Р Е Ш Е Н И Е

№ 334 / 23 Юни 2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на тринадесети юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 466 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 534/07.05.2014г., постановено по НАХД № 612/ 2014г. Плевенският районен съд е отменил Наказателно постановление № 15-1503134/05.02.2014г.на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” /ИТ/- Плевен, с което на ЕТ”Стайлинг-С.Б.”*** , в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. , на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда/КТ / за извършено административно нарушение по чл.1,ал. 2 във вр. с чл. 62,ал. 1 от КТ за това, че на 07.01.2014г. в 11,00ч. в обект шивашко ателие, намиращо се в гр. Плевен, пл. „Свобода” № 25 ,МОЛ 3-ти етаж, експлоатиран от ЕТ „Стайлинг-С.Б.”*** , в качеството си на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като е допуснал до работа в обекта лицето А. Г. М. да работи като шивачка на определено работно място и в работното време на фирмата, без да уреди предоставянето на работна сила като трудово правоотношение и без да има сключен трудов договор в писмена форма.

Решението е обжалвано с касационна жалба от Дирекция”Инспекция по труда”-Плевен, чрез пълномощник юрисконсулт Р. И. с доводи за неговата неправилност , като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, и в противоречие със събраните по делото доказателства. Жалбоподателят твърди, че нарушението е установено по безспорен начин от контролните органи на Д ИТ. РС е постановил решението си без да прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Оспорва изводите му , че лицето А. М. е случайно попаднала на работното място , като се позовава на показанията на свидетелите Б. и Д., от които ставало ясно, че М. е заварена в работно облекло, в работно време, на работно място да извършва трудова дейност, съгласно разпоредбите на чл. 66 от КТ. Тези обстоятелства са били декларирани саморъчно от лицето . На трето място счита, че мотивите на съда за необходимостта АУАН да бъде съставен в присъствие на преводач поради това, че представляващият търговеца не владее български език са в противоречие със събраните доказателства Твърди, че Б. живее от дълги години в България и владее писмено и говоримо български език, което се установява от снетото обяснение, приложено към делото. На следващо място твърди, че обяснението на А. М. е приложено едва на 08.01.2014 г. , като на 07.01.2014 г. е същата е декларирала , че работи без договор. Навежда и довод, че съставеното постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение е подписано от работодателя и от М. без възражение и не е обжалвано, от което прави извод, че работодателят се е съгласил с направените от контролния орган констатации. Моли да бъде отменено решението и да бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът, чрез представляващия търговеца С.В.Б., в подадена писмена защита оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно и моли да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да отмени наказателното постановление Районният съд е приел, че не е установено по безспорен начин на 07.01.2014 г. лицето А. М. да е полагало труд по трудово правоотношение в шивашко ателие, стопанисвано от ответника по касация. До този извод е стигнал след обстоен анализ на събраните по делото доказателства- гласни и писмени, като е обсъдил всяко е едно от тях поотделно, и в съвкупност с останалите. Касационната инстанция споделя направените от решаващия съд изводи за установената фактическа обстановка. Безспорно е, че на посочената в АУАН и НП дата лицето А. М. е присъствало в шивашкото ателие на търговеца и е извършвало фактическа дейност „ шиене”, но от преценката на всички доказателства не може да се приеме по несъмнен начин, че е упражнявало трудова дейност по трудово правоотношение със собственика на ателието. Решаващият съд е изложил в тази насока основателни доводи, които се приемат от настоящата инстанция. Съществуващото колебание в свидетелите Б. и Д. - актосъставител и свидетел по акта, при разпита им пред съда, по отношение на обстоятелството дали в момента на проверката са били уведомени, че лицето върши лична работа, а не полага наемен труд, както и категоричността на показанията на свидетелите М. и А. в потвърждение на горния факт създават основателно съмнение в истинността на твърдението за осъществяване на действия по трудово правоотношение. Не може да бъде направен категоричен извод за наличие на такова правоотношение и от подписаната от М. декларация, тъй като последната, както основателно е отбелязал Районният съд , не съдържа данни за съществените елементи от трудовия договор- трудово възнаграждение и работно време. При липса на уговорка за тези елементи, не може да се приеме, че между търговеца и лицето М. са налице трудовоправни отношения. Действително е налице подписано от тях постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, но то не може да се тълкува като съгласие с отразените в него констатации, още повече, че не е ясно какво точно трудово правоотношение е обявено за съществуващо, след като нито в постановлението, нито в приложената към него декларация от М. е посочен размерът на трудовото възнаграждение /фактически най- съществената част от трудовия договор/ и определеното работно време. Обяснението на Б., че е подписала същото без да е наясно какъв е неговият характер , особено предвид и обстоятелството, че не владее добре български език се приема за основателно. В тази връзка се споделят и изводите на решаващия съд за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН поради неизпълнение на императивната норма на чл. 142, ал. 1 от НПК, приложима в административнонаказателното производство по силата на чл. 84 от ЗАНН за назначаване на преводач, когато обвиненото лице не владее български език.

Като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление Районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 534/07.05.2014г., постановено по НАХД № 612/ 2014г. НА Плевенския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.