Р E Ш Е Н И Е

№ 339

гр.Плевен, 26.06.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Юлия Данева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 469 по описа за 2014г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №519 от 30.04.2014г., постановено по НАХД №489 по описа за 2014г., Районен съд-Плевен е потвърдил Наказателно постановление №35-0000024 от 16.01.2014г. на И.Д.Директор на дирекция-Плевен към ИА „Автомобилна администрация”, с което на К.А.П. ***, на основание чл.95 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, е наложена глоба в размер на 500лв., за извършено нарушение на чл.89д ал.3 т.4 от ЗАвт.Пр.

Срещу решението е подадена касационна жалба от К.П., в която са изложени съображения за неправилност на съдебния акт. На първо място се сочи, че в наказателното постановление не е конкретизирано учреждението, организацията или ведомството, към което е издателя на НП, за да може да се проследи неговата компетентност. В тази връзка се сочи, че съдът в решението е добавил уточнението „ИА”Автомобилна администрация””, а няма право да коригира или променя реквизитите на издаденото НП. На второ място се сочи, че не са събрани доказателства за точното място на извършване на нарушението, като отбелязването „на път І-ІІІ-Бяла-Ботевград км.82+214” не може да се асоциира с конкретно място на пътната карта на страната. Последното е изведено като нарушение на чл.42 т.3 и чл.57ал.1 т.5 от ЗАНН. Твърди се още, че мястото на извършване на нарушението е от значение и за определяне на териториалната компетентност на наказващия орган и от там и местната подсъдност на районния съд. Счита се още, че не е изследвана и компетентността на актосъставителя. За неправилен се счита и изводът на съда по отношение приетата като техническа грешка посочена правна норма, като се твърди, че е налице грешна правна квалификация на нарушението. Сочи се, че неправилната правна квалификация не може да бъде поправяна в съдебната фаза от съда и като е сторил това районният съд е постановил неправилен съдебен акт. Касаторът счита, че е наказан за деяние, което е несъставомерно. Сочи се, че с вменяването на нарушение по чл.89д ал.3 т.4 от ЗАвтПр. е допуснато нарушение на материалния закон, като се счита, че нормата на чл.95 ал.1 т.1 от с.з. съдържа правилото за поведение и санкцията. На следващо място се сочи, че наказващият орган му повдига обвинение за това, че не е оборудвал процесното превозно средство с устройство, като счита че това е в задължение на собственика, а не на водача на МПС. За неправилен се счита и изводът на съда по отношение наличието на вградена система за конструктивно ограничаване на максималната скорост на превозното средство, като се позовава на Наредба №70/2003г. В подкрепа на последното се сочи, че пред районния съд са представени доказателства за извършена нарочна проверка по искане на собственика на автомобила, от който протокол се установява наличието на устройство за ограничаване на скоростта на товарния автомобил. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на обжалваното наказателно постановление.

От ответника в касационното производство не е депозирано възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът К.П. не се явява и не се представлява.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че АУАН №178603/16.12.2013г. е съставен на П. за това, че на 16.12.2013г. около 10:20часа на път І-ІІІ Бяла-Ботеврад, км.82+214, като водач на товарен автомобил „Ивеко 120Е24” с рег.№Р 8999 РА извършва обществен превоз на товари (вода) от гр.Бяла до гр.Монтана, видно от п.л. №350621 и товарителница №0000001444, като допуска нарушение на чл.89д ал.3 т.4 от Закона за автомобилните превози, а именно управлява товарен автомобил от категория N2 с първоначална регистрация след 01.10.2001г., който не е оборудван с устройство за ограничаване на скоростта, видно от протокол за проверка на тахограф №004659 и свидетелство за първоначална регистрация от 24.05.2002г. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление. Съдът е кредитирал с доверие показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, като ясни, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства. Посочил е, че нито в акта, нито в НП П. е направил възражение, че управляваният от него товарен автомобил има вградена система за конструктивно ограничаване на максималната скорост на превозното средство. От правна страна съдът е счел, че наказващият орган правилно е приел, че П. е извършил нарушение на чл.89д ал.3 т.4 от ЗАвтПр и правилно е санкциониран по чл.95 ал.1 т.1 предл.2 от с.з. Посочил е, че от приложените по делото доказателства се установява, че автомобилът, управляван от П. не попада в обхвата на посочената като нарушена норма на чл.89д ал.3 т.4 от ЗАвтПр, поради своята технически допустима максимална маса от 12000кг, която надвишава определената в нормата от 3,5 до 7,5тона, като нарушената норма следва да бъде чл.89д ал.3 т.2 от ЗАвтПр. Последното, обаче, съдът е счел за допусната техническа грешка, която не нарушава правото на защита на наказаното лице. В тази връзка е посочил, че товарният автомобил е следвало да бъде оборудван с устройство за ограничаване на скоростта, каквото не е имало. Счел е още, че дори да е имало фабрично монтиран ограничител на скоростта, то същият не е от одобрен тип съгласно чл.7 от Наредба №70/2003г., тъй като устройството за ограничаване на скоростта задължително следва да бъде свързано с тахографа и да взема данни от него. В заключение е посочил, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на лицето и да обосновават отмяна на наказателното постановление. Воден от горните мотиви, районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка, районният съд е постановил решение, което не съответства на материалния закон. Съображенията за това са следните:

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че управляваният от П. товарен автомобил „Ивеко 120Е24” с рег.№Р 8999 РА е категория N2, с дата на първа регистрация 24.05.2002г. и с технически допустима максимална маса 12000кг (12тона). Вменената като нарушена норма на чл.89д ал.3 т.4 от ЗАвтПр регламентира, че с устройства за ограничаване на скоростта трябва да бъдат оборудвани моторните превозни средства от категория М2 и N2 с технически допустима максимална маса от 3,5 до 7,5 тона с дата на първа регистрация след 1 октомври 2001 г. за превози на пътници или товари на територията на Република България. Правилно районният съд е установил, че процесният товарен автомобил не попада в обхвата на тази норма, поради своята допустима максимална маса от 12тона. Приложимата норма в случая е тази на т.2 от чл.89д ал.3 на с.з., съгласно която с устройства за ограничаване на скоростта трябва да бъдат оборудвани моторните превозни средства от категория М3 с технически допустима максимална маса от 5 до 10 тона и N2 с технически допустима максимална маса от 7,5 до 12 тона с дата на първа регистрация след 1 октомври 2001 г. за превози на пътници или товари на територията на Република България. Неправилно, обаче, съдът е приел, че последното е допусната техническа грешка. Както в акта, така и в НП правната квалификация на извършеното нарушение е по чл.89д ал.3 т.4 от ЗАвтПр, като в обстоятелствената част и на двата акта не е посочена допустимата максимална маса на товарния автомобил, за да може да се обоснове извод за техническа грешка. Посочено е категорията на автомобила и датата на първата регистрация, но елементът от състава на нормата-технически допустима максимална маса не е отразена. Дадената правна квалификация на нарушението, вменено на П. не съответства на доказателствата по делото, а неточната квалификация прави акта нередовен, който порок е съществен и не е отстранен с обжалваното наказателно постановление, поради което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Съдът няма правомощието да променя дадената от наказващия орган правна квалификация, което реално е сторено с възприемането на констатираното като допусната техническа грешка. Ето защо като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, без да е необходимо да се коментират всички други възражения наведени в касационната жалба.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №519 от 30.04.2014г., постановено по НАХД №489 по описа за 2014г. на Районен съд-Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №35-0000024 от 16.01.2014г. на И.Д.Директор на дирекция-Плевен към ИА „Автомобилна администрация”, с което на К.А.П. ***, на основание чл.95 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, е наложена глоба в размер на 500лв., за извършено нарушение на чл.89д ал.3 т.4 от ЗАвт.Пр.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.