Р E Ш Е Н И Е
№ 409
гр.Плевен, 16.09. 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на девети септември, две хиляди
и четиринадесета година, в състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Калина
Пецова
Снежина Иванова
При секретаря М.К. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно-наказателно дело № 527 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение №655 от 20.05.2014г. Районен съд
Плевен е отменил Наказателно постановление № 5/14.02.2014г. на Ръководителя на
ТП на НОИ Плевен, с което на С.П.М. ***, на основание чл. 349, ал.1 от КСО е наложено административно наказание глоба в
размер от 100 лева за нарушение на чл. 57, ал.1 от КСО и чл. 3, ал.1 от
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки, както и глоба в размер от 100 лева за нарушение на чл. 57, ал.3 от
КСО във връзка с чл. 2, ал. 4 от същата Наредба.
Срещу решението е подадена касационна
жалба от Директора на ТП на НОИ Плевен чрез юрисконсулт Ж. Т. с приложено пълномощно. Моли за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено при
следните съображения: Не приема тезата на съда, че лицето С.П.М. не е
наказателно-отговорно лице по отношение на твърдяните в наказателното
постановление нарушения. Твърди, че разпоредбата на чл. 57, ал.1 вменява в
задължение на осигурителя обстоятелството в срок от 3 работни дни да декларира
пред ТП на НОИ всяка трудова злополука. Счита за неправилна тезата на съда, че
съгласно дефиницията за осигурител, то последният е именно работодателят, който
в процесния случай е СД „ПАЛ-4Б-М., К., С. и сие”, а не М. като физическо лице. Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 349 от КСО за нарушения на разпоредбите на част І-ва от
Кодекса виновните лица се наказват се наказват с глоба от 100 до 200 лева, а на осигурителите - юридически
лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000
лева за всеки отделен случай. Сочи, че при безспорно установена трудова
злополука с работника на дружеството И. Д. и при липса на декларирането й в срок е налице твърдяното
нарушение. Излага твърдение, че дейността на търговските дружества се
осъществява чрез конкретни действия на физически лица. Работодателят като
юридическо лице действал чрез своите органи. След като законодателят бил
предвидил в санкционната норма право да се ангажира отговорността на физически
лица чрез налагане на наказание „глоба”, по законосъобразно била ангажирана
отговорността на управителя М. за неизпълнение на задължение на дружеството.
Относно второто нарушение отново сочи, че
отговорността правилно е ангажирана, както защото същото е доказано ( цитира се
чл. 2, ал.2 от Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки),
така и защото именно управителят на дружеството носи отговорност за
изпълнението на нормативно установеното задължение, като се позовава на горните
мотиви относно личния характер на отговорността му.
Не споделя и аргумента на РС Плевен, че
липсва влязло в сила разпореждане за приемане на трудовата злополука като
такава, като се позовава на факта, че се касае за отделно и самостоятелно
съдебно производство по оспорване на това разпореждане, което обаче не спира
изпълнението му по арг. от чл. 117а, ал.1 от КСО.
Сочи още, че неправилно Районният съд е
приел, че неотразяването в представените болнични листи на факта, че се касае
за трудова злополука води до изводи за липса на такава, тъй като съгласно чл.
22 от Наредбата за медицинската експертиза, при злополука лекуващият лекар
определя вида й - трудова или не, но при съмнение на трудова такава, същият
следва да отбележи в болничния лист „за доказване - с Разпореждане на ТП на
НОИ”. Прави извод, че квалифицирането на злополуката като трудова или не от
лекуващия лекар не е меродавно за вида й, а същото се определя от компетентния
орган - длъжностно лице при ТП на НОИ, кое3то в процесния случай е сторено като
е налице разпореждане за приемане на злополуката като трудова.
По тези съображения, моли за отмяна на
решението и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, се
представлява от юрк т., кжоято поддържа жалбата
на заявените в същата основания.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС Плевен е извел следните изводи:
Видно било от АУАН № 1/29.01.2014 г., жалбоподателят,
в качеството си на управител на СД „ПАЛ-4Б-М., К., С. и сие”с. Брест, не е подал в ТП на НОИ Плевен декларация за
трудова злополука, настъпила на 21.10.2013 г. с лицето И. Н. Д. - негов работник., с което не е спазил
законоустановения срок от 3 /три/ работни дни за регистриране на трудова
злополука. На 23.01.2014 г. пострадалият
подал в ТП на НОИ – Плевен декларация за трудова злополука, настъпила на
21.10.2013 г. В качеството си на управител на СД „ПАЛ-4Б-М., К., С. и сие”, с. Брест не бил предприел съответните мерки,
съгласно изискванията на чл. 2 от Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки /ДВ бр. 6/2000 г., изм. бр.
61/2000 г., изм. и доп. бр. 19/2002 г./, като не е представил екземпляр от
протокол за проведено разследване от осигурителя на станалата горепосочена злополука
в ТП на НОИ – Плевен, с което нарушил разпоредбите на: 1. чл. 57, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки; 2. чл. 57, ал. 3
от Кодекса за социално осигуряване, във връзка с чл. 2, ал. 4 от Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
Съдът приел, че жалбоподателят не е административно-наказателно отговорно
лице по отношение на твърдяните в НП нарушения, поради следното:
Първото нарушение, визирано в НП било квалифицирано по
чл. 57, ал. 1 от КСО и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1
от КСО вменявала в задължение на осигурителя задължение в срок от 3 работни дни
да декларира пред ТП на НОИ всяка трудова злополука.
Съдът посочил, че осигурител по смисъла на чл. 5, ал.
1 от КСО е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано
дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят
осигурителни вноски за други физически лица. Приел, че осигурител в случая по смисъла на кодекса е СД „ПАЛ-4Б-М., К., С. и сие ”, чиито управител
се явява жалбоподателят.
Съдът приел, че на същата плоскост следва да се
разгледа и вмененото на жалбоподателя второ нарушение описано в т. 2 на НП.
Препис от протокола за разследване следвало да се изпрати на ТП на НОИ от самия
осигурител. Съдът приел, че ако жалбоподателят е извършил административно
нарушение, то било по чл. 2, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки, доколкото в качеството му на
ръководител на осигурителя не е организирал разследване на обстоятелствата за
злополуката. По изложените съображения съдът решил, че
административно-наказателно отговорно лице в случая е осигурителят СД „ПАЛ-4Б-М., К., С. и сие”, а не
жалбоподателят като физическо лице.
На следващо място, съдът приел, че към момента на
издаване на обжалваното НП няма влязло в сила разпореждане по чл. 60, ал. 1 от
КСО за приемане на настъпилата злополука за трудова. Не на последно място съдът
приел, че следва да се вземат предвид и представените от пострадалия 4 броя болнични листи, в които е отразено, че
злополуката е нетрудова.
Касационната инстанция намира, че така
постановеното решение е правилно като резултат, като мотивите се споделят
частично, както следва:
Съдът споделя съображенията на първата
инстанция относно отговорността на С.М., в качеството му на физическо лице, при
следните уточнения: Не е спорно, че вменените на лицето нарушения,
представляват неизпълнение на разписани в КСО и Наредбата задължения,
адресирани до осигурителя. Не се спори още, че осигурител в процесния случай,
при съобразяване с дефиницията от чл. 5, ал.1 от КСО е дружеството СД „ПАЛ-4Б-М.,
К., С. и сие”. В този смисъл неизпълнението на
вменените му от закона задължения са негови. Съдът споделя обаче тезата на
касатора, че санкционната норма допуска за нарушения от типа на установеното да
бъде търсена отговорността и на конкретни виновни лица, по арг. от самия текст
на разпоредбата: „За нарушения на
разпоредбите на част първа от този кодекс, на нормативните актове по
прилагането му или за неизпълнение на задължителни предписания на контролен
орган виновните лица се наказват с
глоба от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай, а на осигурителите -
юридически лица и еднолични търговци, се налага и имуществена санкция от 500 до
2000 лв. за всеки отделен случай.” Вината обаче на тези лица следва да бъде
доказана в хода на производството, а не може да се презюмира само вследствие
качеството на лицето на управител. В процесния случай, по мнение на съда, органът
не е издирвал, нито доказал вината на наказаното лице М.. Това, че същият е
управител (което впрочем косвено се установява от доказателствата по делото,
доколкото липсва документ за правосубектност) не може автоматично да води до
извода, че именно това лице е носело отговорността за неизвършеното действие,
дължимо по закон. Не са събирани данни кои длъжностни лица в дружеството какви
отговорности носят и как същите са разпределени помежду им. Именно в този
смисъл е и цитираното от касатора Решение на АС Плевен 414/26.06.2012г. по КАД
№ 456/2012г. „Волята на работодателя
като юридическо лице се обективира именно чрез действията на лицето,
което я представлява по силата на закона. Ето защо отговорност за
неизпълнението на задължението за подаване на декларация в срок ще носят онези
длъжностни лица, които от името на търговеца са били длъжни с лични действия да
осъществят предписаното от нормата поведение.” За да може да се ангажира
отговорността на физическо лице по цитираната санкционна норма, следва да бъде
доказана неговата вина. Последното следва да се реализира чрез проверка дали
именно това е длъжностното лице, което носи отговорност за подаването на
декларацията, което не е сторено, съответно е осъществило състава на
нарушението. Към преписката и делото липсват каквито и да е данни да е
извършвана такава проверка, още повече която да е установила, че именно М. има
тези задължения и чрез неизпълнението им е извършил виновно вмененото му
деяние. Предвид това и доколкото диспозитивната норма задължава „осигурителя”,
за който не е спорно, че е юридическо лице, а санкционната норма предвижда две
хипотези- да се накаже осигурителя - юридическо лице чрез налагане на
административно наказание - имуществена санкция или да се издири и накаже
съответно виновното длъжностно лице, то в процесния случай деянието се явява
недоказано за наказаното лице С.М.. Последното следва на допълнително основание
от факта, че се касае за събирателно дружество, управлението на което по
смисъла на чл. 84 от ТЗ е следното: „Всеки съдружник има право да управлява
дружествените работи освен ако с дружествения договор е възложено управлението
на един или няколко съдружници или на друго лице.” За да се ангажира
отговорността на един от управителите, както е сторено, е следвало да се
провери дали именно на него е възложено управлението на дружеството, за което
липсват каквито и да е данни по преписката.
По изложените съображения, съдът споделя изложеното от
първоинстанционния съд, че неправилно е ангажирана отговорността на С.П.М.,
което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на НП.
Останалите съображения не се споделят, тъй като
разпореждането по чл. 60, ал.1 от КСО подлежи на предварително изпълнение по
силата на закона, което прави ирелевантно оспорването му до влизане в сила на
съдебно решение по въпроса, както и защото болничните листи не са акт, който
дава квалификацията на злополуката - като трудова или нетрудова.
По тези съображения, решението на РС Плевен
е правилно като краен резултат и следва
да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №655 от 20.05.2014г.
на Районен съд Плевен, постановено по НАХД № 622/2014г., с което е отменено
Наказателно постановление № 5/14.02.2014г. на Ръководителя на ТП на НОИ Плевен,
с което на С.П.М. ***. са наложени административни наказания .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.