Р Е Ш Е Н И Е

  587, 16 Декември 2014г.

гр.Плевен

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Плевенският аддминистративен съд, втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ ДАНЕВА

 

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Данева адм.дело № 532 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба на “НИКИ КОМЕРС” ЕООД от гр. Плевен представлявано от Ц.М.Ц., чрез адв. М. К. от ПлАК срещу Заповед № ДК-10-СЗР-14/21.05.2014г. на Началник РДНСК Северозападен район. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, по същество неправилно прилагане на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Твърденията са, че всички съсобственици в УПИ-V и УПИ-IV, с изключение на този на М. П. и Р.Д. не са давали съгласие и са категорично против изпълнение на предвидената ограда. Твърди се още, че подаденото заявление от собствениците на УПИ V за издаване на разрешение за строеж е неистинско по отношение на положените в него подписи. Жалбоподателят счита, че без да бъде взето съгласието на всички съсобственици на имота по надлежния ред, не може да се издаде разрешение за строеж. Моли за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на разноските по делото.По същество, чрез процесуалния си представител  адв. К. поддържа жалбата на изложените в нея основания. Счита, че по делото се установява, че съсобствениците не са давали съгласие за издаване на разрешението за строеж. Сочи още, че при издаване на строителното разрешение са нарушени разпоредбите на чл. 183 и чл. 185 от ЗУТ, доколкото не е взето решение, съгласно Закона за собствеността. Моли за отмяна на РС № 340/01.10.2013г. и потвърждаващата го Заповед № ДК-10-СЗР-14/21.05.2014г., като претендира разноски по делото.

Ответникът  не изразява становище.

Заинтересованата страна “Марийка Пашева” ЕООД – Плевен, чрез процесуалния си представител от адв. Ц. от ПлАК аргументира становище за неоснователност на жалбата. По същество сочи, че “Марийка Пашева” ЕООД е собственик на повече от ½ ид.ч. от УПИ V, кв. 615 по плана на гр. Плевен и изпълнението на оградата няма да пречи на ползването на имотите по предназначение.

Заинтересованата страна Й.С.  поддържа жалбата.

Заинтересованата страна „Е. 5” ЕООД, чрез представляващия дружеството Е.Н.  поддържа  жалбата.

Заинтересованата страна „Харитони „ЕООД-гр. Плевен, чрез представляващия дружеството  Т.И. поддържа жалбата.

Заинтересованата страна  Р.С. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Заинтересованите страни “Автосвят” ООД – Плевен чрез Р.Б.К. и “Теннъдъс Асет Мениджмънт” ЕООД чрез В.М.З., Й.Д.С. не ангажират становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и  извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Със Заявление № ТСУиС-26-852-3/05.09.2013г. е поискано разрешение за строеж на ограда, разположена по регулационните линии на имот с кад. ид. 56722.652.309, кв. 615 по плана на гр. Плевен. Заявлението било подписано от собствениците и носители на вещни права в имота както следва: “Автосвят” ООД, М. П., Й.Д.С., Р.И.С., “Табачи” ЕООД, “Е.5” ЕООД и “Харитони” ЕООД. Приложени били и съответните нотариални актове, доказващи правото на собственост, както и становище на инженер конструктор. По така подаденото заявление е било издадено Разрешение за строеж № 340/01.10.2013г. на гл. архитект на Община Плевен, за обект “Ажурна ограда от метални пана, закрепени на вертикални стоманобетонови колони 25/25, разположени през 3 метра, покриващи хоризонтални стоманобетонови греди 25/25 и фундирани върху ивични бетонови основи с дебелина 30см, с височина на плътната част 0,60 см и обща височина 2,20м спрямо по ниския прилежащ терен”. Същото разрешение за строеж е било оспорено чрез Община Плевен пред Началника на РДНСК СЗР от Автосвят” ООД, “Ники комерс” ЕООД, Й.Д.С., “Табачи” ЕООД, “Е.5” ЕООД и “Харитони” ЕООД с жалба вх. № ТСУиС-26-852-3/21.10.2013г. (л. 31 от делото). Твърдението пред Началника на РДНСК СЗР е било, че жалбоподателите не са били подавали заявление за издаване на разрешение за строеж, респ. не са подписвали такова. Със Заповед № ДК-10-СЗР-42/18.12.2013г. Началник РДНСК Северозападен район, в производството по чл. 216 от ЗУТ се е произнесъл, като отменил РС № 340/01.10.2013г. в частта, в която като възложители били вписани “Автосвят” ООД, Й.Д.С., “Табачи” ЕООД, “Е. 5” ЕООД и “Харитони” ЕООД. С отделен диспозитив определил като възложител да се счита “Марийка Пашева” ЕООД и отхвърлил жалбата в останалата част като неоснователна. Заповед № ДК-10-СЗР-42/18.12.2013г. била оспорена пред Административен съд Плевен, който с Решение № 239/13.05.2014г. по ахд. № 121/2014г. е отменил същата, като върнал делото като преписка на административният орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението.

В изпълнение на съдебното решение е издадена последваща Заповед № ДК-10-СЗР-14/21.05.2014г., предмет на настоящето производство. С последната е отменено Разрешение за строеж № 340/01.10.2013г. на гл. архитект на Община Плевен, за обект “Ажурна ограда от метални пана”, находяща се в УПИ V-“За М. П.” , кв. 615 по плана на гр. Плевен в частта, в която като възложители са вписани в т. 1 “АВТОСВЯТ” ООД, представлявано от Р.Б.К. и К. Б.К., т. 3 Й.Д.С., т. 5 “Табачи” ЕООД, представлявано от Огнян Огнянов П., т. 6 “Е. – 5” ЕООД, представлявано от Е.Н.Н. и т. 7 “Харитони” ЕООД, представлявано от Т.И. И.. Като възложител на строежа да се счита “Марийка Пашева” ЕООД и Р.И.Д.. В останалата част жалба в вх. № РС-Пл-773-01-828/21.11.2013г. е отхвърлена. Основни аргументи за постановяване на административният акт са извлечени от характера на предвиденият строеж – “ограда”, разпоредбите на чл. 48 и чл. 183 от ЗУТ и цитираната съдебна практика, като по същество е прието, че по отношение на оградите не са приложими разпоредбите на чл. 183 от ЗУТ изискващи съгласие на съсобствениците за допускане на строителството.

За установяване на релевантните по делото обстоятелства е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентна, изчерпателна и безпристрастна. Според съдебния експерт, проектираната ограда по РС № 340/01.10.2013г. отговаря на техническите изисквания към оградите. Имотът на оспорващият “НИКИ КОМЕРС” ЕООД, обективиран в Нотариален акт № 17, том IV, дело № 424/2007г. попада в границите на УПИ V, кв. 615 по плана на гр. Плевен, с площ на имот 4100 кв.м. Посочено е още, че Марийка Пашева” ЕООД е собственик на повече от ½ ид.ч. от УПИ V, кв. 615 по плана на гр. Плевен и изпълнението на оградата няма да пречи на ползването на имотите по предназначение.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Предмет на изследване е Заповед № ДК-10-СЗР-14/21.05.2014г. Началник РДНСК Северозападен район. Жалбата срещу същата е подадена в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ и от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

По делото не се спори, а и от приложените нотариални актове на л. 35-55 и извадка от кадастралния регистър на имотите (л. 22-24) се установява, че имот с кад. ид. 56722.652.309 (стар УПИ V) е в съсобственост между заявителите за строителното разрешение и конституираните като заинтересовани страни в настоящето дело, като притежаваният от оспорващия “НИКИ КОМЕРС” ЕООД имот, обективиран в Нотариален акт № 17, том IV, дело № 424/2007г. попада в границите на УПИ V, кв. 615 по плана на гр. Плевен, с площ на имот 4100 кв.м.

 С Разрешение за строеж № 340/01.10.2013г. е допуснато изграждане на ограда по вътрешната регулационна граница между УПИ V “За Марйика Пашева” ЕООД  и УПИ IV “За Тевекелиев и синове ООД” /дължина 32м/, УПИ VI “Сторко” ЕООД /дължина 58м/, кв. 615 по плана на гр. Плевен. Според същото разрешение за строеж и приложеното конструктивно становище (л. 59) оградата ще бъде разположена изцяло в УПИ V, кв. 615 по плана на гр. Плевен с кад. ид. 56722.652.309, съгласно Скица № 1148/11.09.2013г. и Скица № 9463/12.09.2013г. на СГКК (л. 56 и 57). Следователно, касае се за нов строеж и  приложимите разпоредби за разрешаване на строителството са и чл. 48 от ЗУТ по отношение на техническите изисквания за оградите и чл. 183, ал. 1 от ЗУТ по отношение на юридическите изисквания за строежите, доколкото се касае за нов строеж.

По правилото на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ има императивен характер и нейното неспазване възпрепятства издаването на разрешението за строеж, тъй като важи и за оградите, защото конкретизира общата забрана, произтичаща от чл. 31, ал. 1 от ЗС, за каквато и да било промяна на субстанцията на съсобствената вещ без съгласието на всички съсобственици. Единственото изключение е това по чл. 34, ал. 1 от ЗС във връзка с обособяването на реални дялове от имота, само въз основа на обективното условие да не е значително и да не води до неудобства при ползването, превишаващи обикновените, без да изисква съгласието на останалите съсобственици – чл. 39, ал. 2 от ЗС. В случая обаче не е налице тази изключителна хипотеза, тъй като е налице съсобственост при различни дялове на съсобствениците по отношение на имота. Липсата на договореност,при условията на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ между  собствениците на имота за извършване на строежа е достатъчно основание да се приеме, че издаденото разрешение е  незаконосъобразно , респ  такъв е и актът, с който ответникът го е потвърдил в тази част. Становището на административния орган, изразено в мотивите на оспорената заповед е неправилно. Позовавайки се на съдебна практика Началникът на РДНСК СЗР е достигнал до извода, че не е необходимо даване на съгласие в определената форма за разрешаване на строителството. Цитираната практика на ВАС е известна на настоящият състав, но същата е стара и изоставена (срв. Решение № 5170 от 21.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 211/2010 г., II о. Решение № 7718 от 25.06.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3109/2008 г., II о).

Неправилно е и произнасянето по отношение на качеството на “Автосвят” ООД, Й.Д.С., “Табачи” ЕООД, “Е. 5” ЕООД и “Харитони” ЕООД. Същите са възложители по см. на чл. 161 от ЗУТ, като притежатели на собственост в имот с 56722.652.309, независимо дали желаят да строят ограда или са против това. Без правно значение за настоящият случай е обстоятелството, че Марийка Пашева” ЕООД е собственик на повече от ½ ид.ч. от УПИ V, кв. 615 по плана на гр. Плевен. Същото би било относимо при условията на чл. 32, ал. 1 от ЗС, които хипотези обаче изключват разпореждането с имота, доколкото строителството е акт на разпореждане. Изискването на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ е по отношение на всеки съсобственик, без значение размера на правата му.

При горните съображения настоящият състав намира, че Заповед № ДК-10-СЗР-14/21.05.2014г. на Началника на РДНСК СЗР, както и Разрешение за строеж № 340/01.10.2013г. на гл. архитект на Община Плевен, за обект “Ажурна ограда от метални пана”, находяща се в УПИ V-“За М. П.” , кв. 615 по плана на гр. Плевен следва да бъдат  отменени.

При този изход на делото основателни са претенциите на оспорващия за присъждане на разноски. Същите следва да бъдат уважени както следва: 50 лева ДТ, 350 лева по договор за правна защита и съдействие (л. 105) и депозит за съдебната експертиза в размер на 75 лева (л. 89), или общо 475 лева.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ  Заповед № ДК-10-СЗР-14/21.05.2014г. на Началника на РДНСК Северозападен район.

ОТМЕНЯ Разрешение за строеж № 340/01.10.2013г. на гл. архитект на Община Плевен, за обект “Ажурна ограда от метални пана”, находяща се в УПИ V-“За М. П.” , кв. 615 по плана на гр. Плевен.

ОСЪЖДА ДНСК да заплати на “НИКИ КОМЕРС” ЕООД от гр. Плевен  направените по делото разноски в общ размер на 475 (четиристотин и седемдесет и пет) лева.

Решението не подлежи на обжалване чл. 215, ал. 7 от ЗУТ.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: