ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 602

гр.Плевен, 03.06.2014 год.

Административен съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №433 по описа за 2014 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба от С-НЕТ ЕООД с адрес гр.Плевен, ул „Цар Калоян” №14, с ЕИК 114046699, представлявано от С.Т.Т., против мълчалив отказ за извършване на административна услуга на отдел ТСУ и С-Община Плевен.

В жалбата не се сочат конкретни пороци на обжалвания мълчалив отказ, а се изразява общо недоволство от работата на администрацията. Формулирани са следните искания: „Отмяна на МО на АМ”; Разпределението на настоящото дело да стане в присъствие на жалбоподателя, като се постави куп от обърнати листчета с имената на свободните съдии и му бъде предоставена клавиатура, на която жалбоподателят да натисне клавища за избор; обезщетяване за загубен труд по тарифата за максимален адвокатски хонорар, тъй като е положил усилия като правен защитник на представляваното от него дружество; възстановяване на таксата; максимални глоби за разиграването на съда; съдът да разпореди предварително изпълнение с цел „охрана на имущество, защото въздушните кабелни мрежи на дружеството били изрязани. Допускането на предварителното изпълнение според жалбоподателя следва да се изразява в осигуряване на наем на къщата в размер на 270 лева, в която е разположена апаратурата ; осигуряване на две заплати на техници за поддръжка на инфраструктурата в града в размер по 300 лева за всеки; осигуряване на средства за транспорт, телефон, осветление, интернет, консумативи и отопление на офиса, и ток захранващ усилватели по мрежата в размер на 330 лева.

Жалбата е оставена без движение за внасяне от страна на жалбоподателя на държавна такса по сметка на Административен съд Плевен в размер на 50 (петдесет) лева и представяне по делото платежния документ; за представяне на препис от жалбата за ответната страна; за подписване на жалбата със саморъчен подпис, респ. да доказване наличието на електронен подпис; ясно и конкретно посочване на обстоятелствата, на които се основават формулираните искания, и уточнение в какво се състои незаконосъобразността на оспорения мълчалив отказ; уточнение дали претендираното допускане на „предварително изпълнение” съставлява искане за допускане на предварително изпълнение на постановения мълчалив отказ по смисъла на чл.167 от АПК и с оглед на какви обстоятелства е поискано по смисъла на същия текст. На жалбоподателя е указана отговорността при неизпълнение в срок на горните указания, а именно-че делото ще бъде прекратено.

В указания от съда срок жалбоподателят не е подписал приложената по делото на л.2-3 жалба, но е представил друг екземпляр на подписана жалба, като е уточнил по т.2 от уточнителна молба с вх.№1730/29.05.2014 год., че представя препис на жалбата (вероятно препис за ответната страна); представил е квитанция за платена такса за образуване на делото в размер на 50 лева по сметка на АС Плевен и е уточнил следното: „Незаконосъобразността се състои в НЕТЪРПИМОТО и от мен, и от колегите ми, и от Обществото, а и от ПРАВОТО (чиито защитници сте вие) МЪЛЧАНИЕ на Административните ОРГАНИ!”. Твърди още, че е поискал извършването на предлагана административна услуга, която се финансира от гражданите, в т.ч. и от жалбоподателя, от администрация, която е съсипала и продължава да съсипва съдбите на множество хора и фирми.

По отношение на искането за предварително изпълнение моли докато приключи делото, общината да дава на жалбоподателя поне част от изброените средства за охрана.

Въз основа на изисканата от съда преписка от община Плевен, по делото са постъпили писмени документи, от които се установява следното:

Жалбоподателят е подал Заявление с вх.№ТСУ и С 26-4567-2/06.03.2014 год. до община Плевен за „удостоверяване на факт с правно значение-наличието на единен строеж от 4-а категория”. Поискал е спешно да се сформира комисия от млади хора, които да се качат до няколко равни блокови покрива, и да имат модерни знания по въпроса какво е това кабелна телевизия, за да идентифицират два единни строежа, състоящи се от по няколко въздушни кабелни отсечки. Строежите са от 4 категория според жалбоподателя. Посочил е, че се касае за два района, като е описал 4 конкретни строежа, представляващи въздушни кабелни електронни съобщителни мрежи.

На подаденото заявление е отговорено с писмо №ТСУ и С 26-4567-2/23.04.2014 год. от Началник отдел СТИ, че е извършена проверка на част от въздушни кабелни мрежи, която е основание за започване на процедура по чл.224А и чл.225А от ЗУТ срещу неизвестен извършител. Поискано е съдействие от жалбоподателя в случай, че има данни за извършителя на констатираното нарушение или ако е заинтересовано лице по някой от изброените случаи, да уведоми община Плевен.

По повод горното писмо е последвало уточнение от страна жалбоподателя (л.20), в което същият е препоръчал на органа извършването на определени действия в определена поредност и е указал няколко начина за откриване извършителите на строежите.

Няколко дни след това уточнение е последвало подаването на жалба до АС Плевен против мълчаливия отказ за извършване на административна услуга, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При така установените факти, съдът намира подадената жалба за недопустима по следните съображения:

Следва да се посочи на първо място, че в подадената уточнителна молба жалбоподателят не е отстранил констатираните от съда нередовности, като не е посочил в какво се състои незаконосъобразността на т.нар. „мълчалив отказ” на административния орган за извършване на административна услуга.

От изпратената от община Плевен и развила се между страните кореспонденция, може да се формира извод, че се касае за подаден от жалбоподателя сигнал до органите на община Плевен, компетентни да констатират незаконни строежи и да предприемат съответни действия по тяхното спиране, забрана за достъп до строежа и премахване-правомощия, регламентирани с разпоредбите на чл.224А и чл.225А от Закона за устройство на територията. Сигналът е в смисъл, че са налице конкретно описаните в заявлението до органа строежи, на които следва да се извърши проверка. Видно е , че органите на община Плевен са извършили проверка и са посочили, че констатациите от тази проверка са основание за започване на производства по смисъла на чл.224А и чл.225А от ЗУТ срещу неизвестен извършител. Няма данни дали такива производства са започнали, респ. не са налице данни същите да са завършили с издаване на заповеди за спиране или премахване на незаконни строежи.

На първо място настоящият състав на съда намира, че не е налице административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, нито изричен, нито мълчалив такъв. Липсва годен за съдебно обжалване административен акт, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. След подаването на сигнал от жалбоподателя, единствено в дискрецията на специализирания орган – в случая на кмета на общината (който с изменението на ЗУТ от ДВ, бр.82/2012 год. е компетентен да издава заповеди за премахване и спиране на незаконни строежи от четвърта до шеста категория), е да издаде заповед по смисъла на чл.224а или чл.225а от ЗУТ при наличие на изискуемите фактически основания, като отказът да се приложи материалния закон по искане, с което е сигнализиран, не представлява индивидуален административен акт. Отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице, когато хипотезата на правна норма свързва с настъпването на определени факти възникването (за администрацията) на задължение да издаде акт с определено от нормата съдържание, на основание -заявено от жалбоподателя искане. Конкретно в случая - не съществува норма нито в ЗУТ, нито в друг закон, която да задължава кмета на общината да се произнася по искания за проверка и съответно-премахване или спиране на незаконни строежи. При упражняване на правомощията си по чл.224а и чл.225а от ЗУТ този орган не е обвързан от наличието или липсата на сигнал за незаконно строителство - той действа служебно, тъй като Общината не е правораздавателен орган и няма за непосредствена цел защитата на права на граждани или юридически лица, която чл. 117, ал. 1 КРБ възлага на съдебната власт. Затова органите на съответната община не са задължени да издават, при постъпило искане, актове за премахване или спиране на строежи. Ерго- органите на общината не са задължени да извършват и проверки и да назначават т.нар. от жалбоподателя комисии за извършване на проверки в тази насока. При липсата на възможност Кметът на общината да бъде правно задължен да извърши проверка за законност на даден строеж, настоящият състав на съда намира, че не е налице подлежащ на обжалване отказ, бил той изричен или мълчалив. Такъв не е имало нито по критериите на общата клауза, нито по тези на специалната - чл. 214 ЗУТ, който в т. 3 сочи като индивидуални административни актове само заповедите за спиране, за забрана ползването и за премахване на строежи, но не и отказите за издаване на такива, независимо дали са изрични или мълчаливи. На още по-голямо основание не е ИАА и отказът да се извърши проверка от компетентните органи в тази насока, която проверка от друга страна съставлява част от процедурата по издаване на заповедите по чл.224а и чл.225а от ЗУТ (ал.2 и на двата текста) и като такава на основание чл.21, ал.5 от АПК не подлежи на самостоятелно оспорване. Нормата е специална и не предвижда обжалване на отказите - изрични или мълчаливи-за издаване на такива актове. Тези актове не попадат и в предметния обхват на т. 1 от чл. 214 ЗУТ, която е обща норма и при наличието на специалната разпоредба на т.3 от същия текст е неприложима. И ДНСК, и съответната община не са задължени да издават по искане на граждани и организации актове за премахване или спиране на незаконен строеж, нито да извършват проверки с оглед констатиране на такива.

На следващо място, въпреки наименованието си –заявление за удостоверяване на факт с правно значение (поставило началото на производството пред община Плевен), същото би могло да се разглежда като сигнал по смисъла на чл.107, ал.4 АПК, доколкото в него се излагат твърдения за наличие на изградени въздушни кабелни електронни съобщителни мрежи, каквито не са допустими съобразно чл.286 от ЗЕС . Няма как да се формира мълчалив отказ по заявлението, доколкото органът няма задължение да се произнесе по същото, представляващо сигнал по своята правна същност, с административен акт. От друга страна, дори и да е налице произнасяне по сигнала на основание чл.123, ал.1 АПК, производствата по сигнали, са изцяло административни и по отношение на тях не е предвиден съдебен контрол предвид разпоредбата на  чл. 124, ал. 2 от АПК.

Ето защо подадената жалба се явява недопустима за разглеждане по същество, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Поради недопустимост на производството, недопустимо се явява и искането за допускане на предварително изпълнение на постановения „мълчалив отказ”.

Воден от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от С-НЕТ ЕООД с адрес гр.Плевен, ул „Цар Калоян” №14, с ЕИК 114046699, представлявано от С.Т.Т., против мълчалив отказ за извършване на административна услуга на отдел ТСУ и С-Община Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за допускане на предварително изпълнение на постановения „мълчалив отказ”.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №433 по описа на Административен съд гр.Плевен за 2014 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори с частна жалба в 7 дневен срок от съобщението, че е изготвено пред ВАС на РБ.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

С Ъ Д И Я: