РЕШЕНИЕ № 353

гр. Плевен, 1 Юли 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЦОВА

СНЕЖИНА И.

при секретар А.Х. и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 442 по описа на съда за 2014 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, срещу решение № 415/17.04.2014 г. на Районен съд на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 230/2014 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 2914/13.09.2013 г. на Началник на сектор „Пътна полиция” /ПП/ при ОД на МВР - Плевен, с което на С.Ж.М. ***, е наложено на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за това, че на 03.09.2013 г., около 10:40 часа в гр. Плевен, кръстовище ул. „Шипка” и бул. „Хр. Ботев” управлява лек автомобил „Тойота Аурис” с рег. № ЕН СА XXXСМ, движейки се по ул. „Шипка”, посока бул. „Хр. Ботев” при потегляне от пътен знак „Б2” отнема предимство на стъпилия на пешеходна пътека пешеходец, като го блъска и настъпва ПТП с лека телесна повреда за пешеходеца, след което напуска местопроизшествието, без да е уведомил компетентната служба на МВР. Водачът е установен на 03.09.2013 г. в 12:40 часа, с което е нарушил разпоредбите на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗДвП.

С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно противоречащо на материалния закон. Касаторът оспорва твърдението на първоинстанционния съд, че в хода на съдебното следствие не се е установило по безспорен начин осъществяването на ПТП. Счита, че дали нарушителят е ударил пешеходеца или само е застъпил с гумите на автомобила си неговия чехъл, в следствие на което той е паднал и е наранил глезена си, не е от съществено значение, обосноваващо възможността за тълкуване от страна на нарушителя и на първоинстанционния съд, случилото се съставлява ли ПТП или не, тъй като и в двата случая е налице лека телесна повреда в следствие на настъпил сблъсък между автомобила управляван от С. М. и пешеходеца. Сочи, че в конкретния случай първоинстанционният съд неправилно е тълкувал легалната дефиниция на понятието „пътнотранспорто произшествие”, текстът в §6, т. 30 от ДР на ЗДвП не противоречи на действителната фактическа обстановка, събитието възникнало в процеса на движение на пътно превозна средство е предизвикало нараняване, а именно лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето на пострадалия. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – С.Ж.М., редовно призована за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Р.И. с пълномощно на л. 16 от делото. Счита, че са правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че не е установено по несъмнен начин, че действията на С. М. са довели до настъпване на ПТП. Сочи, че актосъставителят и свидетеля по акта, които са полицейски служители са потвърдили липсата на нараняване на свидетеля, като последния също е потвърдил липсата на нараняване след извършен преглед в Спешна помощ. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като иска е присъждане на направените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решаващият съд е отменил спорното НП, като е приел че липсват доказателства, установяващи извършването на административното нарушение. Съдът е събрал множество писмени и гласни доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е намерил, че не потвърждават извършването на описаните в НП нарушения. Тезата на санкционираното лице, че не е било налице нарушение отнемане на предимство на пешеходец и настъпване на ПТП с лека телесна повреда, както и напускане на местопроизшествие без уведомяване на компетентната служба на МВР, е посочена още при съставяне на АУАН в графа – „запознах се със съдържанието на акта и правя следните обяснения и възражения”. Впоследствие е подадено и подробно писмено обяснение. Така изложената теза се потвърждава от събраните гласни доказателства в хода на съдебното следствие и въз основа на тях съд е извел извода си за липса на доказателства за извършване на нарушенията. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Изводите на съда изцяло се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

Касаторът твърди, че неправилно съдът е тълкувал легалното определение за пътнотранспортно произшествие, като е приел че липсата на нараняване на пешеходеца обосновава липса на произшествие. Безспорни са доказателства, че св. Л. К. не е претърпял нараняване в следствие събитие осъществено в процеса на движение на превозното средство, управлявано от ответника по касация, както изисква легалното определение за ПТП съгласно § 6, т.30 от ЗДвП. Липсата на произшествие води до отпадане на задължението за уведомяване на компетентните органи на МВР при настъпване на ПТП. Следователно правилно решаващия съд е достигнал до извода, че за това нарушение НП следва да бъде отменено, поради липса на доказателства за извършването му.

Относно първото нарушение отнемане предимството на преминаващ през пешеходна пътека пешеходец също е налице липса на доказателства за извършването му. Обясненията на ответника по касация сочат, че събитието осъществено в процеса на движение на превозното средство е станало непосредствено след пешеходната пътека – „след пешеходната пътека млад мъж се докосна …..” А събраните гласни доказателства са противоречиви относно това обстоятелство, поради което е налице неустановен безспорно факт. Правилно съдът е приел при това положение, че извършването и на това нарушение не е доказано по безспорен начин.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 415/17.04.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 230 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2014 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.