Р Е Ш Е Н И Е

№ 531 / 7 Ноември 2014 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 455 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 118 от Кодекс за социално осигуряване/КСО/.

Образувано е по жалба на Е.Ц.С. *** против Решение № 25/30.04.2014г. на и.д. Директора на ТП на НОИ – гр. Плевен, потвърждаващо разпореждане № МП 59938#9 /14.03.2014г. на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ-Плевен,с което на жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателката оспорва решението като счита, че същото е незаконосъобразно и не е съобразено с обективни факти и обстоятелства. Навежда довод, че неоснователно пенсионният орган не е признал като осигурителен стаж целия 11-месечен период / от 6.10.2004 г. до 09.09.2005г./, за който й е било отпуснато парично обезщетение за безработица , както и да й бъде зачетен въз основа на чл. 354,т. 7 от КТ почти 3-месечен трудов стаж през 1992/93г. през който е била на курс за преквалификация. Твърди, че не е получавала паричното си обезщетение за безработица по уважителни причини. Като такива сочи на първо място обстоятелството, че сумите са й били превеждани по постоянен, а не по настоящ адрес, за което обстоятелство не е била своевременно информирана. На второ място като причина сочи , че през процесния период е имало висящ съдебен спор по нейна жалба срещу акта, с който е определено обезщетението за безработица, тъй като производството спира при наличие на образувано дело. По същество лично и чрез процесуалния си представител адв. И. *** поддържа жалбата си в частта, с която се иска признаване на периода от 06.10.2004 г. до 30.04.2005г., през който не е получавала отпуснатото й обезщетение за безработица за осигурителен стаж, като не поддържа жалбата си в частта досежно признаване за такъв на периода на обучение в курс за квалификация- от 30.11.1992г. до 26.02.1993г. Заявява, че няма искане да бъде признат този период като осигурителен стаж. Моли да бъде уважена жалбата и присъдени разноски, за които представя списък. В подадена писмена защита развива подробни съображения относно спорния въпрос- причината, поради която не е получавала полагащото й се обезщетение за безработица, като твърди, че същата е уважителна. Навежда довод, че не би се лишила доброволно от законно полагащо й се обезщетение, а това е станало поради недобросъвестност на служителите , които не са й дали нужната информация за условията, при които ще се получава обезщетението. Навежда довод и за наличието на висящо съдебно производство, през което и съгл. разпоредбата на чл. 37,ал.3 от ЗАП/ действащ към 2005г./, жалбата или протестът спират изпълнението на административния акт. Моли да бъде уважена жалбата .

Ответната страна- Директорът на ТП на НОИ -Плевен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. оспорва жалбата. Счита, че решението и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат оставени в сила като правилни и законосъобразни. Основанието за отказ да бъде отпусната пенсия на жалбоподателката е липса на придобит изискуем осигурителен стаж от 34г. и 8 месеца към края на 2013 г. Поддържа изложените в оспореното решение мотиви. Твърди, че причината за незачитане на процесния стаж за осигурителен е обстоятелството, че обезщетението за същия не е получено в продължение на повече от 3 месеца и е възстановено във фонд „Безработица” , какъвто е бил законът към същия период. Моли да бъде потвърдено решението и присъдено минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото съдът намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Производството по издаване на оспореното решение е започнало по заявление рег. № МП 59938/03.12.2013г. , подадено от жалбоподателката Е.Ц.С. до Директора на ТП на НОИ-Плевен , в което прави искане да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/.

По повод подаденото заявление, Ръководител „ПО” при НОИ-РУСО-Плевен е издал Разпореждане № МП 59938#9/14.03.2014г., с което е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на изискуем осигурителен стаж от 34г. и 8 месеца за 2013 г. Не е зачел периода от 06.10.2004г.-30.04.2005г. за осигурителен стаж, тъй като лицето не е получило парични обезщетения за същия по неуважителни причини и сумите са сторнирани.

Така постановеното разпореждане е обжалвано от С. пред Ръководителя на ТП на НОИ- гр. Плевен с искане да бъде отменено в частта , с която не се зачита осигурителен стаж за периода от 06.10.2004г. до 30.04.2005г. , респ. да й бъдат зачетени 11 месеца осигурителен стаж- от 06.10.2004г. до 06.09. 2004г.

С Решение № 25/30.04.2014г.- предмет на оспорване в настоящето производство, и.д. Директора на ТП на НОИ – гр. Плевен е оставил жалбата срещу разпореждането без уважение и е потвърдил последното като правилно и законосъобразно. Своето решение е мотивирал с обстоятелството, че жалбоподателката при подаване на заявлението има необходимата възраст- навършени 60 г. 8м. за 2013г., но няма необходимия осигурителен стаж от 34г. и 8 месеца за същата година. Приел е, че осигурителния стаж на С., към датата на подаване на заявлението е 33г. 10 м. 15 дни. За да изчисли този размер на осигурителния стаж е споделил съображението на Ръководител ПО, че за периода 06.10.2004г. до 30.04.2005г. жалбоподателката не е получила обезщетение за безработица по неуважителни причини и сумата е била сторнирана. Изложил е подробни мотиви , в които е обсъдил решение № 217/08.06.2006г. на ОС –Плевен по ахд № 37/2005г., с което обезщетението за безработица на С. е било определено в размер на 11 месеца. Същевременно се е позовал на разпоредбата на чл. 54в от КСО / в редакцията ДВ бр. 67 от 2003г./, според който средствата за парични обезщетения за безработица, неполучени по неуважителни причини 3 месеца след последната, определена за получаването им дата остават по сметката на фонд” Безработица”. Мотивирал е извод, че за процесния период С. не е получила отпуснатите й суми по неуважителни причини . Като е анализирал разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от КСО , според който за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица, е достигнал до извод, че, тъй като през периода 06.10.2004г. до 30.04.2005г. не е получавано такова, основателно пенсионният орган не го е зачел за осигурителен стаж, респ. същият период е изключен от формирания осигурителен стаж- 33г.10 м. 15 дни , който стаж е по- малък от изискуемия стаж от 34 г.8м. по чл. 68,ал.1 и ал. 2 от КСО, поради което разпореждането , като правилно и законосъобразно е било оставено в сила.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

По делото няма спор за факти. Изрично се признава от жалбоподателката, вкл. и в изразеното от нея лично становище в о.с.з., че не оспорва установения от ответника осигурителен стаж извън оспорения от нея за периода 06.10.2004г. до 30.04 от 2005г, който не е признат за такъв и съдът приема за безспорно установено, че извън процесния период, размерът на установения осигурителен стаж на С. е 33г.10 м. 15 дни .

Съгласно чл. 68,ал. 1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете, а съгл. ал. 2 от 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 37 години за жените и 40 години за мъжете.

При така установената регламентация на закона, и приетото от фактическа страна за размера на осигурителния стаж на С., извън спорния период-33г.10 м. 15 дни , за последната не са налице условията на чл. 68 от КСО за придобиване на право на пенсия за ОСВ, тъй като, съгласно законовата разпоредба, за 2013 г. изискуемият осигурителен стаж е 34г. и 8 месеца.

Между страните е налице спор относно приложението на закона и законосъобразността на издаденото разпореждане и потвърждаващото го решение относно включването на периода от 06.10.2004г. до 30.04 2005г като осигурителен стаж в общия размер на осигурителния стаж на жалбоподателката.

Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО, за осигурителен стаж , без да се правят осигурителни вноски се зачита времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица.

По делото няма спор по факта, че за периода от 06.10.2004г. до 30.04.2005г. жалбоподателката не е получила полагащото й се обезщетение за безработица и същото е останало по сметката на фонд „Безработица”, по силата на действащата до 01.01.2009г. ал. 4 на чл. 54в от КСО, тъй като органът е приел, че средствата за паричното обезщетение са неполучени по неуважителни причини.

Чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО обвързва признаването на периода, през който лицето е било безработно за осигурителен стаж с условието през този период лицето да е получавало парично обезщетение за безработица. Т.е. , ако лицето е имало право, но не е получило това обезщетение по неуважителни причини , периодът не се зачита за осигурителен стаж. Към действащата към настоящия момент редакция на чл. 54 в, и отмяната на ал. 4 , не е налице законова пречка, макар и в по- късен момент паричното обезщетение да бъде изплатено, независимо от характера на причината, поради която не е получено в определените срокове. Но при действието на отменената ал. 4, до 01.01.2009 г., неполучените в тримесечен срок от последната ,определена за получаването им дата средства, остават за фонд ”Безработица”, освен ако неполучаването им се дължи на уважителни причини. Т.е., при неуважителни причини, те не могат да бъдат получени, респ. периодът не може да бъде зачетен за осигурителен стаж при условията на чл. 9,ал. 2, т. 4 от КСО.

Именно характерът на причините, поради които обезщетението не е получено от С., респ., подлежат ли на получаване сумите след тримесечния срок и следва ли периодът да се зачете за осигурителен стаж е спорният въпрос по делото и той има правен характер.

Както е посочено по-горе, като уважителни причини за неполучаване в срок на средствата по отпуснатото обезщетение за безработица за спорния период, жалбоподателката сочи обстоятелството, че не е била информирана от съответните органи ,че средствата се изпращат по постоянен адрес, както и наличието на висящо административно производство пред ОС-Плевен.

На първо място следва да бъде отбелязано, че е безспорен фактът на постоянния адрес на жалбоподателката към момента на подаване на заявлението пред директора на ТП на НОИ за отпускане на парично обезщетение за безработица / 03.12.2004г./- гр. Плевен, бул. XXXX. Този адрес е посочила и заявителката в подаденото Заявление вх. № 141-3270 от същата дата / л. 74 от делото/. Не се спори, че това е адресът, в пощенския клон на който са били превеждани сумите за обезщетение. Съдът не споделя оплакването в жалбата, че С. не е била информирана от служителите, че средствата се получават по постоянен адрес/ на който, според жалбата си тя никога не е живяла/. В подаденото заявление тя е посочила този адрес, не е поискала, или информирала съответния орган, че не живее на този адрес, а „ местожителството й” /според жалбата/ е на друг адрес. Органът няма задължение, нито в случая е имал някаква причина да се съмнява, че това е адресът, на който следва да се изпращат сумите, тъй като не е имал и информация за наличие на друг адрес и такъв не е посочен от заявителката. И в другите, подадени от нея към оня момент книжа е посочен постоянният към оня момент адрес. Не се споделя и оплакването , че висящия пред ОС съдебен спор е основание за спиране на административното производство, тъй като случаят е извън хипотезата на цитирания чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, респ. чл. 37, ал. 3 ЗАП/.

Отделно от изложеното, при наличие на конкретно изброяване на обстоятелства, които съставляват „уважителни причини” по смисъла на §1 от ДР на Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица, и по аргумент от същия текст, посочените от жалбоподателката обстоятелства са извън изброените такива, които могат да се преценяват като уважителни причини , забавили изпълнението на задължение от безработно лице. По смисъла на Наредбата, такива причини са: задържане от органите на властта, явяване в съд или в друг държавен орган, отбиване на наборна военна или мирновременна алтернативна служба, участие във военноучебен сбор или преподготовка, заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които ТП на НОИ е уведомено своевременно. Основното изискване е съответното обстоятелство да е удостоверено по надлежен ред и за него ТП на НОИ да е своевременно уведомено. От тук следва, че дори и при наличие на някое от изброените обстоятелства , ненавременното уведомяване не го квалифицира като уважителна причина. Двете предпоставки следва да бъдат в условия на кумулативност. В разглеждания случай и двете не са били налице, което мотивира извод за липса на основание неполучаването на обезщетението да бъде прието като такова по уважителни причини. Поради това, съдът намира, че основателно административният орган е потвърдил разпореждането, с което е отказано отпускане на пенсия за ОСВ. Отделно от това, дори и хипотетично да се приеме зачитане на процесния период от 06.10.2004г. до 30.04 2005г като осигурителен стаж , същият не е достатъчен да формира изискуем осигурителен стаж, даващ основание за отпускане на пенсия за ОСВ. Както е посочено по-горе, и е изрично признато от жалбоподателката, извън спорния период наличният й осигурителен стаж към момента на подаване на заявлението за пенсиониране е 33г.,10 м. и 15 дни, а необходимият- 34г. и 8 месеца. Спорният период е в размер на 6м. 24 дни. Сборът на безспорния и спорния стаж е 34г. 5 м. и 10 дни , и дори и при признаването му, не е налице кумулативно изискуемият за получаване на право на пенсия за ОСВ осигурителен стаж.

При така установените факти и нормативна база, съдът намира, че отказът на административния орган да вземе предвид осигурителния стаж за периода 06.10.2004г. до 30.04 2005г . е основателен, респ. решението, с което е потвърдено разпореждането на ръководител ПО при ТП на НОИ Плевен за отказ да бъде отпусната на жалбоподателката пенсия за осигурителен стаж и възраст е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени в размер на 350 лв.- минимално юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Ц.С. *** против Решение № 25/30.04.2014г. на и.д. Директора на ТП на НОИ – гр. Плевен, потвърждаващо разпореждане № МП 59938#9/ 14.03.2014г. на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ-Плевен,с което на жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Осъжда Е.Ц.С. да заплати на НОИ за ТП на НОИ Плевен направените по делото разноски в размер на 350 лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: