Р Е Ш Е Н И Е

№ 402 / 28 Юли 2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори състав , в публично заседание на петнадесети юли, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар:Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 462 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 179 и сл. от Административно процесуален кодекс/АПК/ във вр. с чл. 21, ал.1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.

Образувано е по жалба на Кмета на Община Искър срещу Решение № 528 по Протокол № 43/30.04.2014 на Общински съвет-Искър ,с което е потвърдена т. 10 от Решение № 507 по Протокол № 42/31.03.2014г. на Общински съвет Искър.

В жалбата се твърди, че Общински съвет- Искър е приел Решение № 507 по Протокол № 42 от 31.03.2014г., според точка 10 на което, до участие в търгове за отдаване на земеделска земя частна общинска собственост да се допускат физически лица с адресна регистрация в Община Искър, регистрирани земеделски производители с регистрирани животновъдни обекти на територията на Общината и юридически лица с регистрация, седалище и адрес на управление в Община Искър. Така приетата точка 10 от решението е била върната за ново обсъждане от Областен управител на област Плевен, след което, и с Решение № 528 по Протокол № 43 от 30.04.2014 г. Общинският съвет не е отменил и фактически е потвърдил т. 10 от Решение № 507 по Протокол № 42/31.03.2014 г. Жалбоподателят твърди, че с приемане на тези решения Общинският съвет е въвел дискриминационно условие , с което се ограничава обхвата на евентуалните участници в процедури по отдаване под наем на общински земеделски земи-частна собственост. Чрез това условие се изключват от участие определен кръг от физически и юридически лица, като същевременно са създадени привилегии за други. Нарушени са разпоредби на закона,с който се гарантира равенство, защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. Позовава се на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБългария, както и на чл. 8 от АПК. Навежда аргументи във връзка с чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията , във връзка с чл. 2, ал.1, т. 2 от същия закон. Моли да бъдат отменени приетите от Общински съвет-Искър Решение № 528 по Протокол № 43/30.04.2014 г. и т. 10 от Решение № 507 по Протокол № 42/31.03.2014г. По същество, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.И. поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответната страна- Общински съвет-Искър, представляван от председателя И.М.Й. оспорва жалбата като неоснователна с довод, че с издадените решения се цели защита на производителите на територията на общината и приходите за същата. Моли да бъде отхвърлена жалбата.

По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 182,ал. 2 от АПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Предмет на оспорване по делото е Решение № 528 по Протокол № 43/30.04.2014 на Общински съвет-Искърс което е потвърдена т. 10 от Решение № 507 по Протокол № 42/31.03.2014г. на Общински съвет Искър. Като цяло Решение № 507 по протокол 42 от 31.03.2014 г. се отнася до отдаване под наем на земеделска земя, честна общинска собственост за стопанската 2014-2015 г. , с посочени правни основания за издаването му: чл. 14 от Конституцията на РБългария, чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 11 и чл. 14, ал. 1,2 и 8 от ЗОС, чл. 24а, ал. 5 и ал. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 71 от Наредба № 26 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Искър. Съдът намира, че така посоченото решение е общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК . Правомощията на кмета на общината да оспорва незаконосъобразните актове пред съответния административен съд са регламентирани в чл. 45,ал. 5 от ЗМСМА . От това следва извод, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на установен правен интерес. Съгласно чл. 179 от АПК общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им, или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган. Решение № 528 по Протокол № 43/30.04.2014, с което е отказана отмяна на т. 10 от Решение № 507 по Протокол № 42/31.03.2014г г на Общински съвет- Искър е издадено на 30.04.2014г., жалбата е подадена в Общински съвет-Искър на 26.05.2014г., видно от поставения входящ номер, в законоустановения срок и е процесуално допустима .

Преценена по същество е основателна.

От доказателствата по делото съдът прие за установено следното от

фактическа и правна страна:

С Решение № 507 по протокол 42 от 31.03.2014 г. относно отдаване под наем на земеделска земя, частна общинска собственост за стопанската 2014-2015 г., Общинският съвет Искър е определил наемните цени, конкретни имоти, условия , при които да се извършва отдаването под наем и други условия, като с т. 10 е приел: „До участие в търгове за отдаване на земеделска земя частна общинска собственост да се допускат физически лица с адресна регистрация в Община Искър, регистрирани земеделски производители с регистрирани животновъдни обекти на територията на Общината и юридически лица с регистрация, седалище и адрес на управление в Община Искър”. Така формулираната точка е приета след проведени дебати и гласуване с 11 гласа „за”, 2 гласа ”въздържали се” и 0 гласа „против” .

Със Заповед № РД-29-03/11.04.2014 г. Областният управител на Област Плевен е върнал за ново обсъждане в общинския съвет, като незаконосъобразна т. 10 от Решение № 507 по Протокол № 42/31.03.2014г. , като е изложил мотиви за нейната незаконосъобразност поради въвеждане на дискриминационно условие, ограничаващо кръга на евентуалните участници в процедурите по отдаване под наем на общински земеделски земи- частна общинска собственост. Посочил е нарушените с приетата т. 10 законови разпоредби: чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБългария, чл. 8 от АПК, чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията , във връзка с чл. 2, ал.1, т. 2 от същия закон, като е изложил и фактически основания на издадената от него заповед.

Заповедта на Областния управител е била разгледана от Общински съвет-Искър на заседание, проведено на 30.04.2014 г. На същото заседание е прието Решение № 528, с което, и на осн. чл. 21,ал. 1, т. 6, т. 23 и ал. 2 от ЗМСМА Общинският съвет е решил: „Не отменя т. 10 от Решение № 507 по ротокол 42 от 31.03.2014г. на Общински съвет Искър”.

Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА Общинският съвет приема решения за придобиване,управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. От тази разпоредба следва извод, че оспорените решения са издадени от компетентен орган- Общински съвет, в кръга на регламентираните с цитираната разпоредба правомощия. Тук следва да бъде отбелязано, че като правно основание за приемане на Решение № 528/30.04.2014 г. са посочени неотносими разпоредби на ЗМСМА- чл. 21,ал. 1, т. 6/ отнасяща се до правомощията във връзка с приемане на бюджета/ и т. 23- решаване на други въпроси от местно значение, но съдът не намира това процесуално нарушение за съществено до степен, обосноваваща самостоятелно незаконосъобразност на решението.

Независимо от това обаче, освен, че част от посочените правни основания са погрешни, в приетото решение не се съдържат никакви фактически основания, от които да бъде направен извод какво е мотивирало органа да постанови това решение. Изложение на фактически основания липсва и при приемане на т. 10 от първоначалното Решение № 507/31.03.2014г., но при положение, че т. 10 от последното е върната от областния управител за преразглеждане като незаконосъобразна, при новото й разглеждане Общинският съвет е следвало да изложи своите съображения защо отказва да я отмени, какви са неговите съображения за потвърждаването й, в светлината на изложените от областния управител мотиви за дискриминационен характер на въведеното с нея ограничение. Допуснатият порок е съществен и е самостоятелно основание за отмяна на постановения акт.

Спорен между страните е и въпросът за материалната законосъобразност на приетите решения. В производството следва да бъде преценявана материалната законосъобразност на въведеното с т. 10 от р. № 507 ограничение, тъй като последващото решение е такова за нейното потвърждаване.

Настоящият съдебен състав намира, че наведените от жалбоподателя основания за дискриминационен характер на оспорената точка от решението са основателни. Приетото изискване участниците в процедурата за отдаване под наем на земеделски земи- частна общинска собственост да са с адресна или търговска регистрация на територията на общината не намира основание в закона. Напротив, с така въведеното ограничение се нарушава принципът на свободната стопанска инициатива на участниците, заложен в чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБългария/КБ/. Принципът на равенство, прокламиран в горепосочения текст има непосредствено действие/чл. 5, ал. 2 от КБ/ и настоящият случай е изцяло в хипотеза на неговото нарушаване. Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия в стопанската дейност, и ограничаването на тези права следва да се третира като дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1, пр. последно от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./, още повече, че последният се прилага и спрямо органите на изпълнителната власт и местното самоуправление, ако изрично или мълчаливо предотвратяват,ограничават или нарушават конкуренцията в страната/чл. 2, ал. 1,т. 2 /. С приетата т.10 , ограничаваща кръга на участниците в търгове за отдаване под наем на зем.земи частна общинска собственост, се ограничава конкуренцията, като лицата извън определения с тази точка кръг са поставени в неравноправно положение спрямо лицата от този кръг. Отделно от това може да се подчертае, че икономиката на страната се основава на свободната стопанска инициатива. Чрез закон се създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. Недопустимо е с решение на общински съвет да се въвежда ограничение на конституционно установен принцип за равнопоставеност на гражданите и юридическите лица при осъществяване на стопанската им инициатива. Оспорените решения на Общинския съвет са в съществено и недопустимо несъответствие с материалния закон, поради което , и на това основание следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 528 по Протокол 42 от 31.03.2014 г. на Общински съвет Искър, с което „ не се отменя т.10 от Решение № 507 по Протокол 42 от 31.03.2014г на Общински съвет- Искър”, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ т.10 от Решение № 507 по Протокол 42 от 31.03.2014г. на Общински съвет-Искър.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: