Р Е Ш Е Н И Е

№ 399

25.07.2014 г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на осми юли 2014 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия ДАНЕВА Административно дело № 434/2014 г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

С подадена до Административен съд-Плевен жалба, Б.Х.Б. е обжалвал Заповед № 254 от 11.06.2013 г. на Кмета на Община Кнежа, с която е отнето отстъпеното му право на строеж върху имот частна общиннска собственост поради изтекъл срок за реализиране на това право.

По така подадената жалба е било образувано адм.д. № 630/2013г., по което съдът се е произнесъл с решение №490/24.09.2013г, и е отхвърлил жалбата. Настоящето дело е образувано след отмяна на решение №490/24.09.2013 г. с решение №6329/13.05.2014 г. по дело №15172/2013 по описа на ВАС и делото е върнато на друг състав на Административен съд-Плевен за ново разглеждане. За да отмени изцяло решението, ВАС е приел, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно мотивите на ВАС, по делото не се спори по факта, че по силата на Заповед № 101 от 29.04.1996 г. на кмета на община Кнежа (л.15 от дело 630/2013) на Б.Б. е отстъпено право на строеж на жилищна сграда и селско-стопански постройки (ССП) върху държавна (тогава) земя, за което той е заплатил в брой сумата от 37 760 лева (л.14 от дело 630/2013). Не се спори и по факта, че в чл. 2, б. „а” от Договор за отстъпване на право на строеж с дата 29.04.1996 г. е предвидено да се построи жилищна сграда „в срок от пет години от датата на одобряване на заповедта и по одобрен архитектурен проект” (л.16 от дело 630/2013). Страните не спорят и по факта, че до 05.11.2012 г. в дворното място няма изградени постройки, т.е. правото на строеж не е реализирано. В този смисъл е приложения по дело 630/2013 Констативен протокол, съставен от комисия, назначена със заповед № 651 от 02.11.2012 г. на кмета на община Кнежа (л.18 и л.19 от дело 630/2013), а и изложеното в жалбата на г-н Б. *** (л.3 от дело 630/2013). От доказателствата по дело 630/2013 обаче не става ясно дали и кога на г-н Б. е издадено разрешение за строеж; дали и кога е бил одобрен проект за изграждане на жилищна сграда и ССП. В разпоредбата на чл. 67 от Закона за собствеността /ЗС/ е предвидено, че правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. Със ЗИД на ЗС (ДВ, бр. 33/1996) е отменена ал. 2 на чл. 67 от ЗС, като по този начин ал. 1 на текста – за погасяване на правото на строеж, ако не бъде упражнено в продължение на пет години, се прилага независимо от това чия собственост е земята. (До това изменение за държавни и общински имоти, е бил предвиден специален ред за отнемане.). Съставът на ВАС е приел, че правото се погасява автоматично, по силата на правната норма на самия закон - ЗС, без необходимостта да се издава изричен административен акт по отнемане или установяване на погасяването по съдебен ред. Но началният момент, от който следва да се зачита срока по чл. 67 от ЗС за упражняване на учреденото право на строеж не е формалната дата на сключване на договора, а момента от който е дадено строително разрешение, като условие за започване на строителството. Това е така, тъй като от този момент е обективно възможно да се реализира строителство. В случая нито административният орган, нито първоинстанционният съд са установили има ли и на коя дата е издадено строително разрешение, или на коя дата е бил одобрен проект за изграждане на жилищната сграда и ССП, нито подадено ли е било искане за издаването им и от коя дата. След като този факт не е установен, изводът на Административен съд - Плевен, че срокът по чл. 67 от ЗС е изтекъл, а правото – погасено е необоснован. По така изложени мотиви е отменил решението и е върнал делото на друг състав с указание за изясняване на този въпрос и постановяване на ново решение.

От жалбоподателя Б. нито в определения срок, нито след това са постъпили преписи на исканите документи.

С подадената до Административен съд-Плевен жалба, по която е образувано адм.д.№ №630/2013г жалбоподателят е поискал Заповед № 254 от 11.06.2013 г. на Кмета на Община Кнежа, с която е иззет имот УПИ ХVІІІ-4004, находящ се в кв. 203 по ЗРП на гр. Кнежа , представляващ празно дворно място от 944 кв.м. да бъде отменена изцяло. Посочил е, че същата е издадена от административния орган неправилно на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС, тъй като не е осъществен фактическия състав на разпоредбата. Смята за безспорно обстоятелството, че имотът е частна общинска собственост. Твърди, че в желанието си да установи владение върху имота, административният орган е издал предходна заповед за отнемане правото на строеж. След оспорването на този заповед по съдебен ред, същата е оттеглена от органа и по тази причина съдебното производство е било прекратено. С оспорената заповед № 254/11.06.2013 г. се преследва същата цел – установяване на владение върху имота. Твърди, че поради липсата на промяна в имота, субектите и намерението - установяване на владение върху имота, процедурата по чл.65, ал.1 от ЗОС е неприложима. Твърди, че няма доказателства, че правото на строеж е погасено по давност, а и кметът на общината не може да се позовава на погасителна давност с административен акт /в този смисъл ТР №1/04.05.2012 г. по ТД №1/2011 г. ОСГК на ВКС/, още по малко в административния процес или пред административен съд. Твърди, че погасилото се право на строеж през 2001 г. го е придобил отново по давност на основание чл.55 във вр.чл.79 от Закона за собствеността /ЗС/.

След образуване на настоящето дело, с Определение №526/20.05.2014 г.,и в изпълнение на задължителните указания на ВАС, от настоящия съд на Кмета на община Кнежа е указана доказателствената тежест за установяване на фактическите основания и изпълнение на законовите изисквания при издаване на оспорената заповед; на същия е указано, в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи заверен препис от издадено на жалбоподателя строително разрешение, доказателства на коя дата е бил одобрен проект за изграждане на жилищна сграда и други постройки, съгласно сключения с Б.Х.Б. договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя и издаденото му удостоверение №АБ-94-Б-2/29.04.1996 г. за признато право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрения, както и да представи доказателства за подавано от Б. искане за издаване на горните документи и от коя дата.

Със същото определение на жалбоподателя е указано в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи заверен препис от издаденото му строително разрешение, доказателства на коя дата е бил одобрен проект за изграждане на жилищна сграда и други постройки, съгласно сключения договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя и удостоверение №АБ-94-Б-2/29.04.1996 г. за признато право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрения, както и да представи доказателства за подавано от него искане за издаване на горните документи.

От кмета на община Кнежа в определения срок е постъпило удостоверение /л.8/, съгласно което от 29.04.1996 г. до 27.05.2014 г. Б.Х.Б. *** за процедура по изграждане на жилищна сграда и ССП – одобряване на проект за изграждане на жилищна сграда и ССП, издаване на строително разрешение във връзка със Заповед №101 от 29.04.1996 г. на Кмета на община Кнежа, с което му е отстъпено право на строеж на жилищна сграда и ССП за имота по заповедта, съответно (не е подавал) всички съпътстващи и изискуеми от закона книжа и документи, и не е издавано такова разрешение от община Кнежа. Постъпило е и писмено становище /наименовано молба – л.7/, от упълномощения адв. Б., в което се сочи, че всички необходими правни и фактически действия по отношение реализиране на строежа е следвало да се извършат от суперфициара Б., а същият не е инициирал никакви действия по започването на строежа. Сочи, че никой не може да черпи права от своята недобросъвестност /ТР №1 от 04.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. №1/2011/. По същество, чрез адв. Б. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Навежда довод, че делото е върнато от ВАС за събиране на доказателства имало ли е разрешение за строеж и подавано ли е искане. От представеното удостоверение е видно, че лицето не е подавало и не е инициирало производство по искане за издаване линия за строеж, строителни книжа. Такива доказателства няма в общината, жалбоподателят също не е представил такива. Счита, че с оглед липсата им правото на строеж е погасено по давност. Поддържа доводите в писмената защита по предходното дело, и моли за присъждане на всички направени разноски от доверителя му.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№ АБ-94-Б-2/05.03.1996 г. до Кмета на Община Кнежа, Б.Х.Б. *** е поискал да му бъде предоставено празно дворно място за построяване на жилище /л.13 от дело 630/2013/. Със заповед №101/29.04.1996 г. /л.15 от дело 630/2013/ Кметът на общината на основание чл.103, ал.4 от Наредбата за държавните имоти и подадената молба, нарежда да се отстъпи правото на строеж върху държавна земя, представляваща парцел ХVІІІ от кв. 203 по регулационния план на гр. Кнежа. Въз основа на заповедта е изготвен договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя /л.л.8,9 от дело 630/2013/. От същия е видно, че имотът е с площ от 944 кв.м., а дължимата сума за правото на строеж в размер на 37760.00 лева /неденоминирани/ е заплатена изцяло. В същия договор Б. се е задължил да построи жилищна сграда в срок от пет години от датата на одобряване на заповедта и по одобрен архитектурен проект. Въз основа на договора е издадено и удостоверение за признатото право на строеж /л.14 от дело 630/2013/. С акт за частна общинска собственост /АЧОС/ №67 от 16.03.1998 г., вписан на 10.02.2011 г. /л.11 от дело 630/2013/ е посочено, че празно дворно място с площ от 944 кв.м. в кв. 203, парцел ХVІІІ пл.№4004 по рег. план на гр. Кнежа е общинска собственост, като върху имота има предоставено право на строеж на Б.Х.Б..

Със заповед №651/02.11.2012 г. Кметът на общината е назначил комисия, която да направи оглед и да установи реализирано ли е правото на строеж на дворни места, включително и това, предоставено на настоящия жалбоподател /л.18 от дело 630/2013/. Комисията със констативен протокол /КП/ от 05.11.2012 г. /л.19 от дело 630/2013/ е констатирала, че правото на строеж не е реализирано за посочените имоти, включително и за процесния. Въз основа на КП със заповед № 657/06.11.2012 г. /л.7 от дела 630/2013/ е отнето правото на строеж. Същата заповед за отнемане правото на строеж е оспорена от Б. по съдебен ред, като по образуваното дело с молба /л.6 от дело 630/2013/ Кметът на община Кнежа е оттеглил тази заповед, поради което с определение № 3/03.01.2013 г. по административно дело №952/2012 г. на Административен съд – Плевен /л.5 от дело 630/2013/ жалбата на Б. е оставена без разглеждане, а делото – прекратено.

С уведомление изх.№94-00-507/30.05.2013 г. /л.22 от дело 630/2013/ Б. *** започва административна процедура по чл.65, ал.1, предложение първо от ЗОС затова, че Б. владее процесния имот без основание, тъй като учреденото право на строеж не е реализирано в законовия срок от 5 години и същото е погасено. Даден е срок до 09.06.2013 г. да се предоставят доказателства, въз основа на които се владее имота, а ако Б. не разполага с такива – да го освободи, като е информиран, че в този случай на 11.06.2013 г. ще бъде издадена заповед за изземване на имота. На дата 30.05.2013 г. Б. е отказал да получи уведомлението, което е удостоверено с подписа на двама свидетели, видно от отбелязването на самото уведомление. На 11.06.2013 г. е издадена процесната заповед №254/11.06.2013 г. /л.23 от дело 630/2013/, като видно от отбелязването на самата нея е получена от адресата Б. същият ден . На 11.06.2013 г., видно от протокол на л.л.24,25 от дело 630/2013, имотът е бил иззет, като Б. не е присъствал. На 20.06.2013 г. е подадена жалбата срещу тази заповед до съда, видно от вх.№ на органа. От представеното удостоверение изх. № 1102/27.05.2014г. на Кмета на Община Кнежа /л.8 от настоящето дело/ е видно, че от 29.04.1996 г. /датата на договора за отстъпване правото на строеж/ до 27.05.2014 г. /датата на издаване на удостоверението/ Б.Х.Б. *** за процедура по изграждане на жилищна сграда и ССП – одобряване на проект за изграждане на жилищна сграда и ССП, издаване на строително разрешение във връзка със Заповед №101 от 29.04.1996 г. на Кмета на община Кнежа, с което му е отстъпено право на строеж на жилищна сграда и ССП за имота по заповедта, съответно (не е подавал) всички съпътстващи и изискуеми от закона книжа и документи, и не е издавано такова разрешение от община Кнежа.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед №254/11.06.2013 г. е издадена от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, а именно Кмета на Община Кнежа.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена фирма и съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 59 от АПК, включително фактическо и правно основание за нейното издаване. Съдът констатира, че в процесната заповед е посочено, че подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Плевен в 14-дневен срок. Погрешното посочване на компетентния съд не представлява съществено процесуално нарушение, което да води до такава незаконосъобразност на административния акт, че да обуславя неговата отменяемост. Следва да се отбележи, че този недостатък на заповедта не е нарушил правото на защита на оспорващия, който своевременно е реализирал правото си на жалба до компетентния съд.

Настоящият състав намира, че при издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила. Обстоятелствата, които са фактическо основание за издаване на оспорения административен акт, са установени при извършена проверка от служители на общинската администрация, за което е съставен констативен протокол. Видно от доказателствата по делото, оспорващият е бил уведомен за започване на производство по издаване на процесната заповед, с което са изпълнени изискванията на чл. 26 от АПК. Същият не може да черпи права от отказа си да получи уведомлението за започване на производство по издаване на процесната заповед. Дадена му е възможност за представи възражение, от което право той не се е възползвал.

Относно спазване на материалноправните разпоредби на закона, настоящият състав съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината.

По силата на горната разпоредбата, заповедите за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: имотът, който се изземва да е общински и същия да се владее или държи без правно основание, да не се ползва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала.

В конкретната хипотеза, за да съответства на материалноправната разпоредба, оспорената заповед следва да е издадена при наличието на две предпоставки - процесният имот да е общинска собственост и да се държи (ползва) от лице без правно основание.

По отношение на първата предпоставка, настоящият състав намира, че безспорно по делото е установено, а и този факт не се оспорва от страните в производството, че недвижимият имот, чието изземване е разпоредено с оспорената заповед, към момента на нейното издаване е имал статут на частна общинска собственост. Видно е от АЧОС №67 от 16.03.1998 г., вписан на 10.02.2011 г. /л.11 от дело 630/2013/ празно дворно място с площ от 944 кв.м. в кв. 203, парцел ХVІІІ пл.№4004 по рег. план на гр. Кнежа е частна общинска собственост, като върху имота има предоставено право на строеж на Б.Х.Б.. Следва да се отбележи, че актовете за общинска собственост са официални писмени доказателства, установяващи правото на собственост, които се ползват с материална доказателствена сила, и които съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОС нямат правопораждащо действие, а само констатират вече възникнали права.

Спорно между страните по делото е наличието на втората предпоставка по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, а именно държи (ползва) ли Б.Х.Б. без правно основание недвижимия имот, предмет на процесната заповед.

Не се спори по делото, че с договор от 29.04.1996 г. е отстъпено право на строеж на Б.Х.Б. за строителство на жилищна сграда и ССП върху общинска земя, съставляваща парцел ХVІІІ от кв. 203 по регулационния план на гр. Кнежа.

Правото на строеж е ограничено вещно право, по силата на което едно лице може да построи сграда върху чужда земя и да стане изключителен собственик на постройката (чл. 63, ал. 1 от ЗС). Обемът на правото на строеж се определя от рамките на договора, с който правото е учредено.

Съгласно  чл. 67, ал. 1 от ЗС, правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на пет години. Нито в ЗС, нито в ЗОС към датата на издаване на заповедта, а и към настоящия момент е предвидена възможност за отнемане на суперфицията от титуляра на правото по административен ред. Съобразно практиката на ВАС, давността за погасяване на правото на строеж започва да тече от датата на сключване на договора, ако от този момент няма обективни пречки за извършване на строителството, а ако има такива, от датата на тяхното отстраняване. Видно от представеното пред настоящия съд удостоверение, Б. по никакъв начин не е инициирал започване на строеж. След като Б. не е поискал издаване на разрешение за строеж, не е внесъл и по тази причина не е одобряван архитектурен проект, давността следва да тече от датата на която е сключен договорът за учредяване правото на строеж. Именно Б. е следвало да предприеме необходимите за реализиране на строежа правни и фактически действия, което не е направил. След като не ги е извършил, давността следва да тече от датата на сключване на договора за учредяване право на строеж, тъй като е осуетил условието на договора, предвиждащо тази давност да тече от одобряването на архитектурния проект. Договорът, с който е отстъпено правото на строеж е от 29.04.1996 г. и би следвало да се приеме, че правото на строеж е погасено на 29.04.2001 г. По делото няма нито твърдения, нито доказателства за това срокът да не е могъл да тече поради законова забрана или поради пречки, създадени от ответника или трети лица. Тъй като давността в гражданското право не се прилага служебно /чл.120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)/, за да се счете същата за изтекла, е необходимо изявление на насрещната страна. Такова изявление е направено с уведомлението, приложено на л.22 от дело 630/2013. От момента на достигане на това уведомление до адресата – настоящ жалбоподател, въпреки отказа му да го получи, правото на строеж е погасено по давност.

Съдът намира, че погасяването на правото на строеж настъпва по силата на закона, ако в уговорения срок не е построена сграда в груб строеж и насрещната страна след изтичането на петгодишния срок е направила съответното възражение. Правото на оспорващия е погасено автоматично след направата на възражението, по силата на закона - ЗС, без да е необходимо да се издава изричен административен акт по отнемането му или това погасяване да следва да се установява по съдебен ред.

Видно от доказателствата по делото, към 05.11.2012 г. отстъпеното право на строеж не е било реализирано /л.19 от дело 630/2013/. По делото не са представени доказателства, през този период да са били налице обективни пречки за започване и завършване на строителството на обекта, за който е учредено правото на строеж. Към този момент, а и до издаване на заповедта, дори не е поискано издаване на разрешение за строеж от страна на Б.. От данните по делото се установява, а и не се спори между страните, че и към настоящия момент жилищната сграда и ССП, за които е учредено правото на строеж, не са реализирани. Следователно срокът за извършване на строежа е изтекъл на 29.04.2001 г., към който момент той не е извършен в груб строеж (каквато е константната практика на ВАС). Под понятието "груб строеж" следва да се разбира изпълнени ограждащи стени и покривът на сградата, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи на основното застрояване (§ 5 т. 46 от ДР на ЗУТ ).

Предвид изложеното, съдът намира, че е налице и втората предпоставка, че общинският имот се държи без правно основание, поради което оспорената заповед на Кмета на община Кнежа е издадена при наличието на двете кумулативно свързани предпоставки по чл. 65 ал. 1 от ЗОС и в съответствие на материалния закон.

Процесната заповед е съобразена и с целта на закона, а именно да се даде възможност на страните да упражняват в пълен обем правата си на собственост.

По отношение другите твърдения в жалбата съдът съобразява следното:

С отмяната на чл.67, ал.2 от ЗС е премахната възможността да се отнеме правото на строеж с административен акт. Но не е премахната възможността за позоваване на изтекла давност, право на което позоваване има всеки, учредил право на строеж, включително и общината, когато участва в гражданския оборот и го е извършила. По тази причина издаването на оттеглен впоследствие административен акт, отнемащ правото на ползване, не може да лиши общината от правото и да направи възражение за давност. Още повече, че административният акт е издаден от кмета на общината като административен орган, а уведомлението за погасяване по давност на правото на строеж от община Кнежа, представлявана от кмета, т.е. липсва идентичност на субектите. Освен това погасяването по давност на правото на строеж не може да се приравни с възстановяване на владението. Правото на строеж и владението са различни правни институти, които не се припокриват.

Разпоредбата на чл.156, ал.3 АПК не е приложима в случая. Процесната заповед е издадена на различно правно основание – чл.65, ал.1 от ЗОС, в сравнение с оттеглената заповед №657/06.11.2012 г. Същите имат и различен предмет – процесната нарежда изземване на общински имот, държан без правно основание /на отпаднало правно основание/, а оттеглената заповед №657/06.11.2012 г. е отнемала право на строеж.

Жалбоподателят неправилно смята, че може да се придобие право на строеж по давност, без да е налице построена сграда. Правото на строеж представлява право да се притежава сграда на чужда земя. Ако такава не е построена, същото не може да се придобие. Видно от ТР №1/2012 по ТД №1/2011 на ОСГК на ВКС: “Чл.67 ЗС определя петгодишен срок, в който следва да се упражни правото на строеж и постановява, че при бездействие на суперфициаря то се погасява по давност. Очевидна е целта на закона да стимулира суперфициара да реализира своето ограничено вещно право, което обременява имота на собственика и да не допусне то да съществува без да има предвидимост и яснота дали ще бъде упражнено и в какъв срок, тъй като общото правило е, че вещните права не се погасяват по давност и се изгубват съгласно чл. 99 ЗС само ако друг ги придобие или собственикът се откаже от тях.” ….”Следователно понятието „упражняване“ на правото на строеж, употребено в чл. 67 ЗС, следва да се тълкува в смисъл на реализиране на правомощието, чрез което се постига крайната цел - придобиване на суперфициарна собственост.”

След като не е предприел никакви действия, с които да реализира построяване на сграда на чужда земя, жалбоподателят няма как да придобие право на строеж по давност.

Мотивиран от горното, съдът намира, че оспорената заповед на Кмета на община Кнежа е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, мотивиран и издаден в съответствие на административно производствените правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с целта на закона, поради което жалбата на Б.Х.Б. *** следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Настоящето съдебно решение е съобразено със съдебната практика - Решение № 30 от 29.01.2009 г. на АдмС - Плевен по адм. д. № 1086/2008 г., потвърдено с Решение № 1323 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3857/2009 г.

При този изход на делото претенциите на ответника за присъждане на всички направени разноски са основателни. Направени са разноски за адвокат – уговорено и заплатено възнаграждение в размер, както следва: по дело №630/2013 (л.36 от това дело) – 200 лева; по дело №15172/2013 по описа на ВАС – 200 лева (л.10 от това дело); по настоящето дело №434/2014 – 400 лева (л.9). Общият размер на всички разноски е 800 лева.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Х.Б. *** против Заповед № 254/11.06.2013 г. на Кмета на Община Кнежа.

ОСЪЖДА Б.Х.Б. ***, ЕГН ********** *** сумата от 800 /осемстотин/ лева като разноски по дела: № 630/2013 по описа на настоящия съд, №15172/2013 по описа на ВАС и по настоящето дело №434/2014.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :