Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

332 / 23 Юни 2014г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

       АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД- гр. Плевен, първи касационен  състав, в публично заседание на тринадесети юни, две хиляди и четиринадесета  година ,  в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ:  ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

                                                               КАТЯ АРАБАДЖИЕВА   

                                                                        

        Секретар:М.К.

        Прокурор:ИВАН ШАРКОВ

        Като разгледа докладваното от съдия  Юлия Данева  касационно административно дело № 467 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

         Образувано е по касационна жалба  на А.Г.П. , подадена чрез адв. П.Е. ***  против Решение № 467/25.04.2014г., постановено по  НАХД № 557/2014г. на Плевенския  районен съд, с което е потвърдено  Наказателно постановление № 72/19.02.2014г.  на Началник Митница Свищов. С последното  на  А.Г.П. ***, на осн. чл. 123,ал. 1, предложение първо, чл.124 ал. 1 и чл. 128, ал. 3 от  Закона  за  акцизите и данъчните складове /ЗАДС/,за нарушение на чл. 123,ал. 1, предложение първо  от ЗАДС е наложено административно наказание “глоба”  в размер на 1000 лв.  за това, че на 14.12.2013г. държи в пазарска чанта на пода  на кухнята в  обитаван от нея частен дом ,находящ се в гр. Славяново, ул. „Раковски” № 2 акцизни стоки-цигари-35 бр. кутии  с по 20 къса,общо 700 къса , без същите да са облепени с валиден акцизен български бандерол.

        Жалбоподателката твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон на следните основания: Актосъставителят  и наказващият  орган са извършили  нарушения, водещи до незаконосъобразност на  НП . На първо място НП е издадено в противоречие  с императивните правила на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а АУАН  е съставен в разрез с императивните норми на чл. 42, т. 5 от ЗАНН. На второ място, при постановяване на решението си Районният съд не е обсъдил и коментирал  писмените доказателства по делото.  Липсва и коментар на доводите на  защитата  относно пороците  и нарушаването на императивните законови правила от страна на административнонаказващия орган. Счита това за  липса на мотиви и самостоятелно основание за незаконосъобразност на съдебния акт. Моли да бъде отменено решението и потвърденото с него наказателно постановление. По същество, в подадена чрез адв. П. Е. ***  писмена защита поддържа жалбата  на изложените в нея основания.  Счита, че неправилно е посочена  като нарушена нормата на чл. 123 от ЗАДС, такава е нормата на чл. 99, ал. 2, т. 2 от ЗАДС. С това е нарушено правото на защита,  което е основание за отмяна на НП

         Ответникът не ангажира становище по жалбата.

         Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно и  следва да бъде потвърдено.

         Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените  от жалбоподателя  основания, становищата на страните и изискванията на закона  намира за установено следното от фактическа и правна страна:

        Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

         Разгледана по същество  е  неоснователна.

         За да потвърди  наказателното постановление решаващият съд е  приел за безспорно установени фактическите обстоятелства, отразени в  наказателното постановление, като е кредитирал  показанията на свидетелите П. Н., А. А. и Ю. П., в тяхната съвкупност и кореспондентност с писмените доказателства по делото.  Касационният съд споделя  изводите на решаващия  по отношение приетата за установена фактическа обстановка, която  не се и оспорва от жалбоподателката.

           При правилно установени факти, първоинстанционният съд е достигнал до  законосъобразен извод за извършено от  П.  административно нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС. Анализирал е приложимите  правни  норми и основателно е приел, че изпълнителното деяние на нарушението е  „държане” на акцизни стоки без бандерол , предвид  разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗАДС, регламентиращ държането на такива стоки като едно от алтернативно предвидените деяния от фактическия състав на нормата. Изложил е основателни мотиви  за липсата на основание  за приложимост на чл. 28, б. „а” от ЗАНН, които се споделят от настоящия съд , включително и с оглед въведените с  чл. 126 б ал. 2 от ЗАДС критерии за  маловажност предвид размера на акциза на стоките- предмет на нарушението.

            Неоснователни  са наведените в касационната жалба оплаквания за  процесуални нарушения  в административнонаказателното производство, свързани с описание на нарушението и посочване на  нарушената правна норма.  Не е ясно какво точно е имал предвид касаторът като нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, но настоящата инстанция намира, че  наказателното постановление съдържа ясно, точно и изчерпателно описание на всички  факти, свързани с  извършеното нарушение- дата, място, обстоятелства, при които е извършено. Що се касае до нарушената правна норма, съдът счита, че административнонаказващият орган, както и  контролният орган, съставил АУАН са посочили правонорелевантна такава  и неоснователно се твърди нарушение по чл. 42 т.5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.   Вярно е, че в ЗАДС съществува и нормата на чл. 99, ал. 2, т. 2, с която е въведена забрана  за държане на  акцизни стоки без бандерол. Няма пречка тази норма също да бъде посочена като нарушена в разглежданата хипотеза, но това, че не е релевирана от контролния и от  административнонаказващия орган не  съставлява съществено процесуално нарушение. Чл. 123, ал. 1 от ЗАДС е  административно-наказателна норма, съдържаща и правилото за поведение, като  в нея са налице всички  елементи от фактическия състав на нарушението- държане / в конкретния случай/ на акцизна стока, необлепена с валиден бандерол. Двете норми съдържат  идентични елементи за дължимо поведение, респ.- забрана за нарушаването им. От формулираното в НП административно-наказателно обвинение, и от посочената правна норма- чл. 123, ал. 1, пр. 1 от ЗАДС , за наказаното лице е ясно за  извършване на какво нарушение е наказано, правото му на защита не е нарушено.

        Не се споделя от настоящия съд и оплакването за  липса на мотиви  в първоинстанционното решение по наведените от жалбоподателя пред решаващия съд доводи. Районният съд обсъдил  фактите  и обстоятелствата, които са  от значение  за случая и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция. Атактуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на данните по делото, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила.  При изготвяне на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях

           Като е   наложил на жалбоподателя  административно наказание за деяние съставляващо  административно нарушение,  административно-наказващият орган е постановил законосъобразно наказателно постановление, което  правилно е било потвърдено от Районния съд .

          По изложените съображения съдът счита, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо, съобразено с материалния закон, постановено в отсъствие на съществени процесуални нарушения  и следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното съдът

                                              Р Е Ш И :

          ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 467/25.04.2014г., постановено по  НАХД № 557/2014г. на Плевенския  районен съд.

          Решението  не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.