Р E Ш Е Н И Е
№ 341
гр.Плевен, 27.06.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, две
хиляди и четиринадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Калина Пецова
При секретаря М.К. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Виктор Доцев, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно-наказателно дело № 518 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 717 от 26.05.2014 г., постановено по НАХД № 1000 по описа за 2014г.
на Районен съд гр. Плевен е потвърдено НП № 98008_ІF102532/14.03.2014 г. на Директора на офис
на НАП – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново, с което на П.М.П. ***, са
наложени на основание чл. 355, ал. 2, във вр. с чл. 5, ал. 4 и ал. 6 от КСО,
във вр. с § 3 от ПЗР на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ административни
наказания – три глоби в размер на по 250 лв., за извършени нарушения по чл. 3,
ал. І, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ във вр. с чл. 8, ал. 1 от НОК.
Срещу решението е подадена касационна
жалба от П.М.П., чрез адв. М.М. ***, която счита същото за неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно
е приел, че нарушението е безспорно установено, тъй като разпитаните по делото
актосъставител и свидетели са преповторили фактическата обстановка, посочена в
АУАН и НП. Счита, че те не отговарят на формалните изисквания на чл. 42 и чл.
57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като в тях не са описани ясно и конкретно сочените
нарушения. Сочи, че наказващият орган лаконично е посочил „за членове на
Осигурителна каса”, без да уточни за кои конкретно лица се твърди, че не е
подадена декларация обр. 1, което е пречка да бъде установено дали изобщо по
отношение на тях съществува задължение за жалбоподателя.
Касаторът твърди, че в НП не е посочен
вида на наложеното наказание – глоба или имуществена санкция, за да е ясно
какво конкретно наказание е наложил наказващият орган. Посочените пропуски
счита за съществени.
Касаторът счита, че основният спорен
момент – правилно ли е привлечен жалбоподателя – физическо лице към
административно наказателна отговорност също не е обсъден от първоинстанционния
съд. Твърди, че е безспорно по делото, че П.М.П. е представляващ „Осигурителна
каса П.” с БУЛСТАТ 114691529, която е осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от
КСО, а не физическото лице П.П., на когото е наложено административно
наказание. Сочи, че правната норма на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО вменява
задължение на осигурителя – „Осигурителна каса П.” да представя в НАП
декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено
осигуряване, „Учителски пенсионен фонд”, здравното осигуряване, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите” и данък по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като това задължение е
конкретизирано с разпоредбите на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на Министерство
на финансите.
В жалбата касаторът сочи, че съгласно чл.
3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на Министерство на финансите
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, декларация образец № 1 се подава в съответната
компетентна териториална дирекция на националната агенция за приходите от
работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения – за всеки
календарен месец.
Касаторът твърди, че видно от приложените
по делото АУАН и НП се установява, че не жалбоподателя като физическо лице, а
осигурителя – „Осигурителна каса П.” не е подала в законовия срок процесните
декларации за посочените в АУАН и НП периоди. Твърди, че нормата на чл. 355,
ал. 2 от КСО предвижда специален състав на административно нарушение, според
която лицето, което може да бъде наказано за неподаване в срок на декларация
може да бъде единствено и само работодателя, респ. осигурителя, който ще
отговаря чрез своите представители – физически лица, но отговорността им ще
бъде точно в това им качество – като представител на съответния осигурител, а
не като физическо лице, нямащо отношение към изпълнение на тези задължения.
Сочи, че в конкретния случай физическото
лице П.М.П. със собствено ЕГН и личен адрес, няма никакво отношение към
членовете на Осигурителната каса, нито по отношение на задълженията му да
подава техните декларации, а такива задължения има осигурителят – „Осигурителна
каса П.”чрез своя представител П.П..
В жалбата касаторът счита и че
първоинстанционния съд не е обсъдил въпроса за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
както и че липсва посочено отбелязване в НП от наказващия орган защо не прилага
тази разпоредба. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично, като поддържа
жалбата и моли да бъде отменено първоинстанционното решение на основание аргументите,
изложени в молбата на адвоката му.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява от юрк М., която счита, че жалбата следва да бъде оставена без
уважение, а решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и
процесуалния закон.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:
Акт за
установяване на административно нарушение №F102532 е
съставен на 27.02.2014г. от М.К. на длъжност Инспектор по приходите в НАП при
ТД гр. Велико Търново, против П.М.П. за това, че след проверка в
информационната система на НАП на 19.02.2014г. се установява, че като
представляващ на Осигурителна каса “П.” с Булстат 114691529 не е подал
декларации обр.1 за членове на Осигурителната каса за месец 09, 10 и 11.2013г.
в законоустановения срок до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се
отнасят данните. За месец 09, 10 и 11.2013г. декларации обр.1 са подадени в офис
Плевен на 23.01.2014г. с протокол № 153581400409535/23.01.2014г., а е следвало
да се подадат както следва: за м.
09.2013г. в срок до 25.10.2013г.; за м.
10.2013г. в срок до 25.11.2013г.; за м.
11.2013г. в срок до 25.12.2013г., с което е нарушил разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-8 от 29.12.2005г. на МФ, във вр. с чл.3, ал.7 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г.,
във вр. с чл.8, ал.1 от НОК.
За
констатираните нарушения е съставен акт за установяване на административно
нарушение.
Въз основа на горните фактически
констатации, съдът извел следните правни изводи: Следвало да се приеме за
безспорно установено по делото, че е осъществен от обективна и субективна
страна съставът на административно нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване на и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица.
Последните предвиждат Декларация
образец № 1 да се подава в съответната в
съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за
приходите от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки
календарен месец не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното
задължение за внасяне на вноските за този месец, освен при изплащане на аванс,
който не е единствено плащане за месеца. Посочил е, че съгласно чл.5, ал.1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо
лице или неперсофицирано дружество, както и други организации, които задължение
по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. По силата на
чл.5, ал.4, т.2 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигурявящите се
лица и работодателите периодично предоставят
в Националната агенция за приходите чрез декларации данни за изброени в
нормата обстоятелства.
Безспорно било
доказано от приобщените писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят е
подал процесните декларации обр.1 след установените в закона срокове, доколкото
същите били приети с протоколи вх.№ 123581400409535 и вх.№ 153581108224550 в
офис на НАП - Плевен и били относими за периодите месец септември, октомври и
ноември 2013г Съдът обсъдил и
приложимостта именно на нормата на чл.355,
ал.2 от КСО, тъй като се касае за неподаване на декларация в срок, а не
изобщо за неизпълнение на задължението за деклариране на посочените
обстоятелства.
Настоящият състав на АС-Плевен
намира, че при постановяване на решението, съдът не е съобразил правилно
приложението на закона, с оглед данните по делото и предвид следното:
С оспореното пред Районен съд
Плевен Наказателно постановление П. е наказан за това, че като представляващ на Осигурителна каса “П.” с
Булстат 114691529 не е подал декларации обр.1 за членове на Осигурителната каса
за месец 09, 10 и 11.2013г. в законоустановения срок до 25-то число на месеца,
следващ месеца за който се отнасят данните. Не е спорно по делото, че
действително декларации са подадени на 23.01.2014г., т.е. след нормативно
установения срок.
Тези декларации обаче, както и протокола за
приемането им липсват като доказателства по делото. Именно чрез последните би
могло да бъде установено и конкретно идентифицирано нарушението. Нещо повече,
дори и последните да бяха представени, то НП по мнение на настоящия съд страда
от порок, изразяващ се в липса на конкретизация за нарушението. Нормата
разписва задължение за подаване на декларации по чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване на и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица. За да е осъществено нарушение и за надлежното му
установяване, следва да се посочи за кои лица задълженото лице не е подало
изобщо или в предвидения срок декларации. Такова отбелязване в НП липсва, при
което за съда остава неясно в какво е обвинено лицето. Няма данни колко лица се
осигуряват при представляваното от П. дружество, респ. за колко от тях той е
дължал подаване на декларации. Поради това - при липса на изписване в АУАН и НП
за кое лице или кои лица същият не е подал декларации и по този начин не е
изпълнил вмененото му задължение, липсва индивидуализация на нарушението. Както
се посочи, по делото липсват и доказателствата за извършването му, от които
съдът да може да изведе извод за кои лица се е дължало подаване на декларации,
но тяхното представяне не би могло да санира пропуска на органа да
индивидуализира конкретно нарушението, което вменява на лицето. П.П., в качеството си на осигурител, не дължи
общо подаване на декларация за определени лица, както е посочил органа, а за
конкретни такива, което задължение възниква поради качеството му на техен
осигурител. Като не е посочил кои са те, органът е издал НП при липса на
конкретика на вмененото нарушение. В този смисъл е и санкционната норма, която
предписва, че при така установено нарушение, се налага наказание в размер на
глоба от 250 лева за всеки конкретен случай. Житейски е възможно задълженото
лице да подаде декларация в срок за част от осигурените при него лица, което ще
влече нарушение по отношение на останалите, за които не е подадена декларация
или е просрочено подаването й, което ще бъде самостоятелен конкретен случай по
смисъла на нормата на чл. 355, ал.2 от КСО. Поради това, индивидуализацията на
нарушението следва да включва и посочването на лицето, относно което не е
изпълнено срочно (както е в процесния случай) или изобщо задължението за
подаване на декларация.
За пълнота съдът отбелязва, че при
служебна съпоставка на дела №№517-521/2014г. по описа на Административен съд
Плевен, които са със страни настоящия касатор и ТД на НАП Велико Търново офис
Плевен, се установи, че касаят санкционирането на П.М.П. за нарушение,
аналогично на настоящето, като в немалка част от тях периодите, за които е
наказано лицето се дублират, от което следва, че за забавено подаване на
декларации по Наредба №Н-8/2005г. за един и същи месец, лицето е санкционирано
двукратно, а за някои периоди - и трикратно. Последното, по мнение на съда, е
следствие именно от липсата на конкретика на вменените нарушения с оспорените
наказателни постановления.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 717 от 26.05.2014 год.,
постановено по НАХД № 1000 по
описа за 2014 г. на Районен съд
гр. Плевен, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление№ 98008_ІF102532/14.03.2014 г. на Директора на офис
на НАП – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново, с което на П.М.П. ***, са
наложени на основание чл. 355, ал. 2, във вр. с чл. 5, ал. 4 и ал. 6 от КСО,
във вр. с § 3 от ПЗР на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ административни
наказания – три глоби в размер на по 250 лв., за извършени нарушения по чл. 3,
ал. І, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ във вр. с чл. 8, ал. 1 от НОК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.