Р Е Ш Е Н И Е

№ 379 / 11 Юли 2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и седми юни, две хиляди и четиринадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: Г.К.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Данева касационно административно дело № 539 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 31/30.04.2014г., постановено по НАХД № 54 по описа за 2014г. Левченският районен съд е отменил Наказателно постановление № 660/07.01.2014г.на Началник група ОП в РУП към ОДМВР-Плевен, с което на И.Х.С. *** на осн. чл. 53от ЗАНН и по чл. 175,ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение по чл. 6, т. 2, предл. 1 от ЗДвП за това, че на 07.12.2013г. в 03,30 ч. в гр. Левски, по ул. „Н.Вапцаров” на около 100 м. след бензиностанция”Лукойл”, като водач на лек автомобил с рег. № ЕН XXXX ВР, при извършена полицейска проверка отказва да представи документите си на органите за контрол и напуска без разрешение мястото на проверката преди нейното приключване.

Така постановеното решение е обжалвано от РУП-Левски, представлявано от Началник РУП с доводи за неговата незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон. Жалбоподателят оспорва извода на съда, че съставлява съществено процесуално нарушение обстоятелството, че в НП не е пренесено точното описание на нарушението относно непредставения документ. Навежда довод, че съществуващото несъответствие в описанието на нарушението в АУАН и НП е несъществено. Счита, че административнонаказващият орган , при спазване процедурата на чл. 52,ал. 4 от ЗАНН е извършил проверка на акта с оглед неговата законосъобразност. Твърди, че същественото в случая е отказът на нарушителя да предаде документите си на органите за контрол. Именно за това нарушение, и съгласно чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наказан деецът. Оспорва извода на съда, че в НП са описани два отделни състава на нарушение- отказ да бъдат представени документи и напускане без разрешение на проверката, в резултат на което АНО е констатирал, че лицето не е изпълнило полицейско разпореждане- нарушение по чл. 6, т. 2, пр. 1 от ЗДвП. Така описано нарушението е съставомерно по чл. 175,ал. 1, т. 4 от ЗДвП, но такова нарушение не е установено от събраните по делото доказателства. Твърди, че административно наказващият орган правилно е квалифицирал извършеното от С. нарушение и законосъобразно е приложил административнонаказателната разпоредба. Счита, че от мотивите на решението не е ясно като какво действие на контролните органи съдът отчита изискването на документи от проверяваното лице. Правно логично е при извършване на проверка от страна на контролните органи водачът да остане на мястото на проверката до нейното приключване . В противен случай , чрез преждевременното напускане без разрешение на контролния орган, е налице осуетяване на проверката. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. М.С. *** оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно и законосъобразно. Допуснатите процесуални нарушения при издаване на НП счита за съществени и накърняващи законните му интереси. Става дума за смесване на два отделни състава на административно нарушение- тези по т. 3 и т. 4 на чл. 175 от ЗДвП. Счита, че районният съд разграничава съставите на тези две нарушения. Моли да бъде потвърдено решението.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е основателна.

От събраните по делото доказателства ,вкл. разпита на свидетелите И. и П., кредитирани от съда като достоверни и кореспондентни помежду си, е установено , че на посочената в АУАН и НП дата контролните органи са установили движение на лек автомобил, който с голяма скорост е влязъл в отбивката за с. Малчика. Докато са се движили след автомобила, водачът периодично и внезапно намалявал и увеличавал скоростта, като криволичел по пътното платно. След подаден звуков и светлинен сигнал спрял до бензиностанция”Лукойл”. Проверяващият приближил и поискал документите за проверка. Водачът казал „лека нощ” и се отдалечил с голяма скорост.

При така установена фактическа обстановка , при която неправилно е прието, че водачът е спрял след подаден светлинен и звуков сигнал, а в действителност е продължил движението си и е спрял в един значително по-късен момент, Районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че в него и в АУАН са описани съставите на две нарушения- напускане на проверката без разрешение и второ нарушение-отказ на водача да представи документите си на проверяващия орган . От това прави извод, че е налице нарушение по чл. 6, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, което е съставомерно по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. От събраните доказателства не било установено извършване на такова нарушение, тъй като и двамата свидетели са категорични, че водачът е спрял след включване на светлинен и звуков сигнал, т.е., изпълнил е разпореждането да спре. Не е било установено в АУАН и НП, че на водача е разпоредено да остане до приключване на проверката на място. Така изложеното е приел за съществено нарушение на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на НП, поради което и го е отменил.

Правните и част от фактическите изводи на решаващия съд са погрешни. Както е отбелязано по-горе, установено е, че водачът не е спрял при подаден сигнал, а е продължил движението си , от което следва неправилен извод за липса на нарушение, състоящо се в неизпълнение на разпореждането да спре. Преди всичко следва да бъде отбелязано, че посочената като нарушена правна норма на чл. 6, т. 2, пр. 1 от ЗДвП е обща норма/ каквото е и систематическото й място в ЗДвП/, вменяваща на водачите да изпълняват разпорежданията на контролните органи. Неизпълнението на това задължение не следва да се ограничава само до приложение на административнонаказателната норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Всяко неизпълнение от страна на участник в движението на разпореждане на контролен орган по регулиране и контролиране на движението по пътищата е в хипотезата на чл. 6 , т.2, пр. 1, включително и на такива разпореждания, за които законодателят е предвидил отделен административнонаказателен състав. Безспорно е, че водачът не е изпълнил разпореждането да спре, но същественото в конкретния случай е, че и отказът на водача , при направено от органа искане да предаде документите си за проверка, съставлява нарушение по чл. 6, т. 2, пр. 1, тъй като и с това деяние се реализира неизпълнение на разпореждане на контролен орган. В този смисъл, посочената като нарушена норма и в АУАН и в НП не е в противоречие с констатираното и описано в тези актове нарушение- отказ да предаде документите си за проверка. Тук следва да бъде отбелязано и още едно обстоятелство. Нормата на чл. 175, ал. 1, т. 3,пр. 1 от ЗДвП, освен че е административнонаказателна норма, е и такава, която съдържа правилото за поведение. В тази норма се съдържат всички елементи на фактическия състав на нарушението, и по своята същност тя е и нарушен закон, от чиято редакция следва, че изпълнителното деяние на нарушението е отказ да се предадат документите на органите за контрол. Като такова, нарушението е описано и в обстоятелствената част на наказателното постановление, както и в АУАН. Не е ясно какво е имал предвид решаващият съд с констатацията, че са описани две нарушения- напускане на проверката без разрешение и отказ да представи документите си. Съдът не е посочил каква е правната квалификация на нарушението „ напускане на проверката без разрешение”. Но независимо от това, че това действие на водача е описано в НП, наказанието е наложено за извършено от водача нарушение по чл. 175, ал. 1,т. 3, пр. 1- отказ да предаде документите си за проверка. Дали е отказал да предаде СУМПС или талон към СУМПС е без съществено значение, тъй като, безспорно е, че е отказал да предаде каквито и да били документи. Разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 3 съдържа две хипотези, при наличие на всяка от които алтернативно следва ангажиране на административнонаказателна отговорност: 1. отказ на водача на МПС да предаде документите на органите за контрол; 2. Осуетяване на проверка по какъвто и да е начин. Отговорността на водача е ангажирана по пр. 1 от горната разпоредба, т.е. поради отказ да предаде документите си. Независимо, че в обстоятелствената част на НП наред с този факт е посочено още, че е напуснал без разрешение мястото на проверката преди нейното приключване, това не се отразява на правната квалификация на нарушението. За съставомерността на нарушението по чл. 175,ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗДвП е достатъчен отказ да се предадат изисканите документи. Описанието в НП и на друго констатирано в АУАН нарушение, а именно, че водачът не носи свидетелство за управление на МПС -нарушение по чл. 100, ал. 1, т.- 1,пр. 1 от ЗДвП не го опорочава, за такова нарушение не е наложено наказание, тъй като основателно наказващият орган е преценил, че при отказ да се представят документите не може да се установи дали водачът ги носи или не ги носи- обстоятелство, което е съществен елемент от състава на нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и обосновава наказание по чл. 181, т. 3 от ЗДвП, каквото не е наложено. По вече изложени съображения, не е в противоречие с установеното нарушение и констатацията, че водачът не изпълнява разпореждане на контролен орган, но дори и при обратен извод, за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП наказание не е наложено.

При безспорно установено нарушение, изразяващо се в отказ на водача да представи документите си за проверка на контролиращия орган, и при релевирана съответна на това нарушение правна квалификация - чл. 175, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗДвП, съдържащ всички елементи на дължимо от водача поведение, наказателното постановление е издадено в съответствие с материалния закон и в отсъствие на съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъде потвърдено. Като го е отменил Районният съд е постановил валидно и допустимо, но незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 31/30.04.2014г., постановено по НАХД № 54 по описа за 2014г. на Левченския районен съд, вместо което постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 660/13 от 07.01.2014г. на Началник група ОП в РУП към ОДМВР-Плевен, с което на И.Х.С. *** на осн. чл. 53от ЗАНН и по чл. 175,ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.