РЕШЕНИЕ

№ 530

гр. Плевен,07.11.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 481 по описа за 2014 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.

Делото е образувано по жалба на М.Д.М.,*** срещу заповед № ЗЛС-19/21.05.2014 година на командира на Военно формирование XXXXX гр. Плевен, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от длъжност и военна служба и зачисляване в запаса на войник от Военно формирование XXXXX-Плевен.

В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на административно-производствените правила. Посочва, че е нарушена нормата на чл. 247 от ЗОВСРБ, тъй като не е отчетена тежестта на нарушението. Липсват мотиви за налагане именно на най-тежкото дисциплинарно наказание. Намира, че установяването на малко количество алкохол в кръвта и доброволния рапорт следва да мотивират налагане на по-леко наказание. Счита, че неправилно е приложена заповед №ОХ 680 от 05.11.2010 година на министъра на отбраната, която е обща, а следва при всяко дисциплинарно нарушение да се извършва преценка на конкретните обстоятелства. Намира, че не е налице уронване авторитета на воннослужещите в Българската армия, тъй като такива доказателства не са събрани и обсъдени от дисциплинарно-наказващия орган и извършеното нарушение не е станало обществено достояние и не е налице неизпълнение на задължението по чл.114, ал. 1, т. 4 от Устава за войсковата служба да се пази честта на пагона. Твърде се , че е нарушено правото му на защита, тъй като оспорващият не е запознат с преписката и дадените обяснения не са дадени по повод дисциплинарното производство, за което се посочва, че е разбрал едва след връчване на оспорената заповед. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски по делото.

Ответникът представя отговор по жалбата, в който намира жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Посочва, че е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила – издадена е заповед за образуване на дисциплинарното производство, оспорващият е уведомен за извършените действия, запознат е с резултати и в тази връзка са неоснователни твърденията му, че дадените обяснения не са във връзка с дисциплинарното производство и е разбрал за него едва след връчване на заповедта. Ответникът намира, че са налице основанията за налагане на това дисциплинарно наказание, тъй като не се спори, че е налице управление на МПС след употреба на алкохол, а съгласно заповед на министъра на отбраната и въоръжените сили то в тези случаи следва лицето да бъде дисциплинарно уволнено. Излагат се доводи, че в изпълнение на Устава оспорващият следва да докладва на прекия си ръководител за всички свои действия при изпълнение на служебните си задължени и за инциденти , настъпили след работно време и рапортът му не следва да се вземе предвид като смекчаващо вината обстоятелство, а като изпълнение на чл.114, т. 14 от Устава на войсковата служба на въоръжените сили на Република България. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание- оспорващият се явява лично и с адв. А., която поддържа жалбата и посочва, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на чл.247 от ЗОВСРБ и тежестта на нарушението не е съобразено с оглед налагане на съответно наказание. Счита, че не е описана фактическата обстановка и причините за извършване на нарушението. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски с оглед представения списък.

Ответникът по жалбата - Командир на Военно формирование XX XXX гр. Плевен, се представлява от юрк. Х., който моли за отхвърляне на жалбата, тъй като са налице основания за налагане на това наказание, тъй като в заповед № ОХ 680/05.11.2010 година на министъра на отбраната в т. 3 се посочва, че при управление на МПС след употреба на алкохол от военнослужещ се налага дисциплинарно наказание уволнение и това наказание се налага независимо от обстоятелството, че лицето има уставно поведение преди това и поощрения.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият е изготвил обяснения от 29.04.2014 година до командира на Военно формирование XX XXXX, че на 25.04.2014 година в 21.30 часа в с. Ясен е проверен от служители на МВР –Плевен и е установено, че управлява МПС след употреба на алкохол - отчетено 0,9 промила, и му е отнето свидетелства за управление на МПС и даден талон за кръвна проба.

Със заповед № 3РД-268/08.05.2014 година на командира на военно формирование XXXXX-Плевен е назначена комисия за извършване на служебна проверка за установяване на обстоятелствата.(л. 58 ил. 66 по делото –извадка от заповедта.)

Комисията е изготвила протокол за извършената служебна проверка рег. № 3-694/21.05.2014 година, в който е отразено, че на 25.04.2014 година в 21.35 часа ефрейтор 2-ри клас М.М. е спрян от органите на сектор „Пътна полиция” –плевен в с. Ясен, л. „В. Левски” № 1, направена му е проба за алкохол с техническо средство „Алкотест 7510” с № 0258 и е установено 0,93 промила алкохол. На лицето е отнето свидетелството за управление на МПС и му издаден талон за медицинско изследване и след извършено химическо изследване в ЦСМП –Плевен , отразено в протокол № 198/2014 г., е установено 0, 4 промила алкохол. Комисията посочва, че с действията си М. е нарушил т. 3 от заповед № ОХ-680/5.11.2010 г на министъра на отбраната и е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание” уволнение”.

Оспорващият на 21.05.2014 година е запознат с протокола от извършената служебна проверка и е проведена беседа с него, като на л. 41 по делото М. е написал, че е запознат с протокола и събраните доказателства, с обстоятелството, че ще бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е посочил, че няма възражения.

По делото като доказателства са приети и АУАН №135688/25.04.2014 година , заповед за налагане на ПАМ № 14-0938-000568/25.04.2014 година на началник сектор към ОД на МВР –Плевен, протокол № 198/2014 от ЦСМП –Плевен, които съдът кредитира относно установените факти от дисциплинарно-наказващия орган –управление на МПС след употреба на алкохол.

По делото е приложена и длъжностна характеристика на оспорващия от 27.04.2012 година , от която се установява, че М. е запознат със задължението да познава Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на РБ, ЗОВСРБ и др. нормативни актове. Приложена като доказателство по делото е и книга за запознаване на личния състав със заповеди и разпореждания на 1-ва механизирана бригада, в която на 23.01.2014 г. оспорващият е положил подпис, че е запознат със заповед № ОХ 680 /05.11.2010г.

По искане на ответника бе разпитан като свидетел старши лейтенат П. относно обстоятелството, че оспорващият е запознат с резултати от беседата и проверката. Съдът кредитира свидетелските показания като логични и категорични относно обстоятелството, че е проведена беседа с оспорващия на 21.05.2014 година и същият е отразил в протокола от същата, че е запознат с протокола и събраните доказателства и знае, че ще бъде наложено наказание „уволнение”. Намира,че показанията не противоречат и на писмените доказателства –протокол на л. 40 по делото.

Показанията на Н.В., пряк ръководител на оспорващия, съдът кредитира относно обстоятелството, че М. в изпълнение на служебните си задължения веднага след инцидента е уведомил прекия си ръководител, което обстоятелство не се оспорва от ответника и по този начин се доказва, че изпълнява задълженията си.

На 21.05.2014 година е издадена процесната заповед, с която на М.М., ефрейтор 2-ри клас, гранотометчик в 1-во механизирано отделение на 2-ри механизиран взвод в 1-ва механизирана рота на ВФ XXXXX-Плевен е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от длъжност и военна служба и зачисляване в запаса на войник от ВФ XX XXX –Плевен. Основание за налагане на това наказание е управление на МПС след употреба на алкохол –действие, с което се нарушава военната дисциплина -чл.242, т. 1 от ЗОВСРБ вр. т. 3 на заповед № ОХ-680/5.11.2010 година на министъра на отбраната – дава се лош пример на личния състав и се уронва авторитета на военнослужещите в Българската армия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена от надлежна страна и в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 134, ал. 4 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ орган, вр. чл. 248 от ЗОВСРБ - командира на Военното формирование. Заповедта е издадена в предвидената в чл. 148, ал. 1 и 2 от ППЗОВДРБ форма и при спазване на административно-производствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ППЗОВСРБ командирът на военно формирование XXXXX -Плевен назначава извършването на служебна проверка, като определя комисия за изясняване на обстоятелствата и фактите относно констатираното нарушение. Спазени са изискванията на чл. 143, ал. 1 от ППЗОВСРБ - комисията изготвя протокол със съдържанието, посочено в текста, в който отразява направените констатации (протокол от 21.05.2014 год.), като съобразява и дадените от оспорващия писмени обяснения. След приключване на проверката командирът на военно формирование XXXXX-Плевен провежда беседа с М., при която го запознава с обстоятелствата и доказателствата, даващи основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Съставен е протокол, удостоверяващ изслушването на военнослужещия, подписан от провелия беседата командир на военно формирование и от оспорващия без възражения. С това са изпълнени и изискванията на чл. 144, ал. 1 от ППЗОВСРБ - беседата е проведена от длъжностното лице, назначило проверката. Съдът намира, че доводите на оспорващия, че не е запознат с резултатите от проверката са неоснователни, тъй като същият е положил подпис, че е запознат с материалите, а и от разпита на свидетеля П. се установява, че М. е запознат и е участвал в беседата.

Заповедта е издадена в писмена форма, като са изложени фактическите основания за издаването й, които не се оспорват от М. – управление на МПС в извънработно време след употреба на алкохол, обстоятелства, които се доказват с приложения АУАН, заповед за налагане на принудителна административна мярка, талон за кръвно изследване и резултат от извършено такова. Със заповед № ОХ-680/05.11.2010 год. (л. 27 от делото) Министърът на отбраната на Република България е забранил на военнослужещите управлението на МПС след употреба на алкохол в работно и извънработно време. Разпоредил е, при установяване на такова нарушение , на военнослужещия да се налага дисциплинарно наказание „уволнение" на основание чл. 245, ал. 2, вр. чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ.

Съгласно нормата на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ дисциплинарно наказание „уволнение" може да се наложи при тежки нарушения на военната дисциплина, каквото в случая е нарушението, за което е санкциониран оспорващият, а именно неизпълнение на задължение по военна служба –неизпълнение на заповед на министъра на отбраната - нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. Поради това съдът приема, че материално-правните предпоставки за налагане на наказание по реда на цитирания текст са осъществени и правото на дисциплинарно-наказващия орган да упражни предоставените му правомощия е реализирано в съответствие със закона. Съгласно чл. 241 от ЗОВСРБ виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ предвижда, че военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. Неизпълнението на регламентирани със заповедта задължения на кадровия военнослужещ безспорно съставлява нарушение на военната дисциплина, законосъобразно квалифицирано като тежко нарушение по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. При определяне на дисциплинарното наказание органът е съобразил тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението, каквото е изискването на чл. 247 от ЗОВСРБ и в този смисъл е неоснователен и доводът, че т. 3 от Заповед № ОХ-680/05.11.2010 год. на Министъра на отбраната противоречи на чл. 247 от ЗОВСРБ. В случая обстоятелството, че М. не е бил дисциплинарно наказван, има уставно поведение има отношение при индивидуализацията на наказанието, но извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина и поведението на оспорващия до установяването му не може да мотивира налагане на по-леко наказание от „дисциплинарно уволнение”. Многообразието на нарушенията не позволява те да бъдат лимитативно изброени и именно по тази причина, след изброяването на тези от тях, които водят задължително до налагане на "уволнение" с чл. 245, ал. 1 от ЗОВСРБ, ал. 2 дава възможност за преценка на особеностите на всяко едно друго нарушение. Дисциплинарно-наказващият орган преценява тежестта на конкретното нарушение и в случая министърът е направил предварителната си преценка с негова заповед от 5.11.2010 година, че управлението на МПС извън работно време след употреба на алкохол е тежко нарушение.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на ЗОВСРБ. Според чл. 114 т.4 от УВСВСРБ, военнослужещият е длъжен да пази честта на пагона. Нормата на чл. 221 т.13 от УВСВСРБ изисква от военнослужещия да не нарушава обществения ред, когато се намира извън военното формирование. Цитираните текстове от УВСВСРБ поставят високи морални изисквания към всеки един военнослужещ, без значение дали изпълнява служебните си задължения в съответното военно формирование или ползва полагаемата му се почивка извън формированието. В ежедневието си (служебно и извънслужебно) военнослужещият е длъжен не просто да се съобразява с общовалидните житейски правила, а да покрива значително по - високи стандарти на поведение, съответстващи на отговорната обществената позиция която заема - тази на защитника на Родината. Със своето поведение той следва да служи за пример на гражданството, като демонстрира висок морал, отговорност и готовност да изпълнява установените обществени задължения, а в случая е налице несъвместимо с воинските задължения поведение, което води до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание –уволнение.

Предвид горепосоченото и на основание чл.172, ал. 2 , пр. последно от АПК, Административен съд-Плевен, пети състав

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на М.Д.М.,*** срещу заповед № ЗЛС-19/21.05.2014 година на командира на Военно формирование XXXXX гр. Плевен, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от длъжност и военна служба и зачисляване в запаса на войник от Военно формирование XXXXX-Плевен.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: