РЕШЕНИЕ

№ 427

Плевен, 19.09.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по исково адм. дело № 462по описа за 2013 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 121, ал. 1, т. 3 вр. чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител(ЗДСл).

Постъпила е жалба от И.Н.Н. ***, офис 10, против Заповед №106/11.03.2013 година на Кмета на Община Плевен, с която е прекратено служебното правоотношение на Н. на длъжността „главен експерт” в Община Плевен, сектор „Земеделие и гори” на основание чл.107, ал.2 ЗДСл поради поставена най-ниска годишна оценка за изпълнение на работата. С жалбата се претендира отмяна на оспорената заповед и присъждане на обезщетение за времето, през което оспорващата не е била на служба поради прекратяване на служебното й правоотношение и разноските по делото.

По така подадената жалба срещу заповедта е образувано административно дело № 350/2013г. по описа на АС-Плевен на 05.04.2013 година-предвид справка от деловодната система на Административен съд -Плевен. С протоколно определение от 13.05.2013 година председателят на първи състав е определил разделяне на производството по жалбата срещу заповедта на кмета на Община Плевен за прекратяване на правоотношението от направеното искане за определяне на обезщетение за периода на оставане без работа. Предвид това определение е образувано настоящото исково административно дело № 462/2013 година по описа на АС Плевен, което е било спряно до приключване на административно дело № 350/2013г. в влязъл в сила съдебен акт.

С определение № 446/24.04.2014 година съдът е възобновил производството по образуваното исково административно дело № 462/2013г. по описа на АС-Плевен, тъй като са представени доказателства, че е налице съдебно решение на ВАС, с което е оставено в сила решение № 334/17.06.2013 година по адм. дело № 350/2013г. на АС –Плевен, постановено по оспорване на заповед № 106/11.03.2013 година на кмета на Община Плевен, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на ищцата поради получена най-ниска оценка при атестирането.

В исковата молба срещу Община Плевен Н. претендира изплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт - заповед № 106/11.03.2013 година на кмета на Община Плевен, в размер на 4 200 лева – 6 месечни заплати за периода 11.03.2013 г. –датата на издаване на заповедта до 11.09.2013 година –незаемане на длъжността и законната лихва от 11.03.2013 година до окончателното плащане на сумата. Моли за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. М., който поддържа исковата молба за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт. Намира, че искът е доказан по основание и размер и моли за присъждане на разноски с оглед представен списък на разноските.

Ответникът – Община Плевен се представлява от юрк В., която моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева. По делото е представено становище по исковата молба от гл. юрк В., в което се посочва само, че исковата молба е неоснователна, като липсват доводи. Към становището не е представено пълномощно за процесуално представителство на ответника, като в с.з. на 11.09.2014 година, когато ответникът се представлява от юрисконсулт и представя пълномощно, същият не заявява, че поддържа становището и съдът намира, че същото не следва да бъде обсъдено.

За Окръжна прокуратура –Плевен се явява прокурор Шарков, който намира иска за основателен и счита, че следва да бъде присъдено обезщетение в определения от вещото лице размер.

Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на настоящото производство е искане за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт - заповед № 106/11.03.2013 година на кмета на Община Плевен, в размер на 4 200 лева – 6 месечни заплати за периода 11.03.2013 г. –датата на издаване на заповедта до 11.09.2013 година –незаемане на длъжността и законната лихва от 11.03.2013 година до окончателното плащане на сумата. С оглед заявеното от пълномощника на ищцата в с.з. на 11.09.2014 година и допуснато от съда изменение на иска по отношение на размера му, то същият се счита предявен за обезщетение в размер на 4320 лева.

Със заповед № 106/11.03.2013 година на кмета на Община Плевен, е прекратено служебното правоотношение на Н. на длъжността „главен експерт” в Община Плевен, сектор „Земеделие и гори” на основание чл.107, ал.2 ЗДСл поради поставена най-ниска годишна оценка за изпълнение на работата.

С решение № 334/17.06.2013 година на Административен съд –Плевен, първи състав е отменена заповедта, като ВАС, Пето отделение с решение № 4981 от 10.04.2014 година е оставил в сила решението на Административен съд- Плевен.

По делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза,заключението на която, съдът кредитира като обективно и кореспондиращо с доказателствата по делото. Вещото лице установи, че към датата на признаване на уволнението за незаконно 10.04.2014 г. – датата на постановяване на решението на ВАС, основната месечна заплата за длъжността е 720 лева. С оглед поставената задача вещото лице е установило, че ищцата е възстановена на работа със заповед № 106/28.04.2014 година на кмета на Община Плевен , считано от 01.05.2014 година на длъжност „главен експерт” в сектор „Земеделие и гори” при Община Плевен и основната месечна заплата е в размер на 720 лева и размерът за 6 месеца – 11.03.2013 г – 11.09.2013 г , на обезщетението е 4320 лева. С оглед представената на л. 56 декларация от ищцата с дата 09.06.2014 година, същата посочва, че от 11.03.2013 година в 6месечния период, за който претендира изплащане на обезщетение не е работила и съдът кредитира този факт предвид определяне на размера на обезщетението.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е допустим, като съгласно чл. 205 от АПК, искът е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая това е Община Плевен. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК, съдът намира иска за основателен, по следните съображения:

Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно, но не за повече от 6 месеца. В конкретния случай е налице именно тази хипотеза – ищцата е останала без работа и не е заемала друга държавна служба или длъжност по трудово правоотношение за периода от 11.03.2013 г – 11.09.2013 г..

Съдът намира, че претенцията на ищцата следва да бъде уважена в изменения размер, установен от вещото лице - 4320 лева. Размерът на обезщетението представлява основното месечно възнаграждение на ищцата към момента на признаване на уволнението за незаконно – 720 лева към 10.04.2014 година – датата на постановяване на решението на ВАС. Правото на лихва върху претендираното обезщетение е акцесорно, поради което предвид основателността на иска, следва да бъде присъдена и претендираната лихва върху сумата от 4320 лева, като относно началния момент на дължимост на лихвата следва да бъде взето предвид Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д . № 3/2004 г., ОСГК. Съгласно т. 4 от цитираното тълкувателно решение в случаите на отменен административен акт, дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменя акта. В случая се претендира присъждане на законна лихва от датата 11.03.2013 година датата на постановяване на незаконосъобразната заповед, като съдът намира искането частично неоснователно за периода от 11.03.2013 година – 09.04.2014 година, тъй като едва от датата на влизане в сила на съдебното решение на ВАС – 10.04.2014 година възниква дължимостта на законната лихва и съдът намира, че такава следва да се присъди от 10.04.2014 година до окончателното изплащане на обезщетението.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ищцата за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Плевен следва да заплати на ищцата разноски в размер на 1200 лева , както следва – 1000 лева договорено и внесено възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство по производството пред АС –Плевен (л. 81), 200 лв. депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза. Съдът следва да отбележи, че представеното становище по жалбата и направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не се обсъждат, тъй като са подадени от гл. юрк В. като процесуален представител на Община Плевен, но към становището липсва пълномощно, такова е представено в с.з. на 11.09.2014 година, като юрк. В. не е посочила, че поддържа становището, нито е направила своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждане.

Водим от изложените мотиви и на основание 121, ал. 1, т. 3 вр. чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител(ЗДСл), Административен съд - Плевен, пети състав,

РЕШИ:

Осъжда Община Плевен да заплати на И.Н.Н. ***, офис 10 обезщетение в размер на главница 4320 лева за периода 11.03.2013 – 11.09.2013 година за времето на оставането й без работа поради признаване на уволнението й за незаконно от съда ведно със законната лихва, считано от -10.04.2014 г - датата на постановяване на решение № 4981/10.04.2014 година от ВАС, -Пето отделение по адм. дело № 9968/2013 г., до окончателното изплащане на главницата.

Отхвърля иск на И.Н.Н. ***, офис 10 в частта за присъждане на законната лихва върху определеното обезщетеение за периода – 11.03.2013 – 09.04.2014 година като неоснователен.

Осъжда Община Плевен да заплати на И.Н.Н. ***, офис 10 разноски в размер на 1200 лева.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: