РЕШЕНИЕ

№ 442

град Плевен, 29 Септември 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на девети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАЛИНА ПЕЦОВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар М.К. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 523/2014 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д.И.Г. *** чрез адвокат Д.М., срещу решение № 770 от 02.06.2014г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 737/201г. с доводи, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, необосновано, немотивирано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че съдът превратно обсъжда гласните доказателства на двамата полицаи и на кметския наместник на селото. Сочи, че от разпита на свидетелите се е установило, че на процесната дата нарушителят е спрял на мястото, тъй като автомобилът е аварирал. Твърди се, че показанията на полицаите и на кметския наместник, относно това, че ключовете са били на контакта, са лъжливи. Навеждат се доводи, че безвъзвратно е нарушен процесуалния закон и решението е постановено при непълнота на доказателствата. Моли се, съдът да отмени обжалваното решение и да върне делото на друг състав за постановяване на законосъобразен и обоснован съдебен акт. С допълнителна жалба с вх. № 12498/18.06.2014г. са изложени подробни съображения за неправилността на оспорения съдебен акт, касателно възприемането и обсъждането на събраните по делото гласни доказателства. Моли, съдът да направи повторен и пълен анализ на всички събрани по административно-наказателното производство доказателства, като след тяхната преценка да отмени решение № 770/02.06.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 737/2014 г. като неправилно и незаконосъобразно, както и да се отмени наказателно постановление № 3385/27.10.2013 г. на началник сектор „ПП“ към ОД на МВР-Плевен. Алтернативно моли, делото да бъде върнато за повторно разглеждане от първа инстанция, поради допуснати процесуални нарушения, които към настоящият момент не биха могли да бъдат санирани. По делото е представена и касационна жалба с вх. № 12498/18.06.2014 г., в която се посочва, че неправилно Районен съд гр. Плевен е приел, че визираната в наказателното постановление фактическа обстановка се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства. Изразява се несъгласие със становището на съда, с което приема жалбата на Д.И.Г. за неоснователна. Посочва, че не става ясно защо съдът не възприема показанията на свидетеля И. Ш., който пръв е видял Д.И.Г. в лекия автомобил. Изразява несъгласие с твърдението на съда, че няма съмнение в обективността и безпристрастността на свидетелите Ш. и П., както и че липсва мотив да ме набедят. Счита за неправилни изводите на съда и в насока възприетите твърдения, че автомобилът на Д.И.Г. се е ударил в дърво, тъй като вещото лице при оглед на автомобила, не е контатирало удар между лек автомобил и дърво, липсвали са щети по автомобила, а и не е имало протокол от КАТ, в който да се описват щетите. Оспорва, както верни и възприетите от съда твърдения, че автомобилът е потеглил на ръчна скорост. Моли, съдът да направи повторен и пълен анализ на всички събрани по административно-наказателното производство доказателства, като след тяхната преценка да отмени решение № 770/02.06.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 737/2014 г. като неправилно и незаконосъобразно, както и да се отмени наказателно постановление № 3385/27.10.2013 г. на началник сектор „ПП“ към ОД на МВР-Плевен. Алетрнативно моли, делото да бъде върнато за повторно разглеждане от първа инстанция, поради допуснати процесуални нарушения, които към настояящият момент не биха могли да бъдат санирани.

В съдебно заседание касаторът – Д.И.Г. ***, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. С.М., който заявява, че поддържа жалбите на своя подзащитен. Навежда доводи, че са допуснати са съществени нарушения на закона, на процесуалните правила, опорочено е съдебното дирене, като не са събрани безспорни доказателства, а са възприети доводите и съображенията, до колкото има такива в НП. Посочва, че е възприета недоказана, неустановена фактическа обстановка като по този начин е нарушен материалния закон. Твърди, че когато се касае за административно нарушение, същото трябва да бъде установено по неоспорим начин. Сочи, че няма конкретни доказателства подзащитният му да е имал качествотото на водач, както и никой не твърди такова нещо. Посочва, че се касае за ПТП с материални щети, като никой не е установил по категоричен и несъмнен начин, какви са тези материални щети и каква е тяхната стойност. Твърди се, че неговия подзащитен е употребил алкохол и е отказал да му бъде направена проба, като това било негово право, но важното в случая е, че той не е имал качеството на водач. Сочи, че едно такова решение не може да почива на предположения. Посочва, че практиката в тази насока е изобилна, включително и на Административен съд-Плевен – решение № 47 от 25.01.2012 г. по КАД 1129/2011 на АС Плевен, където подробно, пунктоално и академично е разработен този въпрос. Твърди, че ясно, конкретно и точно е определен състава на нарушението с всичките тези елементи. Сочи, че становището на въззивния съд се опира на едни мъгливи, непоследователни твърдения и показания на длъжностни лица, които са се явили на местопроизшествието доста по-късно - 15,20,30 мин. Твърди, че тези лица са се явили там и са намерили неговият подзащитен да спи в автомобила, а автомобилът е бил с изключен двигател, не е имало даже ключ. Посочва, че към момента на проверката, подзащитния му не е имал качеството на водач и това е най-същественото. Моли почитаемия съд да отмени решението на въззивния съд, както и НП и да признае, че неговият подзащитен не е извършил такова деяние.

Ответникът – ОД на МВР гр. Плевен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО .

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 3385/27.10.2013 г. на началник сектор „ПП“ към ОД на МВР-Плевен, с което е ангажирана отговорността на Д.И.Г. ***, за това че на 17.10.2013г. около 20.30 часа в с. Тодорово, обл. Плевен, на кръстовище ул. „Ген. Скобелев“ и ул. „Отец Паисий“, като водач на МПС-лек с рег. № ОВ 0811АК, не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивонстта на движението и др. обстоятелства, за да спре предвидимо препяствие, отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, не носи контролен талон към свидетелство за управление на МПС от съответната категория - нарушение на чл. 20, ал.2, предл. първо от ЗДвП, чл. 174, ал.3, предл. първо от ЗДвП, чл. 100, ал.1, т.1 предл. второ от ЗДвП. На основание чл. 179, ал.2, предл. първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лева, на основание чл. 174, ал.3, предл. първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и са отнети 12 контролни точки.

За да потвърди оспореното наказателно постановление РС Плевен е приел, че касаторът е имал качеството “водач” съгласно §6 т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, същият е “управлявал” автомобил с рег. № ОВ 0811АК по критериите на т.2 б”А” от Постановление №1 от 17.01.1983г по н.д.№8/82г на Пленума на ВС, съгласно което, понятието “управление” на ППС включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство, или бойната, или специалната машина се намира в покой или в движение. направен е извод, че безспорно били установени вменените на Г. нарушения, като в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Решението на РС Плевен е валидно, допустимо и правилно. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят изцяло, поради което не следва да се преповтарят. Съдът е положил дължимата грижа да установи действителната фактическа обстановка, оттам и обективната истина. По делото са разпитани две групи свидетели и е изслушана съдебно-техническа експертиза, от която се установява механизмът на настъпване на ПТП и, че именно л.а. Ситроен ZX с рег. № ОВ 0811АК е претърпял щетите от конкретното произшествие, описани в протокол за ПТП № 1463742/17.12.2014г. Свидетелите на административното обвинение от своя страна са категорични, че касаторът е “управлявал” въпросния автомобил, като се е опитал да напусне местопроизшествието. Правилно не са кредитирани показанията на свидетелите на защитата, същите са оценени като непоследователни и нелогични, която теза се споделя от касационния състав.

С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че касаторът Г. е наказан затова, че е причинил ПТП поради движение с несъобразена скорост и за това, че е отказал да бъде изпробван за алкохол, а не за това, че е употребил такъв. В допълнителната жалба от 18.06.2014г., както и пред РС Плевен са излагани съображения, че касаторът не е употребил алкохол. Логично е след като не е употребил алкохол, касаторът да даде съответната проба. В случая обаче, както бе посочено по-горе отговорността на Г. е ангажирана за това, че при извършена проверка е отказал да бъде изпробван за алкохол или други упойващи вещества.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 770 от 02.06.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 737/2014 г. на Районен съд – гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.