Р E Ш Е Н И Е

№ 417

гр.Плевен, 16 Септември 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 524 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 602 от 14.05.2014 г., постановено по нахд № 1088/2014 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш Серия К № 0798599/2013 г. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР – Плевен, с което на К.А.М. ***, на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, за това, че на 04.06.2013 г. в 12,53 часа на Е83 км.89.2, околовръстен път Плевен, с МПС „Опел Астра” с рег.№ МXXXXВА е извършил нарушение за скорост № S0000118F666, като при разрешена скорост 90 км/час е установена скорост 122 км/час – превишаване на разрешената скорост с 32 км/час.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от К.А.М., чрез пълномощник адвокат Р.Б. *** с пълномощно , приложено по въззивното дело, който счита, че районният съд неправилно е потвърдил обжалвания електронен фиш, като е приел, че нарушението за скорост е заснето със стационарно автоматизирано техническо средство. Твърди, че ПРС не е уважил искането им за изискване на информация от ОД на МВР – Плевен къде е било монтирано автоматизираното техническо средство – стационарно или на лек автомобил. Твърди, че други състави на РС Плевен приемат, че техническото средство, с което е заснето нарушението, е мобилно и не е ясно защо съставът, постановил оспореното решение , е приел, че процесното нарушение е заснето със стационарна камера. В допълнение към касационна жалба уточнява коректно номера и дата на оспореното решение и делото , по което е постановено. Моли съда да отмени решението и електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – гр.Плевен, е депозирал по делото възражение срещу подадената касационна жалба, като счита същата за недопустима и моли съда да я остави без разглеждане. Твърди, че от жалбата не става ясно кое точно решение на РС – Плевен обжалва лицето. Моли, ако съдът все пак приеме, че е допусната техническа грешка при посочване на обжалваното решение, да счете касационната жалба за неоснователна. Сочи, че в хода на съдебното производство съдът е извършил цялостна проверка на електронния фиш досежно неговата законосъобразност. Твърди, че техническото средство, заснело нарушението, представлява стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, за което представя доказателства. Навежда доводи, че за да потвърди процесния електронен фиш РС – Плевен се е съобразил с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г., постановено по т.д.№ 1/2013 г. на общо събрание на колегиите на ВАС. В заключение моли съда да остави в сила решението. Не взема становище във връзка с уточнението на касатора относно оспореното решение.

В съдебно заседание ответникът не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с Електронен фиш Серия-К № 0798599/2013г. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР-Плевен, на М. е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 150,00 лв., за това, че на 04.06.2013г. в 12:53 часа  на Е83 км 89.2, околовръстен път Плевен – с МПС “Опел Астра” с рег. № МXXXXВА е извършено нарушение за скорост №S0000118F666, а именно: при разрешена скорост 90 км/ч., установена скорост 122 км/ч., превишаване на разрешената скорост с 32 км/ч., с което е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Тези обстоятелства установил от приложения към преписка  идентификатор на снимка №00209D32F66С_00008_666 от 04.06.2013г в 12:54 ч., като изложил мотиви, че съобразно разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес. Направил извод, че идентификатор на снимка №00209D32F66С_00008_666 от 04.06.2013г в 12:54 ч.представлява годно доказателствено средство за констатираното нарушение.

При така приетото за установено от фактическа страна ПРС направил извод, че законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП- превишение на разрешената от 90км/ч скорост с 32км/ч. Изложил мотиви, че законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е наложил глоба с електронен фиш серия К №0798599 , на собственика, на който е регистрирано в АИС -КАТ моторното превозно средство съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП . Съдът приел за неоснователни   наведените в жалбата доводи, че  е използвана система за видео наблюдение   при която има човешки намеса. Констатирал, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство липсват допуснати нарушения, от формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити. Приел, че нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Позовал се на Тълкувателно решение №1/26.02.2014г, постановено по т.д.№1/2013г на Общо събрание на колегиите на Върховен административен съд на Република България, обявено и влязло в сила на 26.02.2014г, според което в хипотезата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, приемайки, че в конкретния случай безспорно е установено, че електронният фиш е бил издаден за нарушение констатирано при наличие на предпоставките на чл.189, ал.4 от ЗДвП. На тези основания съдът потвърдил оспорения ЕФ.

Касационната инстанция намира постановеното решение за правилно и обосновано на събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде потвърдено. Макар при постановяване на решението по делото на РС да не е имало в достатъчна степен събрани доказателства, на които да почиват направените от съда изводи, такива са събрани в настоящата инстанция въз основа на исканията на касатора, сварзани с релевираните в жалбата касационни основания. Събраните доказателства налагат следните изводи:

Според постановеното Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. №1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, съкратеното производство за административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. ЕФ е акт със санкционно значение и затова при издаването му следва да се спазва точно разписаната процедура. В чл.189, ал.4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство. Т.е. издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор). Пътната отсечка, обхваната от техническото средство, трябва да е предварително обозначена, което произтича от разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП, която задължава контролните органи да обозначават места за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение.

С оглед на горните изложени мотиви с диспозитива на постановеното ТР е прието, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.

В конкретния случай се установява от събраните писмени доказателства и по-конкретно от Протокол за проверка №112-ФМИ/13.03.2013 год. на л.11, че превишението на допустимата скорост на движение на автомобила, управляван от М., е установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Multa Radar SD 580”, представляваща техническа система за контрол на безопасността на движението. В цитирания протокол не се съдържат доказателства за конкретното място на монтиране на видео-радарната система, но по делото е приложен и Протокол за проверка №45/22.05.2012 год., от който се установява, че превишението на допустимата скорост на движение на автомобила, управляван от М., е установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Multa Radar SD 580”, представляваща стационарна техническа система за контрол на безопасността на движението. Същото е монтирано в гр.Плевен, Е-83, 89.2 км, две посоки, кутия 13,2 гр., поради което отговаря на изискването да функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Най-сетне , по искане на касатора по делото е приобщена и справка от ОД на МВР Плевен с вх.№2733/25.08.2014 год., неоспорена от страните, от която се установява, че автоматично техническо средство „Multa Radar SD 580” с №00209D32F66С е стационарно монтирано монтирано на път I-3 „Бяла-Ботевград”, км. 089+200. Тези доказателства правят обоснована и правилна преценката на въззивния съд, че системата, заснела превишението на допустимата скорост е стационарна и отговаря на изискването да функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.

На следващо място, в настоящото касационно производство са представени доказателства, че така монтираната техническа система е предварително обозначена в съответствие с изискванията на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП. Доказателство в тази насока е писмо вх.№2666/15.08.2014 год. от Областно пътно управление Плевен, от което се установява, че техническо средство №00209D32F66C е разположено на РП I-3 (Бяла-Ботевград), на км. 89+200 дясно и е обозначено с монтирана допълнителна табела Т 17 с надпис „радар”, монтирана на РП I-3 (Бяла-Ботевград), свързва град Бяла (област Русе) със София. Околовръстен път Плевен провежда движението на РП I-3 (Бяла-Ботевград), който е част от Е 83, каквато е сигнатурата на Европейската пътна мрежа. Ето защо, при заснето нарушение със стационарно техническо средство, надлежно обозначено, изводите на ПРС се явяват правилни, поради което оспореното решение следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 602 от 14.05.2014 г., постановено по нахд № 1088/2014 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.