Р E Ш Е Н И Е

№ 366

гр.Плевен, 3 Юли 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

При секретаря Г.К. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 525 по описа за 2014г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №585/12.05.2014г., постановено по НАХД №556 по описа за 2014г., Районен съд-Плевен е отменил Наказателно постановление №25/27.01.2014г. на Началник РУП-Долна Митрополия при ОД на МВР-Плевен, с което на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП на К.Х.Д. *** е наложена глоба в размер на 100лв., за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ОД на МВР-Плевен, в която са изложени съображения, че съдебният акт е неправилен. Твърди се, че при реализиране на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения, които да водят до опорочаване на производството и отмяна на наказателното постановление. За неправилен се счита изводът, че понятието „около” създава възможност за възприемане времето на извършване на нарушението в доста широк диапазон. Сочи се, че разминаването между АУАН и НП в частта за времето на извършване на нарушението е допусната техническа грешка, която не нарушава правото на защита на лицето. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.

От ответника в настоящето производство- К.Х.Д. не е депозирано възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и сочи, че в районният съд не е оспорвал времето на извършване на вмененото му нарушение, а е оспорвано обстоятелството дали скоростта е засечена в населено или извън населено място, както и че АУАН е подписан само от един свидетел. Моли настоящата инстанция да се произнесе по тези възражения, тъй като районният съд не е сторил това.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районният съд е неправилно и следва да бъде отменено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН съставен срещу К.Д., в който е отразено, че на 19.01.2014г. в 13:17часа в с.Брегаре, ул.”Г.Димитров” №139 в посока с.Ставерци в населено място управлява л.а. „Опел Астра” с рег.№ЕН XXXX ВВ със скорост 76км/ч., като скоростта е засечена и фиксирана с техническо средство трафик радар TR-4D с фабр.№288/01 и показана на водача-нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. От правна страна съдът е посочил, че фактическите констатации на АУАН в рамките на производството имат доказателствена сила до доказване на обратното. Счел е, че в административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на лицето. В тази връзка е посочил, че такова съществено нарушение представлява записаното в НП, че нарушението е извършено „около 13.17часа” , а в АУАН е записано, че нарушението е извършено „в 13.17часа”. Приел е, че липсата на точен час се равнява на липса на време на извършване на нарушението, поради което не е доказано от страна на наказващия орган извършването на твърдяното нарушение по ЗДвП. Воден от горните мотиви съдът е отменил обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в противоречие с материалния закон, като съображения за това са следните:

От представеното с касационната жалба доказателство-Отчет за регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TR-4 се установява по категоричен начин, че вмененото на Д. нарушение по ЗДвП е извършено на 19.01.2014г. в 13.17часа, така както е записано в АУАН. Посоченият израз „около” в наказателното постановление е бланков и с оглед другите доказателства по административно-наказателната преписка не може да постави под съмнение датата и часът на извършване на нарушението и да води до генералният извод за недоказаност на същото. Ето защо не е налице допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административно-наказателното производството, до какъвто извод е достигнал районният съд.

При безспорно установено нарушение, нарушител и вина, и при липса на допуснати съществени нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на Д. за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Неоснователно е възражението на ответника по касация за допуснато нарушение на чл.40 ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на свидетел, който е очевидец на нарушението, поради което е налице хипотезата на чл.40 ал.1 от ЗАНН и не се изисква съставяне на акт в присъствието на двама други свидетели. Неоснователно е и възражението, че скоростта е фиксирана и засечена в извън населено място. Свидетелите са категорични в своите твърдения, че нарушението е извършено в населено място- с.Брегаре, ул.”Г.Димитров” №139, като автомобилът се е движел в посока с.Ставерци. В акта не е направено възражение в смисъл, че скоростта не е на управлявания от водача автомобил или че скоростта е измерена извън населено място. Такива твърдения не са изложени дори в жалбата пред районния съд. Не е искано и събиране на доказателства в такава насока. Едва в хода по същество, пред районният съд с представените писмени бележки Д. твърди горните обстоятелства, поради което решаващият състав счита, че същите представляват защитната теза на лицето.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №585/12.05.2014г., постановено по НАХД №556 по описа за 2014г. на Районен съд-Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25/27.01.2014г. на Началник РУП-Долна Митрополия при ОД на МВР-Плевен, с което на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП на К.Х.Д. *** е наложена глоба в размер на 100лв., за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.