РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. Плевен, 27.06.2014 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди
и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
КАЛИНА ПЕЦОВА
при секретар
М.К. и с участието на Виктор
Доцев –
прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното
от председателя касационно административно дело
№ 521 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция
на НАП – гр. Велико Търново, офис Плевен, чрез гл. юрисконсулт М. Ж., против решение № 701/23.05.2014 г. на Районен съд на гр. Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 1001/2014 г., с което е отменено Наказателно постановление
/НП/ № 98010-F102525 от 14.03.2014 г. на И. Д. Директор на ТД на НАП гр. Велико Търново, офис
Плевен, с което на П.М.П. *** са наложени на основание чл. 355, ал. 2 във вр. с
чл. 5, ал. 4 и ал. 6 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/, във вр. с §3 от
ПРЗ на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на Министерство на финансите, две
административни санкции – глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева всяко за
нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на Министерство
на финансите, във вр. с чл. 8, ал. 1 от НОК.
С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита доводите на първоинстанционния
съд касаещи маловажност на нарушението за неоснователни и неправилни. Сочи, че
оспорваното решение е постановено в противоречие на законовите разпоредби.
Излага подробни съображения за твърдението си и моли по същество да бъде отменено
първоинстанционното решение и потвърдено НП.
Касаторът – ТД на НАП – гр. Велико Търново, офис Плевен е
редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от юрисконсулт
Н. М. с пълномощно на л. 12 от делото. Поддържа касационната жалба и моли да
бъде отменено първоинстанционното решение на посочените в нея основания. Моли
да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно,
постановено в съответствие на материалния и процесуалния закон.
Ответникът – П.М.П., е бил редовно призована за откритото
съдебно заседание, явява се лично. Моли да бъде оставено в сила решението на
Районен съд – Плевен на основание аргументите изложените в молбата на
процесуалния му представил - адвокат М.М. ***. Същата счита, че неправилно е
ангажирана наказателна отговорност на физическото лице П.М.П., тъй като
отговорността е на Осигурителна каса „П.”, която се явява в качеството си на
осигурител спрямо своите членове, а не физическото лице П.П.. Сочи, че
административнонаказващият орган не е установил по несъмнен начин имало ли е
задължително осигурени лица, на какво основание са се считали за осигурени и
към коя дата за същите са били дължими осигуровки. Счита, че всяко твърдение от
фактическия състав на нарушението подлежи на установяване от
административнонаказващия орган, а в случая такова доказване не е налице.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Плевен дава заключение, че жалбата е основателна и следва
решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да бъде постановено
решение, с което да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение, решаващият
съд е приел за безспорно установено извършеното и вменено на лицето нарушение,
но е приел същото за маловажен случай, поради което е отменил НП.
Решението е правилно като
краен резултат.
С
оспореното пред Районен съд Плевен НП П. е наказан за това, че като
представляващ на Осигурителна каса “П.” с Булстат 114691529 не е подал
декларации обр.1 за членове на Осигурителната каса за месец 05 и 08.2013г. в
законоустановения срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните. Не е спорно по делото, че действително декларации са подадени
на 23.01.2014г., т.е. след нормативно установения срок.
Тези
декларации обаче, както и протокола за приемането им липсват като доказателства
по делото. Именно чрез последните би могло да бъде установено и конкретно
идентифицирано нарушението. Нещо повече, дори и последните да бяха представени,
то НП по мнение на настоящия съд страда от порок, изразяващ се в липса на
конкретизация за нарушението – описание на нарушението и т.н. съгласно чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Нормата, посочена като нарушена в НП, разписва задължение за
подаване на декларации по чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица. За да е осъществено
нарушение и за надлежното му установяване, следва да се посочи за кои лица
задълженото лице не е подало изобщо или в предвидения срок декларации. Такова
отбелязване в НП липсва, при което за съда остава неясно в какво е обвинено
лицето. Няма данни колко лица се осигуряват при представляваното от П.
дружество, респ. за колко от тях той е дължал подаване на декларации. Поради
това - при липса на изписване в АУАН и НП за кое лице или кои лица същият не е
подал декларации и по този начин не е изпълнил вмененото му задължение, липсва
индивидуализация на нарушението. Както се посочи, по делото липсват и
доказателствата за извършването му, от които съдът да може да изведе извод за
кои лица се е дължало подаване на декларации, но тяхното представяне не би
могло да санира пропуска на органа да опише точно конкретно нарушението, което
вменява на лицето. П.П., в качеството си
на осигурител, не дължи общо подаване на декларация за определени лица, както е
посочил органа, а за конкретни такива, което задължение възниква поради
качеството му на техен осигурител. Като не е посочил кои са те, органът е издал
НП при липса на точно описание на вмененото нарушение. Извадът се потвърждава и
от санкционната норма, която предписва, че при така установено нарушение, се
налага наказание в размер на глоба от 250 лева за всеки конкретен случай.
Житейски е възможно задълженото лице да подаде декларация в срок за част от
осигурените при него лица, което ще влече нарушение по отношение на останалите,
за които не е подадена декларация или е просрочено подаването й, което ще бъде
самостоятелен конкретен случай по смисъла на нормата на чл. 355, ал.2 от КСО.
Поради това, индивидуализацията на нарушението следва да включва и посочването
на лицето, относно което не е изпълнено срочно (както е в процесния случай) или
изобщо задължението за подаване на декларация.
За
пълнота съдът отбелязва, че при служебна съпоставка на дела №№ 517-521/2014г.
по описа на Административен съд Плевен, които са със страни настоящия касатор и
ТД на НАП Велико Търново офис Плевен, се установи, че касаят санкционирането на
П.М.П. за нарушение, аналогично на настоящето, като в немалка част от тях
периодите, за които е наказано лицето се дублират, от което следва, че за
забавено подаване на декларации по Наредба №Н-8/2005г. за един и същи месец,
лицето е санкционирано двукратно, а за някои периоди - и трикратно. Последното,
по мнение на съда, е следствие именно от липсата на точно описаниена вменените
нарушения с оспорените наказателни постановления.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 701/23.05.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 1001 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.