Решение по Административно дело 514/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 557

28. Ноември 2014г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На дванадесети ноември 2014г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 514/ 2014г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация.

Образувано е по жалба на Х.П.П. *** срещу Решение № 24/22.05.2014г. на Секретаря на Община Плевен, с което на жалбоподателя е отказан достъп до обществена информация, съдържаща се в предоставяне на :

1. Копие на електронен носител(CD или DVD) на видео и звукозаписи от електронни камери по време на посещения на заявителя в „Центъра за административно обслужване на граждани” – гр. Плевен – три посещения със свидетели, последното от които на 30.04.2014г. в 11 ч., по уговорена среща със Секретаря на Община Плевен.

2. Копия от протоколите на инспекторите, полицая и СОТ 161, които последователно са идвали в „ЦАОГ” Плевен.

Жалбоподателят оспорва решението за отказа като незаконосъобразно, иска неговата отмяна като съдът задължи органа да предостави исканата информация. Твърди, че ЦАОГ при Община Плевен е публична територия, поставен е изричен надпис, че в центъра има видеонаблюдение, което е известно на всички, затова не е нужно съгласие на заснетите лица за предоставяне на информацията, а и би могло технически да се заличат лицата им. Жалбоподателят твърди, че информацията му е необходима, за да разобличи публично в интернет лицемерието на служителите от ЦАОГ, които при всичките му посещения са били неадекватни и некомпетентни.

Ответникът – Секретаря на Община Плевен, чрез юрисконсулт З. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага аргументи, че решението за отказ да се предостави исканата информация е законосъобразно, издадено е в законоустановения срок от съответния компетентен орган при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Искането засяга лични данни за лицата – посетители на центъра, за които е приложим ЗЗЛД, а не ЗДОИ и затова достъпът до информацията правилно е бил отказан.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Х.П.П. е подал искане по ЗДОИ до Кмета на Община Плевен Вх.№ РД-44-181-3/09.05.2014г. за предоставяне на обществена информация в обхвата цитиран по-горе в процесното решение на Секретаря на Община Плевен.

С Решение № 24/22.05.2014г. Секретаря на Община Плевен е отказал достъп до исканата от заявителя обществена информация. В мотивите е прието, че искането по т.1 от заявлението относно предоставяне на „видео и звукозаписи” от електронни камери в „ЦАОГ” Плевен не представлява обществена информация по смисъла на чл.2 от ЗДОИ, защото не е свързана с обществения живот в Република България, даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, а по своята същност представлява информация, съдържаща лични данни. По смисъла на §1 от ДП на ЗДОИ „лични данни” е всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде индентифицирано пряко или непряко, чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Сочи се още, че съгласно Становище № 4/2004г. относно обработването на лични данни чрез видеонаблюдение на Работна група за защита на личните данни по чл. 29 от Директива 95/46/ЕО на Европейския съюз (т.6 „видеонаблюдение и обработване на лични данни”), звуковите данни и изображенията, които се отнасят до идентифицирани или идентифицируеми физически лица, представляват лични данни. Затова се налага извод, че видеозаписите от средствата за наблюдение съдържат „лични данни”, тъй като включват информация, която по смисъла на чл.2 ал.1 от Закона за защита на личните данни е способна да разкрие физическата идентичност на лицето, което е записано. А чл.2 ал.4 от ЗДОИ изрично предвижда, че не се прилага за достъпа до лични данни, каквато по същество представлява исканата от заявителя информация. Достъп до лични данни на отделно физическо лице, записано с камери за видеонаблюдение може да се предостави при техническа възможност за заличаването на тези данни, а в случая предвид невъзможността да бъдат технически заличени е необходимо тяхното съгласие и тъй като не е възможно да бъдат открити всички посетители на ЦАОГ на посочените дати, за да се иска изричното им съгласие за предоставяне на информацията, то исканата информация не може да бъде предоставена на заявителя.

Мотивите за отказ за предоставяне на достъп до информация по втори пункт от заявлението – за предоставяне на копия от протоколите на инспекторите, полицая и СОТ 161, които последователно са идвали в ЦАОГ Плевен, са че след проверка в общинска администрация се установило, че служители на звено „Инспекторат” при Община Плевен не са изготвяли протоколи за цитираните посещения в ЦАОГ Плевен, а протоколи, съставени от полицейски служители и служители на „СОТ 161” не се съхраняват в Община Плевен.

Поради това е отказан достъп до исканата информация на осн. чл.2 ал.4 от ЗДОИ, съгласно който ЗДОИ не се прилага за достъпа до лични данни.

Секретарят на Община Плевен е оправомощен със Заповед № РД-10-412/31.03.2014г. на Кмета на Община Плевен да взема решения за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация.

Решението е получено от жалбоподателя на 27.05.2014г. , видно от приложената обратна разписка ( известие за доставяне ).

Жалбата е подадена пред надлежния съд на 06.06.2014г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от лице имащо право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Заявлението е насочено до Кмета на Община Плевен, който е компетентния орган по чл.3 ал.1 от ЗДОИ като орган на изпълнителната власт. Заявлението е разгледано в законния 14- дневен срок и по същество е постановен отказ за предоставяне на достъп до исканата информация с решение на Секретаря на Община Плевен, на когото със заповед кмета на общината е делегирал правомощия по ЗДОИ.

Следователно решението е издадено от съответния компетентен орган, в рамките на предоставените правомощия. Съдържа мотиви относно вида и характера на исканата информация и възможността за предоставянето й. По т.2 от искането решението е постановено след извършване на проверка за съставянето и наличието на исканите протоколи в общинската администрация, като е изяснено, че такива не са били съставяни, а протоколи от полицейски служители и служители на „СОТ 161” не се съхраняват в общината. С оглед на това отказът е мотивиран и постановен при спазване на разписаната процедура в чл. 24 – чл. 39 от ЗДОИ.

Спорно по делото е дали исканата информация по т. 1 от заявлението за предоставяне на видео и звукозаписи от охранителните камери в ЦАОГ при Община Плевен е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ или съдържа лични данни за трети лица, за която съгласно чл.2 ал.4 ЗДОИ е неприложим, има ли техническа възможност да се предостави и възможно ли е да се иска тяхното съгласие.

Легално определение на понятието „обществена информация” и целите на предоставянето й е дадено в чл.2 от ЗДОИ. Обществена информация по смисъла на ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Записите от охранителни камери не представляват обществена информация. Това е информация, която се създава от специални технически средства с цел охрана на наблюдавания обект и тя се събира от лицата, осъществяващи охраната и за целите на охранителната дейност на осн. чл. 30 от Закона за частната охранителна дейност. Гражданите се уведомяват за наличието на средства за видеонаблюдение в обекта, а видеозаписите се съхраняват в срок от 30 дни, след което се унищожават. И само когато съдържат данни за извършено нарушение на обществения ред или престъпление, се предават на правоохранителните органи.

Затова записите от охранителните камери не са информация, която е свързана с обществения живот в страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължен по закона субект – в случая дейността на Община Плевен. Информацията във връзка с охрана на обект на общината, в случая Центъра за административно обслужване на гражданите, не е информация, свързана с дейността на самата община и не се обработва и съхранява от нея, а от лицата, извършващи охранителна дейност по Закона за частната охранителна дейност, включително и от звената за самоохрана, които са подчинени на изискванията на същия закон.

На второ място обществена е тази информация, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

А в случая заявителят иска предоставяне на записи от видеокамерите за времето на своите посещения в ЦАОГ, за да разобличи публично (в интернет) лицемерието на общинските служители и да докаже, че са неадекватни и некомпетентни. Следователно той е възприел лично информацията, която са заснели камерите, защото е присъствал и вече си е съставил собствено мнение за работата на служителите. Т.е. исканата от него информация е за цели, различни от визираните в ЗДОИ.

Предвид изложеното исканата от заявителя информация не е обществена по смисъла на чл.2 от ЗДОИ по своя характер, обхват и цели и затова правилно в съответствие с материалния закон и целта му е било отказано предоставяне на достъп до нея.

При този извод е безпредметно да се обсъжда дали информацията съдържа и лични данни за други физически лица – посетители на ЦАОГ и дали те могат да бъдат идентифицирани, съответно лицата им технически да бъдат заличени. В тази част мотивите на административния орган не се споделят от съда.

По отношение на отказа по т.2 от заявлението не се оспорва, че служители на звено „Инспекторат” при Община Плевен не са изготвяли протоколи за цитираните посещения, а протоколи, съставяни от полицейски служители или служители на „СОТ 161” не се съхраняват в общината. В съответствие с чл. 33 от ЗДОИ е било отказано предоставянето им, тъй като задължения по закона субект не разполага с тях и обективно е невъзможно да ги предостави на заявителя.

Постановеното решение на Секретаря на Община Плевен за отказ да бъде предоставен достъп до обществена информация по заявлението на Х.П.П. *** и по двата пункта на заявлението е законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.П.П. *** срещу Решение № 24/22.05.2014г. на Секретаря на Община Плевен, с което на жалбоподателя е отказан достъп до обществена информация, съдържаща се в предоставяне на :

2. Копия от протоколите на инспекторите, полицая и СОТ 161, които последователно са идвали в „ЦАОГ” Плевен.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я: