ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 709

гр.Плевен, 24 юни 2014 год.

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията адм. дело №478/2014 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от адв.Г.С., пълномощник на Н.Н. с надлежно пълномощно, срещу отказ на ЕТ „Д.Д.-*** да предостави достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ.

В жалбата се сочи, че на 29.04.2014г. с препоръчана пратка е подадено до ЕТ „Д.Д.-95” заявление за достъп до обществена информация по реда на чл.4 ал.1 вр с чл. 3 ал.2 т.2 от ЗДОИ. Сочи се още, че е поискана информация за усвояването на бюджетни средства от ЕС по СЕПП и по СНД от ЕТ, като е използвана регистрацията на Кооперация „Изгрев-М” в ДФЗ и без знанието на Общото събрание на кооперацията. Твърди се, че ЕТ притежава поисканата информация, което обстоятелство е установено от Протокол от 10.08.2012г. на НАП и писмо от 06.01.2010г. на ДФЗ до МВР-Плевен. Сочи се също, че на 12.05.2014г. е получена обратна разписка, от която се установява, че ЕТ отказва да получи препоръчаната пратка, поради което се счита, че е налице отказ от страна на търговеца да се произнесе по ЗДОИ. Счита се още, че на 26.05.2014г. е изтекъл срокът за отговор и поради липса на такъв е формиран мълчалив отказ. В заключение се моли за отмяна на отказа на ЕТ, да се признае правото на достъп до поисканата информация по реда на ЗДОИ и да бъде осъден търговеца да предостави исканата информация.

В изпълнение на определение на съда, със заявление вх.№2075/23.06.2014г. от адв.С., пълномощник на Н., се посочва изрично, че по делото се обжалва мълчалив отказ, като се развиват съображения, че мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим. Представен е и документ за внесена по сметка на Административен съд-Плевен държавна такса.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, становището на оспорващия и съобрази закона, намира за установено следното:

По пощата, препоръчано с обратна разписка, на 29.04.2014г. от страна на адв.С., пълномощник на Н.Н., до ЕТ „Д.Д.-95” е подадено заявление за достъп до обществена информация по реда на чл.4 ал.1 вр. с чл.3 ал.2 т.2 от ЗДОИ, с което е поискана информация във връзка с усвояването на бюджетни средства от Европейския съюз по СЕПП и бюджета на Република България за стопанска 2007-2008г.

Пратката, ведно с известието за доставяне, е върната обратно на подателя на 12.05.2014г. с отбелязване „Получателят отказва да получи пратката”.

От приложения по делото Протокол от 10.08.2012г. на НАП се установява, че ППТК „Изгрев-М” е кандидатствала за кампания 2007г., като е подала заявление за единно плащане на площ с посочване банкова сметка *** „Д.Д.-95”, по която на 24.01.2008г. са преведени суми по СЕПП и СНД.

При горните факти настоящия съдебен състав намира, че жалбата е недопустима по следните съображения:

На първо място следва да се посочи, с оглед твърденията в жалбата и допълнителното уточнение, че предмет на разглеждане в настоящето производство е мълчалив отказ на ЕТ „Д.Д.-95” да се произнесе по заявление на Н. от 29.04.2014г. за предоставяне на достъп до обществена информация.

Когато административният орган, а в случаите по ЗДОИ задължен субект, не отговори (не се произнесе) на надлежно отправено до него искане в определения от закона срок, установено е да се говори за мълчалив отказ. Мълчаливите откази се основават на едно предположение (презумпция) за отказ, утвърдено в правната теория и в действащото законодателство - чл. 58, ал. 1 от АПК. Според цитираната разпоредба по презумпция непроизнасянето е мълчалив отказ и като такъв е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Мълчаливият отказ подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, като следва да се има предвид, че не всяко бездействие на администрацията, в частност на задължения субект по ЗДОИ, е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Мълчалив отказ е налице само тогава, когато органът, а в частност задълженият субект по ЗДОИ, има задължение да се произнесе по направеното искане и той не изпълни това. В конкретния случай, обаче, както се установи, искането за достъп до обществена информация не е получено от своя адресат-ЕТ, следователно последният не е надлежно сезиран и за него не е възникнало задължение за предоставяне на информацията или отказ при преценка за предпоставките за това.

Ето защо жалбата на Н. се явява предварително подадена, тъй като не е налице неблагоприятен за лицето акт, срещу който да бъде насочена. Последната е без предмет, поради което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Воден от горното и на основание чл.159 т.1 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.Н., подадена чрез адв.С., срещу мълчалив отказ на ЕТ „Д.Д.-*** да се произнесе по заявление от 29.04.2014г. за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №478 по описа за 2014г. на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на страните.

СЪДИЯ: