РЕШЕНИЕ № 432

гр. Плевен, 24 Септември 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЦОВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар М.К. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 449 по описа на съда за 2014 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ВНД Директор на ОД на МВР Плевен, срещу решение № 254/25.03.2013г. на Районен съд на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 186/2014г., с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 11к/11.03.2010г. на Началник на Първо Районно управление „Полиция” /РУП/ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – гр. Плевен, с което на К.Д.Д. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 26 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите /ЗКВВООБ/ за нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗКВВООБ. Изложени са съображения за неправилност на съдебното решение. Твърди се, че безспорно било установено извършеното нарушение, а именно, че К.Д. е държал в дома си късо нарезно оръжие – пистолет “Макаров” кал. 9х18 № ВМ4597 за времето от 05.01.2010г. до 17.02.2010г. без да е имал за това издадено разрешително обр. 4 от МВР. Сочи се, че нарушението било установено, когато Д. служебно се явил в помещението на 01 РПУ, където било установено, че издаденото му разрешително било изтекло. Последното било валидно до 04.01.2010г. На следващо място се сочи, че неправилно е приложен института н а погасителна давност. Счита, че такава не е текла, т.к. наказателното постановление не е било влязло в сила, а прилагането на разпоредбите от НК по отношение на административнонаказателните производства било недопустимо.

По касационната жалба е постъпил отговор от процесуален представител на ответника К. Д.. Изложени са подробни съображения за правилност на първоинстанционното решение и неоснователност на касационната жалба. Твърди се, че датата на наказателното постановление била манипулирана, по което обстоятелство касаторът не е взел отношение. Твърди се още, че в хода на съдебното производство била оспорена датата на издаване на НП № 11к/11.03.2010г. Твърди се, че поради процесуално бездействие на касатора, РС Плевен е възприел, че безспорно е налице поправка на официален документ, което го опорочавало изцяло. В тази връзка се претендира касационният състав да възприеме, че административнонаказателното производство е започнало извън сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Претендира се още, че при всички случаи деянието е погасено по давност, с оглед датата на извършването му 05.01.2010г. – 17.02.2010г. Твърди се, че в наказателното постановление неправилно е посочено мястото на извършване на нарушението, доколкото адреса на Д. *** НП е посочено гр. Плевен, ул. XXXX. Твърди се, че в НП е дадена неправилна правна квалификация на деянието. Изложени са доводи за добросъвестно поведение у касационния ответник, т.к. същият се е явил в 01 РПУ след като установил, че му е изтекло разрешителното за притежаване и носене на оръжие, както и за прекомерност на наложеното административно наказание.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила справка от книгите на 01 РУП-Плевен, в която са отразени датата на съставяне на АУАН № 11к/17.02.2010г. и НП № 11к/11.03.2010г.

Ответникът – К.Д.Д., редовно призован за откритото съдебно заседание, се явява лично, представлява се от адв. Д. от САК, която намира касационната жалба за неоснователна и моли решението на РС да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Решаващият съд е приел, че НП № 11к/11.03.2010г. е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, от лице имащо материална, териториална и персонална компетентност към момента на издаването му, въпреки, че е индивидуализирано по номер и дата на издаване, като в него са посочени актът, въз основа на който се издава, името и длъжността на актосъставителя. В наказателното постановление се съдържат данни за имената, възрастта, ЕГН на нарушителя, но не и точни данни за адреса му. РС Плевен обаче констатирал множество процесуални пропуски в хода на административнонаказателното производство. Такива били неправилно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочено е още, че датата на издаване на НП била очевидно поправена с коректор и химикал. На следващо място районният съд приел, че е изтекла погасителната давност за административнонаказателно преследване, за което е изложил подробни съображения.

Мотивите на РС Плевен не се споделят от касационният състав. Решението е вътрешно прротиворечиво, от една страна районният съдия възприема, че наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, а от друга страна добавя, че датата на НП № 11к/11.03.2010г. е била манипулирана с химикал и коректор. В случая не става ясна волята на съда, като какво третира коментираното наказателно постановление. Следва да бъде посочено, че още с първоначалната жалба е оспорена датата на издаване на наказателното постановление, при което в задължение на съда, а и по аргумент от чл. 13 и чл. 14 от НПК е следвало да прояви процесуална активност и да съдере доказателства за датата на издаване на процесното НП.

Неясно остава и каква давност съдът е възприел, че е изтекла. В началото на изложението по отношение на изтеклата погасителна давност РС Плевен коментира такава по чл. 82 от ЗАНН, т.е. след влизане в сила на наказателното постановление. По после в мотивите към решение № 254/25.03.2013г. се коментира абсолютната погасителна давност по смисъла на НК, които разпоредби съдът свързва с казуса на основание чл. 11 от ЗАНН. Давността по чл. 82 от ЗАНН не е изтекла, т.к. НП № 11к/11.03.2010г. не е влязло в сила. Противното ще рече, че РС Плевен не е имал право да разглежда законосъобразността на оспореното наказателно постановление. НП № 11к/11.03.2010г. е връчено на 06.01.2014г., видно от отбелязването на датата в него, а отговорът на въпроса, защо четири години по-късно е връчено се съдържа в справка на л. 8 от делото, а именно К.Д. не е намерен на адреса за връчване. В случая административно наказващият орган е следвало да приложи чл. 58 , ал. 2 от ЗАНН и да направи съответното отбелязване в НП. Давностните срокове, предвидени в ЗАНН, са тези по чл.82 /на които се е позовал и РС Плевен/, но те касаят единствено изпълнението на наказанието за извършено административно нарушение, като започват да текат от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, прекъсват се и се спират при наличие на предвидените в закона предпоставки. В настоящата хипотеза няма влязло в сила наказателно постановление, тъй като същото е обжалвано и не може да се приложи институт на погасителната давност по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН.

По отношение прилагането на давността по чл. 82 от НК Административен съд Плевен има константна и непротиворечива практика, като не са налице обстоятелства, които налагат промяната и. Прилагането на разпоредби от общата част на НК по въпроси на ЗАНН е възможно само по отношение на тези, които визира текста на чл.11 от ЗАНН, т.е. по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, доколкото в него не се предвижда друго. Иначе казано, при липсваща правна норма в ЗАНН, която да предвижда давностни срокове относно наказателното преследване на административните нарушения и при липсата на препращане в този закон към разпоредбите относно давностните срокове по НК, недопустимо се явява приложението на разпоредбата на чл.24 ал.1 т.3 от НПК, във връзка с чл.81 ал.3 от НК в административнонаказателния процес и прекратяването на производството, поради погасяване на отговорността по давност.

Независимо от гореизложеното решението на РС Плевен е правилно като резултат по следните съображения:

С Акт за установяване на административно нарушение №11К /бл. № 038110 от 17.02.2010г. Мл. пи. по КОС при 01 РУП Плевен установил, че при извършена проверка на 17.02.2010 г. около 14:00 часа в гр. Плевен, ул. XXXX К.Д. държал в домът си късо нарезно оръжие-пистолет “Макаров” кал. 9х18 №ВМ 4587 за времето от 05.01.2010г. до 17.02.2010г., без да е имал за това издадено разрешително за съхранение от МВР. Разрешително за съхранение издадено от МВР обр.4 №І-265 е било валидно до 04.01.2010г. Повдигнато е административно обвинение за нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗКВВООБ. По така съставеният акт било издадено оспореното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 и на основание чл. 26 от ЗКВВООБ било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.

Разпоредбата на чл. 26 от ЗКВВООБ (отм.) предвижда за нарушения на разпоредбите на този закон или правилника за прилагането му относно реда за производството, търговията, съхранението и употребата на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. Каква обаче е правната квалификация на нарушението съобразно описаната по-горе фактическа обстановка. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗКВВООБ сама по себе си не е нарушена с поведението на касационния ответник – „Разрешенията за дейностите по този закон се издават от Министерството на вътрешните работи за определен срок при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона”. Правната квалификация на деянието, описано в АУАН и НП (държи в дома си КНО без да има за това издадено разрешение) е чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 14д, ал. 1 от ЗКВВООБ във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 във врт. с чл. 43, ал. 2, във вр. с чл. 1 на ППЗКВВООБ (отм.). Следователно при съставяне на АУАН е нарушен чл. 42, т. 5 от ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 6 от ЗАНН. Нарушенията са съществени и влекат незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление.

Нарушен е и чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 5 от ЗАНН по отношение на мястото на извършване на нарушението. Същото е постоянният адрес на Д.,***, където е държано оръжието. В место това в акта и наказателното постановление е посочен адрес гр. Плевен, ул. XXXX, където е съставен акта за установяване на административно нарушение.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 254/25.03.2013г. на Районен съд на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 186/2014г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Особено мнение на съдията Полина Богданова-Кучева

Не споделям становището на настоящия касационен състав относно прилагането на правилата на НК във връзка погасяване на наказателното /административно наказателното/ преследване с оглед изтекла давност. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелства, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите от общата част на НК. Обстоятелство изключващо отговорността е изтеклия давностен срок /чл. 79 и следващи от НК/. Извършителят на административно нарушение не може да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от извършителя на престъпление, предвид, че последното е с по-висока степен на обществена опасност.

Съгласно чл. 80, ал.1,т.5 /в редакция към момента на извършване на нарушението/ и чл. 81, ал.3 от НК наказателното преследване се изключва за деяния, за които се предвижда наказание – глоба, с изтичане на три години абсолютен давностен срок. С случая деянието е извършено на 17.02.2010 год. и следователно абсолютната давност е изтекла на 17.02. 2013 год., след които момент административно наказателното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено от съда, пред които делото е висящо, като без значение е дали административното производство е започнало и приключило в сроковете на ЗАНН.

СЪДИЯ:

/П.Богданова-Кучева/