Р Е Ш Е Н И Е

№ 496

гр.Плевен, 15 Октомври 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 423 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.156 ал.1 във вр. с чл.144 от ДОПК.

Производството по делото е образувано по жалба и допълнително уточнение към нея от „Т.А.А.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, с представляващ Г. П.-управител, чрез адв.Д. ***, срещу Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №4/18.03.2014г., издаден от публичен изпълнител при Община Гулянци, потвърден с Решение №1/16.04.2014г. на Началник отдел „Местни приходи и обслужване на населението” при Община Гулянци.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като се твърди, че през 2012г. и 2013г. Община Гулянци не е предоставила по отношението на дружеството нито една от посочените услуги по чл.62 от ЗМДТ във връзка с имотите в с.Сомовит. Твърди се още, че след 25.06.2012г. имотите по отношение, на които общината е издала АУЗД не се владеят от дружеството, в същите не се извършва никаква дейност и те се намират под охрана, назначена от ЧСИ Т. К.. В заключение се моли за отмяна на Решение №1/16.04.2014г. на Началник отдел „Местни приходи и обслужване на населението” при Община Гулянци, отмяна изцяло на Акт №4/18.03.2014г. за установява на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК, алтернативно частична отмяна на АУЗД за периода 25.06.2012г. -31.12.2013г. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

От ответника по делото-Началник на отдел „Местни приходи и обслужване на населението” при Община Гулянци, е депозиран писмен отговор (наречен становище), в който са изложени доводи, че жалбата е неоснователна и недоказана.

В съдебно заседание, оспорващото дружество се представлява от адв.Д. с пълномощно по делото, който поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и моли за отмяна на атакувания акт. Претендира за присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответника. В указания от съда срок представя писмени бележки, в които се сочи, че АУЗД е немотивиран и недоказан, тъй като в него не е посочено каква сума за кой имот и на какво основание се дължи, както и не са представени доказателства за извършваното сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци или почистване на териториите за обществено ползване.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. По делото е представена молба-становище, в която се сочи, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор приложен по делото и се моли да не бъде уважена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000лв.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

АУЗД е изпратен с писмо с обратна разписка на оспорващото дружество и е получен на 26.03.2014г. Обжалван е по административен ред пред Началник отдел „Местни приходи и обслужване на населението” при Община Гулянци в срока по чл.107 ал.4 от ДОПК (л.156 от делото), който се е произнесъл с Решение №1/16.04.2014г. (л.10-11), с което е отхвърлил жалбата и е потвърдил АУЗД, което решение е връчено на пълномощника на дружеството-адв.Д. на 22.04.2014г. и на длъжностно лице от дружеството на 23.04.2014г. (л.12). Жалбата пред Административен съд-Плевен срещу АУЗД е подадена чрез административния орган на 07.05.2014г. и е заведена с вх.№1100-158 от същата дата. Ето защо съдът намира, че жалбата е допустима, като насочена срещу ИАА, установяващ задължение за данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци и подадена в законоустановения срок по чл.156 ал.1 от ДОПК от субект, за който актът пряко и непосредствено засяга права и законни интереси.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от приетите по делото доказателства (л.80-82, нот.акт №153, том 7, рег.№2433, н.д.747 от 2011г.), че оспорващото дружество е собственик на ПИ с идент. 68045.401.495 заедно с прилежащите върху него два броя сгради и на ПИ с идент. 68045.401.1 заедно с осем броя сгради, които попадат върху имота, като поземлените имоти са находящи в с.Сомовит, общ.Гулянци, и са надлежно декларирани с декларации по чл.17, ал.1 от ЗМДТ и по чл.14 от ЗМДТ (л.35-79).

Със Заповед №РД-09-480/12.10.2011г., Заповед №РД-09-596/21.12.2011г. и Заповед №РД-09-490/10.10.2012г. на Кмета на Община Гулянци са определени границите на районите, вида на извършваните услуги по чл.62 от ЗМДТ и честотата на сметоизвозването (л.149-151).

С Решение №131/15.02.2012г. и Решение №425/26.02.2013г. на Общински съвет-Гулянци (л.152-155) са приети План-сметка за услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци и чистотата на територията за обществено ползване в Община Гулянци за 2012г. и 2013г.

С Покана за доброволно изпълнение на основание чл.182 ал.1 от ДОПК изх.№357/17.01.2014г. (л.7) „Т.А.А.” ЕООД гр.София е поканено да заплати доброволно задължението за данък върху недвижимите имоти и ТБО в общ размер на 22207.64лв. в т.ч. главница 20310.96лв. и лихва 1896.68лв. изчислена към 17.01.2014г. Поканата е получена на 24.01.2014г.

На 18.03.2014г. от С. Ц. С., на длъжност публичен изпълнител в Община Гулянци, на основание чл.107 ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4 ал.1 от ЗМДТ, е издаден Акт за установяване на задължения по декларация №4/18.03.2014г. (л.5). В него е посочено, че ДЗЛ е „Т.А.А.” ЕООД със седалище и адрес за кореспонденция гр.София, собственик на имоти с парт.№М0408024_110614 и парт.№М0408025_110614, находящи се в с.Сомовит, представляващи земя и сгради, надлежно декларирани. Отразено е още, че при извършена проверка е установено, че не са внесени дължимите суми за данък върху недвижимите имоти и такси за битови отпадъци. Посочено е също, че въз основа на декларираните данни е установен размера на задълженията за данъци по видове и периоди и лихвите за просрочие към 18.03.2014г., а именно ДНИ и ТБО за имот парт.№М0408024 за 2012г. съотв. 3021.79лв. и 10576.26лв. (главница + лихва) и за 2013г. съотв. 2766.23лв. и 5532.47лв. (главница + лихва) и ДНИ и ТБО за имот парт.№М0408025 за 2012г. съотв. 89.71лв. и 313.99лв. (главница + лихва) и за 2013г. съотв. 82.12лв. и 164.27лв. (главница + лихва) или в общ размер задължения 22546.84лв. (20310.96лв. главница и 2235.88лв. лихва), от които ДНИ 5959.85лв. и ТБО 16586.99лв. В АУЗД е посочен и начинът на плащане, пред кого и в какъв срок може да се обжалва същият. Актът е връчен на 26.03.2014г., видно от отбелязването върху разписката на л.6 от делото.

Въз основа на жалба по административен ред срещу АУЗД (л.156) от Началника на отдел „Местни приходи и обслужване на населението” при Община Гулянци е издадено Решение №1/16.04.2014г. (л.10-11), с което същата е отхвърлена и е потвърден акта. За да потвърди АУЗД горестоящият орган е приел, че имотът на ДЗЛ попада в район с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, както и се реализират мероприятия по снегопочистване и опесъчаване. Приел е още, че се касае до определяне на задължение за ТБО по реда на чл.107 ал.3 от ДОПК (предварително установяване по данни от декларация), което е изрично посочено в акта. Счел е, че органът по приходи законосъобразно е пристъпил към служебно издаване на АУЗД, тъй като фирмата не е платила в сроковете за 2012г.-2013г. ТБО за имотите, находящи се в с.Сомовит. Посочвайки нормите на чл.62, чл.64 и чл.66 ал.1 от ЗМДТ е приел също, че АУЗД е съобразен с материалния закон и са спазени изискванията за форма и реквизити, вкл. фактическо и правно основание. В заключение е счел, че са осъществени всички предпоставки за издаване на АУЗД срещу ДЗЛ и е потвърдил същия.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение неоспорено от страните съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно. В заключението са посочени размера на ДНИ изчислен по данъчна и по отчетна стойност за цялата 2012г., за периода 25.06.2012г.-31.12.2012г. и за цялата 2013г., като в табличен вариант данъкът е посочен и по поземлени имоти и сградите върху тях; както и ТБО изчислена по данъчна и по отчетна стойност за цялата 2012г., за периода 25.06.2012г. – 31.12.2012г. и за цялата 2013г., разбит по услуги-сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци, като в табличен вариант ТБО е посочена и по имоти. От заключението се установява също, че за 2013г. за услугите сметосъбиране и сметоизвозване в акта не е начислявана такса, тъй като имотите не са ползвани.

От фактическа страна по делото се установява още, че върху двата процесни имота на дружеството е наложена възбрана и е извършен опис на 25.06.2012г. от ЧСИ, като е назначен пазач-трето лице (л.24).

Не се спори между страните и за обстоятелството, че ДЗЛ не е заплатило изчислените в АУЗД задължения за ДНИ и ТБО за 2012г. и за 2013г.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съобразно нормите на чл.156 ал.1 във връзка с чл.144 ал.1 от ДОПК и предвид факта, че с Решение №1/16.04.2014г. на Началник отдел „Местни приходи и обслужване на населението” при Община Гулянци по същество не е уважена жалбата на дружеството, представляваща оспорване по административен ред на АУЗД, предмет на оспорване в настоящето производство е Акт за установяване на задължение по декларация №4/18.03.2014г.

Съобразно разпоредбите на глава четиринадесета от ДОПК за установяването на задължения за данъци и задължителните осигурителни вноски, в т.ч. местните данъци и такси, вкл. такса битови отпадъци (предвид препращащите разпореди на чл. 9 от ЗМДТ, чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ и чл. 144, ал. 1 от ДОПК) са приложими два способа: или чрез акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК; като и в двата случая актът подлежи на задължителен административен контрол. В случаите, при които задължението е установено с акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК компетентният горестоящ орган (в ДОПК наречен "решаващ орган") е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община (според чл. 4, ал. 5, предложение второ от ЗМДТ), а в случаите, при които задължението е установено с ревизионен акт, решаващ орган е кметът на общината (според чл. 4, ал. 5, предложение първо от ЗМДТ). На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване (чл. 156, ал. 1, 2 и 3 от ДОПК), като ответник в производството пред съда е решаващият орган, а не органът, издал обжалвания административен акт (в този смисъл е разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ДОПК).

Както бе посочено, оспореният АУЗД е издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК, въз основа на подадени от дружеството декларации, конкретно описани в акта. Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.3 от ДОПК, по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането; акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Следователно, в хипотезата на чл.107, ал.3 от ДОПК актът следва да е издаден от орган по приходите, който по аргумент от разпоредбите на чл.9б вр. чл.4, ал.4 от ЗМДТ се определя със заповед на кмета на общината.

В контекста на горното следва извода, че процесният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговата правомощия. Видно от приложените заповеди за определяне на орган по приходите (л.29-34), издалият акта е надлежно оправомощен.

Оспореният АУПЗД е издаден в предвидената по закон писмена форма, но не съдържа задължителните реквизити по чл.59 ал.2 т.4 от АПК, а именно фактически основания за неговото издаване, т.е. не съдържа мотиви, което представлява съществено нарушение на изискванията за форма. Поради липсата на мотиви не може да се извърши и цялостна преценка от страна на съда на съответствието на акта с материалния закон и целта на закона.

Съгласно чл.10 ал.1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, като данъчно задължени лица са собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти (чл.11 ал.1 от с.з.). Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не (чл.13).

Съобразно изменението на разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2011г., считано от тази дата базата за определяне на местния данък, съответно такса битови отпадъци е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на недвижимите имоти.

Съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ, такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Изрично е предвидено, че размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно по реда на чл.66 от ЗМДТ - в годишен размер с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Или в рамките на ТБО се включват такса за три отделни, самостоятелни услуги - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Това разграничение не е самоцелно, тъй като в разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ е регламентирано, че такса не се събира за услугите, визирани в чл.62 от посочения закон, когато те не се предоставят от общината. Местната такса за битови отпадъци се заплаща за трите вида услуги, визирани в чл.62 от ЗМДТ, като размера се определя за всяка една услуга по отделно - сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа, ако има такива изградени в съответното населено место, и услугата чистота на териториите за обществено ползване. На основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и честотата за сметоизвозване, се определят със заповед на Кмета на общината, като в настоящия случай е издадена такава заповед. С приетата Наредба от ОбС таксата се определя в годишен размер за всички населени места в общината, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност – чл.66, ал.1 от ЗМДТ. Дали услугите са реално предоставени за целия процесен период е въпрос, който подлежи на доказване, за което следва да се изложат мотиви, подкрепени с доказателства. А доказателства за извършване на услугите са съответни официални документи - договори, отчети за извършена работа по място и време, месечни графици, справки за почистване, протоколи, подписани от изпълнителя и възложителя по договорите, с които са приети извършените работи, пътни листове и т.н. Ако някоя от услугите не се предоставя, следва да се посочи, че по тази причина такса за съответната услуга не се дължи.

В контекста на горното от фактическа и правна страна, съдът намира, че в оспорения административен акт липсват мотиви относно начина на изчисляване на ДНИ и ТБО, съотв. дали е по отчетна или по данъчна оценка. Видно от АУЗД, в таблица е посочен само партидния номер на имота, годината за която е изчислено задължението и размера на задълженията като сбор от главница и лихва, изчислена към определен момент. Не е ясно, обаче, какъв е размера на данъка съответно за всеки от поземлените имоти и за всяка от сградите върху тях, както и не е ясно на колко възлиза таксата за всяка една от включените в нея услуги. Няма и мотиви, че същите се предоставят. Това обстоятелство създава неяснота в АУЗД, която неяснота не може да бъде преодоляна със съдебно-икономическата експертиза. Видно от съдържанието на процесния акт, таксата битови отпадъци не е разграничена и по видове задължения с оглед съотнасяне на размера към разпоредбата на чл. 67 във вр. с чл. 66 от ЗМДТ. Последното е необходимо предвид изричната норма на ЗМДТ, както и с оглед необходимостта от доказване на реалност на извършената услуга като отделен вид, тъй като се изисква отделното им изчисляване. Във връзка с гореизложеното, следва да се посочи, че мотивите са онази съществена част от всеки административен акт, които обосновават наличието на факти от обективната действителност, включени в хипотезата на съответната материално-правна норма, въз основа на която се издава акта. Непосочването на мотиви - фактически основания за издаване на акта, възпрепятства проверката за материална законосъобразност на акта поради това, че не е ясно въз основа на какви факти и обстоятелства органът го е издал. Такива липсват и в решението на горестоящия административен орган. Неспазване на изискването за посочване на фактическите основания представлява, както се посочи и по-горе, съществено нарушение, обосноваващо отмяна на АУЗД.

За пълнота, съдът отбелязва и следното: в чл. 67, ал.1 от ЗМДТ е регламентиран принципният начин за определяне размера на таксата за битови отпадъци и това е според количеството битови отпадъци. В ал. 2 на същата норма е посочено изключението, а именно размерът на таксата за битови отпадъци да се определи по друг начин - на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, като е регламентирано и условието, при наличието на което е приложимо това изключение, а именно когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1. Поради това, при издаване на акт за определяне на дължимата такса за битови отпадъци органът следва да излага мотиви и за това кой от двата начина за определяне на таксата за услугите събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци е приложим, както и дали са налице основания за дерогация на чл.67 ал.1 от ЗМДТ. Следва да се има предвид и обстоятелството, че забраната по чл.68 от ЗМДТ, регламентираща, че не се допускат изменения в приетите от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци в течение на годината, се отнася до решенията на общинския съвет, като целта е определянето на таксата да е предвидимо за гражданите и за организациите, без извършването на промени от органите на местното самоуправление на територията на общината през текущия данъчен период. Съгласно чл.67, ал.4 от ЗМДТ, таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Следователно за цялата година таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места следва да се определи по този начин. Изложените обстоятелства, при определяне на конкретния размер на таксата за битови отпадъци, в процесния случай не може да бъде установена, именно поради липсата на мотиви в акта, както и поради липсата на отделно посочване на дължимите суми по компонентите на предоставяните услуги. Изобщо, липсата на разграничение на задълженията по видове услуги, препятства съда да извърши проверка дали тези услуги са предоставяни , тъй като за същите липсва съответно определено като стойност задължение, с оглед което установеното няма как да бъде отразено чрез коригиране на задълженията в акта. Неизписването на задълженията по отделните компоненти на услугите представлява и самостоятелно и формално нарушение на чл. 62, изр. 2 от ЗМДТ, така и на чл. 12 изр.2 от Наредбата на Общински съвет Гулянци.

По тези съображения, съдът намира, че оспореният АУЗД следва да бъде отменен. Необходимо е да се посочи, че издаването на актове от типа на оспорения, когато последните не са по заявление на лице, са изцяло в прерогативите на органа, поради което след отмяна на акта, делото не следва да бъде връщано като преписка за ново произнасяне, тъй като преценката за последното е извън правомощията на съда.

При този изход на делото и направено искане от пълномощника на оспорващия, и на основание чл.143 ал.1 от АПК следва в полза на оспорващото дружество да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300лв., от които 50 лева внесена държавна такса (л.160) и 250 лева депозит за вещо лице (л.185). По отношение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да се посочи, че по делото е представено само пълномощно, с което адв.Д. е упълномощен да подава жалба и за процесуално представителство по делото, но не е приложен договор за правна защита и съдействие, с което да е договорено адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 изр. второ от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №4/18.03.2014г., издаден от публичен изпълнител при Община Гулянци, потвърден с Решение №1/16.04.2014г. на Началник отдел „Местни приходи и обслужване на населението” при Община Гулянци, с който акт е определен размера на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2012г. и 2013г. на „Т.А.А.” ЕООД, ЕИК:201064680, със седалище и адрес на управление гр.София.

ОСЪЖДА Община Гулянци да заплати на „Т.А.А.” ЕООД, ЕИК:201064680, със седалище и адрес на управление гр.София, направените по делото разноски в размер на 300 лв. (триста лева).

Решението може да се оспори пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: