РЕШЕНИЕ № 347

гр. Плевен, 30 Юни 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

КАЛИНА ПЕЦОВА

при секретар М.К. и с участието на Виктор Доцев – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 451 по описа на съда за 2014 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, срещу решение № 302/02.04.2014 г. на Районен съд на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2580/2013 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 1137/13.05.2013 г. на Началник на сектор „Пътна полиция” /ПП/ при ОД на МВР - Плевен, с което на С.Н.Б. ***, на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 179, ал. 3, т. 1, предл. І от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.

С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и неправилно. Касаторът оспорва твърдението на първоинстанционния съд, че административнонаказващият орган не се е съобразил с обстоятелството, че г-н Б. за първи път извършва подобно нарушение, както и че от нарушението не са настъпили вредни последици. Твърди, че в конкретния случай обстоятелствата, които РС – Плевен посочва не могат да послужат за определяне размера на наказанието, тъй като законодателят е предвидил глоба от точно 3000 лева, без да е дал възможност на административнонаказващия орган да определя минимално и максимално наказание, поради което не може да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН. Сочи, че първоинстанционният съд е делегирал доверие на заявеното от нарушителя намерение „да закупи винетен стикер при пръв удобен случай”, подобно волеизявление на нарушителя няма как да бъде проверено от административнонаказващия орган и взето под внимание при определяне вината на нарушителя. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – С.Н.Б., редовно призована за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че жалбата е основателна, поради което следва да се отмени решението на първоинстанционния съд.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Ответникът по касация е санкциониран, за това че на 24.04.2013г. около 01:00 часа на ПП-3, км. 77+810 е управлявал товарен автомобил /индивидуализиран/ без платена винетна такса към монета на проверката, с което е нарушил чл. 179, ал.3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП.

Решаващият съд е намерил нарушението на маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН, поради което е отменил НП за това нарушение.

Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Районен съд – Плевен точно е установил фактите, правилно ги и оценил и е стигнал да обоснован извод, че допуснатото нарушение е маловажен случай. Изводът се потвърждава от възражението и обяснението на санкционираното лице направено още при съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, където лицето е посочило, че е положило усилия да си закупи винетка, но такава не е имало на бензиностанцията през която е преминал и е щял да си купи от следващата така. Следователно на лице са данни в АУАН, че лицето и искало да изпълни задължението си по закон, но е било възпрепятствано обективно. Санкциониращият орган е следва да извърши проверка дали действително на предходната бензиностанция не е имало венетни стикери от необходимия вид, за да потвърди или отхвърли обосновано това съществено възражение на лицето. При липсата на такива доказателства правилно, решаващият съд е дал вяра на твърденията на наказаното лице и е отчел същите като смекчаващо вината обстоятелство, което с другите изложени мотиви в решението относно семейното и социално положение на лицето е обосновал маловажен случай на нарушение.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 302/02.04.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 2580 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2013 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.