Р E Ш Е Н И Е

 

 341

гр.Плевен, 27.06.2014 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                            

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

                                                                             Калина Пецова

При секретаря М.К. и с участието на прокурор при ОП-Плевен Виктор Доцев, като разгледа докладваното от съдия Пецова касационно административно-наказателно дело №  518  по описа за  2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 717 от 26.05.2014 г., постановено по НАХД № 1000  по описа за 2014г. на Районен съд гр. Плевен е потвърдено НП № 98008_ІF102532/14.03.2014 г. на Директора на офис на НАП – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново, с което на П.М.П. ***, са наложени на основание чл. 355, ал. 2, във вр. с чл. 5, ал. 4 и ал. 6 от КСО, във вр. с § 3 от ПЗР на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ административни наказания – три глоби в размер на по 250 лв., за извършени нарушения по чл. 3, ал. І, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ във вр. с чл. 8, ал. 1 от НОК.

Срещу решението е подадена касационна жалба от П.М.П., чрез адв. М.М. ***, която счита същото за неправилно и незаконосъобразно. В жалбата касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че нарушението е безспорно установено, тъй като разпитаните по делото актосъставител и свидетели са преповторили фактическата обстановка, посочена в АУАН и НП. Счита, че те не отговарят на формалните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като в тях не са описани ясно и конкретно сочените нарушения. Сочи, че наказващият орган лаконично е посочил „за членове на Осигурителна каса”, без да уточни за кои конкретно лица се твърди, че не е подадена декларация обр. 1, което е пречка да бъде установено дали изобщо по отношение на тях съществува задължение за жалбоподателя.

Касаторът твърди, че в НП не е посочен вида на наложеното наказание – глоба или имуществена санкция, за да е ясно какво конкретно наказание е наложил наказващият орган. Посочените пропуски счита за съществени.

Касаторът счита, че основният спорен момент – правилно ли е привлечен жалбоподателя – физическо лице към административно наказателна отговорност също не е обсъден от първоинстанционния съд. Твърди, че е безспорно по делото, че П.М.П. е представляващ „Осигурителна каса П.” с БУЛСТАТ 114691529, която е осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, а не физическото лице П.П., на когото е наложено административно наказание. Сочи, че правната норма на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО вменява задължение на осигурителя – „Осигурителна каса П.” да представя в НАП декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, „Учителски пенсионен фонд”, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”  и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като това задължение е конкретизирано с разпоредбите на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на Министерство на финансите.

В жалбата касаторът сочи, че съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на Министерство на финансите за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец.

Касаторът твърди, че видно от приложените по делото АУАН и НП се установява, че не жалбоподателя като физическо лице, а осигурителя – „Осигурителна каса П.” не е подала в законовия срок процесните декларации за посочените в АУАН и НП периоди. Твърди, че нормата на чл. 355, ал. 2 от КСО предвижда специален състав на административно нарушение, според която лицето, което може да бъде наказано за неподаване в срок на декларация може да бъде единствено и само работодателя, респ. осигурителя, който ще отговаря чрез своите представители – физически лица, но отговорността им ще бъде точно в това им качество – като представител на съответния осигурител, а не като физическо лице, нямащо отношение към изпълнение на тези задължения.

Сочи, че в конкретния случай физическото лице П.М.П. със собствено ЕГН и личен адрес, няма никакво отношение към членовете на Осигурителната каса, нито по отношение на задълженията му да подава техните декларации, а такива задължения има осигурителят – „Осигурителна каса П.”чрез своя представител П.П..

В жалбата касаторът счита и че първоинстанционния съд не е обсъдил въпроса за приложението на чл. 28 от ЗАНН, както и че липсва посочено отбелязване в НП от наказващия орган защо не прилага тази разпоредба. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата и моли да бъде отменено първоинстанционното решение на основание аргументите, изложени в молбата на адвоката му.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява от юрк М., която счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:

Акт за установяване на административно нарушение №F102532 е съставен на 27.02.2014г. от М.К. на длъжност Инспектор по приходите в НАП при ТД гр. Велико Търново, против П.М.П. за това, че след проверка в информационната система на НАП на 19.02.2014г. се установява, че като представляващ на Осигурителна каса “П.” с Булстат 114691529 не е подал декларации обр.1 за членове на Осигурителната каса за месец 09, 10 и 11.2013г. в законоустановения срок до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните. За месец 09, 10 и 11.2013г. декларации обр.1 са подадени в офис Плевен на 23.01.2014г. с протокол № 153581400409535/23.01.2014г., а е следвало да се подадат както следва:  за м. 09.2013г. в срок до 25.10.2013г.;  за м. 10.2013г. в срок до 25.11.2013г.;  за м. 11.2013г. в срок до 25.12.2013г., с което е нарушил  разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ, във вр. с чл.3, ал.7 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г., във вр. с чл.8, ал.1 от НОК.

За констатираните нарушения е съставен акт за установяване на административно нарушение. 

Въз основа на горните фактически констатации, съдът извел следните правни изводи: Следвало да се приеме за безспорно установено по делото, че е осъществен от обективна и субективна страна съставът на административно нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Последните предвиждат Декларация образец № 1 да  се подава в съответната в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноските за този месец, освен при изплащане на аванс, който не е единствено плащане за месеца. Посочил е, че съгласно чл.5, ал.1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсофицирано дружество, както и други организации, които задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. По силата на чл.5, ал.4, т.2 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигурявящите се лица и работодателите периодично предоставят  в Националната агенция за приходите чрез декларации данни за изброени в нормата обстоятелства.

Безспорно било доказано от приобщените писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят е подал процесните декларации обр.1 след установените в закона срокове, доколкото същите били приети с протоколи вх.№ 123581400409535 и вх.№ 153581108224550 в офис на НАП - Плевен и били относими за периодите месец септември, октомври и ноември  2013г Съдът обсъдил и приложимостта именно на нормата на  чл.355,  ал.2 от КСО, тъй като се касае за неподаване на декларация в срок, а не изобщо за неизпълнение на задължението за деклариране на посочените обстоятелства.

Настоящият състав на АС-Плевен намира, че при постановяване на решението, съдът не е съобразил правилно приложението на закона, с оглед данните по делото и предвид следното:

С оспореното пред Районен съд Плевен Наказателно постановление П. е наказан за това, че като представляващ на Осигурителна каса “П.” с Булстат 114691529 не е подал декларации обр.1 за членове на Осигурителната каса за месец 09, 10 и 11.2013г. в законоустановения срок до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните. Не е спорно по делото, че действително декларации са подадени на 23.01.2014г., т.е. след нормативно установения срок.

Тези декларации обаче, както и протокола за приемането им липсват като доказателства по делото. Именно чрез последните би могло да бъде установено и конкретно идентифицирано нарушението. Нещо повече, дори и последните да бяха представени, то НП по мнение на настоящия съд страда от порок, изразяващ се в липса на конкретизация за нарушението. Нормата разписва задължение за подаване на декларации по чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. За да е осъществено нарушение и за надлежното му установяване, следва да се посочи за кои лица задълженото лице не е подало изобщо или в предвидения срок декларации. Такова отбелязване в НП липсва, при което за съда остава неясно в какво е обвинено лицето. Няма данни колко лица се осигуряват при представляваното от П. дружество, респ. за колко от тях той е дължал подаване на декларации. Поради това - при липса на изписване в АУАН и НП за кое лице или кои лица същият не е подал декларации и по този начин не е изпълнил вмененото му задължение, липсва индивидуализация на нарушението. Както се посочи, по делото липсват и доказателствата за извършването му, от които съдът да може да изведе извод за кои лица се е дължало подаване на декларации, но тяхното представяне не би могло да санира пропуска на органа да индивидуализира конкретно нарушението, което вменява на лицето.  П.П., в качеството си на осигурител, не дължи общо подаване на декларация за определени лица, както е посочил органа, а за конкретни такива, което задължение възниква поради качеството му на техен осигурител. Като не е посочил кои са те, органът е издал НП при липса на конкретика на вмененото нарушение. В този смисъл е и санкционната норма, която предписва, че при така установено нарушение, се налага наказание в размер на глоба от 250 лева за всеки конкретен случай. Житейски е възможно задълженото лице да подаде декларация в срок за част от осигурените при него лица, което ще влече нарушение по отношение на останалите, за които не е подадена декларация или е просрочено подаването й, което ще бъде самостоятелен конкретен случай по смисъла на нормата на чл. 355, ал.2 от КСО. Поради това, индивидуализацията на нарушението следва да включва и посочването на лицето, относно което не е изпълнено срочно (както е в процесния случай) или изобщо задължението за подаване на декларация.

За пълнота съдът отбелязва, че при служебна съпоставка на дела №№517-521/2014г. по описа на Административен съд Плевен, които са със страни настоящия касатор и ТД на НАП Велико Търново офис Плевен, се установи, че касаят санкционирането на П.М.П. за нарушение, аналогично на настоящето, като в немалка част от тях периодите, за които е наказано лицето се дублират, от което следва, че за забавено подаване на декларации по Наредба №Н-8/2005г. за един и същи месец, лицето е санкционирано двукратно, а за някои периоди - и трикратно. Последното, по мнение на съда, е следствие именно от липсата на конкретика на вменените нарушения с оспорените наказателни постановления.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 717 от 26.05.2014 год., постановено по НАХД № 1000  по описа за 2014 г. на Районен съд гр. Плевен, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление№ 98008_ІF102532/14.03.2014 г. на Директора на офис на НАП – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново, с което на П.М.П. ***, са наложени на основание чл. 355, ал. 2, във вр. с чл. 5, ал. 4 и ал. 6 от КСО, във вр. с § 3 от ПЗР на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ административни наказания – три глоби в размер на по 250 лв., за извършени нарушения по чл. 3, ал. І, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ във вр. с чл. 8, ал. 1 от НОК.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                             2.