Р Е Ш Е Н И Е

№ 397 / 18 Юли 2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на седемнадесети юли, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПОЛИНА БОГДАНОВА КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

Секретар: М.К.

Прокурор:ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 533 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 28/25.04.2014г., постановено по НАХД № 24/2014г. Левченският районен съд е отменил Наказателно постановление № 214/15.12.2009г. на Началник РУМВР Белене , с което на Д.И.П. *** , на осн. чл. 53 от ЗАНН , за нарушение на чл. 139,ал. 5 от ЗДвП , на осн. чл. 179, ал. 3, т. 4, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и за нарушение по чл. 157,ал. 6 от ЗДвП, на осн. чл. 185,пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за това, че на 17.11.2009г. , около 14,20 ч. на път 2 клас № 52, км. 65 , като водач на МПС-лек автомобил с рег. № 57 NTJJ управлява автомобила без платена винетна такса за 2009г. и с изтекъл срок на АУАН.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от РУП- Белене, чрез изпълняващ длъжността Началник, съгласно Заповед № 3509/13.11.2013г. на Директор ОДМВР-Плевен. Жалбоподателят твърди, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде обезсилено като недопустимо. Навежда довод, че жалбата е срещу НП № 214/2008г., а РС е отменил НП № 214/2009г., срещу което не е подадена жалба. Алтернативно, ако се приеме, че подаването на жалба срещу друго НП е техническа грешка, счита, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон. Като такова счита неправилния извод на съда, че словесното описание на нарушението не съответства на правната квалификация и е налице смесване на две различни административни нарушения. На следващо място оспорва извода за изтекла погасителна давност за извършеното нарушение, като навежда довод, че такава тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, а не от момента на извършване на нарушението. Моли да бъде отменено съдебното решение и да бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът, в подадена писмена защита оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на РС .

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и моли да бъде уважена. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно навежда довод за неговата недопустимост поради това, че жалбата срещу наказателното постановление е подадена след влизането му в сила, за което е направено нужното отбелязване.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

За да отмени наказателното постановление, Районният съд е приел, че НП е незаконосъобразно поради описание на нарушение, несъответстващо на правната му квалификация и смесване на две различни административни нарушения.

Този извод е неправилен. За нарушена правна норма в НП е посочен чл. 139, ал. 5 от ЗДвП , според който движението на определените в Закона по пътищата/ЗП/ пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП. Административнонаказателната норма, въз основа на която е наложено наказанието е чл. 179, ал. 3, т. 4, пр. 1 от ЗДвП, според която водач, който управлява ППС по републиканските пътища , за което не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, или управлява ППС, на което е залепен невалиден стикер, се наказва, за съответната катогория по т. 4 с глоба в размер на 100 лв. Като нарушение, и в АУАН, и в НП е описано деяние: „ управлява МПС без платена винетна такса”. Наказващият орган е посочил точно както нарушената норма, така и административнонаказателната разпоредба, а описанието в обстоятелствената част на НП е в съответствие с горните две норми. Вярно е, че в АУАН е описано и нарушение, според което водачът не е залепил валиден винетен стикер, но наред се него е описано и нарушение „ няма платена винетна такса” . Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 139, ал. 5 се състои в неизпълнение на задължението за заплащане на винетна такса. По същия начин е квалифицирано и в административнонаказателната разпоредба на чл. 179, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, по същия начин е описано и в обстоятелствената част на НП, такова описание се съдържа и в АУАН.

Не се споделя и изводът на решаващия съд за изтекла на предвидената в закона абсолютна давност, мотивирано с разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. В съответствие с постоянната си практика, касационният съд не споделя този извод на следните основания: В ЗАНН е кодифицирана материята относно установяването на административното нарушение и налагане на съответното административно наказание, включително и основанията за прекратяване на административно-наказателното производство, изчерпателно посочени в чл. 34 от същия. Препращащият към разпоредбите на НК чл. 11 от ЗАНН визира само неуредените в него въпроси. В чл. 82 от ЗАНН е уреден институтът на погасителната давност , след изтичането на която наложеното административно наказание не се изпълнява , както и различните срокове, в които тази давност изтича и от кога започва да тече. Съгласно ал. 2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. Според ал. 3 на същата разпоредба , независимо от спиране и прекъсване на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1/две години за наказанието глоба /, т.е. абсолютната давност за изпълнение на административното наказание “глоба” е три години. С изтичане на погасителната давност наложеното наказание не се изпълнява, но тази давност започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, а не от момента на извършване на нарушението, или издаване на наказателното постановление. Наказанието е наложено с наказателното постановление, което не е влязло в сила, тъй като е обжалвано и по отношение на него не е изтекла, а дори не е и започнала да тече погасителната давност по чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, независимо от продължителния, поради многократното отлагане по молба на нарушителя, с представяне на болнични листове , и по други причини процес в Районния съд. Предвид изложеното касационната инстанция счита, че изводите на решаващия съд за изтекла абсолютна давност не намират опора в нормативната уредба и са неоснователни, а решението, с което на това основание е отменено наказателното постановление е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Предвид безспорно установеното от фактическа страна, че при извършената проверка , на посоченото в АУАН и НП място П. е управлявал автомобила си без да е заплатил дължимата винетна такса, издаденото НП, като законосъобразно в тази част следва да бъде потвърдено.

Настоящият съд счита за неоснователно оплакването на касатора за недопустимост на решението поради това, че с жалбата е оспорено НП № 214/2008г., а съдът се е произнесъл по НП 214/2009г. Налице е очевидна фактическа грешка, тъй като, от последващите правни действия на жалбоподателя-настоящ ответник по касация е ясна неговата воля да обжалва НП 214/2009г., още повече, че в самата жалба съобщава, че за наличието на наказателното постановление е узнал след справка в ОПП-СДВ, и самото НП не е приложено към жалбата, т.е., при нейното написване не е било налично при него- обстоятелство, с което може да бъде обяснена допуснатата грешка.

Направеното от прокурора възражение по допустимостта на решението на РС, предвид твърдението, че към момента на подаването на жалбата наказателното постановление е било влязло в сила, съдът счита за неоснователно и изцяло споделя изложените от решаващия съд мотиви по допустимостта на подадената пред него жалба,които мотиви не намира за необходимо да преповтаря.

Споделят се изводите на решаващия съд по отношение на нарушението по чл. 157,ал. 6 от ЗДвП. С АУАН е констатирано, че водачът управлява МПС с изтекъл срок на АУАН, но такъв не е индивидуализиран и не е приложен. Освен това в НП нарушението е описано по два начина: „Управлява с изтекъл срок на АУАН” и „ Не носи акт за нарушение по ЗДвП вместо контролен талон”. От това описание не е ясно какво точно нарушение е извършил, а отсъствието на въпросния АУАН сред документите в преписката, и липсата на описанието и индивидуализирането му в НП основателно е мотивирало решаващия съд да приеме, че нарушението не е доказано. В частта, с която е отменено НП в тази част, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 28/25.04.2014г., постановено по НАХД № 24/2014г. на Левченския районен съд в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 214/15.12.2009г. на Началник РУМВР Белене за наложено на Д.И.П. *** на осн. чл. 179, ал. 3, т. 4, пр. 1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 139,ал. 5 от ЗДвП и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 214/15.12.2009г. на Началник РУМВР Белене в частта за наложено на Д.И.П. *** на осн. чл. 179, ал. 3, т. 4, пр. 1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 139,ал. 5 от ЗДвП

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Особено мнение на съдията Полина Богданова-Кучева

Не споделям становището на настоящия касационен състав относно прилагането на правилата на НК във връзка погасяване на наказателното /административно наказателното/ преследване с оглед изтекла давност. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелства, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите от общата част на НК. Обстоятелство изключващо отговорността е изтеклия давностен срок /чл. 79 и следващи от НК/. Извършителят на административно нарушение не може да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от извършителя на престъпление, предвид, че последното е с по-висока степен на обществена опасност.

Съгласно чл. 80, ал.1,т.5 /в редакция към момента на извършване на нарушението/ и чл. 81, ал.3 от НК наказателното преследване се изключва за деяния, за които се предвижда наказание – глоба, с изтичане на три години абсолютен давностен срок. С случая деянието е извършено на 17.11.2009 год. и следователно абсолютната давност е изтекла на 17.11. 2012 год., след които момент административно наказателното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено от съда, пред които делото е висящо, като без значение е дали административното производство е започнало и приключило в сроковете на ЗАНН.

СЪДИЯ:

/П.Богданова-Кучева/