Р Е Ш Е Н И Е
№ 438
гр. Плевен, 26 Септември 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на девети септември, две хиляди
и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЦОВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
При секретар М.К. и с участието
на И. Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното
от съдия Пецова касационно административно дело № 465 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
, вр. с § 19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК /обн., ДВ, бр. 39 от 2011 г./. Образувано
е по касационна жалба на Областна дирекция „Земеделие” Плевен чрез директора на
същата срещу Решение № 44 от 28.03.2014г. на Районен съд Никопол, постановено
по гр. дело № 207/2012г. по описа на съда.
С касационната жалба се иска отмяна на
оспорваното решение, като незаконосъобразно и неправилно. Твърденията на
касатора са, че при произнасянето си съдът не е съобразил представените в
производството доказателства и е постановил бланкетно решение, при пълна липса
на мотиви. Сочи, че съдът се е позовал на отменена разпоредба. Моли решението
да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав.
Касаторът, редовно призован за откритото съдебно
заседание, се представлява от юрк К., който поддържа жалбата и представя
писмени бележки.
Ответникът
се представлява от адв. Г. с редовно пълномощно. Оспорва жалбата и моли
решението да бъде оставено в сила. Претендира направените в производството
разноски.
Заинтересованите
страни не се явяват и не се представляват.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав,
намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се
явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
РС Никопол установил следното: Подадени били жалби от
„Сортови семена Вардим” ЕАД село Вардим,
Община Свищов, представлявано от С. Д. и пълномощник адв. Г. Г. и ЕТ „Агро- С. Д.”, град Варна, бул. XXX , представлявано от С. Д. и от адв. Г.Г. срещу
Заповед № 196/14.06.2012г. на Директора на Областна дирекция Плевен, издадена
на основание чл. 37 в, ал.4 от ЗСПЗЗ за създаване на масиви за ползване на
земеделски земи между собствениците и ползвателите за землището на село
Новачене за стопанската 2011г.-2012г. Съдът коментирал представените пред него документи
- сключено споразумение между собствениците и ползвателите на земи в землището
на село Новачене от 30.07.2011г., като същото е входирано с № 12 от
30.07.2011г. в ОСЗ Никопол. Приел, че на приложения към него протокол по чл.
74, ал.1 от ППЗСПЗЗ за определяне на масивите за ползването било видно само ,
че има такъв протокол, но на същия липсвали дата и година. Приел, че
впоследствие, едва на 14.06.2012г. е издадена заповед № РД-196 на Директора на
Областна дирекция „Земеделие” Плевен, с която на основание чл. 37в, ал. 4 от
ЗСПЗЗ е одобрено разпределението на масивите за ползване в землището село
Новачене.
Съдът приел жалбите за допустими и основателни. За да
достигне до тези изводи, съдът е съобразил строго формално разписаната в ЗСПЗЗ
и ППЗСПЗЗ процедура по издаване на актове от типа на отменения. Съдът посочил,
че съгласно производството за окрупняване на земеделските земи, с цел по -
ползотворното им ползване, разпределението на ползването по масиви се извършва
за всяка стопанска година, като се изготвя от 01.07. до 01.08. за всяка
следваща година. Съдът посочил, че съгласно §3, т.2 от Закона за арендата
стопанската година започва от 01.10. на съответната година и приключва на
01.10. следващата година., поради което сроковете по чл. 37в били съобразени
със стопанската година- сключването на споразумението следвало да стане от
01.07. до 01.08. , съставянето на проект за разпределението на ползването на
земите по масиви ( когато не е постигнато споразумение) е до 15.08. (чл. 37в,
ал.3 изм.), а издаването на заповед за разпределение е до 01.09. за следващата
стопанска година (чл. 37в, ал.3), нейното обявяване е до 10.09., а оспорването
й не спира изпълнението й. Съдът приел, че предвиждането на тези срокове е от
закона цели до настъпване на съответната стопанска година да приключи
административното производство по разпределяне на ползването на земеделските
земи по масиви. Установил, че в процесния случай заповедта е издадена на
14.06.2012г. за почти приключила стопанска година, доколкото същата обхваща
периода 01.10.2011г. до 01.10.2012г., когато собствениците и ползвателите вече
са обработвали земите съгласно неформалното си разпределение и всеки от тях е
извършил разходи във връзка със същото. Съдът приел, че с последното
административната намеса е закъсняла и органът не притежава времева
компетентност, тъй като не може да постигне целта на закона - да бъде извършено
окрупняване на земите във връзка ползването им за стопанската 2011г. - 2012г.
Установил наличие на нарушение на принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от
АПК. По тези съображения отменил оспорената пред него заповед.
Решението на въззивния съд е валидно,
допустимо, постановено при липса на нарушения на материалния закон, поради
което следва да бъде потвърдено. Решението на РС Никопол е постановено в
съответствие с приложимите за казуса разпоредби на материалния закон и при
спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на РС Плевен, са подробни,
ясни и логични, споделят напълно от настоящия състав, поради което не следва да
се преповтарят.
Неоснователно
е касационно оплакване за бланкетност и немотивираност на решението, както и за
необсъждане на доказателствата по делото. На първо място, следва се посочи, че
последното представлява бланкетност на касационната жалба, а не на решението.
След като касаторът твърди, че не са обсъдени представени по делото
доказателства, е следвало да посочи кои са те и до какви различни фактически
или правни изводи биха довели. Нещо повече, ако органът е счел, че съдът е
отменил заповедта само поради просрочие на момента на издаването й, същият е
следвало да докаже причините за това. Ако е считал, че разпределението на
масивите и процедурата по одобряването на споразумението е надлежно проведена и
съответно законосъобразна, същият е следвало да сочи и иска доказателства в
тази насока, доколкото той носи доказателствената тежест за фактите и
обстоятелствата, на които е основал акта си.
Последното обаче в процесния случай не би променило изхода на делото,
тъй като толкова късното издаване на заповедта е самостоятелно основание за
отмяната й, без да бъдат разглеждани другите предпоставки за нейната
законосъобразност.
Относно
цитирането на погрешен текст в съдебното решение, съдът намира, че същото касае
техническа грешка, доколкото изписаният текст е този на §3, т. 2 от ЗАЗ, а
верният текст е този на §2 от същия закон. Доколкото обаче от мотивите на съда
ясно личи и е описано словесно, че се касае за периода, през който трае една
стопанска година по смисъла на българското законодателство, последното по
никакъв начин не представлява нарушение от страна на съда, тъй като не води до
неяснота във волята му, нито би могло да промени така определената законово
дефиниция.
Правилен е
извода на съда, че с така издадената заповед, от една страна са нарушени
производствените правила ( липсват каквито и да е сведения защо същата е
издадена почти година по-късно от определения в закона срок), а от друга страна
е довело до противоречие с целта на закона, каквато е и трайната практика на
ВАС по въпроса. Издаването на заповед
за разпределение на ползването на
масивите след средата на стопанската
година е в пряко противоречие с целта на закона. Процедирането по този ред, не само че
не улеснява земеделските производители, каквато е целта на закона, а генерира
конфликти между тях, като допуска
преразпределение на обработваемите земи значително след началото на стопанската
година, като започва агротехническата обработка на земеделската
земя. ( в
този смисъл Реш. по дело № 12157/-3.10.2012г.; Реш. по дело 1715/2010г., Реш по
дело № 13126/2009г., всички на ВАС). Като е достигнал до същите изводи, съдът
правилно е приложил закона и решението му следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на делото, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени
претендираните разноски. Поради липса на списък на разноските, съдът намира, че
следва да уважи същите в размер до доказаните съгласно наличните по дело №
207/2012г. документи, както следва - на 300 лева за адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 42 от първоинстанционното
дело и 50 лева, представляващо заплатена държавна такса по делото, съгласно
банково бордеро на лист 10 от делото.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44 от 28.03.2014г. на Районен съд
Никопол, постановено по гр. дело № 207/2012г. по описа на съда.
ОСЪЖНА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
„Земеделие” Плевен да заплати в полза на „Сортови семена-Вардим” ЕАД, село
Вардим, Община Свищов сумата от 350 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение и държавна такса за образуване на делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.