Решение по Административно дело 418/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 544

гр.Плевен, 17.11.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

ри секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №418 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118 ал.1 от КСО.

Образувано е по жалба от Д.Г.Б. ***, против Решение №3/04.02.2014 год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е потвърдено Разпореждане №1505/4.10.2013 год. на ръководител „ПО”. С последното е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се твърди, че с оспореното решение е потвърдено Разпореждане № 1505 от 04.10.2013 г. на ръководител „ПО”, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б. съгласно § 4 ал.1 от ПЗР на КСО, тъй като липсват разплащателни ведомости на „Кема 93” ООД и представеният обр.УП-3, издаден от дружеството, не може да бъде потвърден. Жалбоподателят счита, че неправилно е отхвърлена жалбата му срещу разпореждането на ръководител „ПО”. Твърди, че много преди оспореното решение да му бъде връчено на 23.04.2014 г., управителят на „Кема 93” ООД гр.Плевен в края на м.януари 2014 г. е посетил ТП на НОИ гр.Плевен и е предоставил разплащателна ведомост, но служителката на НОИ му обяснила, че трябва да изчака да получи писмо с указания във връзка с необходимите документи, които трябва да предостави освен ведомостта. Посочва, че след получаването на писмото с указания управителят на „Кема 93” ООД гр.Плевен на 03.04.2014 г. е входирал заявление-декларация по чл.5 ал.10 от КСО. В заключение моли съда да преразгледа решението на ТП на НОИ – Плевен.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Ф.П. с пълномощно на л.140 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, претендира за отмяна на решението и постановяване на разпореждане, с което да му бъде отпусната пенсия. Твърди, че по делото са представени достатъчно доказателства както към жалбата, така и допълнително, с които по безспорен начин е доказано, че от 01.01.1994 г. до 31.12.1999 г. Б. е работил във фирма „КЕМА 93” ООД Плевен, която фирма през този период се е намирала в сграда край град Плевен и се е занимавала само с дървообработване – с правене на мебели, което характеризира положения труд като такъв по т. 30в от ПКТП и се касае за втора категория труд. Позовава се и на представения трудов договор, издаден на 01.01.1994 г., в който е отразена длъжност шлайфист - работник машинна обработка дървообработване.

Ответникът в настоящото производство-Директорът на РУСО-Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Р. с надлежно пълномощно на л.64 от делото, която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Позовава се на съображенията, изложени в оспореното решение. Счита, че не са били налице условията на съответната разпоредба, а именно жалбоподателят няма минимум 15 години осигурителен стаж от втора категория труд. Счита, че от събраните писмени доказателства – УП, трудов договор и трудова книжка, както и от устните доказателства, безспорно се подкрепят твърденията на жалбоподателя, но констативните протоколи, създадени от контролни органи на НОИ във връзка с оригиналните ведомости и експертизата на вещото лице доказват, че трудът, който е полагал, не попада в посочените в Правилника за категоризиране за втора категория труд и няма внасяни осигуровки, още повече за втора категория труд. Сочи, че за спорния период от време – 1994-1999 г., жалбоподателят, освен че е работил в дружеството, е бил и самоосигуряващо се лице като едноличен търговец, за което има няколко осигурителни книжки, зачетен е осигурителен стаж. При условие, че работи на 8 часа и има осигурителни периоди, за които сам се е осигурявал като управител на ЕТ – има 4 осигурителни книжки по делото, които са заверени, счита, че това опровергава твърдението му, че е работил в „КЕМА 93” ООД, въпреки писмените доказателства. Моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заявление №МП-5085/28.01.2013 год. жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4 от ПЗР на КСО, като е представил удостоверителни документи за осигурителен стаж и доход, подробно описани в справка на л.12 от делото. По повод подаденото заявление са констатирани различия в данните от издаденото Удостоверение УП-2 №25/20.12.2012 год. и РОЛ, поради което до „Кема 93” ООД е изпратено писмо на л.19 , в което е посочено да изправят констатираните неточности: за периода 01.01.1997 год.-31.12.1999 год. и 01.04.2000-30.04.2003 няма данни в РОЛ дали са изплатени възнагражденията за посочените периоди и не е представен образец УП-3. С Уведомително писмо на л.21 управителят на „Кема 93” ООД е уведомил органа, че Б. е работил в дружеството като шлайфист за периода 01.01.1994 год.-31.12.1999 год. и като снабдител за периода 01.04.2000-30.04.2003 год. и за тези периоди са изплатени всички трудови възнаграждения на лицето. Служебно е поискано и съдействие от началника на отдел „КПК” относно изплатени възнаграждения на Б. и заверката на стажа по трудова книжка. Извършена е проверка в информационната база на НОИ и е съставен Констативен протокол пореден №690/27.05.2013 год., с който е констатирано наличието на внесени осигурителни вноски от работодателя за работници и служители трета категория за периода 01.01.1994-30.04.2003 год. Поискана е служебна проверка на осигурителя „Кема 93” ООД гр.Плевен с писмо на л.26 относно изплатени заплати и аванси за периодите 01.01.1997 год.-31.12.1999 год. и като снабдител за периода 01.04.2000-30.04.2003 год., както и проверка относно достоверността на образец УП-3 №33/25.06.2013 год. Съставен е Констативен протокол пореден №1256/20.09.2013 год. на л.33-35. В него е посочено, че поради непредставени разплащателни ведомости е извършена проверка в информационната система на НОИ и е установено, че на „Кема 93” ООД гр.Плевен е извършена финансова ревизия за периода 01.01.1994 год. до 31.05.1999 год., приключила с РАН, като за жалбоподателя има подадена информация като работещ в ДЗИ клон Плевен за периода 01.01.1997 год.-31.03.1998 год. с код 12-самоосигуряващо се лице, а от 01.06.1998 год. до 31.12.1999 год. лицето се осигурява като самоосигуряващо се чрез ЕТ „Б.- Д.Б.”. На 04.10.2013 год. е издадено Разпореждане №1505, с което ръководител „ПО” е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отразено е в разпореждането, че към датата на подаване на заявлението заявителят е имал навършена възраст 59г. 07м. 12 дни и придобит осигурителен стаж от : втора категория 09 год.11 мес. 00 дни, трета категория 26год. 09мес. 21 дни, съгласно чл.104 от КСО превърнат към трета категория 39 год. 02 мес. 14дни. Посочено е, че лицето има навършена възраст 57 год. и 08 мес., но няма осигурителен стаж от втора категория най-малко 15 години и не отговаря на изискването за сбор от стаж и възраст равен на 100. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 25.10.2013 год., видно от обратна разписка на л.37 и против него е подадена жалба от Б. с вх.№МП-3259/16.01.2014 год., към която е приложил декларация от управителя на „Кема 93” ООД гр.Плевен, че за периода 01.01.1994-31.12.1999 год. Б. е работил в дружеството като шлайфист, а за периода 01.04.2000-30.04.2003 год.-като снабдител, изплатени са му всички трудови възнаграждения и е осигуряван за втора категория труд за периода 01.01.1994-31.12.1999 год. Въз основа на подадената жалба е постановено оспореното Решение №3/04.02.2014 год. на Директора на ТП н НОИ Плевен, с което е потвърдено Разпореждане №1505/4.10.2013 год. на ръководител „ПО”, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В оспореното решение органът е възприел изложеното в Разпореждане №1505/4.10.2013 год., като е приел, че за спорния период 01.01.1994 год.-31.12.1999 год. не може да се направи категоричен извод, че този труд е от втора категория съгласно чл.30В от отм. ПКТП. Позовал се е на представено удостоверение обр.УП-2 изх.№25/20.12.2012 год. от „Кема-93” ООД, в което е посочено , че за периода 01.01.1994-31.12.1999 год. Б. е работил като шлайфист и в което е допълнено, че лицето е работило в условията на втора категория труд, но е направил извод, че не е посочено основанието за категоризиране на труда, поради което е поискано представяне ан обр.УП-3. Директорът на ТП на НОИ Плевен е приел, че поради установените несъответствия контролен орган от ТП на НОИ е извършил проверка и е съставил КП №690/27.05.2013 год., като са изискани от управителя разплащателните ведомости за периода, но те не са представени за проверка. На това основание проверката е извършена в информационната база на НОИ и наличната информация съгласно справка за приходи и разходи по ДО. Установено е , че са внесени осигтурителни вноски само за трета категория труд, поради което органът е приел, че не са потвърдени данните в представеното удостоверение обр.УП-2 изх.№25/20.12.2012 год. от осигурителя, че лицето е работило в условията на втора категория труд. Отразено е още в оспореното решение, че във връзка с представеното от „Кема 93” ООД гр.Плевен УП-3 №33/25.06.2013 год., в което е отразено, че за периода 01.01.1994-31.12.1999 год. Б. е работил като шлайфист в дървообработването, което се зачита за втора категория труд, е извършена нова проверка и е съставен КП №1256/20.09.2013 год., изводите в който са аналогични с тези от предходната проверка, тъй като отново не са представени разплащателни ведомости на дружеството. Органът е направил извод, че при наличните документи в пенсионното досие на лицето и отчитайки резултатите от извършените проверки не може да се счете категорично, че лицето е работило в условията на втора категория труд в периода 01.01.1994 год.-31.12.1999 год. Посочено е, че съгласно чл.40, ал.3 от НПОС удостоверителните документи за осигурителен стаж и доход се издават от осигурителя въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В конкретния случай предвид непредставяне на документацията от дружеството, както и предвид съществуващите несъответствия в издадените удостоверителни документи и констатациите от извършените проверки, Директорът на ТП на НОИ Плевен е направил извод , че преценката на пенсионния орган, че положеният от Б. труд като „шлайфист” в периода 01.01.1994 год.-31.12.1999 год. не може да бъде зачетен за втора категория труд, е правилен. Това решение е предмет на оспорване в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Решение №3/04.02.2014 год. на Директора на РУСО-Плевен е изпращано няколко пъти до жалбоподателя, видно от обратни разписки на л.45-47 от делото, но видно от последната приложена на л.47 от делото разписка, е получено лично от Б., на 23.04.2014 год., за което се съдържа отбелязване в разписката и положен подпис. Жалбата е подадена на 30.04.2014 год. в указания в чл.118 от КСО 14 дневен срок от връчване на решението и е заведена с вх.№МП-3259, от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт , пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Решението е постановено от компетентен орган - Директорът на РУСО Плевен в качеството му на ръководител на ТП на НОИ по смисъла на чл.117, ал.3 вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, в предписаната от закона форма и при спазване реквизитите на съдържанието. Спазени са административно-производствените правила при постановяване на решението.

Съгласно представените удостоверителни документи за осигурителен стаж и доход, пенсионният орган е зачел на Б. за втора категория труд общо 9 год. 11мес. 0 дни на длъжността кранист за периода 01.08.1977 год.-01.07.1987 год. съгласно УП-3 №144/25.01.2013 год. на Горско стопанство Никопол. Още обстоятелство, по което не се спори между страните е, че жалбоподателят за периода 01.01.1994 год.-31.12.1999 год. е работил като „шлайфист” в „Кема 93” ООД гр.Плевен. Спорът между страните се свежда до това дали заеманата от Б. длъжност „шлайфист” попада в т.30В от отм.ПКТП за периода 01.01.1994 год.-31.12.1999 год. Б. и следва ли да се зачете положения труд за този период при условията на втора категория труд, съответно при положителен отговор- налице ли са условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО за пенсиониране на Б. при условията на втора категория труд. За да даде отговор на тези въпроси, съдът съобрази следното:

По делото е изслушана съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира с доверие като обективна и безпристрастна, вещото лице по която е посочило, че не може да отговори на въпроса къде фактически Б. е полагал труда си, в какъв цех, отдел, работно място и какъв е бил характера на извършваната от него работа, тъй като не е могло да установи налична документация-лично трудово досие. Посочено е още в експертизата, че във ведомостите не е отразено къде е полагал труда си, от тях може да се установи само длъжността, отработените дни, работната заплата, начислените удръжки и сумата за получаване. В справката от Персоналния регистър на НОИ за процесния период няма данни по отношение на Б., каквито констатации впрочем са отразени от контролните органи на НОИ в двата съставени КП от извършени проверки в хода на административното производство.

Съгласно легалното определение, дадено в чл. 101 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация. Документът се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги. По силата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл.5, ал.4 от КСО. На основание чл. 40, ал. 2 от същата Наредба, посочените документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно всички разпоредби определят, че категорията на труд следва да бъде установена с официални документи. След като и контролните органи на НОИ , и назначеното вещо лице са установили, че липсва налична официална документация, от която да се установи вида и характера на извършваната работа от Б. за процесния период, за да се прецени дали тя попада в приложното поле на т.30в от ПКТП , следва да се съобрази обстоятелството, че по отношение на пенсионното производство са приложими правилата на АПК, и в случаите, когато осигурителят - работодател не е посочил определени елементи от вида и характера на трудовата функция, от които зависи преценката за категорията на положения труд, установяването на обективната истина става с всички допустими доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. Допустимостта на свидетелските показания следва и от изключението на чл.165, ал.1 от ГПК, визиращ случаите на загубен или унищожен не по вина на страната документ. На още по-голямо основание това би трябвало да важи за случаите, когато изискуемият се по закон документ не е представен от работодателя не по вина на страната. Ето защо, при липса на писмени доказателства за вида на изпълняваната от жалбоподателя работа, съдът следва да се съобрази с изслушаните свидетелски показания.

По делото са разпитани свидетелите Р.П.Л. и М.А.К..

Свидетелят Л. съобщава, че е работил в дружеството „Кема 93” ООД от началото на 90-те години-1992, 1993 год., до 2006 год.-до закриването. Жалбоподателят е постъпил в дружеството около една година след свидетеля –от 1994 год. до към 2000 година и двамата са работили като шлайфисти за този период, след това жалбоподателят е станал шофьор. Сочи, че са изработвали кухненски мебели от дървен материал, който е трябвало да се шлайфа. Конкретната работа се е изразявала в шлайфане на всеки детайл на шлайф-машина, която представлява станок с две дискови устройства, на които има шкурка, която заглажда дървото. Шлайфането представлява последната обработка-шлайфане с шкурка, преди да бъде сглобена съответната мебел. Съобщава, че шлайфането на детайлите се е извършвало само на машините, не и ръчно. Твърди, че при шлайфането се отделя прах, който се вдишва и затова са ползвали маски за обезпрашаване, както и кисело мляко. Съобщава, че единствената дейност на дружеството е била изработване на мебели от дърво-столове, ъгли и маси.

Свидетелят К. съобщава, че е работил в „Кема 93” ООД от 1993 год. до 2001 год. в разкройващ цех, разкроявал е материалите на банциг, като детайлите са се разкройвали от букови талпи. Сочи, че Б. е работил в същото предприятие в друг цех като шлайфист и е постъпил на работа малко след постъпването на свидетеля. На въпроса какво точно е работил жалбоподателят, свидетелят уточнява, че всички детайли са се обработвали от два лентови и от два кръгли шлайфа и след това са отивали за сглобка, жалбоподателят е осъществявал фината обработка на детайлите преди да бъдат сглобени. Сочи, че в дружеството, в което са работили с жалбоподателя-„Кема 93” ООД , са се изработвали столове, маси от бук, от дърво. Твърди, че в дружеството са работили около 15 човека, редовна смяна, от 8,00 часа до 17,00 часа.

От така депозираните свидетелски показания за съда се налага извод, че жалбоподателят е полагал труда си като шлайфист в дружеството, чиято единствена дейност е била изработване на кухненски мебели от дървен материал, обработването се е извършвало машинно, на машина с дискови устройства, на които има шкурка, и се е изразявала в шкуркане, т.е. последната, фина обработка на детайлите преди да бъдат сглобени. Т.е. той е бил работник по машинна обработка във фирма, специализирана в дървопреработвателната индустрия.

Доказателства, че Б. е работил на длъжност шлайфист като работник по машинна обработка в дървообработването е и приложенията на л.157 от делото трудов договор от 01.01.1994 год., по силата на който възложителят ( в случая „Кема 93”ООД) е възложил на Б. да изпълнява длъжността „шлайфист” като работник по машинна обработка в дървообработването, на 8 часов работен ден срещу трудово възнаграждение в размер на 1565 лева. Посочено е в договора по т.5, че работното място е в машинното отделение на цеха за изработка на мебели. В приложената на л.86-93 от делото трудова книжка е направена надлежна заверка за работата на Б. като „шлайфист” за периода 01.01.1994 год.-31.12.1999 год., като в графа „вид дейност” е посочено „мебелно производство”. Косвено доказателство за категоризирането на труда като такъв в съответния отрасъл –дървообработване, е и приложеното на л.137 от делото Решение от 17.09.1993 год. от ПОС по т.д. №2420/1993 год., от което се установява, че дружеството, в което е работил жалбоподателят, е имало предмет на дейност : външнотърговска дейност (внос, износ, реекспорт, бартерни сделки), производство и търговия в страната и в чужбина на стоки за бита, в областта на промишлеността и селското стопанство, строителство, ремонт, обзавеждане на сгради и поддържането им, съоръжения, производство на мебели със запазена марка, търговия с тях в страната и в чужбина, участия на изложения за мебелното производство и др.

Ето защо на база на всички събрани и обсъдени доказателства настоящият състав на съда прави извод, че длъжността „шлайфист”, на която Б. е работил, попада в предметния обхват на длъжностите, посочени в т.30в от ПКТП, защото е изпълнявал функции като „ работник по машинна обработка в дървообработването”. Това прави трудът положен като такъв при условията на втора категория труд съобразно разпоредбите на ПКТП.

Вещото лице е констатирало още, че не са установени внесени осигурителни вноски от „Кема 93” ООД гр.Плевен от работодател за втора категория труд, но последното не е от значение за направения извод относно характера и мястото на полагания от Б. труд. Без значение е и обстоятелството, че за процесния период жалбоподателят е бил и самоосигуряващо се лице като едноличен търговец, след като е безспорно установено, че за този период е полагал и труд като шлайфист, на 8 часов работен ден, няма данни и доказателства да не се е явявал на работа и да не е изпълнявал възложените му задачи през процесния период в дружеството.

При това положение към признатия от органа осигурителен стаж от втора категория в размер на 09год. 11мес. 0дни, следва да се прибави и осигурителния стаж от 6год. 0мес. 0 дни, придобит на длъжността „шлайфист” в „Кема 93” ООД гр.Плевен за периода 01.01.1994 год.-31.12.1999 год. По този начин общият осигурителен стаж от втора категория става 15 год. 11 мес. и 0 дни, и предвид , че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ Б. е навършил 59 год.07 мес. и 12 дни (а изискуемата съгласно §4, ал.1 е 57 год. и 8 мес.), следва да се направи извод, че към момента на подаване на заявлението за пенсиониране, жалбоподателят е отговарял на условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО за ранно пенсиониране при условията на втора категория труд (възраст 57 год. 8 мес и осигурителен стаж от 15 год.). Осигурителният стаж на лицето в този случай става: втора категория-15год. 11мес. 0 дни и трета категория-20 год. 9 мес. 21 дни, или превърнат към трета категория на основание чл.104 от КСО-стаж общо в размер на 40 год. 8 мес.14 дни. Сборът от осигурителния стаж и възраст (към датата на подаване на заявлението 59 год. 7 мес. и 12 дни) става 100-03-26 или повече от 100, което дава право на Б. да бъде отпусната пенсия за ОСВ. На това основание оспорените решение и разпореждане следва да се отменят и преписката да се върне на пенсионния орган за издаване на административен акт при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

При този изход на делото и с оглед своевременно направено искане, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски-160 лева за назначената експертиза-пл.нар. на л.73 и л.83 и 300 лева договорено, платено и поискано възнаграждение за един адвокат-пълномощно на л.140 от делото.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от Д.Г.Б. ***, Решение №3/04.02.2014 год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, и Разпореждане №1505/4.10.2013 год. на ръководител „ПО”, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ВРЪЩА преписката на пенсионния орган за издаване на административен акт при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Плевен да заплати на Д.Г.Б. *** разноски по делото в размер на 460 (четиристотин и шестдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се оспори пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: