Р E Ш Е Н И Е

№ 322

гр.Плевен, 19 Юни 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                           

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Калина Пецова

Снежина Иванова

При секретаря А.Х. и с участието на прокурор при ОП-Плевен И. Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова касационно административно-наказателно дело № 450 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

       Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 520 от 30.04.2014 г., постановено по НАХД № 869 по описа за 2014 г. на Районен съд гр. Плевен е потвърдено НП № 901 от 9.11.2013 г. на Началника на РУП – Долна Митрополия към ОДМВР – Плевен, с което е наложено на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 3, т. 4, предл. 1 от ЗДвП и чл. 185, предл. 1 от ЗДвП на И.Д.К. *** административни наказания глоба в размер на 300 лева и глоба в размер на 20 лева, за нарушение по чл. 100, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП и по чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от И.Д.К. ***, чрез адв. К. Д. от АК – Плевен, който счита същото за неправилно. Твърди, че атакувания съдебен акт не е съобразен със събраните по делото доказателства, като сочи, че навсякъде е посочено, че нарушението е извършено в гр. Пордим, а в АУАН и НП е посочено с. Подем.

В жалбата се сочи, че отразеното от разпитаните свидетели по делото, пресъздали обстоятелства по делото, чийто показания първоинстанционният съд кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства също не отговаря на обективната действителност. Касаторът сочи, че и двамата в две различни съдебни заседания са заявили, че нищо не си спомнят за нарушението и за извършителя на същото, от което не следва да бъде приет мотива на състава на първоинстанционния съд, че тези свидетели са били категорични, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ЕН 93 49 АК извън населено място без да има залепен валиден винетен стикер за платена винетна такса за 2013 г. В жалбата се сочи, че въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП № 901/2013 г., в който обаче е отразено, че не е залепен стикер по чл. 10, ал. 2 от ЗП, а в наказателното постановление липсва текст, който гласи, че „въвеждането на една от таксите по ал. 1 за преминаване по републикански пътища, които са извън трансевропейската пътна мрежа или по техни участъци, с цел управление на пътните потоци по паралелни (алтернативни) направления на трансевропейската пътна мрежа, не трябва да води до дискриминация по отношение на международния трафик и до нарушаване на конкуренцията между отделните превозвачи”, като същият текст липсва в АУАН. Касаторът твърди, че е налице несъответствие между диспозитив и санкция, тъй като в АУАН е отразено, че е извършено нарушение, което е вярно отразено, а именно, че не е залепен винетен стикер, а е санкциониран по чл. 179, ал. 3, в който текст е отразено, че се санкционират водачи, които не са заплатили винетна такса, поради което счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Счита, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и е довело до накърняване правата му на защита, тъй като е лишен от възможността да разбере конкретно за какво нарушение е наказан. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:

Административно наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН № 901/09.11.2013г. за това, че на същата дата в 11,00 часа в с. Подем, ул. Железничарска до ж.п. гара в посока гр. Гулянци И.К., управлявал л.а. “Фолксваген Голф” с рег. № ЕН XXXX АК без залепен валиден винетен стикер за платена винетна такса за 2013г. и без пожарогасител. Повдигнато било административно обвинение за нарушение на чл. 100, ал. 2 и чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. По така съставяния акт било издадено оспореното наказателно постановление. За да потвърди последното РС Плевен приел, че от събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установявали нарушенията, техния автор и неговата вина. Съдът приел, че описаното място на извършване на нарушението - град Пордим, ул. Железничарска до ж.п. гара в посока гр. Гулянци представлявало част от републиканска пътна мрежа и е извън населено място, поради което правилно е ангажирана отговорността на нарушителя на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП.

Така постановеното решение на РС Плевен е неправилно и следва да бъде отменено.

От обстоятелствената част на АУАН № 901/09.11.2013г., преповторена в оспореното наказателно постановление се установява, че вмененото на К. деяние е извършено с. Подем, ул. Железничарска до ж.п. гара в посока гр. Гулянци. Неясно остава защо РС Плевен е възприел, че нарушението било извършено в гр. Пордим, което от своя страна е извън териториалния обхват на компетентността на административнонаказващия орган, и е потвърдил наказателното постановление. Дори и да се приеме, че е налице техническа грешка (вместо с. Подем е изписано гр. Пордим), то наказателното постановление е незаконосъобразно.

Касационната инстанция намира, че въз основа на събраните по делото доказателства, първостепенният съд не е установил правилно фактите по делото, поради което е достигнал и до погрешни правни изводи.

За да съставлява едно деяние административно нарушение, то следва да осъществява всички признаци от обективна и субективна страна на конкретно предвидения в специалния закон състав на това нарушение. В случая посочена като нарушена в АУАН и НП е разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДвП. Същата изисква водачът на моторно пътно превозно средство да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винетния стикер след изтичането на неговата валидност. От друга страна разпоредбата на чл. 179, ал. 3, т. 4, предл. 1 от ЗДвП предвижда налагането на административно наказание за водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното. Т.е. за нарушение на чл. 100, ал. 2 от ЗДвП не може да се наложи санкция по чл. 179, ал. 3, т. 4, предл. 1 от ЗДвП, което е довело до неправилна правна квалификация на нарушението.

На следващо място санкционирането по чл. 179, ал. 3, т. 4, предл. 1 от ЗДвП е във връзка с движението по републиканската пътна мрежа. Според чл. 3 на ЗП пътищата са републикански и местни, като местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. За движение на ППС по местните пътища не се изисква заплащане на винетна такса, респ. не се изисква залепване на винетен стикер (арг. чл. 10, ал. 1от ЗП).

От описанието на мястото на извършване на нарушението “в с. Подем, ул. Железничарска до ж.п. гара в посока гр. Гулянци” се налага извода, че същото е извършено в границите на урбанизирана територия на общински път. Налага се извода, че на мястото на извършване на проверка и установяване на “нарушението” не се е изисквало за л.а. “Фолксваген Голф” с рег. № ЕН XXXX АК да бъде заплатена винетна такса. Вярно е, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но по мнение на настоящия състав АНО е следвало да докаже, че нарушението е извършено при движение по републиканската пътна мрежа извън границите на урбанизираните територии (извън населено място). Само тогава се изисква да бъде заплатена винетна такса, което обстоятелство се удостоверява със залепване на винетен стикер на обзорното стъкло. Касационната инстанция намира, че в конкретния случай К. не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, тъй като не е осъществил изпълнителното деяние на нарушението по чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, а именно не е управлявал по републиканската пътна мрежа посоченото в НП МПС в момента на проверката от контролните органи

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 520 от 30.04.2014 год., постановено по НАХД № 869  по описа за 2014 г. на Районен съд гр. Плевен, като вместо него постанови

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 901 от 9.11.2013 г. на Началника на РУП – Долна Митрополия към ОДМВР – Плевен

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЧЛЕНОВЕ: 1.            2.