Р E Ш Е Н И Е

№ 391

гр.Плевен, 14 Юли 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и четиринадесета година в състав:                                                  Председател: Юлия Данева

                                                                        Членове: Цветелина Кънева

                                                                                        Катя Арабаджиева

при секретаря Г.К. и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 493 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 78 от 10.04.2014 г., постановено по нахд № 39/2014 г., Районен съд – Кнежа е отменил наказателно постановление № 763 от 20.11.2013 г. на Началника на РУ „Полиция” – гр.Долни Дъбник, с което на Д.П.В. ***, на основание чл.179 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, за това, че на 25.10.2013 г. около 20,15 часа, като водач на товарен автомобил Форд Транзит с рег.№ МXXXАТ, се движи в гр.Искър по ул. „Даскалов”, като автомобилът е технически неизправен – с повредена осветителна система (не свети преден десен фар и габарит).

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от М. П. – началник на РУП – Долни Дъбник при ОД на МВР – Плевен, който счита, че същото е неправилно и противоречи на материалния закон. Оспорва съображенията на съда , че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй като съдът не е успял да разчете по кой закон е извършеното нарушение по чл.139 и само предполага, че става въпрос за ЗДвП, както и че непосочването на конкретна алинея от чл.139 от ЗДвП в АУАН е ограничило правото на защита на нарушителя. Навежда доводи, че ЗАНН недвусмислено дава възможност в разпоредбата на чл.53 ал.2 при установена допусната нередовност в акта административно наказващият орган да издаде НП при установени по безспорен начин извършване на нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. Твърди, че в конкретния случай след извършена проверка на товарния автомобил, служители в РУП – Долни Дъбник по безспорен начин са установили описаното в АУАН. Посочва, че в обстоятелствената част на акта конкретно и четливо е описана действителната фактическа обстановка и за В. не е останало неясно за какво нарушение ще бъде санкциониран, а и като водач последният следва да е запознат с правилата за движение по пътищата и да ги спазва. Не отрича, че задължителен реквизит в съдържанието на АУАН и НП е посочването на законовата разпоредба, която е нарушена, но нарушение не е допуснато, тъй като и в АУАН, и в процесното НП е посочена законовата разпоредба, която е нарушена и обстоятелството, че съдът не е успял да разчете изписания от актосъставителя нормативен акт не е основание за отмяна на НП. Оспорва установеното от съда наличие на  за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на АНО при посочване конкретното място на извършване на нарушението. Посочва, че неотбелязването на номер на улицата не е процесуално нарушение от категорията на съществените и не следва да се възприема като основание за отмяна на НП, тъй като конкретизирането на точното място на установяване на нарушението, а именно номера на улицата, не би могло да доведе до различна фактическа обстановка и да се наруши правото на защита на жалбоподателя. Твърди, че записът с химикал „Искър” в НП върху напечатаното име на населеното място се дължи на въведено в операционната система старото име на населеното място. Твърди, че АУАН и НП са съставени съобразно изискванията на ЗАНН и ЗДвП и направените констатации не са опровергани от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В заключение моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Д.П.В., е депозирал по делото отговор по касационната жалба, в който счита същата за неоснователна, а правните изводи на първоинстанционния съд – за правилни и кореспондиращи с фактическите констатации и материалните законови разпоредби. Моли съда да отхвърли касационната жалба и да остави в сила решението на Районен съд – Кнежа.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се  представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 25.10.2013г. , около 20:15 часа , в гр.Искър, на ул.”Р. Даскалов “ жалбоподателят и настоящ ответник по касационната жалба е управлявал товарен автомобил Форд Транзит с ДК № МXXXАТ и бил спрян за проверка от служителите на РУП- Долни Дъбник – свидетелите Ц. и Ц.. При проверката се установило , че автомобилът е технически неизправен – повредена е осветителната му система / не свети преден десен фар и габарит /. За това нарушение му съставили АУАН № 763/13г. за нарушение на чл.139 , като решаващият състав на съда изложил в мотивите на постановеното решение, че за него е останало неясно въз основа на кой нормативен акт е ангажирана отговорността на В., тъй като същият бил вписан нечетливо в акта. Въз основа на този акт Началникът на РУП-Долни Дъбник издал обжалваното НП № 763/20.11.2013г. , в което нарушението било конкретизирано по чл.139 , ал.1 , т.1 от ЗДвП .

Като възприел  тези фактически данни, РС Кнежа направил извод, че  АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42 , т.5 и чл.57, ал.1 , т.6 от ЗАНН . В АУАН № 763/13г. е посочено , че е извършено нарушение по чл.139 и не се разчита по кой закон , като от описателната част на нарушението съдът счел, че актосъставителят е имал предвид ЗДвП . Изложил доводи, че разпоредбата на чл. 139 от този закон има пет алинеи , като алинея първа е с 3 подточки , а ал.2 е с 4 подточки . Вече в обжалваното НП е уточнено , че нарушението е по чл.139 , ал.1 , т.1 от ЗДвП . Това несъответствие между посочване на правната квалификация на констатираното нарушение в АУАН-а и обжалваното НП , съдът счел за ограничаващо  правото на защита на жалбоподателя , и затрудняващо упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на наказателното постановление, касаещо съществуването или несъществуването  на описаното в НП административно нарушение. Съдът направил извод още, че АУАН и НП не отговарят на изискванията  и на чл.42 , т.3 , пр.2 и чл.57, ал.1 , т.5 , пр.3 от ЗАНН.  В АУАН е посочено , че нарушението описано в него е извършено в гр.Искър., на ул.”Р.Даскалов” , но без да се конкретизира мястото , а в НП върху напечатаното име на населеното място , с химикалка и на ръка е записано – Искър , без да се посочи кой и кога е направил тази поправка и какви са причините и улицата е посочена като “Даскалов”  . Посочените процесуални нарушения според РС Кнежа съдът приел за съществени, поради което  отменил оспореното пред него НП.

            Касационната инстанция споделя съображенията на решаващия състав. Действително, установява се от оригиналния приложен по делото екземпляр на наказателното постановление, че в обстоятелствената част има извършена поправка, като на мястото на печатния текст, който не се чете именно поради извършената поправка, е написано с ръкописни букви „Искър”. Не е ясно от кой е извършена поправката и дали това е по волята на административнонаказващия орган, компетентен да наложи санкцията или на друго лице и на кое. Същественото е , че с извършената поправка се променя волята на органа, издал НП, и в случай, че тази поправка не е извършена от последния, това обстоятелство опорочава тази формирана воля, тъй като променя приетите за установени факти. Ето защо всяка поправка, за която не е ясно от кое лице и на какво основание е извършена, съставлява съществено нарушение на правилата и е основание за отмяна.

На второ място, правилен се явява извода на РС, че в конкретния случай непосочването в съставения акт на конкретната разпоредба от съответния нормативен акт, която е нарушена, съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените.  При обикновен прочит на съставения акт се установява, че като нарушена е посочена разпоредбата на чл.139, но в действителност абсолютно нечетливо и неразбираемо е посочен нормативният акт, в който се съдържа тази разпоредба. Няма данни  В. да има юридическо образование, което би му помогнало в тълкуване волята на актосъставителя, поради което изначално същият е поставен в невъзможност да се защити, да възразява адекватно и да представя доказателства , за да оборва установените констатации. По принцип допусната нередовност в съставен акт може да бъде преодоляна по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. В случая обаче, именно предвид неяснотата във волята на съставителя на акта, прави неприложима цитираната разпоредба. Още повече, че за приложението на същата се изисква безспорна установеност на извършеното нарушение, каквато според настоящия състав на съда в случая липсва. Водачът на  товарния автомобил  е наказан затова, че управлява технически неизправен автомобил с повредена осветителна система-не свети преден десен фар и габарит, за което на основание  чл. 179, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба. В цитирания  текст е предвидена административно-наказателна отговорност за лице, което управлява технически неизправно МПС, на което поради характера на неизправността, е забранено движението по пътя,  включително и до място за нейното отстраняване. Не е ясно в конкретния случай дали установената неизправност по своята същност е от категорията на тези, които изключват възможността на водача да придвижи ППС на собствен ход до място за тяхното отстраняване. Този аргумент съдът черпи от разпоредбата на  чл. 101, ал. 3, т. 8 от ЗДвП. Съгласно чл.101, ал.1 и ал.2 от ЗДП, при възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. Когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението. Водачите не  могат да се ползват от възможността за придвижване на собствен ход до мястото за отстраняване на нередовностите в изчерпателно изброените в чл.101, ал.3 от ЗДП случаи, сред които в т.8 е посочена и повреда -липсват или са неизправни предвидените светлинни устройства или светлоотразители при движение през нощта. В конкретния казус органът не е изяснил дали описаната в акта и в НП повреда  в осветителната система  е била налична още при тръгване на превозното средство или е възникнала по време на движение, каквито възражения са направени от В. в подадената от него жалба до РС. В последния случай и предвид, че тази повреда не е могла да бъде отстранена на място, тъй като  ново осветително тяло  не може да се закупи от мястото на проверката,  не се изключва придвижването на МПС до място, подходящо за отстраняване на тази повреда. Последното обаче е условно и може да стане само  ако момента на извършване на деянието не е „през нощта”. В АУАН като дата и час на нарушението е посочено 25.10.2013 год., 20:15 часа, като дали в този час през този период на годината е било светло или е било нощ, не е ясно , тъй като не са събрани доказателства в тази насока. Ето защо при наличие на неизяснени обстоятелства, сочещи на обосновано съмнение за обстоятелства, които биха могли да изключат отговорността на наказаното лице, не е налице  безспорност при установяване на нарушението от страна на наказващия орган, което препятства в случая приложението на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Ето защо, като е отменил оспореното пред него НП, РС Кнежа е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, пр.1  от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 78 от 10.04.2014 г., постановено по нахд № 39/2014 г. на Районен съд – Кнежа.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.