Р E Ш Е Н И Е

№ 365

гр.Плевен, 3 Юли 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

При секретаря Г.К. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 519 по описа за 2014г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №621 от 15.05.2014г., постановено по НАХД №995 по описа за 2014г., Районен съд-Плевен е отменил Наказателно постановление №98019-F102511 от 14.03.2013г. на Директора на офис-Плевен при ТД на НАП-Велико Търново, с което на П.М.П. ***, в качеството му на представляващ Осигурителна каса „П.”, на основание чл.355 ал.2 във вр. с чл.5 ал.4 и ал.6 от КСО във вр. с §3 от ПЗР на Наредба №Н-8/29.12.2005г. е наложена глоба в размер на 250лв., за извършено нарушение по чл.3 ал.1 т.1 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. на МФ във вр. с чл.8 ал.1 от НОК.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ТД на НАП-Велико Търново, офис-Плевен, в която са изложени съображения, че съдебният акт е неправилен, постановен в нарушение на закона. Счита се за необоснован изводът на районния съд относно недостатъците в АУАН и НП, приети като съществени процесуални нарушения, които засягат правото на защита на лицето. Последното е мотивирано с нормите на чл.3 ал.1 т.1 от Наредба №Н-8/2005г., чл.5 ал.4 и чл.355 ал.2 от КСО, доказателствата по делото вкл. и свидетелските показания на актосъставителя и свидетелите по акта. Счита се, че правилно е ангажирана отговорността на представляващия Осигурителна каса „П.” и се моли за отмяна на решението и потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

От ответника в настоящето производство- П.М.П. не е депозирано възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт М., която поддържа касационната жалба на заявените в нея основания и моли за отмяна на решението на районния съд.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от адв.М. ***, която счита касационната жалба за неоснователна и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна с удостоверена представителна власт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 19.02.2014г. е извършена служебна проверка в информационната система на НАП, при която е установено, че П.П., като представляващ Осигурителна каса „П.”, не е подал декларация Образец 1 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. за член на осигурителната каса за месец 09.2013г. в законоустановения срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, като декларация обр.1 за периода е подадена на 19.12.2013г. и приета с протокол вх.№153581307294958, а е следвало да бъде подадена в срок до 25.10.2013г. в офис Плевен при ТД на НАП-Велико Търново. За констатираното е съставен АУАН за нарушение на чл.3 ал.1 т.1 от Наредба №Н-8/2005г. във вр. с чл.8 ал.1 от НОК. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление. От правна страна съдът е счел, че АУАН и НП не отговарят на разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН, тъй като не е описано ясно и конкретно соченото нарушение. Посочил е, че не е конкретизирано за кое точно лице се твърди, че не е подадена декларация обр.1, което от своя страна е пречка да се установи съществува ли задължение по отношение на него за подаване на декларация. Приел е, че този недостатък представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е затруднило правото на защита на лицето, и което не може да бъде санирано в хода на съдебното производство. Воден от горните мотиви районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които нарушават правото на защита на наказаното лице и са основание за отмяна на наказателното постановление. Ето защо фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

За пълнота следва да се посочи, че с оспореното пред Районен съд Плевен наказателно постановление П. е наказан за това, че като представляващ Осигурителна каса “П.” не е изпълнил задължението си да подаде декларации обр.1 от Наредба №Н-8/2005г. за член на Осигурителната каса за месец 09.2013г. в законоустановения срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Не е спорно по делото, че действително декларация е подадена на 19.12.2013г., т.е. след нормативно установения срок. Правилно районният съд е приел, че обжалваното НП страда от порок, изразяващ се в липса на конкретизация за нарушението – описание на нарушението и т.н. съгласно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Нормата, посочена като нарушена в НП, разписва задължение за подаване на декларации по чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. За да е осъществено нарушение и за надлежното му установяване, следва да се посочи за кое лице, респ. кои лица задълженото лице не е подало изобщо или в предвидения срок декларации. Такова отбелязване в НП липсва, при което за съда остава неясно в какво е обвинено лицето. Няма данни колко лица се осигуряват при представляваното от П. дружество, респ. за колко от тях той е дължал подаване на декларации. Поради това - при липса на изписване в АУАН и НП за кое лице същият не е подал декларации и по този начин не е изпълнил вмененото му задължение, липсва индивидуализация на нарушението. Представените пред касационната инстанция документи не могат да санират пропуска на органа да опише точно конкретно нарушението, което вменява на лицето. П., в качеството си на осигурител, не дължи общо подаване на декларация за определени лица, а за конкретни такива, което задължение възниква поради качеството му на техен осигурител. Като не е посочил кои са те, органът е издал НП при липса на точно описание на вмененото нарушение. Изводът се потвърждава и от санкционната норма, която предписва, че при така установено нарушение, се налага наказание в размер на глоба от 250 лева за всеки конкретен случай. Житейски е възможно задълженото лице да подаде декларация в срок за част от осигурените при него лица, което ще влече нарушение по отношение на останалите, за които не е подадена декларация или е просрочено подаването й, което ще бъде самостоятелен конкретен случай по смисъла на нормата на чл. 355, ал.2 от КСО. Поради това, индивидуализацията на нарушението следва да включва и посочването на лицето, относно което не е изпълнено срочно (както е в процесния случай) или изобщо задължението за подаване на декларация.

Следва да се отбележи още, че при служебна съпоставка на дела №№ 517-521/2014г. по описа на Административен съд Плевен, които са със страни ТД на НАП Велико Търново офис Плевен и настоящия ответник по касация, се установи, че касаят санкционирането на П. за нарушение, аналогично на настоящето, като в немалка част от тях периодите, за които е наказано лицето се дублират, от което следва, че за забавено подаване на декларации по Наредба №Н-8/2005г. за един и същи месец, лицето е санкционирано двукратно, а за някои периоди - и трикратно. Последното, по мнение на съда, е следствие именно от липсата на точно описание на вменените нарушения с оспорените наказателни постановления. Ето защо са неоснователни възраженията в касационната жалба.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №621 от 15.05.2014г., постановено по НАХД №995 по описа за 2014г. на Районен съд-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.