РЕШЕНИЕ № 536

гр. Плевен, 13 Ноември 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Калина Пецова

при секретар А.Х., като разгледа докладваното от съдията Пецова административно дело № 460/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал.3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 27, ал. 3 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по жалба на Ц.Д.Г. *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/7461/10.04.2014 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр.София, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 “Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., направление “Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност за кампания 2009 и 2010 г., във връзка с подадени от лицето общи заявления за единно плащане на площ за 2009 и 2010 г., в размер на 8273.90 лева.

Жалбоподателката иска акта да бъде отменен, при съобразяване на следното: Счита, че извършената корекция на определените за подпомагане площи е некоректна, както и че лицето няма вина, тъй като Община Плевен е отдала под наем част от имотите на трето лице. Моли за отмяна на оспорения акт.

В хода на делото жалбоподателката се явява и се представлява от адвокат Х.Т. ***.

Ответникът – Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”/ДФЗ/, Разплащателна агенция /РА/, гр. София, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр.Плевен, първи състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните, представените доказателства и приета по делото експертиза, намира подадената жалба за неоснователна.

Съдебното оспорване е с предмет – Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/7461/10.04.2014г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, относно установяване на недължимо платена субсидия за недопустими за подпомагане площи в размер на 8273.90 лева по мярка 214 “АЕП” от ПРСР 2007-2013 г., направление “Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност за кампания 2009 и 2010 г. Няма спор между страните, че Ц.Г. е земеделски производител с уникален регистрационен номер /УРН/ 305773 в Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/ и е подала Общо заявление за единно плащане на площ /УИН/15/010609/29801 за кампания 2009 и Общо заявление за плащания на площ /УИН/15/030610/47176 за кампания 2010. Същата е одобрена за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007г.-2013г. с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност” през кампания 2009г. По заявленията на лицето са били изплатени следните суми във връзка с ангажимента - по заявление /УИН/15/010609/29801 за кампания 2009 АП 13- 0.00 лева и по Общо заявление за плащания на площ /УИН/15/030610/47176 за кампания 2010 - АП 13 – 8273,90 лева.  Прието е, че  последното представлява и общо изплатената сума на лицето във връзка с одобрението за агроекологичния ангажимент.  Издаден е Акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент /Уведомително писмо/ по цитираната мярка с № 01-6500-7461/22.07.2013г. спрямо настоящия жалбоподател. Същият не е бил оспорен и е влязъл в сила. По така установените факти не се спори.

Съдебното оспорване е с предмет - /АУПДВ/ № 01-6500/7461/10.04.2014г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, относно установяване на задължение за възстановяване на платена сума по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност”. Фактическите основания се свеждат до наличие на влязъл в сила акт № 01-6500/7461/22.07.2013г. за прекратяване на агроекологичния ангажимент на лицето, който е за период от 5 години - 2007г. - 2013г. От съдържанието на последния се установява, че агроеколкогичният ангажимент е прекратен поради разлика в процентите на припокриване на площта от пресичане на заявените площи спрямо одобрените такива, като стойността е 83 %. За започване на производството по издаване на АУПДВ лицето е уведомено на основание чл. 26, ал.1 от АПК с писмо, рег. № 01-6500-7461/22.07.2013г. В същото е посочено, че съгласно чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП” от ПРСР 2007г. - 2013г., агроекологичните дейности или направления се извършват върху едни и същи блокове на земеделското стопанство в 5 годишен период от поемане на агроеколкогичното задължение, като одобрената площ може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта по съответното направление се препокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Посочено е още, че земеделският производител е получил сумата от 8273,90 лева за годините, предхождащи прекратяване на ангажимента. С оглед последното и на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 4, б. ”а”, във вр. с чл. 24, ал. 1 и 2 от Наредба № 11/06.04.2009г., чл. 59, ал.1 и 2 от АПК и чл. 165 и чл. 166 от ДОПК е издаден акт за установяване на публично държавно вземане, представляващо получената по мярка „214” сума по прекратения агроекологичен ангажимент  на лицето.

Съдът намира, че актът е издаден в рамките на правомощията на издателя си - заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимата правна норма.

Следва да бъде отбелязано, че основната фактическа предпоставка за издаване на оспорения акт е наличието на предходен такъв, влязъл в законна сила.

Съгласно чл. 18, ал.3, т. 3 от Наредба № 11/2009г. „Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато: не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2, а именно Одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, 2, ал. 1, т. 1, б. “а”, т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент.

Няма спор, че са налице фактическите предпоставки, визирани и в двете цитирани и приложени от органа норми, а именно - лицето е преустановило прилагането на агроекологичната дейност към 2011г. при задължение за изпълнението й по договор до 2013г., както и намаляване в по-голям процент от допустимия на одобрената площ за извършване на агроекологични дейности. Последните предпоставки впрочем биха били предмет на дело - срещу писмото за прекратяване на агроекологичния ангажимент, каквото не е настоящето. Жалба срещу не е подавана по административен или съдебен ред. В тази връзка, изложените от лицето аргументи в жалбата не следва да бъдат обсъдени, защото те касаят именно причините, поради които не са изпълнение ангажиментите от страна на жалбоподателя по мярка 214, което би следвало да бъде разгледано в производството по законосъобразността на това прекратяване, което вече е реализирано с влязъл в сила административен акт.

За нуждите на настоящето дело е достатъчно наличието на влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента, което да е предпоставка за търсене на изплатените по същия суми. Няма спор, че такива са изплатени на настоящия жалбоподател и то - в размера, посочен в процесния АУПДВ  и търсен да събиране от административния орган. Същият в условията на обвързана компетентност е длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми, при наличие на надлежно прекратен агроекологичен ангажимент, по който е реализирано плащане, както е и в процесния случай.

По тези съображения, актът следва да бъде оставен в сила, като издаден от компетентен орган, при спазване на производството и като съответен на приложимата норма.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последното от АПК, Административен съд на гр. Плевен, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Д.Г. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/7461/10.04.2014 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр.София, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 “Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., направление “Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност за кампания 2009 и 2010 г., във връзка с подадени от лицето общи заявления за единно плащане на площ за 2009 и 2010 г., в размер на 8273,90 лева.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: