РЕШЕНИЕ

№ 388

град Плевен, 14 Юли 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на осми юли  две хиляди и четиринадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар М.К. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 529/2014 г.

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М.С.К. *** чрез пълномощник адв. С.Д., срещу решение № 512  от 30.04.2014 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 923/2014 г. с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.5 от ЗОП, възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки, и съгласно § 1, т.33 от ДР на ЗОП, „участник“ е физическо или юридическо лице или тяхно обединение, което е представило оферта или проект. Сочи се, че поставеното изискване за висше образование в УАСГ се отнася за Ключов експерт „инженер“, а не за самия участник в процедурата. Твърди, че така постановеното условие не се явява дискриминационно по смисъла на ЗОП, за разлика от случаите, при които постановеното изискване е насочено не към определени членове от екипа за изпълнение на поръчката, а към самия участник в нея. Посочва, че може да се приеме, че то е дискриминационно спрямо лица, които имат същата специалност, но са завършили друго учебно заведение, а не УАСГ. Навежда доводи, че в конкретния случай, първоинстанционния съд не прави разлика между участник и член от екипа за изпълнение на проекта. Моли съдът да отмени постановеното от първоинстанционния съд решение, с което потвърдено наказателно постановление № НП-ЗОП-279/17.01.2014 г. на председателя на Сметната палата на Република България.

В съдебно заседание касаторът – М.С.К. ***, се представлява от адв. С.Д. от Адвокатска колегия – гр. Ловеч. Моли съдът  да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени изцяло наказателното постановление, по съображения изложени в касационната жалба, които поддържа  изцяло и в днешното съдебно заседание. Посочва, че в документацията на обществената поръчка действително е поставено изискване участниците в обществената поръчка да разполагат с експерт инженер, който да е завършил  в УАСГ. Счита обаче, че това условие не се отнася към участника, тъй като съгласно ДР на ЗОП §1, т. 33 участник е само физическо или юридическо лице или тяхно обединение, което е представило оферта или проект. Сочи, че поставеното изискване се отнася за ключов експерт инженер, а не за самия участник в процедурата. Навежда доводи, че така поставеното условие не се отнася за участника и неправилно е посочена правната норма за нарушение.

Ответникът – Сметната палата на Република България, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено   наказателно постановление № наказателно постановление № НП-ЗОП-279/17.01.2014 г. на Председателя на Сметната палата на Република България, с което  на М.С. К., за това че на 19.02.2013 г. в гр. Ловеч, в качеството си на кмет на Община-Ловеч и възложител на обществени поръчки по чл. 7, т.1 от Закона за обществените поръчки е издал решение № 019/19.02.2013 г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка в нарушение на чл. 25, ал.5 от ЗОП и на основание чл. 128б, ал. 1 вр. чл.133, ал.2  от Закона за обществените поръчки е наложена глоба в размер на 1000(хиляда) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Съгласно чл.25, ал. 5 от ЗОП, в редакцията към датата на установяване на извършване на нарушението,

 

Възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки. В случая  в раздел ІІІ.2.3 от обявлението „технически възможности” е поставено минимално изискване по обособена позиция 1 участникът да разполага с „ключов експерт инженер” -2 броя, които да отговарят на следните минимални изисквания: висше образование в УАСГ, специалност „Геодезия” или еквивалентна, минимум 5 години професионален опит, опит във фотограметрията и обработка на изображения”. С това изискване настоящата инстанция също намира, че е налице условие, което дава предимство на участник, който има двама инженери, завършили в УАСГ пред друг участник, който също разполага с двама инженери, но те не са завършили в УАСГ и то представлява ограничително такова и благоприятстващо определен кръг участници, тъй като участник без специалисти инженери, завършили в УАСГ са ограничени от участие. Забраната в чл.25, ал. 5 от ЗОП е за включване на ограничаващи условия или изисквания в решението,обявлението или документацията, които, независимо дали се отнасят за екипа, начина на изпълнение, могат да доведат до необосновано ограничаване на участието на лицата т.е. ограничителното респ. благоприятстващото условие не следва да има въобще в решението, като изискването за определен екип от инженери, завършили в определено висше учебно заведение, с който да разполага участника по време на осъществяване на проекта, е ограничаващо изискване към участниците, които не биха могли да участват в процедурата без съответния екип от двама инженери, които не са завършили УАСГ.

Неоснователен е доводът за прилагане на чл.28 от ЗАНН по изложени съображения от РС-плевен, които се споделят, като в случая наложената санкция  правилно е определена в минимален размер.

водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 512 от 30.04.2014 г., постановено по н.а.х.д.  № 923/2014 г. на Районен съд – гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.                          2.