Р Е Ш Е Н И Е

№ 533 / 12 Ноември 2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав,в публично заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 516 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.24 и сл. от Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на С.Т. *** против Решение № 23/22.05.2014г. на Секретар на Община Плевен , с което е отказан достъп до обществена информация по заявление вх. № РД-94-3036-3/16.05.2014 г. , подадено от С.Т.Т. с искане за предоставяне на копие от камерите в „Център за административно обслужване на гражданите” гр. Плевен на дата 13.05.2014г., около 15,00ч., обхващащи дъното на залата.

Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен и неоснователен. Настоява съдът да задължи секретаря на Общината да предостави изискания от него видеозапис, който му е необходим, за да запознае медиите с процедурата на обслужване на гражданите в Центъра. В жалбата се съдържа описание на залата и намиращите се в нея табелки с надписи, съждения за правата на гражданите , както и неясни твърдения за начина на обслужването им. В т.4 от жалбата прави искания съдът да задължи административните органи да напишат на табелата си, че: „ На сниманите граждани не се предоставят видеозаписи от камерите в ЦАОГ”, както и неясни искания за поставяне и на други надписи. Формулира искане да му се извадят „ясни снимки на сцени от клипа” , които той избере, и да му ги запишат на електронен носител, като скрият лицата на външните посетители/ ако решат/. Настоява да бъдат наложени глоби на виновните и да му се заплати таксата за делото. По същество поддържа жалбата си , като посочва конкретно, че иска да му бъде даден запис или снимка, на която да се маркира как „шефката” си слага табелката, как пред нея няма опознавателна табелка, как на бюрото стои надпис ”Гишето не работи”, а служителят стои и то в работно време, и втора снимка „ как се изнася през служебния вход гузна”. Твърди, че е бил в Центъра и тази сцена е станала пред очите му.

Ответната страна- Секретар на Община Плевен, на когото със Заповед № 10-412/31.03.2014г. на Кмета на Община Плевен е делегирано правото да взема и издава решения по предоставяне и отказ от предоставяне на достъп до обществена информация/ л. 24/ , в писмено становище, обективирано в писмо вх. № 1989/18.06.2014г. и по същество, чрез процесуалния си представител юрисконсулт З. оспорва жалбата. Счита същата за допустима, но неоснователна. Отказът на административния орган за предоставяне на искания достъп е правилен по изложените в него мотиви. Счита, че исканата със заявлението информация представлява „лични данни” по смисъла на §1т. 2 от ЗДОИ и такъв достъп не се предоставя съгласно чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ във вр. с чл. 2 от Закона за защита на личните данни. Моли да бъде отхвърлена жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна.

Производството по издаване на оспореното решение е започнало със Заявление вх. № Р94С-3036-3/16.05.2014г. , подадено от С.Т. *** , с което е поискано : „ …изготвяне на копие от камерите на „Центъра за обслужване на гражданите” за минутите около 15,19 чл. на 13.05.2014г., обхващащи дъното на залата. Става дума за момента, когато госпожата от последното бюро/ с надпис” бюрото не работи”/ пред мен стана, бръкна в чантата си, взе идентификационната си табела и криейки я излезе с нея от залата през служебната врата”. Искането му е копието да се изпрати по посочен е-мейл.

С мотивирано Решение № 23/22.05.2014г. Секретарят на Община Плевен е отказал достъп до обществена информация – от копие от камерите в „Център за административно обслужване на гражданите” гр. Плевен на дата 13.05.2014г., около 15,00ч., обхващащи дъното на залата.

Административният орган е обосновал отказа си с мотив, че исканата информация съдържа лични данни и по своята същност не обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Анализира подробно същността на понятието „ лични данни” и счита, че исканите видеозаписи съдържат изображения на трети лица, и при липса на техническа възможност за временното заличаване на техните данни, следва да се изиска изричното им съгласие за предоставяне на информацията. Твърди, че не е възможно да бъдат открити всички лица,посетили „ЦАОГ” Плевен на посочената дата, поради което исканата информация не следва да бъде предоставена. По така изложените съображения, които се поддържат и по съществото на делото е постановил своя отказ.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

За да постанови оспорвания отказ, административният орган се е позовал на правното основание на чл.2, ал. 4 от ЗДОИ, като е приел, че исканата информация съдържа лични данни, по отношение на които ЗДОИ няма приложение. Съдът по принцип споделя този извод, както и анализът на понятието „лични данни”. От друга страна обаче, органът е посочил, че достъпът до лични данни на отделно физическо лице , записани чрез камери за видеонаблюдение може да бъде предоставен при техническа възможност за временно заличаване на личните данни на третите лица, или при изрично съгласие от тях за предоставяне на такъв достъп. При изложени мотиви за невъзможност да бъде осъществена втората алтернатива, не е обосновал защо е невъзможна първата- техническото заличаване на изображенията на третите лица , попадащи върху видеоизображението, при положение, че е счел, че, ако това е възможно, следва да се предостави този достъп. Всъщност въобще не се е произнесъл по техническата възможност за заличаване на личните данни. Поради това съдът не споделя мотивите му да откаже достъп поради наличието на изображения съставляващи „ лични данни” върху искания видеоклип. Независимо от това решението му да откаже достъп е правилно като краен резултат , но по различни от посочените в мотивите съображения.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, и даваща на гражданите възможност да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Т.е., налице са два кумулативни елемента от фактическия състав на нормата, които квалифицират информацията като такава, до която гражданите имат право на достъп по силата на чл. 1 ,ал. 1, пр. 1 от ЗДОИ: На първо място, това е информация , свързана с обществения живот в страната, и на второ място- тя следва да даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. От така формулираната законова разпоредба следва извод за целта, която се преследва с предоставянето на информацията по този ред- гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения субект. От това следва закономерен извод, че преди предоставянето на тази информация, гражданите не могат да си съставят такова мнение, тъй като не разполагат с нея. Мнението им ще бъде съставено едва след като я получат, и именно с такава цел следва да им бъде предоставена. От данните по делото не може да се направи извод, че искането на жалбоподателя да получи въпросния видеозапис се прави с целта, регламентирана в чл. 2от ЗДОИ. Напротив, още в заявлението си жалбоподателят посочва, че информацията, съдържаща се в искания от него видеоклип му е напълно известна, в подробности описва всичко, което съдържа записът, а в жалбата си посочва, че целта му е „ да запознае медиите с процедурата на „ обслужване на гражданите в ЦАОГ”. Т.е., исканата информация вече му е известна, той си е съставил/ или има възможност да си състави / мнение за дейността на задължения субект. Поради това съдът счита, че не е налице кумулативно изискуемият елемент от състава на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ – информацията да даде възможност на гражданина да си състави собствено мнение относно дейността на задълженото лице, тъй като тя е вече известна на заявителя, и той въз основа на известите му вече факти, съдържащи се във видеозаписа, вече си е съставил такова. Правото на достъп до обществена информация е институт, легално определен в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и е въведен с цел търсещият информация , чрез получената такава , да си състави собствено мнение за задължения субект.В конкретната хипотеза, искането на информация не е направено с такава цел. От данните по делото може да се направи извод, че жалбоподателят иска информацията, за да я използва за други цели , извън тази по чл. 2,ал. 1. Такова е допустимо при условията на чл. 2а, в хипотеза на „ повторно използване на информация от обществения сектор” . В тази разпоредба се регулира използването на съществуваща в обществения сектор информация за търговски или нетърговски цели, различни от първоначалната цел, за която е била създадена тя в рамките на провомощията или функциите на организация от обществения сектор. Съгласно §16 от ДР на ЗИДЗДОИ /ДВ бр. 49/2007г./ се въвеждат разпоредбите на Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и Съвета за повторно използване на информация в обществения сектор. С Директивата се цели да се създадат благоприятни условия за използване на икономическия ресурс на създадената и съхранявана от организациите в обществения сектор информация, като се акцентира върху изключителното значение на правото на повторното й използване за развитие на информационната индустрия, икономически растеж и създаване на нови работни места. Разграничителният критерий с информацията по чл. 2,ал. 1 от ЗДОИ се явява различната цел, за която се търси информацията. От изложеното по-горе следва, че в конкретно разглежсдания случай с исканата информация не се преследва регламентираната в чл. 2,ал. 1 цел. Но не може да се приеме, че се касае и до информация, свързана с целта по чл. 2а ,ал. 1 от ЗДОИ, тъй като формулирането й в жалбата : „Да се запознаят медиите с обслужването на гражданите в центъра” е извън изброените в приложимата Директива 2003/98/ЕО случаи. Отделно от изложеното, и което е по-съществено е, че със заявлението за достъп до обществена информация е направено искане за предоставяне на видеозапис от охранителите камери. Тези записи се създават от лицата, извършващи охранителна дейност по реда на Закона за частната охранителна дейност , съгл. чл. 2, ал. 2 и 3 от ЗЧОД, а не от охраняваното лице, каквото в случая се явява Общината. Дори и дейността да се осъществява от звено за самоохрана в структурата на Общината, извършването й е подчинено на изискванията на този закон. Законът не предвижда възможност видеозаписите да бъдат предоставяни на лица, извън тези по чл. 30, ал. 6от ЗЧОД- правоохранителните органи, и то при наличие на конкретни предпоставки- данни за извършени нарушения на обществения ред, или престъпления.

Като е постановил отказ от предоставяне на исканата информация, Секретарят на Община Плевен, в рамките на дадените му със Заповед № 10-412/31.03.2014г. на Кмета на Община Плевен правомощия , и в отсъствие на съществени процесуални нарушения и такива на материалното право, е издал правилно като резултат решение, което следва да бъде оставено в сила, а жалбата- като неоснователна- да се отхвърли.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т. *** против Решение № 23/22.05.2014г. на Секретар на Община Плевен , с което е отказан достъп до обществена информация по заявление вх. № РД-94-3036-3/16.05.2014 г. , подадено от С.Т.Т. с искане за предоставяне на копие от камерите в „Център за административно обслужване на гражданите ” гр. Плевен .

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: