ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 547
гр. Плевен , 11.06.2014 г.
Административен
съд-гр.Плевен, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в
състав: Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от
съдията Арабаджиева административно дело №424
по описа за 2014 год. на Административен съд-Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
В Районен съд
гр.Плевен е постъпила искова молба (л.3 от делото на ПРС) от С.Н.С. ***. В
същата се твърди, че от РПУ гр. Долна Митрополия е имал акт от 600 лева, връчен
му на 03.10.2012 г. от ст. А. Т и му е
иззето свидетелството за управление.
Твърди, че Т му е казал , че на
04.10.2012 г. до 09,00 часа ако плати акта,
да отиде в РПУ гр. Долна
Митрополия ще му върне свидетелството. Това сторил, но като отишъл, Т попитал
Началника на РПУ гр. Долна Митрополия и той му казал да не връща на С. свидетелството. След това ходил до КАТ, до РПУ и след 7 месеца получил свидетелството си от КАТ гр. Плевен. Твърди, че „той” (като не става ясно кого
визира) му попречил
на бизнеса и бил обезщетен 5 000 лева . Твърди още, че е подал молба на 03.09.2013 г. вх. № 20774/13
г. чрез Областния директор на МВР – гр. Плевен до РС – Плевен, която още „не е
тръгнала” до РС – Плевен –според ищеца нарочно бавят следствието, за да бъде
оправдан началника на РПУ – гр. Долна Митрополия. Сочи, че досега са открити 2 броя документи, че са му дали свидетелството, но това не отговаря на
истината. В заключение моли съда да „ ни
призовете на съд да ми се реши моя проблем”.
Подадена
е и следваща искова молба (на л.5 от делото на ПРС), в която е посочено, че
на 03.10.2012 г. му е отнето свидетелството за управление от ст. А.
Т от РПУ – гр. Долна Митрополия, затова че има
акт от 600 лева. Т му казал
като плати, да отиде на 04.10.2012 г. да му върне свидетелството. Х.
отишъл при него и той му казал, че
свидетелството не го дава Началникът на РПУ гр. Долна Митрополия. „С големи мъки” взел
от КАТ гр. Плевен свидетелството
към ІІІ. 2013 г., но за това
безпричинно забавяне е бил обезщетен 5 000 лева. В заключение моли съда да „ ни призовете на
съд да си получа обезщетението от Началника на РПУ – гр. Долна Митрополия,
който е бил през 03.10.2012 г.”.
Подадена е и
трета молба на л.2, наречена „допълнение към моята Искова молба срещу Началника
на РПУ – гр. Долна Митрополия – Х. С., че беше ми отнето свидетелството ми за
управление през ІХ.2012 г. и ми беше върнато ІІІ.2014 г. без никакви причини”.
Твърди, че свидетели са му ст. А. Т и
служителката на Наказателно деловодство от РПУ – гр. Долна Митрополия. Твърди,
че е писал молба чрез ГД на МВР – гр. Плевен № 20774 от 03.09.2013 г. до „Вас”.
Но още няма отговор и затова е принуден
да пише до Вас (ищецът вероятно визира съда).
Твърди, че ако отново не бъде уважена молбата му, ще пише на ВСС гр. София и ще помоли БНТ да
се запознае с неговия случай. Моли да му
се даде ход на молбата, за да не се стига до крайности. В тази трета по ред
молба моли съда да му назначи служебен адвокат, тъй като е пенсионер по болест
и не му стигат парите за лекарства.
По
тези описани по-горе молби в РС Плевен е
образувано гр.дело №1716/2014 год., по
което е постановено Определение
№22.04.2014 год., с което съдът е
прекратил производството по делото и е изпратил същото на настоящия
съд-Административен съд гр.Плевен. В определението е приел, че е постъпила
искова молба от С. против Началника на РУП Митрополия, в която се твърди
че са му причинени вреди вследствие на отнемане на свидетелството му за
правоуправление. Съдът изложил мотиви, че съдебната практика е последователна и
непротиворечива в разбирането си, че ЗОДОВ предвижда специален ред и условия за
обезщетяване на вреди от действията на административни органи и на правозащитни
органи в случаите, изброени в чл. 1
и чл. 2,
като разпростирането на този специален ред и за други, неуредени случаи е
недопустимо. Позовал се на разпоредбата на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, според която пред
административните съдилища подлежат на разглеждане искове за обезщетение за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, т. е. на дейност по упражняване на властнически
правомощия, свързани с възложените на тези административни органи и длъжностни
лица със съответен закон функции. Изложил мотиви, че съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете по ал. 1 се
разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. Правното
основание на иска и съответно компетентния съд /граждански или административен/
се определя въз основа на твърденията на ищеца в обстоятелствената част на
исковата молба. ПРС приел в мотивите на определението, че след като в случая се
твърди, че вредите са произтекли от дейността на държавен орган- Началник на
РУП Д.Митрополия, вследствие на отнето
свидетелство за управление на МПС, и този орган е посочен като ответник по
делото, искът следва да се квалифицира като такъв по чл. 1 ЗОДОВ.
Позовал се на съдебна практика, в която е прието, че отговорността за вреди от
действията на администрацията, направени във връзка с обжалване на издадени
наказателни постановления, които са били отменени от съда, се осъществява по
реда на чл. 1 ЗОДОВ. Съдът приел, че такъв е и настоящият спор,
поради което изпратил делото по подсъдност на настоящия съд.
С Определение
№517/19.05.2014 год. настоящият състав на съда е оставил без движение исковата
молба на С. с указания в 7 дневен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на АС Плевен в
размер на 10 лева и да представи квитанция за внесения депозит по делото; да
уточни в писмена молба четливо, ясно и
конкретно в какво се състои оплакването на ищеца пред съда и в какво се състои
искането му-дали претендира да му бъде изплатено вече присъдено му и от кого обезщетение в
размер на 5000 лева или претендира съдът
да му присъди обезщетение вследствие незаконосъобразното отнемане на
свидетелството му за управление, или от
късното връщане на същото или от друго
конкретно действие, или бездействие и на кого. В случай, че предявява искова
претенция, да посочи срещу кое юридическо лице е насочена същата, в какъв
размер са вредите, които претендира и за какъв период и в какво се състои
искането му до съда.
Във връзка с
искането за назначаване на служебен защитник на ищеца е указано в 7 дневен срок
от съобщението да представи доказателства, обосноваващи необходимостта от
предоставяне на служебен защитник.
С молба
вх.№1670/23.05.2014 год. ищецът е представил квитанция за платена такса за
образуване на делото.
С молба
вх.№1705/27.05.2014 год. ищецът е уточнил следното: Без да пояснява е написал
„против Началника на РПУ Д.Митрополия Х. С.”. Посочил е, че с Наказателно
постановление №511/2012 год. е запознат на 03.10.2012 год. и на 04.10.2012 год.
сумата по НП е платена. Но въпреки това Началникът на РПУ Долна Митрополия не
иска да му върне свидетелството. Твърди, че от този тормоз се е разболял, като
му е определен 92% неработоспособност. Сочи, че този документ, в който пише, че
е получил свидетелството си на 30.11.2012 год. не „мой почерк”. Моли да се даде
ход на делото. Представя към молбата си
Удостоверение рег.№ППР-6464/08.05.2013 год. от сектор ПП в уверение на
това, че лек автомобил „Мерцедес Ц 200” с описани индивидуализиращи данни е бил
спрян от движение по желание на собственика и до датата на прекратяване на
регистрацията-05.02.2013 год. не е пускан в движение; Заповед №511/24.08.2012
год. за прилагане на принудителна административна мярка-временно отнемане на
свидетелство за управление до отпадане на основанието; вносна бележка за платена глоба по НП
№511/2012 год.; решение по канд №171/2013 год. на АС Плевен , с което е
оставено в сила решение по нахд №2839/2012 год.на РС Плевен, с което е
потвърдено НП №511/2012 год.
Моли да
бъде призован ст.А.Т от РПУ Долна Митрополия и двете жени от наказателното
деловодство.
Поддържа искането си назначаване на служебен
адвокат. Иска да бъде освободен от всички такси, тъй като е болен, не му стигат
парите за лекарства. Представя ЕР №0119
от 006/13.01.2014 год.
С
Определение №577/29.05.2014 год. настоящият състав на съда е оставил без
разглеждане искането на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса,
оставил е без уважение искането за предоставяне на правна помощ и е оставил без
движение исковата молба за поправяне на констатирани от съда и неотстранени от
ищеца от нередовности на ИМ, въпреки неколкократно дадената възможност за това.
Настоящият състав на съда е приел, че ищецът не е уточнил конкретно в какво се
състои искането му до съда. Предвид представените писмени доказателства - Удостоверение рег.№ППР-6464/08.05.2013 год.
от сектор ПП в уверение на това, че лек автомобил „Мерцедес Ц 200” с описани
индивидуализиращи данни е бил спрян от движение по желание на собственика и до
датата на прекратяване на регистрацията-05.02.2013 год. не е пускан в движение;
Заповед №511/24.08.2012 год. за прилагане на принудителна административна
мярка-временно отнемане на свидетелство за управление до отпадане на
основанието; вносна бележка за платена
глоба по НП №511/2012 год.; решение по канд №171/2013 год. на АС Плевен , с
което е оставено в сила решение по нахд №2839/2012 год.на РС Плевен, с което е
потвърдено НП №511/2012 год., съдът е приел, че най-вероятно се касае за
претенция за обезщетение за вреди затова, че на ищеца не е било върнато
своевременно свидетелството за управление на МПС, но това не е било посочено
изрично от ищеца. С Определение
№577/29.05.2014 год. на ищеца е предоставен нов 7
дневен срок, в който да уточни изрично : дали претендира обезщетение за вреди
от факта, че свидетелството му за управление на МПС е било отнето и не е било
своевременно върнато. В този случай да уточни за кой период претендира
обезщетение, в какъв размер и срещу кого предявява претенцията си. Ако
претенцията му е различна от предполаганата от съда, да посочи какво претендира
и от кого.
Същевременно
с горното определение всички подавани до момента искови и уточнителни молби и
постановените от съда определения са
изпратени на Началника на РУП гр.Долна Митрополия, за становище било ли е отнето свидетелството за
управление на МПС на ищеца, кога и на какво основание, върнато ли е и
кога; доказателства Заповед за ПАМ
№511/24.08.2012 год. обжалвана ли е и кога е влязла в законна сила; други
относими към претенциите на ищеца доказателства.
По
делото е постъпила Молба вх.№1829/04.06.2014 год. от ищеца, в която, във връзка
с постановеното от съда Определение №577/29.05.2014 год. е уточнил следното:
„Много се зарадвах, че сте ме разбрали какво искам от съда”. Поискал е да бъдат
призовани като свидетели А.Т и две служителки от РУП Долна Митрополия, както и
да се изследва почерка на документа върху който е написано, че служителката от
КАТ е върнала свидетелството на ищеца, и да се подложи на детектор на лъжата.
Твърди, че не е получил свидетелството си
през март 2013 год. Твърди, че Х.
С. е извършил престъпление по служба, а Пл.Петров и Директора на ОД на МВР
Плевен една година му бавят молбата до РС Плевен, и Началника на КАТ се
прикрепил към тях. Твърди, че „тези тримата” са извършили престъпление по чл.283 и чл.285, но няма веществени
доказателства, че са върнали свидетелството му в момента, в който е платил
глобата по НП, поради което моли и тримата да бъдат подложени на детектор на
лъжата. В заключение заявява, че ако не
бъде даден ход на делото му, ищецът ще бъде принуден да извърши тежко
криминално престъпление „спрямо мен”.
Същевременно
, от Началника на РУП Долна Митрополия е постъпило становище
вх.№1892/09.06.2014 год., в което е посочено, че СУМПС на С. е отнето на
03.10.2012 год., когато са му връчени лично срещу подпис ЗПАМ №511/12 год. и НП
№511/12 год., на основание чл.20, т.2 от Наредба №I-157/2002
год. Няма данни С. да е обжалвал заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка, НП 511/2012 год. е обжалвано и с решение на АС Плевен е
потвърдено. СУМПС е било върнато на
ищеца по надлежния ред, след като е отпаднало основанието за неговото отнемане.
Връщането е станало срещу положен от ищеца подпис.
При така
изложените от страните твърдения и събрани доказателства, настоящият състав на
съда намира, че ищецът не е поправил
нередовностите на исковата молба въпреки неколкократно предоставената му и от
настоящия съд , и от РС Плевен възможност, поради което производството по
делото на това основание следва да бъде прекратено.
С оглед
на приобщените доказателства и твърденията : 1. В молба вх.№1705/27.05.2014
год., в която е посочил , че с Наказателно постановление №511/2012 год. е
запознат на 03.10.2012 год. и на 04.10.2012 год. сумата по НП е платена, но
въпреки това Началникът на РПУ Долна Митрополия не иска да му върне
свидетелството и от този тормоз се е
разболял, като му е определен 92% неработоспособност и 2. В последно подаденото
от ищеца уточнение с Молба вх.№1829/04.06.2014 год., в която, във връзка с
постановеното от съда Определение №577/29.05.2014 год. е уточнил следното:
„Много се зарадвах, че сте ме разбрали какво искам от съда”, съдът приема, че С. претендира обезщетение на
основание чл.1 от ЗОДОВ за вреди от
факта, че свидетелството му за управление на МПС е било отнето и не е било
своевременно върнато, в какъвто смисъл е било питането на съда в Определение
№577/29.05.2014 год.
Ищецът
обаче, при така очертаната по
тълкувателен път от съда претенция, не е уточнил за кой период претендира обезщетение, в какъв
размер и срещу кого предявява претенцията си.
От
наличните по делото твърдения на ищеца в уточнителна молба на л.2, наречена „допълнение към моята
Искова молба срещу Началника на РПУ – гр. Долна Митрополия – Х. С., че беше ми
отнето свидетелството ми за управление през ІХ.2012 г. и ми беше върнато
ІІІ.2014 г. без никакви причини” и в молба вх.№1705/27.05.2014 год., в която ищецът е уточнил следното: Без да пояснява е
написал „против Началника на РПУ Д.Митрополия Х. С.”, може да се приеме , че
исковата претенция е насочена срещу Началника на РУП гр.Долна Митрополия Х. С..
Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Предявяват се срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите. Въпросът за надлежната страна в
процеса е от значение за допустимостта на иска, защото процесуалната
легитимация е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и при
липса съдът прекратява делото. Особеното за исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че редът за
разглеждането е този по АПК - чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Но предвид чл. 205 от АПК пасивната материалноправна
легитимация съвпада с процесуалноправната легитимация, т. е. срещу кого трябва
да се насочи претенцията. Процесуалната легитимация е от категорията на
абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта на иска. Като е предявил
иск против физическо лице, макар и длъжностно такова, а не срещу юридическото лице, ищецът е предявил
недопустим иск, производството по който следва да бъде прекратено.
От друга
страна, като не е уточнил за кой период претендира обезщетение за
причинените му вреди и в какъв размер,
ищецът не е поправил нередовностите на исковата молба, поради което и на
основание чл.158, ал.3 от АПК (респ. чл.129, ал.3 от ГПК) производството по
делото се прекратява, а исковата молба се връща на ищеца.
Воден от
горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, подадена
от С.Н.С. ***, против Началника на РУП гр.Долна Митрополия с искане за обезщетение
на основание чл.1 от ЗОДОВ за вреди от
факта, че свидетелството му за управление на МПС е било отнето и не е било
своевременно върнато.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело №424 по описа на Административен съд
гр.Плевен за 2014 год.
Определението
може да се оспорва пред ВАС на РБ в 7 дневен срок от съобщението, че е получено.
Препис
от определението да се изпрати на ищеца и на Началника на РУП Долна Митрополия.
СЪДИЯ: