Р E Ш Е Н И Е

№ 415

гр.Плевен, 16 Септември 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:                                              Председател: Полина Богданова-Кчева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                  Катя Арабаджиева

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 484 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 24 от 11.04.2014 г., постановено по нахд № 28/2014 г., Районен съд – Левски /РС/ е изменил наказателно постановление /НП/ № 15-1502793 от 06.01.2013 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен /ДИТ/, с което на „Кристини” ООД, ЕИК 114670360, със седалище и адрес на управление: гр.Белене, обл.Плевен, ул. „България” № 1, представлявано от К. М. И., на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ, във връзка с чл.4, ал.3 от Наредба № 5, като е намалил размера на имуществената санкция от 2000 лв. на 1500 лв. Административното наказание е наложено за това, че при извършена проверка на място в обект - кафе аперитив „Кристини” на ул. „България” № 24 в гр.Белене и при проверка на документите на същия, извършена на 05.12.2013 г. в офиса на ДИТ Плевен, е констатирано нарушение на трудовото законодателство, а именно, че работодателят „Кристини” ООД е допуснал до работа в обекта на 03.12.2013 г. в 10,45 часа лицето М. З. Г., с ЕГН **********, изпълняваща при проверката работа като сервитьор, преди да и предостави срещу подпис заверено уведомление за сключен трудов договор от ТД на НАП.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Кристини” ООД, представлявано от управителя К. М. И., чрез пълномощника адвокат П.А. ***. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Поддържа довода, че наказателното постановление е издадено от неовластено лице, чиито правомощия не включват издаването на НП. Счита, че не следва дружеството да носи отговорност за действията на  неоторизирано в случая лице – Ф. С., изпълняващо длъжността барман, която без знание и разрешение на работодателя е решила да „тества” М. Г. за сервитьор и е имала лични уговорки с нея. Не оспорва, че отговорността на юридическото лице е безвиновна, но според него не следва да бъде санкционирано същото когато лицето, което формира волята му, в случая неговият управител, не е уведомен и не е разрешавал по какъвто и да е начин допускането на лице до работа без сключен трудов договор. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.А., който поддържа касационната жалба на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт И., която моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за  неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. Приел е за установено от показанията на разпитаните свидетели – служители в ДИТ – Плевен, че при извършена проверка в обекта едно от лицата, което е заварено на място, няма сключен трудов договор. При проверката на документите работодателят е представил трудов договор на лицето, което е заварено да работи, но регистрацията е направена след извършване на проверката. Според съда свидетелката Ангелова е категорична, че лицето е работело с материалите на работодателя, с работно място, работно време. Заведението не е работило при режим на самообслужване, тъй като са били обслужени от сервитьор. В момента на проверката в заведението са се намирали барманката и две сервитьорки. Заведението е било пълно с клиенти към момента на проверката. РС е кредитирал показанията на двамата свидетели - служители в ДИТ – Плевен като логични, последователни, непротиворечиви, дадени въз основа на техните лични възприятия относно фактите, дадени  добросъвестно, и съответстващи на писмените доказателства, приложени към делото.

РС не е кредитирал показанията на свидетелите С., Г. и Ч.. Св.С. е посочила, е работела в заведението като барманка, и е налагало на клиентите да се сервира, тъй като същите не са имали желание да отидат до бара и да си вземат поръчките. Твърди, че тъй като и било трудно да приема поръчки и да сервира на капризни клиенти, е помолила приятелката си М. /Г./ да й помага за няколко часа на ден в заведението. Твърди, че не е уведомявала управителя, тъй като не е знаела, че трябва да го стори. Свидетелката С. обещала на приятелката си, че ще й заплаща по 10 лв. за времето, през което ще й помага по 2 часа на ден. Не е уведомила управителя, когато е решила да вика М. /Г./ да й помага. Самата свидетелка не отрича, че М. /Г./ е сервирала на клиентите, според нея на „капризните”. РС е приел, че показанията на свидетелката С. са нелогични в частта им, в която твърди, че е договорила със свидетелката М. Г. започването на работа на последната и размера на трудовото й възнаграждение, доколкото на свидетелката не са й възлагани такива функции. От приложените към делото пред него писмени доказателства, РС е приел, че свидетелката С. е отправила предизвестие към работодателя по реда на чл. 326 от КТ, като по време на проверката срокът на предизвестието е започнал да тече. РС е приел, че показанията на свидетелката С. противоречат на показанията на свидетелката Г., която твърди, че е имала уговорка със св. С. да й се заплаща след като се сключи трудов договор и че С. не е обещавала да й заплаща пари за труда и че следва да получава по 10 лв. на ден. Поради наличие на противоречие в показанията на свидетелките РС не кредитирал показанията на св. С. и Г.. РС не е кредитирал показанията и на свидетелката Ч., която е заявила, че барманката /С./ е допуснала свидетелката Г. на работа, тъй като свидетелката Ч. е в трудово правоотношение с работодателя, поради което се явява заинтересована от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка РС е намерил, че дружеството е осъществило състава на административното нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ, като е допуснало до работа лицето М. Г.. Според РС при съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да засягат правото на защита. НП е издадено от компетентно лице. АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити, поради което наказателното постановление не съдържа пороци, които да водят до неговата незаконосъобразност. Поради факта, че след извършване на нарушението е сключен трудов договор и нарушението е извършено за първи път, е намалил размера на наложената имуществена санкция до предвидения минимален размер от 1500 лв.

Това решение на РС се оспорва с касационната жалба. Решението на РС е правилно като резултат. Не са налице сочените касационни основания.

По отношение на твърдението, че наказателното постановление е издадено от неовластено лице, чиито правомощия не включват издаването на НП, настоящият състав на съда съобразява следното: Посочената в НП норма на чл.416, ал.5 от КТ гласи: “Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.” В случая актосъставителят е служител на ДИТ, която е съставна част на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" . Съгласно разпоредбата на чл.399, ал.1 от КТ, “Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.” Тази Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" /ИАГИТ/ осъществява дейността си въз основа на устройствен правилник. Към датата на издаване на НП е действал Устройствен правилник на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" – обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., изм. и доп., след издаване на НП отм. – ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 28.01.2014 г. В чл.15, ал.3, т.2 от този тогава действащ устройствен правилник е предвидено, че Директорите на ДИТ осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. Процесното НП е издадено от Директора на ДИТ-Плевен, поради което е постановено от компетентен орган. За пълнота съдът отбелязва, че същата разпоредба съществува в действащия към настоящия момент Устройствен правилник на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" – обн. ДВ, бр.6 от 21.01.2014 г., в сила от 28.01.2014 г., като аналогичната разпоредба е в чл.16, ал.4, т.2 от същия. Следователно НП е издадено от компетентен орган.

Дружеството носи отговорност не само за действията на своя управител, но и за действията на всички свои работници и служители. Отговорността на юридическите лица и едноличните търговци е обективна. Дори ако неоторизирано от управителя лице – Ф. С., изпълняващо длъжността барман, без знание и разрешение на управителя е решило да „тества” М. Г. за сервитьор и е имала лични уговорки с нея, то отговорността на дружеството не може да отпадне. Управителят на дружеството е бил длъжен да положи необходимата грижа, като не допуска в обекта да се полага труд от лице, с което не е сключен трудов договор и не е подадено уведомление за сключен такъв договор. Няма значение дали управителят или работник/служител на дружеството е наредил полагането на труд от лице, за което не е подадено уведомление за сключен трудов договор. Правно значим е фактът на допускането да се полага труд от лице, за което не е подадено уведомление за сключен трудов договор. По тази причина настоящият състав на съда смята, че показанията на свидетелките С., Г. и Ч. следва да бъдат кредитирани в частта им, в която не си противоречат. Същите показания в тази им част установяват, както и показанията на свидетелите – служители на ДИТ, че Г. е полагала труд без подадено уведомление за сключен трудов договор. Този факт е безспорно установен от показанията на всички свидетели и събраните писмени доказателства. Следователно нарушението е доказано, поради което правилно е ангажирана отговорността на дружеството в тази насока.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24 от 11.04.2014 г., постановено по нахд № 28/2014 г. на Районен съд – Левски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                 

                                                                                     

 

   2.