ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 757

гр. Плевен, 02.07.2014 г.

Административен съд - гр. Плевен, VI-ти състав, в закрито съдебно заседание на втори юли две хиляди и четиринадесета година в състав

Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 489 по описа на Административен съд – Плевен за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от Х.П.П. ***, против „неизпълнение на фактически задължения” от общинските служители и юристите им по чл.5 от ЗОАРАКСД.

В жалбата се настоява да се образува дело по чл.256 от АПК за неизпълнение на фактически задължения на общинските служители и техните юристи, произтичащи от закона. Претендира се „изпълнение по такъв начин, че и най-невежият българин от малцинствен произход да разбере как да се справи, без да причинява ненормален стрес на останалите си съграждани-клиенти на този център”, както и налагане на глоби на секретаря на община Плевен и на Началника на Центъра за административно обслужване на гражданите. Прави искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ.

В допълнителна жалба вх.№2136/25.06.2014 год. е уточнил, че е изпратил искане по електронен път до община Плевен, на 28.04.2014 год., като е поискал от компетентния орган привеждане на центъра за административно обслужване на граждани в съответствие със Закона за администрацията. Твърди, че не е получил отговор, а същевременно в центъра нищо не се е променило. Твърди, че незаконосъобразността на бездействието се състои в това, че служителите в него отблъскват, а не информират хората. В този център нищо не е „нормално за ползване”, няма Наредбите, няма бланки за услугите, които се предоставят, няма табелки на бюрата, няма листчета за бележки, ако една служителка започне нещо да ти обяснява, друга идва и се намесва, изпращат гражданите да питат по кабинетите, вместо гражданите да се консултират в ЦАОГ, ако си отстояваш правата, викат охрана. Прави искане да се реализират на практика всички, описано в искането на жалбоподателя от 28.04.2014 год. предложения и то така, че и най-невежият българин от малцинствен произход да разбере как да се справи, без да причинява стрес на останалите си съграждани, клиенти на центъра, както и да се наложат глоби на секретаря на община Плевен и на Началника на Центъра за административно обслужване на гражданите.

От страна на община Плевен е постъпило писмено становище с вх.№2196/30.06.2014, в което се сочи, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства и с твърденията на жалбоподателя, намира за установено следното:

Предмет на оспорване в настоящото е производство според твърденията в първоначалната и уточняващата жалби е „неизпълнение на фактически задължения от страна на общинските служители и юристи, произтичащи от чл.5 на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД), които същите е следвало да извършат на основание подадено от жалбоподателя заявление (наречено жалба) до кмета на община Плевен с копие до инспектората на община Плевен. В посоченото заявление П. *** следното: да обяви по сходен начин-шрифт, еднакъв при разпечатка, за да няма объркване на клиентите, и в интернет, и на табло в Центъра за информационно обслужване : стегнат и четлив списък с всичките си административни услуги, ведно със същност, цел, срок, цена, ред за обжалване; краткия Закон за администрацията в тридесетина точки; часове за консултиране по тях в помещението с камери и удобни места за сядане на клиенти-поне 2 часа седмично; на рафт или на масите за клиенти да са на разположение за четене хартиени и ламинирани брошури с всички Наредби, по които се работи в Центъра за информационно обслужване, формулярите с примерен попълнен текст, като ползването да е достъпно за трудноподвижни, заекващи, глухонеми, едва движещи се болни хора с придружител; пред всяка жена на бюро да има свободни малки листчета за записване на бележки, когато някой поиска кратко разяснение със записка-указание; ако някой от служителите няма табелка, да се налага сериозна глоба; на видно място да има табела с работно време и надпис ”При лошо обслужване се обадете на тел…. или напишете жалба до …”

С оглед така формулираните от П. препоръки, настоящият състав на съда намира, че действията, които жалбоподателят е поискал да бъдат извършени от Кмета на община Плевен, формулирани в седем точки на подаденото заявление, съставляват предложения по смисъла на чл.107, ал.3 от АПК, а именно жалбоподателят е направил искания и препоръки относно начина на обслужване на гражданите в Център за административно обслужване на гражданите при община гр.Плевен с цел неговото подобряване. Предложения по смисъла на този текст могат да се правят за усъвършенстване на организацията и дейността на административни органи, както и до други органи, които осъществяват публичноправни функции, или за решаване на други въпроси в рамките на компетентността на тези органи.

Ето защо, произнасянето на административния орган по направено предложение, по реда на глава осма от АПК, респективно отказът да се произнесе, не може да бъде квалифицирано като неизпълнение на фактическо задължение, дължимо по силата за закона (нормативно установено задължение), каквото твърди жалбоподателят, че е налице в случая. Издаденото в този случай решение (законодателят не случайно е избрал това наименование), тъй като е свързано със самата същност на предложението - да подобри работата на администрацията - да усъвършенства организацията и дейността на публичноправните органи, каквато е легалната дефиниция на чл. 107, ал. 3 от АПК, има характер на волеизявление. Ако органът счете, че искането е основателно и набележи мерки за подобряване на работата на администрацията, то посоченото се обективира във вътрешноведомствен акт - индивидуален или общ. Ако приеме, че предложението е неоснователно, то решението му ще обективира волеизявлението му в този смисъл, но и в двата случая ще е налице акт, а не фактическо бездействие по направено искане за извършване на действие. Поначало предложенията и сигналите имат особен режим, свързан със самия им характер, например за подаването им не се изисква доказване на пряк и личен правен интерес, поради което и за решенията по същите е въведено изключване на правото на обжалване, при всички случаи.

За да е допустима защитата срещу неизпълнение на фактически задължения, е необходимо да е налице правен спор, породен от съществуващо между заявителя и органа административно правоотношение, съответно от произтичащите права и задължения и тяхното засягане. В случая, от претендираното неизпълнение на фактически задължения, произтичащи от нормативен акт, не настъпват никакви последици в правната сфера на П.. Не се засягат негови лични права и законни интереси, както и не съществува заплаха за тяхното лично засягане.

Ето защо, при извод на съда за липса на претендираното от жалбоподателя неизпълнение на фактически задължения, произтичащи пряко от нормативен акт (ЗОАРАКСД), както и за наличие на направено предложение по смисъла на чл.107, ал.3 от АПК, жалбата на П., така както е предявена, се явява недопустима за разглеждане по същество. От една страна, поради направения вече извод, че не се засягат негови лични права и законни интереси, както и не съществува заплаха за тяхното лично засягане. От друга, защото на основание чл.118, ал.3 от АПК, решението, постановено по направено предложение, не подлежи на обжалване. Нещо повече, квалифицирайки подаденото от П. *** заявление (наречено жалба) от 28.04.2014 год. като предложение по смисъла на чл.107, ал.3 от АПК, установява се, че не е изтекъл и нормативно определеният от закона срок за произнасяне на органа по така отправеното предложение-в случая на основание чл.118, ал.1 от АПК, решение по предложението се взема най-късно два месеца след неговото постъпване , т.е. срокът за постановяване на решение по направеното предложение изтича на 28.06.2014 год. и към датата на подаване на жалбата-04.06.2014 год. срокът за произнасяне все още не е бил изтекъл.

Ето защо подадената жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане , а производството по същата следва да бъде прекратено.

С оглед направеното искане, жалбоподателят следва да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса в размер на 10лева, предвид депозираната в самата жалба декларация за липса на доходи и имущество.

На жалбоподателя обаче, независимо от семейното и имущественото му състояние, не следва да се предоставя правна помощ, каквото искане също е направено в жалбата с оглед разпоредбата на чл.24, т.2 от Закона за правната помощ, съгласно която правна помощ не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

Воден от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСВОБОЖДАВА Х.П.П. ***, от задължението за заплащане на държавна такса в размер на 10 (десет) лева по сметка на Административен съд гр.Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.П.П. *** за предоставяне на правна помощ по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от Х.П.П. ***, против „неизпълнение на фактически задължения” от общинските служители и юристите им по чл.5 от ЗОАРАКСД.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №489 по описа на Административен съд Плевен за 2014 год.

Определението може да се оспори с частна жалба в 7 дневен срок от съобщението пред ВАС на РБ.

Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя и на Община Плевен.

СЪДИЯ: