Р E Ш Е Н И Е

№ 390

гр.Плевен, 14 Юли 2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и четиринадесета година в състав:                                         Председател: Юлия Данева

                                                                   Членове: Цветелина Кънева

                                                                                Катя Арабаджиева

при секретаря Г.К. и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 443 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 471 от 25.04.2014 г., постановено по нахд № 342/2014 г., Районен съд – Плевен /РС/ е отменил наказателно постановление /НП/ № 618 от 20.11.2013 г. на Заместник кмет на Община Плевен, с което на „Германос Телеком - България” ЕАД, с ЕИК 130276112, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от С.. В., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.233, ал.2 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/ е наложена имуществена санкция в размер на 900 лева за нарушение на чл.230 от ЗЗП, т.2 чл.123 ал.2 от ЗЗП, за това, че при извършена проверка на 03.06.2013 г. в обект на „Германос Телеком – България” ЕАД, находящ се в гр.Плевен, пл. „Свобода” № 25 по жалба на потребител, е установено, че не е изпълнено задължително предписание телефонен апарат да бъде заменен с друг, поради възникване на един и същи дефект.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Община Плевен, чрез главен юрисконсулт П.П., която намира същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че при издаване на оспореното НП и в хода на съставяне на АУАН не са допуснати груби и съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. В заключение моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да потвърди НП. В допълнение към касационна жалба касаторът /л.л.13,14 от делото/ се сочи, че РС не е подложил събраните доказателства на пълна и всеобхватна преценка, а съпоставяйки само АУАН и НП е стигнал до неправилни правни изводи. Неправилно посочената т.2 на чл.123, ал.2 от ЗЗП в НП е резултат от техническа грешка, допусната по невнимание и недоглеждане от техническия съставител на НП. Твърди, че сочената липса на дата на извършване на нарушението не съответства на данните по делото. Сочи, че на 03.06.2013 г. е извършена проверка, която потвърждава твърденията в жалбата на потребителя. Счита, че да се посочва друг момент на извършване на нарушението би било несъстоятелно и неправилно. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд и потвърдено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрк. П.П. с пълномощно от първа инстанция. Моли да се уважи жалбата срещу решението на Плевенския районен съд, постановено по НАХД № 342/2014 г. Счита, че решението е неправилно и страда от съществени пороци. Не са допуснати сочените в решението процесуални нарушения. Административнонаказващият орган при издаване на НП е бил ръководен от обстоятелството, че неговото предписание е потвърдено по административно дело на Плевенския административен съд и в сроковете, предвидени за приключване на производството е следвало да се произнесе с НП, което същият е направил. Решението на Плевенския районен съд за отмяна на това НП е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Сочените от Районен съд - Плевен пропуски в начина на отразяване на самото нарушение са несъществени. Дали има изписване на нарушението като т.1 или т.2, ясно е, че въпросното нарушение е само едно и това е недостатък в отразяването вследствие на техническа грешка при изписване на НП и би имало значение, само, ако има нарушение или ако има деяние, в което се допускат две отделни нарушения и впоследствие се пренасят и в НП. Както е видно от НП има само едно нарушение и няма как да има т.2. Посочените недостатъци в НП са несъществени, предвид това, моли да се отмени решението на РС – Плевен като незаконосъобразно и да се потвърди НП.

Ответникът по касационната жалба – „Германос Телеком – България” ЕАД, чрез пълномощника си адвокат В.К. ***, е депозирал по делото становище, в което счита постановеното решение за законосъобразно, обосновано и правилно, а жалбата срещу него – за изцяло неоснователна, необоснована и незаконосъобразна. Твърди, че в касационната жалба не са налични каквито и да е конкретни аргументи, обосноваващи тезата за неправилност и незаконосъобразност на решението. Според ответника непосочването на конкретните пороци на решението, въз основа на които се иска неговата отмяна и бланкетния характер на оплакването на касатора, са в противоречие с разпоредбата на чл.212, ал.1, т.4 от АПК, като едновременно с това и съществено препятстват упражняването на правото на защита на дружеството. Поради това счита, че жалбата не притежава законоустановеното съдържание, което я прави нередовна и поражда необходимостта от отстраняване на допуснатата нередовност съгласно предвидения в АПК ред. Моли, в случай, че съдът не сподели изложеният аргумент за нередовност на касационната жалба и касаторът допълнително представи подробните си съображения срещу решението в съдебно заседание, да им бъде предоставен срок за даване становище по доводите на касационния жалбоподател в писмени бележки. В заключение моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди решението. Постъпило е и допълнително становище, в което се посочва неоснователността на сочените от касатора конкретни пороци на решението, които съставляват касационни основания.

В съдебно заседание за ответника не се явява представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че няма допуснати съществени процесуални нарушения, както се посочва в мотивите на решението на съда, за да отмени НП. Няма нарушение и на чл.57, т.5 от ЗАНН. Моли за отмяна на  решението на РС - Плевен и потвърждаване на  НП № 618/20.11.2013 г. на зам.кмет на Община – Плевен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че е съставен Акт за установяване  на административно нарушение № 618/02.07.2013 г., срещу „Германос Телеком България” ЕАД, по повод извършена проверка на 03.06.2013 г. в обект на „Германос Телеком България” ЕАД, находящ се в гр. Плевен, пл. „Свобода” № 25.  Проверката е извършена по повод жалба на потребителя Е. Т. до Община Плевен, в която се жалвал за некоректно отношение от страна на „Германос Телеком България” ЕАД. При извършване на проверката са изискани протоколи за ремонт на мобилния телефон, предмет на проверката, от които протоколи се доказвали многократно извършваните ремонтни дейности. Със справка - доклад към Констативен протокол № 3176 от 03.06.2013 г. на проверяващия орган било дадено задължителното предписание продавачът да замени стоката (мобилен телефон марка Нокиа модел Х3-02) с нова в срок от 10 дни, считано от 14.06.2013 година. След изтичане на срока подмяната не била осъществена и бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 618/02.07.2013г., въз основа на който е издадено и Наказателното постановление № 618/20.11.2013 г.

         РС е приел, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, препятстващи разглеждане на делото по същество, и че поради допуснатите нарушения следва да отмени НП. Приел е, че са нарушени императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН при съставяне на наказателно постановление № 618/20.11.2013 г. Не била  спазена т.5 на чл. 57 - липсва конкретизация на дата и място на извършеното нарушение. В съдържанието на НП като нарушени са посочени разпоредбите на чл.230 от ЗЗП и чл. 123, ал. 2 т.2 от ЗЗП, но не се посочва кое именно е основание за наложената глоба в размер на 900 лева. Съществено нарушение според съда е и посочването на т.2 на чл.123 от ЗЗП, каквато не съществува в конкретния нормативен акт. В този смисъл приел за  нарушена императивната норма на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

РС е констатирал и несъответствие между АУАН и издаденото въз основа на него НП, тъй като актът е съставен само за нарушение на чл. 230 от ЗЗП. По  тези съображения НП е отменено като незаконосъобразно от РС.

Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Относно твърдението в касационната жалба, че неправилно РС не е подложил събраните доказателства на пълна и всеобхватна преценка, а съпоставяйки само АУАН и НП е стигнал до неправилни правни изводи, настоящият състав на съда съобрази следното: Видно от НП, в същото липсва посочване по какъвто и да е начин на датата на извършване на нарушението. Посочена е само дата на проверката – 03.06.2013 г. Нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано в НП. Последното представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за съда следва да бъде ясно за кое конкретно нарушение, извършено на конкретна дата, е наложено наказание. Липсата на дата в НП не може да бъде заместена от посочване на дата в друг документ. В случая в НП е посочена само датата на проверката, но не и датата на нарушението. Датата на проверката – 03.06.2013 г., не е дата на извършване на нарушението, както се твърди от касатора в о.с.з. Видно от приложената справка – доклад към констативен протокол №3176/03.06.2013 г. /л.10 от делото пред РС/, е дадено задължително предписание със срок за изпълнение от 14 до 24.06.2013 г. В НП не е посочено, че неизпълнението на задължително предписание е именно по отношение на това задължително предписание, дадено с тази справка към констативен протокол №3176/03.06.2013 г. Доколкото не е посочена и датата на неизпълнение на задължителното предписание, не става ясно за неизпълнението на кое задължително предписание е наказан ответникът по касация.

НП следва да възпроизвежда АУАН, а не други документи по преписката. Само ако в АУАН е допуснато несъществено нарушение, в НП същото следва да бъде отстранено, на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН. Обратното не се допуска от закона. Не може техническият съставител на НП /доколкото процесуалният представител на касатора сочи, че е имало такъв/ или наказващият орган да не възпроизведе АУАН, въз основа на който се издава НП, в същото НП. Непосочването в процесното НП на негови съществени елементи – дата и за кое задължително предписание става въпрос, е нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което налага отмяна на НП. Поради това правилно РС не е обсъждал събраните доказателства по делото по същество, съобразявайки наличието на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство.

Не може в НП да се сочат и точки, които ги няма в АУАН. Твърди се, че неправилно е посочена т.2 на чл.123, ал.2 от ЗЗП в НП в резултат от техническа грешка, допусната по невнимание и недоглеждане от техническия съставител на НП. След като разпоредбата на чл.123, ал.2 от ЗЗП не е посочена в АУАН, същата не може да бъде посочвана в НП, защото не е санкционна разпоредба, въз основа на която се налага наказанието.

Поради посочването на тази разпоредба в НП може да се приеме /както е направил и РС/, че в случая се твърди нарушение и на тази разпоредба, която липсва в АУАН и за нарушение на която на ответника по касация не е повдигнато обвинение с АУАН.

Настоящият съд обаче не споделя мотивите на РС, че липсва посочване на мястото на извършване на нарушението. Място на извършване имат нарушенията, извършени чрез действие. Доколкото нарушението – неизпълнение на задължително предписание, се извършва чрез бездействие, същото няма място на извършване, още повече, че не е посочено място, на което следва действието – изпълнение на задължително предписание, да бъде извършено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 471 от 25.04.2014 г., постановено по нахд № 342/2014 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.