Р E Ш Е Н И Е

321

гр.Плевен, 18 Юни 2014 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                                   

        Председател: Юлия Данева

                                                        Членове: Цветелина Кънева

                                                                        Катя Арабаджиева

При секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 429 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение №327 от 07.04.2014г., постановено по НАХД №280 по описа за 2014г., Районен съд-Плевен е потвърдил Наказателно постановление №КД-01-04-010/22.01.2014г. на Директора на Регионална здравна инспекция-Плевен, с което на „Тим Комерс-68” ООД гр.Плевен, представлявано от М.И.Н., на основание чл.218 ал.3 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв., за нарушение на чл.56 ал.1 от Закона за здравето.

            Срещу решението е подадена касационна жалба от „Тим Комерс 68” ООД, чрез адв.И.А. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен.  Сочи се, че субекти на отговорност могат да бъдат физически лица, ЕТ и ЮЛ, като юридическото лице с оглед неговата правна фигура не може да бъде извършител на активно действие-тютюнопушене, а санкциониране на допустители в ЗЗ не е предвидено. В тази връзка се счита, че наказващият орган е санкционирал несъставомерно деяние, а съдът е възприел деянието като извършителство, поради което е постановил порочно решение. На следващо място се сочи, че не може да се даде вяра на твърденията на свидетелката и актосъставителя, че възприетите угарки или фасове са от тютюневи изделия, тъй като липсват иззети от органа доказателства, на които да се направят изследвания за наличието, респ. липсата на тютюнево изделие. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендират се и разноски по делото.

От ответника в настоящето производство – Регионална здравна инспекция - Плевен не е депозирано възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание за касатора – „Тим Комерс 68” ООД се представлява от адв.А., който поддържа касационната жалба на заявените в нея основания. Сочи отново, че не са иззети доказателства, от които да се направи еднозначен извод, че съдържащото се в пепелниците са фасове на цигари. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът – Регионална здравна инспекция - Плевен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 25.12.2013г. длъжностни лица на РЗИ-Плевен извършили проверка в търговски обект – Кафе-аператив „Кадифе”, експлоатиран от „Тим Комерс 68” ООД, находящ се в гр.Плевен, ул.”Васил Левски” №152, представляващ закрито обществено място по смисъла на §1а б.”г” от ДР на Закона за здравето, при която установили, че в заведението се извършва тютюнопушене от клиенти, като на първия етаж на три от масите се извършва тютюнопушене от клиенти, които тръскали пепелта от цигарите в стъклени чаши с вода, а на бара пред клиентка която тютюнопуши също имало поставена такава чаша, в която имало угарки от тютюневи цигари. Установили още, че в хода на проверката една от сервитьорките започнала да събира стъклените чаши ползвани за пепелници. Констатираното е подведено като нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗдр., за което е съставен АУАН на ООД, стопанисващ обекта. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП. От правна страна съдът е приел, че в хода на проверката не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на НП. Счел е, че по делото безспорно е установено, че експлоатирания от ООД обект е обществено място по смисъла на закона, което е закрито по вид на изграждане. Приел е още, че нарушението е правилно квалифицирано и е доказано с всичките му съставомерни признаци, като правилно ООД е привлечено към отговорност, съобразно чл.218 ал.3 от ЗЗ. Приел е също, че определената санкция е съобразно пределите на закона и съответна на целите-да предупреди и превъзпита нарушителя. Воден от горните мотиви, съдът е потвърдил обжалваното НП.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на ООД, експлоатиращо обекта, в който се извършва тютюнопушене. Ето защо фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. 

По касационните възражения настоящия състав съобрази следното:

Констатираното деяние е описано ясно и точно както в АУАН, така и в НП, а именно, че в проверяваният обект, експлоатиран от ООД, представляващ закрито обществено място по смисъла закона, е установено, че се извършва тютюнопушене, като е посочено, че на първия етаж-от входа до бара, на три от масите и на бара клиенти тютюнопушат, като тръскат пепелта в стъклени чаши с вода, на бара пред клиентката, която тютюнопуши, също е поставена такава чаша , в която има угарки от тютюневи изделия. От изложеното следва извода, че в двата акта са посочени всички елементи от състава на нарушената норма на чл.56 ал.1 от ЗЗ.

Неоснователно е и възражението, че наказващият орган е санкционирал несъставомерно деяние, тъй като юридическо лице не може да бъде извършител на активно действие-тютюнопушене. АУАН е съставен на ООД за това, че в обекта стопанисван от него, който е закрито обществено място, е установено в нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗ да се извършва тютюнопушене от клиетни, като пепелта се тръска в стъклени чаши с вода, т.е. търговецът е създал условия за извършване на нарушение по ЗЗ в стопанисваното от него заведение. Санкционната норма, по която е наказан търговецът, е чл.218 ал.3 от ЗЗ, съобразно която се санкционира юридическо лице при извършено нарушение по чл.56 ал.1 от закона. АУАН е връчен на представляващия ООД М.Н., който в момента на връчване не е направил възражения в смисъл, че в заведението не се извършва тютюнопушене или че угарките и фасовете в стъклените чаши не са от тютюневи изделия. Такива възражения не са направени и от лицата, подписали протокола за извършена проверка, поради което направените констатации в този протокол не са оборени. Съдържанието в чашите и извършването на тютюнопушене от клиенти е възприето визуално от контролните органи в момента на проверката, като това е един от начините за констатиране на нарушението. Във връзка с последното е неоснователно възражението, че от проверяващите органи не е иззет за изследване материал от съдържащите се в чашите угарки, за да бъде установено наличието на тютюнево изделие. Следва да се посочи още, че нито в акта, нито в НП е използван терминът „допуска тютюнопушене”, за да се приеме, че АУАН е съставен в хипотезата на допустителство.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №327 от 07.04.2014г., постановено по НАХД №280 по описа за 2014г. на Районен съд-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.