РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Плевен, 27.06.2014 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди
и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
КАЛИНА ПЕЦОВА
при секретар
М.К. и с участието на Виктор
Доцев –
прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното
от председателя касационно административно дело
№ 517 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на П.М.П. *** чрез
адвокат М.М. ***, против решение № 676/22.05.2014 г. на Районен съд на гр.
Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1005/2014г., с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 98015-F102526 от 14.03.2014 г. на И. Д. Директор
на Териториална дирекция на НАП гр. Велико Търново, офис Плевен, с което е
наложено на основание чл. 53 във вр. с чл. 27 и чл. 3, ал. 1 от ЗАНН и чл. 355,
ал. 2 във вр. с чл. 5, ал. 4 и ал. 6 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/,
във вр. с §3 от ПРЗ на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на Министерство на финансите
на П.М.П. административна санкция – глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева.
С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено. Касаторът счита, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че нарушението е безспорно
установено. Сочи, че АУАН и НП не отговарят на формалните изисквания на закона
– чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, в тях не са описани ясно и конкретно сочените
нарушения, наказващият орган лаконично е посочил: „за членове на Осигурителна
каса”, без да уточни за кои конкретно лица се твърди, че не е подадена
декларация, което е пречка да бъде установено дали изобщо по отношение на тях
съществува задължение за касатора. Сочи, че в НП не е посочен вида на
наложеното наказание – глоба или имуществена санкция и поради тези съществени
пропуски, които не са обсъдени от първоинстанционния съд, същият се е
произнесъл и неправилно решение, което несъответства на закона. Твърди, че
неправилно е ангажирана наказателна отговорност на физическото лице П.М.П., тъй
като отговорността е на Осигурителна каса „П.”, която се явява в качеството си
на осигурител спрямо своите членове, а не физическото лице П.П.. Счита, че
съдът не е обсъдил и въпросът за приложението на чл. 28 от ЗАНН, липсва и
посочено отбелязване в НП от наказващия орган, защо не прилага тази разпоредба.
Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, както и НП.
Касаторът е бил редовно
призован за откритото съдебно заседание, явява се лично. Моли да бъде отменено
решението на Районен съд – Плевен на основание аргументите изложените в молбата
на процесуалния му представил - адвокат М.М.. Същата счита, че неправилно е
ангажирана наказателна отговорност на физическото лице П.М.П., тъй като
отговорността е на Осигурителна каса „П.”, която се явява в качеството си на
осигурител спрямо своите членове, а не физическото лице П.П.. Сочи, че
административнонаказващият орган не е установил по несъмнен начин имало ли е задължително осигурени лица, на
какво основание са се считали за осигурени и към коя дата за същите са били
дължими осигуровки. Счита, че всяко твърдение от фактическия състав на
нарушението подлежи на установяване от административнонаказващия орган, а в
случая такова доказване не е налице.
Ответникът – Териториална дирекция на НАП гр. Велико Търново, офис Плевен,
редовно призована за откритото съдебно заседание, се представлява от
юрисконсулт Н. М. с пълномощно на л. 11 от делото. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва решението на първоинстанционния
съд да бъде потвърдено като се съобрази закона.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна.
За да потвърди оспореното
пред него НП, Районен съд Плевен е съобразил следното: Обжалваното наказателно
постановление е издадено въз основа на
Акт №F102526 от 27.02.2014г
за установяване на административно нарушение, от
който е видно, че след проверка
в информационната система на НАП на 19.02.2014г се установило, че жалбоподателят П.П., като представляващ Осигурителна каса “П.” с БУЛСТАТ 114691529, не
е подал декларации обр.1 за членове на
Осигурителната каса за месец 10.2013г. в законоустановения срок – до 25-то число на месеца,
следващ месеца, за който се
отнасят данните. За месец 10.2013г декларации обр.1 са подадени в офис-Плевен
на 19.12.2013г и са приети с протокол
№153581307593639, а е следвало да
се подадат до 25.11.2013г.
От правна страна съдът приел,
че с действията си жалбоподателят
е извършил нарушение по чл.3 ал.1 т.1 от Наредба №Н-8/29.12.2005г на МФ
вр.чл.8 ал.1 от НОК и правилно
и законосъобразно е санкциониран с
наказание на основание чл.53 вр.чл.27 и чл.3 ал.1 от
ЗАНН и чл.355 ал.2 вр.чл.5 ал.4 и ал.6 от КСО вр.§ 3 от ПРЗ на Н-ба №Н-8/29.12.2005г. Съдът развил съображения за отликите между разпоредбите на чл. 355, ал.1 и
ал. 2 от КСО, които се споделят напълно от настоящия състав. Извел краен извод,
че фактически установеното
деяние съдържа признаците на състава
на чл.355 ал.2 предл.3 от
КСО,
поради което административно-наказващият орган
законосъобразно бил привлякъл към административно-наказателна
отговорност жалбоподателя в
качеството му на представляващ осигурителната каса, поради което е потвърдил НП.
Касационният
състав намира, че при постановяване на решението, съдът не е приложил правилно
закона, с оглед данните по делото и предвид следното:
С
оспореното пред Районен съд Плевен Наказателно постановление П. е наказан за
това, че
като представляващ на Осигурителна каса “П.” с Булстат 114691529 не е подал
декларация обр.1 за членове на Осигурителната каса за месец 10.2013г. в
законоустановения срок до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се
отнасят данните. Не е спорно по делото, че действително декларация е подадена
на 23.01.2014г., т.е. след нормативно установения срок.
Тази
декларация обаче, както и протокола за приемането й липсват като доказателства
по делото. Именно чрез последните би могло да бъде установено и конкретно
идентифицирано нарушението. Нещо повече, дори и последните да бяха представени,
то НП по мнение на настоящия съд страда от порок, изразяващ се в липса на
конкретизация за нарушението – описание на нарушението и т.н. съгласно чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Нормата, посочена като нарушена в НП, разписва задължение за
подаване на декларации по чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица. За да е осъществено
нарушение и за надлежното му установяване, следва да се посочи за кои лица
задълженото лице не е подало изобщо или в предвидения срок декларации. Такова
отбелязване в НП липсва, при което за съда остава неясно в какво е обвинено
лицето. Няма данни колко лица се осигуряват при представляваното от касатора
дружество, респ. за колко от тях той е дължал подаване на декларации. Поради
това - при липса на изписване в АУАН и НП за кое лице или кои лица същият не е
подал декларации и по този начин не е изпълнил вмененото му задължение, липсва
индивидуализация на нарушението. Както се посочи, по делото липсват и
доказателствата за извършването му, от които съдът да може да изведе извод за
кои лица се е дължало подаване на декларации, но тяхното представяне не би
могло да санира пропуска на органа да индивидуализира конкретно нарушението,
което вменява на лицето. П.П., в
качеството си на осигурител, не дължи общо подаване на декларация за определени
лица, както е посочил органа, а за конкретни такива, което задължение възниква
поради качеството му на техен осигурител. Като не е посочил кои са те, органът
е издал НП при липса на точно описание на вмененото нарушение. Този извод се
потвърждава и от санкционната норма, която предписва, че при така установено
нарушение, се налага наказание в размер на глоба от 250 лева за всеки конкретен
случай. Следователно описанието на на нарушението трябва да е точно и подробно
и да е ясно за кое, лице или лица не е подадена декларация въобще или в срок.
Житейски е възможно задълженото лице да подаде декларация в срок за част от
осигурените при него лица, което ще влече нарушение по отношение на останалите,
за които не е подадена декларация или е просрочено подаването й, което ще бъде
самостоятелен конкретен случай по смисъла на нормата на чл. 355, ал.2 от КСО.
Поради това, индивидуализацията на нарушението следва да включва и посочването
на лицето, относно което не е изпълнено срочно (както е в процесния случай) или
изобщо задължението за подаване на декларация.
За
пълнота съдът отбелязва, че при служебна съпоставка на дела №№ 517-521/2014г.
по описа на Административен съд Плевен, които са със страни настоящия касатор и
ТД на НАП Велико Търново офис Плевен, се установи, че касаят санкционирането на
П.М.П. за нарушение, аналогично на настоящето, като в немалка част от тях
периодите, за които е наказано лицето се дублират, от което следва, че за
забавено подаване на декларации по Наредба №Н-8/2005г. за един и същи месец,
лицето е санкционирано двукратно, а за някои периоди - и трикратно. Последното,
по мнение на съда, е следствие именно от липсата на точно описание на вменените
нарушения с оспорените наказателни постановления по посочените дела.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл.2 от АПК,
Административен съд – Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 676/22.05.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 1005 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 98015-F102526 от 14.03.2014 г.
на И. Д. Директор на Териториална дирекция на НАП гр. Велико Търново, офис
Плевен, с което е наложено на основание чл. 53 във вр. с чл. 27 и чл. 3, ал. 1
от ЗАНН и чл. 355, ал. 2 във вр. с чл. 5, ал. 4 и ал. 6 от Кодекс за социално
осигуряване, във вр. с §3 от ПРЗ на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на Министерство
на финансите на П.М.П. административна санкция – глоба в размер на 250 /двеста
и петдесет/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.