначално липсва възможност за позоваване на хипотезата на
“засягане на интересите на трети лица”, доколкото търсеното искане е направено
от публичноправен субект - Директорът на ОДЗ и касае земя - държавна
собственост. По същество липсват, каквито и да е мотиви в оспореното решение,
защо се отказва достъп до информацията, съдържаща се във втория търсен
документ. Липсата на мотиви винаги е съществено процесуално нарушение, т.к.
препятства възможността на съда да упражни контрол върху административния акт и
да разбере действителната воля на административния орган.
С оглед пълнота на изложението следва да бъде
посочено, че в решението липсва анализ на вида търсена информация и на качеството
на задължения субект. Във всеки един случай, при извършване на преценка за
съществуването на задължение за предоставяне на достъп до конкретна обществена
информация, е необходимо да се установи кумулативното наличие на две
предпоставки: субектът, до който е направено искането, да е сред лицата
изчерпателно посочени в чл. 3 от ЗДОИ, като задължени лица по закона и
информацията, която се иска, да представлява обществена информация по смисъла
на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. “Обществена информация”, по
смисъла на посочената разпоредба на закона, е всяка информация, свързана с обществения
живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Според
трайната съдебна практика понятието "обществена информация" следва да
бъде възприемано като сведение, знание за някого или за нещо, свързано с
обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в
документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани
от задължените по закона лица.
Предвид изложеното, оспореният отказ
на Директора на ОДЗ-Плевен следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а
делото на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, следва да бъде върнато като преписка
на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. №
2726/09.06.2014г. съобразно гореизложените мотиви.
Разноски по делото не следва да бъдат
присъждани, доколкото такива не са поискани в съдебните прения или в
депозираните жалба и допълнително молба до съда.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл. 172, ал. 3 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, осми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 1/11.06.2014г. на Директора на ОДЗ
Плевен, постановено във връзка със заявление № 2726/09.06.2014г на Н.Й.Н. ***.
ВРЪЩА делото, като
преписка на Директора на ОДЗ-Плевен за ново произнасяне по заявление №
2726/09.06.2014г на Н.Й.Н. *** съгласно мотивите на настоящото решение. Определя
срок за произнасянето - един месец от влизане в сила на решението.
Решението подлежи на оспорване с касационна
жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/