РЕШЕНИЕ № 451
гр.
Плевен 30.09.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд на гр. Плевен – осми състав, в открито съдебно заседание на осми
септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при секретар В.М., изслуша
докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 476/2014 г. за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40 от
Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано
е по жалба на Ц.Т.Б. *** срещу отказ на
Заместник кмета на община Червен бряг за предоставяне на обществена информация
по реда на Закона за достъп до обществена информация по заявление вх. №
45-0022/29.04.2014г.
Жалбоподателят иска да бъде отменен
отказа на заместник кмета на Община Червен бряг за предоставяне на достъп до
информация като незаконосъобразен, поради допуснати при издаването му
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Счита, че в
оспорения отговор не се съдържа, нито правно, нито фактическо основание по
смисъла на чл. 37 от ЗДОИ, същият е правно необоснован и посочените от
административния орган основания са немотивирани и некореспондират с
ангажирания по делото доказателствен материал. Сочи, че липсата на мотиви и
противоречивите такива представлява неспазване на изискването за форма на
отказа за достъп до обществена информация по чл. 38 от ЗДОИ и е съществено
нарушение на административно-производствените правила, водещо винаги до
незаконосъобразност на акта, като по този начин се нарушава и правото на защита
на жалбоподателя. Счита, че постановеният отказ не отговаря на целта и духа на
ЗДОИ за свободно предоставяне на достъп до цялата необходима на заявителя
информация, независимо от нейния носител и вид. Моли да бъде отменен оспореният
отказ на Заместник кмета на Община Червен бряг и същият да бъде задължен да се
произнесе съгласно разпоредбите на ЗДОИ.
Жалбоподателят е бил редовно призован
за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. Г.С.
от САК с пълномощно на л. 48 о делото. Моли да бъде уважена подадената жалба.
Счита, че доверителят му като член на кооперацията има право да получи исканата
информация. Моли за присъждане на направените по делото разноски по представен
списък, приложен на л. 49 от делото.
Ответникът – Заместник кмета на Община
Червен бряг, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт П.И.
с пълномощно на л. 50 от делото. Счита предявената жалба за неоснователна. Моли
жалбата да бъде отхвърлена и да им бъдат присъдени направените по делото
разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд на гр. Плевен,
осми състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази
доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.
Административното производство е
започнало със заявление вх. № 45-0022/29.04.2014г. на жалбоподателя до Община
Червен бряг с искане да му бъде предоставен достъп и информация до цялата
документация /административна преписка/ за изменение на подробен устройствен
план /ПУП/ на урегулиран поземлен имот /УПИ/ VІІ-2488, кв. 180 по плана на гр.
Червен бряг. Конкретно се изброяват: проект за изменение на ПУП, предписание №
34/04.12.2004г., проект за протокол № 1/12.01.2005г., списъка на
заинтересованите лица, съобщение да обявление на акта, кой е връчил съобщението
на ППТК „Изгрев-М”, констативен протокол и др., посочени в заявлението.
По заявлението се е произнесъл Заместник
кмета на Община Червен бряг – М. М., видно от
писмо приложено на л. 42 от делото, където изрично е посочено, че заместник
кмета на Община Червен бряг – М. М. е издател на
писмо рег. № 45-0022-1/13.05.2014г., с което е отказан достъп до исканата
информация със заявление вх. № 45-0022/29.04.2014г. от Ц.Т.Б..
За отказа са изложени следните мотиви:1)
исканата информация не е свързана с обществения живот и не дава възможност на
гражданите да си съставят мнение за работата на администрацията; 2) посочено е,
че исканата информация е официална и е съобщена на заинтересованите лица по
реда на ГПК, съгласно изрично посочване за това във ЗУТ; 3) исканата информация не може да бъде
предоставена, тъй като ще се нарушат правилата на Закона за защита на личните
данни.
С оглед посочените мотиви за издаване
на оспорения отказ, основателно е възражението на жалбоподателя, че мотивите за
отказа са вътрешно противоречиви. От една страна ответника приема, че
информацията не е свързана с обществения живот т.е не е обществена информация,
а от друга, че същата информация е официална.
Обществена информация по смисъла
на чл. 2 от ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република
България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължените по закона субекти. Информацията е обществена,
независимо от вида на нейния материален носител. Информация от обществения
сектор е всяка информация, обективирана върху хартиен, електронен или друг
носител, включително съхранена като звукозапис или видеозапис, и събрана или
създадена от организация от обществения сектор. Следователно “достъп” до
обществена информация може да бъде определен като право на субекта по см. на
чл. 4 от ЗДОИ да получи създадената, събрана или съхранена обществена
информация на определен носител, като формите за получаване са указани в чл. 26
от ЗДОИ. Обществената информация бива два дива официална и служебна /чл. 9 от
ЗДОИ/. Съгласно чл. 10 от ЗДОИ официална е информацията, която се съдържа в
актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване
на техните правомощия. Съгласно чл. 11 от ЗДОИ – „Служебна е информацията,
която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както
и по повод дейността на органите и на техните администрации”. С оглед
посочените легални определения на понятията – обществена информация и официална
и служебна информация, общото понятие е обществена информация, а официалната и
служебната информация са част от обществената такава, която се съдържа в
административните актове издавани от държавните и органи и от тези на местното
самоуправление или по повод издаването на такива актове. Ако една информация е
определена като официална, то тя е и обществена такава. Със заявлението за
достъп до общества информация, жалбоподателят е поискал достъп, най-общо казано
до административната преписка относно заповед за одобрение на изменението на
ПУП за конкретен имот /индивидуализиран/. Заповедта за одобрение на изменение
на ПУП е индивидуален административен акт, издаван от по реда на ЗУТ, като
компетентен орган да го издаде е кмета на общината, по местонахождение на имота
на съгласно чл. 135, ал.3, вр. ал.1 от ЗУТ. Следователно действително, както е
посочено в отказа, исканата от жалбоподателя информация е официална, такава
която се съдържа в акт, издаден от кмета на общината, при осъществяване на
неговите правомощия, съгласно ЗУТ. Но е невярно твърдението на ответника,
посочено на първо място в отказа, като мотив за него, че исканата информация не
е обществена. Щом една информация е официална, то тя е и обществена. Как
общинската администрация е администрирала подаденото заявление за изменение на
ПУП, на кого са съобщени съответните административни актове и т.н. е
информация, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на тази администрация. Тази информация отговаря на понятието
служебна, защото е създадена по повод издаването на индивидуален
административен акт с издател административния орган, компетентен да се
произнесе по искането за изменение на ПУП. Съгласно чл. 12, ал.3 и чл. 13, ал.1
от ЗДОИ достъпът съответно до официална и служебна информация е свободен.
Законът е предвидил възможности за ограничение, но те трябва да бъдат конкретно
посочени в отказа, като в настоящия случай няма мотиви в тази насока. Следователно
безспорно поисканата информация със заявление вх. № 45-0022/29.04.2014г. на
жалбоподателя е обществена и същият следва да получи достъп до нея
Относно третият мотив за отказа да
предоставяне на информация, а именно, че последната се отнася до трети лица. По преписката няма данни от
засегнатите лица да е искано съгласие за предоставяне на информацията, която ги
засяга, съгласно правилото на чл. 31, ал.2 от ЗДОИ. Искането на съгласие от
третото лице е задължително, ако обществената информация го засяга и съдържа
негови лични данни. При твърдението на ответника, че информацията се отнася до
трето лице и неизпълнение на изискването на чл. 31, ал.2 от ЗДОИ е налице
съществено процесуално нарушение при издаването на решение/ отказ за достъп до
обществена информация. Нарушение от такъв вид е достатъчно да обоснове отмяна
на отказа за достъп до информация. Административният орган е обвързан от
условията, при които третото лице е дало съгласие за предоставяне на
информацията, която го засяга, аргумент от чл. 31, ал. 3 ЗДОИ. Обществената
информация следва да бъде предоставена дори, когато третото лице изрично е
отказало съгласие, но това следва да стане в обем и по начин, които не
разкриват информацията, която го засяга, съгласно чл. 31, ал.4 от ЗДОИ, както и
при надделяващ обществен интерес /чл. 31 , ал.5 от с.з./. Относно последната
възможност, общественият интерес, във връзка с които се иска информацията,
следва да бъде доказан, със съответни доказателства, приложени към заявлението,
с което е направено искането за достъп до обществена информация. В случая в заявлението е посочено, че
информацията е необходима във връзка с проект „БруталнаТА корупция в Община
Червен бряг”. Не са представени никакви доказателства, каква е връзката на
заявителя с този проект, кой реализира проекта, кога и къде ще бъдат оповестени
резултатите от реализацията му и т.н. въз основа, на които ответникът да може
да извърши преценка налице ли е надделяващ обществени интерес за предоставяне
на информацията. При липсата на такива доказателства, административният орган
не може да извърши необходимата преценка и да се произнесе съобразно нея. Доказателства
за надделяващия обществен интерес не са представени и пред съда. Не е налице
нарушение на процесуалните правила и на материалния закон в тази връзка. В хода
по същество, процесуалният представител на жалбоподателя посочи, че последният
е член на кооперация „Изгрев-М” и поради тази причина има правен интерес да
получи информацията, защото тя се отнася до самата кооперация. Обстоятелството,
че жалбоподателят е член на кооперация „Изгрев-М” не е посочено в заявлението,
поставило начало на административното производство, не са представени и
доказателства в тази връзка, поради което този довод е неоснователен.
Разпоредбата на чл. 3, от ЗДОИ указва кои са задължените лица по
смисъла на закона, в ал. 1 е посочено, че „този закон се прилага
за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от
държавните органи, техните териториални звена и органите на местното
самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите".
Безспорно кметът на община Червен бряг е
орган на местно самоуправление и е задължен субект по смисъла на посочената
разпоредба. Кметът на община Червен бряг със заповед №
РД-09-25/06.01.2012г. /л. 24/ от делото/
е делегирал правомощията си по издаване
на решение по заявление за достъп до обществена информация на заместник кмета –
М. М.. Последният е
посочен като издател на оспорвания в настоящото делото отказ за предоставяне на
достъп до обществена информация, видно от писмо приложено на л. 42 от делото.
Следователно издателят на административния акт е имал компетентност да издава
актове с такъв предмет.
С
оглед изложеното, отказът на Заместник кмета на Община Червен бряг да предостави
поисканата обществена информация със заявление вх. № 45-0022/29.04.2014г. на
жалбоподателя е незаконосъобразен, като издаден при съществено нарушение на
процесуалните правила /неизпълнение на изискването на чл.31, ал.2 от ЗДОИ/ и
нарушение на материалния закон /съобразяване с понятията обществена, официална
и служебна информация/ и следва да бъде отменен, а ответникът задължен да се
произнесе по заявлението при съобразяване на указанията по приложение на
закона, дадени в настоящото решение.
При този изход на
делото основателна е претенцията за присъждане на направените в производството
разноски от страна на жалбоподателя в доказан размер на 810 /осемстотин и
десет/ лева по договор за правна защита и съдействие и списък на разноските /л.
48 и 49 от делото/. Процесуалният представител на ответника е направил
възражение за прекомерност на договорено възнаграждение за адвокат. Възражението
е основателно, спорът не се отличава с особена фактическа или правна сложност,
която да обуславя възнаграждение по-голямо от предвиденото в наредбата за
минималните възнаграждения за адвокатите. Последните са определени в Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ. 28/2014/, където в чл. 8, ал.2
са посочени възнаграждения за процесуално представителство по административни
дела без определен материален интерес, каквото е настоящото дело.
Възнагражденията са посочени само по определени закони между които не е посочен
ЗДОИ. Съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Наредбата за непредвидените
в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия. Следователно
приложимо, за дела без определен материален интерес по непосочени в чл. 8, ал.2
закони, ще е най-малкото предвидено в разпоредбата възнаграждение, което е 350
лева. Съгласно § 2 на ДР от наредбата, при направено възражение по чл. 78, ал.5
от ГПК, приложим в административния процес съгласно правилото на чл. 144 от
АПК, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от двукратния размер
на възнагражденията, посочени в Наредба, т.е 700 лева. Жалбоподателят е
заплатил и държавна такса за завеждане на административно дело от 10 лева и
следователно искането за присъждане на разноските по делото следва да бъде
уважено в размер от 710 лева и отхвърлено за остатъка до 810 лева.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, осми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
отказ
на Заместник кмета на Община Червен бряг за предоставяне на достъп до
обществена информация, обективиран в писмо изх. № 45-0022 (1)/13.05.2014г. на Заместник
кмета на Община Червен бряг.
ВРЪЩА преписката на Заместник Кмета на Община
Червен бряг за произнасяне съгласно мотивите на настоящото решение. Определя
срок за произнасянето - един месец от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА
Община Червен бряг да
плати в полза на Ц.Т.Б. *** сумата от 710 /седем стотин и десет/ лава като
разноски по административно дело № 476 по описа на съда за 2014г.
ОТХВЪРЛЯ искането на Ц.Т.Б.
*** за присъждане на направените по делото разноски за разликата между
претендираните разноски в размер от 810 лева и уважената част на разноските в размер на 710 лева.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/